Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 27

Видин, 24.03.2021г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделение                 в публичното

заседание на единадесети март

през две хиляди двадесет и първа година в състав :

               

                                           Председател: Л. Л.

                                                   Членове: В. С.                                                                                         

                                                                    Д. В.

                                                                

при секретаря         Н. К.                          и в присъствието на

прокурора                                                      като разгледа докладваното от

                                СЪДИЯТА Л.               НЧХД  №     2   по описа

за 2021г.,  и за да се произнесе съобрази следното:

            С присъда № 400/25.11.2020г. по НЧХД № 1465/2019г. по описа на Районен съд- Видин,  подсъдимата Ц.П.С. с ЕГН ********** е призната за НЕВИННА и е ОПРАВДАНА по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал.1 ,т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК. Отхвърлен е изцяло предявения от М.С.В. срещу Ц.П.С. граждански иск в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане до окончателното изплащане, както и за разноските по делото. М.С.В. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Ц.П.С. с ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 Против присъдата в срок е подадена жалба от тъжителката М.С.В., чрез повереника ѝ- адвокат Г.Г.. В жалбата са направени оплаквания, че присъдата е неправилна. Иска се присъдата да бъде отменена, подсъдимата да бъде осъдена по повдигнатото ѝ обвинение, и да се уважи гражданския иск в пълния му размер.

            Подсъдимата Ц.П.С., чрез своя защитник- адвокат Л.И., моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

            Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314, ал.1 от НПК, намира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

            ВРС е допуснал поредица от процесуални нарушения, като всяко предходно е във връзка с последвалото и го задълбочава.

            Съдията от ВРС, който е разглеждал делото, не е изпълнил задължението си да квалифицира деянието, с оглед обстоятелствата в тъжбата, което е следвало да бъде сторено още с разпореждането за даване ход на тъжбата, респ. насрочване на делото, съобразно чл.252, ал.4 от НПК. По делата от частен характер фактическите параметри за произнасянето на съда по повдигнатото с тъжбата обвинение се очертават с обстоятелствената и част. Тъжбата трябва да отговаря на предвидените в чл. 81 от НПК предпоставки, едната от които е да съдържа обстоятелствата на престъплението. Задължение на съда е да посочи, уточни или поправи погрешната квалификация на деянието, изхождайки от фактическите признаци на деянието и съответно да даде правилна формулировка на обвинението, изложено в тъжбата.  Това в случая не е сторено. Посочената в тъжбата квалификация не обвързва Съда и не го освобождава от задължението да направи правилна такава, съобразно посочените по-горе критерии. Независимо, че квалификацията в тъжбата е по чл. 148, ал.1 ,т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК, ВРС е следвало да прецени дали това е правилната квалификация, като се има предвид, че инкриминираното поведение на подсъдимата е описано, както следва: „…По време на събранието без никакъв повод от моя страна, С. заяви, че аз съм откраднала въпросната сума като заяви „Точно ти ли, която си откраднала пари от входа…“ Касае се за разгласяване на конкретни факти, респ. на позорно обстоятелство, а не оценки, епитети или съждения. Коректната правна квалификация следва да се прецени, като се държи сметка за обществените отношения, които са накърнени от инкриминираното поведение на подсъдимата, според описанието на обвинението във фактически аспект, респ. дали е засегната самооценката на тъжителката или е засегнато доброто ѝ име в обществото. Конкретно- дали коректната квалификация е визираната в тъжбата по чл.146, ал.1 от НК /обида/ или тази по чл.147, ал.1 от НК/клевета/.

            След горното процесуално нарушение ВРС е допуснал следващо такова. Налице е непълнота в диспозитива на присъдата, респ. не са конкретизирани в фактически аспект инкриминираните действия на подсъдимата. Същата призната за невинна и оправдана по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, т.е. правната квалификация посочена в тъжбата, без да е визирано фактически деянието за което е повдигнато обвинение с тъжбата. Това е в разрез с чл.305, ал.4 във вр. с чл.301, ал.1, т.1 и 2 от НПК.

