№ 113
гр. гр. Лом, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. РА.а
като разгледа докладваното от И. Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20231620200236 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят К. М. К. от гр. Лом, ** обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Директора на РДГ - Берковица
Наказателно постановление № 366 от 03.04.2023 г., с което на осн. чл. 257, ал.
1, т. 1 и т. 3 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложена „глоба” от 300.00 лв. за
нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ.
В с. з. жалбоподателят не се явява и не се представлява. Защитникът му
– адв. С. С. от АК – Видин е представил писмена защита, в която моли да се
отмени издаденото наказателно постановление.
Административнонаказващият орган – Директора на РДГ – Берковица,
не се явява. От процесуалния му представител - гл. ю.к. Ива Миланова е
постъпила писмена защита, с която се моли да се потвърди издаденото НП,
както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
1
С Наказателно постановление № 366 от 03.04.2023 г. на жалбоподателя
К. К. на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ е наложено
административно наказание „глоба“ от 300.00 лв., за това, че като лице,
упражняващо лесовъдска практика, на което е издадено писмено
позволително за сеч № 0759956/27.01.2023 г. не е упражнил контрол и е
допуснал отсичането на 15 бр. дървета от дървесен вид гледичия, без да са
маркирани с контролна горска марка /КГМ/.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес.
По същество жалбата се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
К. К. е лице, упражняващо лесовъдска практика. Като такъв е получил
позволително за сеч № 0709956 от 27.01.2023 г. за добив на дървесина в
землището на с. Добри дол, отдел 14, подотдел „д“ – държавна горска
територия. Позволителното е издадено за добив на дървесен вид акация. На
24.02.2023 г. служителите на ДГС – Лом – Г. Г. (директор), Ф. Ф. и И. И.
извършили проверка на място в имота. Установили, че в имота са отсечени 15
бр. дървета от дървесен вид гледичия, които не били маркирани с контролна
горска марка /КГМ/. Съставен бил констативен протокол с описание на
проверката. Малко след това св. Ф. се обадил по телефона на К. К. и го
извикал в ДГС – Лом за да му състави АУАН. На 27.02.2023 г. св. Ф. съставил
на К. АУАН за нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ – за това, че като лице,
упражняващо лесовъдска практика не е упражнил контрол и е допуснал
отсичането на немаркирана дървесина в съответния имот. К. не присъствал
при съставянето на акта. Като свидетели при съставянето се подписали Г. Г. и
И. И., а св. Т. Т. /също служител на ДГС – Лом/ се подписал като свидетел на
отказа на нарушителя да подпише акта. Въз основа на така съставения АУАН,
АНО е издал атакуваното НП, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗГ наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300,00 лв.
При проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП, съдът намира, че са издадени от компетентни органи и в предвидените в
закона срокове. При съставянето на АУАН обаче са допуснати съществени
процесуални нарушения, които изначално опорочават
2
административнонаказателното производство и нарушават правото на защита
на жалбоподателя.
На първо място, според чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите. Ал. 2 предвижда, че „Когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви
за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие“. Следва да се
отбележи, че процесуалният закон - ЗАНН урежда четири категории
свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го
подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на
нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или
повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя
/които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на
фактическата обстановка/. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и
обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които
съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението
или данни за неговия извършител /чиито показания биха могли да дадат ясна
представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно
обективирани в акта/. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на
акта: това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които
не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията,
при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с
реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да
подпише акта, а именно: лица, чието участие се налага само в случай, че
лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност
по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. В случая като свидетел на „отказа“ на нарушителя
да подпише, е посочен Т. Т.. В хода на проведеното съдебно следствие обаче
се установява съвсем друго фактическо положение - че АУАН е съставен в
отсъствието на К. К.. Това обстоятелство се потвърждава от всички свидетели
(вкл. Т. Т.), с изключение на св. Г.. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел досежно това кога и как е съставен АУАН. Г. посочва, че актът бил
съставен същия ден, на място, и връчен на лицензирания лесовъд К.. Тези
показания са в противоречие както с изложеното от останалите свидетели,
така и с изготвените официални документи – АУАН и Констативен протокол.
В АУАН е отразено, че е съставен на 27.02.2023 г., но актосъставителят Ф.
3
посочва, че е съставен в деня на проверката – 24.02.2023 г. Както
актосъставителят, така и св. И. и св. Т. твърдят, че АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя. В същото време в акта е отразено, че нарушителят
отказал да го подпише и за свидетел на това обстоятелство е посочен Т. Т..
Очевидно става въпрос за две различни хипотези на съставяне на АУАН. В
единия случай актът се съставя в отсъствието на нарушителя, който не може
да бъде намерен или не се е явил след покана. В другия случай нарушителят
се е явил, запознат е със съдържанието на акта, но е отказал да го подпише,
каквото право му дава чл. 43, ал. 2 ЗАНН и което обстоятелство се
удостоверява с подписа на друг свидетел. В настоящия казус е установено, че
актът е съставен в отсъствието на К. К.. За да е спазена процедурата по
съставянето обаче, същият трябва да е бил поканен да се яви на определена
дата и определено място. По делото няма данни К. да е бил поканен да се яви
за съставяне на акт. Актосъставителят Ф. твърди, че го призовал по телефона,
но той отказал да се яви. Но свидетелят твърди още, че актът бил съставен в
деня на проверката /24.02.2023 г./, а всъщност е съставен на 27.02.2023 г. От
тези съществени разминавания следва извода, че е нарушен редът за
съставяне на АУАН, тъй като жалбоподателят не е бил надлежно поканен да
присъства когато му се съставя акта. Дори да се приеме, че е бил „поканен“
по телефона от св. Ф. и не се е явил, то при съставяне на акта в негово
отсъствие, това обстоятелство следва да е изрично отразено в самия акт (че е
съставен в отсъствие на нарушителя – чл. 40, ал. 2 ЗАНН), което не е сторено.
Вместо това в акта е отразено, че К. е „отказал“ да подпише. При положение,
че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, то няма как същият да е
отказал да го подпише. Както беше посочено - става дума за две съвсем
различни хипотези – 1) неявяване на нарушителя след покана, респ. съставяне
на акт в негово отсъствие и 2) съставяне на акт в негово присъствие, при
отказ да го подпише. Смесването на тези две различни положения сериозно
опорочава административнонаказателното производство още в първата му
фаза – по съставяне на АУАН и не може да бъде санирано впоследствие, още
по-малко при разглеждане на делото в съда.
На следващо място, след като АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, трябва да му бъде изпратен за запознаване и подписване (както
повелява чл. 43, ал. 4 от ЗАНН). Това изискване също не е спазено. Няма
никакви писмени доказателства актът въобще да е изпращан на К., а
4
показанията на свидетелите също не дават яснота в тази насока. Единствено
св. Г. твърди, че актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който
се запознал със съдържанието, но отказал да го подпише. Както беше
посочено, в тази си част показанията на този свидетел не се кредитират, тъй
като са изолирани и в противоречие с всички останали събрани по делото
доказателства. Видно от представения с административнонаказателната
преписка АУАН, същият нито е предявяван на К., нито е подписван от него,
нито е получено копие. При това положение жалбоподателят е лишен от
възможността да се запознае със съдържанието на съставения срещу него акт,
т. е. да разбере в извършването на какво административно нарушение е
обвинен. Лишен е също така от възможността да направи съответните
възражения против акта (каквото право изрично е предвидено в чл. 44, ал. 1
ЗАНН), т. е. да предприеме действия с оглед защитата си. По този начин е
накърнено правото на защита на наказаното лице, на което е пресечена
възможността да се запознае с административното обвинение и съответно –
да предприеме необходимите действия за защита на своите права и законни
интереси. Тези пороци не могат да бъдат санирани нито от АНО, нито от
съда, поради което и издаденото въз основа на порочно съставения акт НП, се
явява незаконосъобразно. Описаните процесуални нарушения са съществени
и са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна издаденото НП, без да е
необходимо да се обсъжда спора по същество.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 366 от 03.04.2023
г. на Директора на РДГ - Берковица, с което на К. М. К. от гр. Лом, ** обл.
Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за
горите /ЗГ/ му е наложена „глоба” от 300.00 лв. за нарушение на чл. 257, ал. 1,
т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 108, ал. 3 от ЗГ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
5
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Директора на РДГ - Берковица за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6