            При постановяване на присъдата първоинстанционният съд е допуснал и съществено процесуално нарушение, което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т. 2 от  НПК, и е абсолютно основание за отмяна - липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията, разгледал делото, подписано надлежно от него.  Но тези „мотиви” не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на цитираната норма, в мотивите към присъдата се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

            Посоченото процесуално нарушения в голяма степен е последица от предишните такива, допуснати от първостепенния съд. Видно от т.н. „мотиви“ на ВРС, липсва анализ на доказателствата и не е установена фактическа обстановка, т.е. не е посочено кои обстоятелства се считат за установени, а още по- малко са изяснени и обсъдени обстоятелствата, които са от съществено значение по делото. ВРС само е направил собствена, обобщена, повърхностна и неточна интерпретация на свидетелските показания. Маркирал е две групи свидетели, едната в подкрепа на обвинението, другата- на защитата, за които макар да е посочил, че не са дали еднозначни показания за инкриминираното с тъжбата поведение на подсъдимата спрямо тъжителката, е заключил: „Тази фактическа обстановка се доказва от гласните доказателства: показанията на свидетелите: Н., Д., Н. и И., писмените доказателства: списък на лица живеещи на съответния адрес и свидетелство за съдимост, както и от обясненията на подсъдимата С.. Между всички тези доказателства относно това, което съдът е приел за безспорно доказано и категорично установено няма противоречия, те се допълват взаимно и кореспондират помежду си. Поради това съдът ги възприема и кредитира.“ Видно е, че анализ на гласните доказателства не е направен. Те не са еднозначни и интерпретират по различен начин случилото се на процесните дата и място. Обясненията на подсъдимата също не са анализирани, ведно с останалите доказателства по делото. При това положение израза „…Между всички тези доказателства относно това, което съдът е приел за безспорно доказано и категорично установено няма противоречия, те се допълват взаимно и кореспондират помежду си“, е израз на формално отношение, но е и неверен. По-нататък, след юридическия извод, че подсъдимата не е осъществила престъпния състав на деянието по чл.148, ал.1, т.1 във вр.с чл.146, ал.1 от НК, ВРС отново е визирал общи и неясни фрази, досежно фактите, което също изразява формален подход, но и неправилно структуриране на т.нар. „мотиви“: „…Предвид установеното от изложените доказателства се налага извода, че на посочените време и място в тъжбата подс.С. не е извършвал твърдяното деяние. Всички свидетелски показания говорят за това, дори тези на обвинението, въпреки техните неясни и неточни съждения, които обаче не посочват ясното и точно посочено обвинение, не споделят соченото изпълнително деяние, категорично, безспорно и недвусмислено. Не заявяват обстоятелствата и фактите по несъмнен начин. Писмени доказателства адекватни липсват.“ Без да анализира доказателствата поотделно и заедно, и без да установи фактите, като част от обективната действителност, включително- какво всъщност се е случило между подсъдимата и тъжителката, има ли извършено деяние от страна на подсъдимата, ако има- съставомерно ли е по НК и каква е правната му квалификация, ВРС е прибързал да заключи нещо в насока, че не се доказва подсъдимата да е извършила точно това, което е посочено в тъжбата и „…не е извършвал твърдяното деяние“. Неясен е и израза за липса на адекватни писмени доказателства. Не е ясно какво разбира ВРС под адекватни писмени доказателства, при положение, че преди това се е позовал на: “… писмените доказателства: списък на лица живеещи на съответния адрес и свидетелство за съдимост“. Видно е, че с обобщено, неясно и непоследователно изложение, ВРС се е опитал да подмени стандарта за мотиви, регламентиран с чл. 305, ал. 3 от НПК.

            Липсата на мотиви е същественото процесуално нарушение, с оглед чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, не може да бъде отстранено от въззивната инстанция и е абсолютно основание за отмяна на присъдата.

            Освен горното, при новото разглеждане на делото не следва да се повторят и другите нарушения допуснати от ВРС.   

            С оглед горните съображения, ВОС намира, че присъдата следва да бъде отменена и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

            Водим от горното и на основание чл.335,ал.2 във вр. с чл.334, т.1 от НПК, Съдът

            Р    Е    Ш    И :

                ОТМЕНЯ  присъда № 400/25.11.2020г. по НЧХД № 1465/2019г. по описа на Районен съд- Видин.

            ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин, за ново разглеждане, при което да се отстранят допуснатите съществени процесуални нарушения, описани в обстоятелствената част на решението.

            Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: