№ 375
гр. Пазарджик, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220102713 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК от „Юробанк България"АД, ЕИК -*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“№260,
представлявано от Д. Ш. и П. Н. Д. – Изпълнителни директори , чрез адв. Д.
Е., срещу Н. П. КР., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. „*****“№*,
обл.Пазарджик, с цена на иска – 645.77 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че
на основание Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ищцовото дружество - „Юробанк България“ АД, PC -
Пазарджик е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н. П.
КР.. Срещу издадената по ч.гр.д. № 1902/2021 г. по описа на PC - Пазарджик,
заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника, поради което и на
ищеца е дадено указание за предявяване на иск относно вземането си. Видно
от изложеното и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, за
„Юробанк България“ АД е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му чрез отправяне на настоящата претенция.
Твърди се, че Н. П. КР. е ползвала банков потребителски кредит
съгласно, сключен с „Юробанк България" АД Договор за кредитна карта BG-
1
VC262763 от дата 13.06.2017г. с разрешен размер 500 лева. На дата
31.12.2019г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите по
договора вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е
просрочие на месечни вноски за главница и лихва считано от 31.12.2019 г.
Поради това и на основание чл.14 от Общите условия, Банката е направила
кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 12.06.2020г. Предсрочната
изискуемост е съобщена на длъжника на 12.06.2020 г. посредством Покана за
доброволно изпълнение, възложена за връчване съгласно чл.18, ал. 5 от ЗЧСИ
на ЧСИ Д. Д. с peг. № 887. С Поканата е даден срок за доброволно изпълнение
Към датата на настоящото заявление длъжникът не е изплатил дължимите
суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк
България“ АД.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че „Юробанк България“ АД има срещу Н. П.
КР., ЕГН *********, валидно и изискуемо вземане в размер на: сумата в
размер на 477,85 лв., дължима главница за периода от 31.12.2019 г. до
20.05.2021 г.; сумата в размер на 83,92 лв., дължими за периода от 31.12.2020
г. до 20.05.2021 г.; сумата в размер на 84,00 лв., разноски за връчване на
покана до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Във връзка с произнасянето по въпрос 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС се моли съдът да се произнесе с осъдителен диспозитив относно сумите
за държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 360
лв., с вкл. ДДС - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1902/2021
г. по описа на PC - Пазарджик, както и за направените разноски в
производството по установителния иск.
Претендират се направените от ищеца разходи за съдебни разноски в
настоящото производство за държавна такса и договорен адвокатски хонорар.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответницата, с който
счита предявеният иск за допустим, но неоснователен по основание и размер.
Твърди се, че между страните няма сключен договор за кредитна карта BG-
VC262763 от 13.06.2017г. и не е възникнало облигационно отношение между
тях. Твърди се, че банковата карта по сключен договор за кредитна карта BG-
2
VC262763 от 13.06.2017г., ако има такъв, не е предадена на картодържателя.
Твърди се, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила преди
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
Сочи се, че след като се обяви предсрочната изискуемост, тя се
съобщава на длъжника. С исковата молба ищецът твърди, че „Банката е
направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 12.06.2020 г.
Предсрочната изискуемост е съобщена на длъжника на 12.05.2020 г. Към
12.05.2020 г. предсрочната изискуемост не е настъпила, поради което тя не
може да се съобщи на длъжника.
Твърди се, че предявеният иск е неоснователен по размер. Не се
възразява да се приемат представените с исковата молба писмени
доказателства, както и да се допусне ССчЕ, която да отговори на поставените
от ищеца въпроси.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
Видно от представените с исковата молба и приети от съда
доказателства, между страните в настоящото производство- „Юробанк
България"АД, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление
гр.София и Н. П. КР., ЕГН-********** от гр.Пазарджик е бил сключен
Договор за кредитна карта BG-VC262763 от дата 13.06.2017г. с разрешен
размер 500.00 лева. От приетите доказателства се установява, че ответникът
К. е активирала предоставената й от ищцовото дружество кредитна карта.
На 29.05.2020г. между страните е било сключено Допълнително
споразумение във връзка с Договор за кредитна карта BG-VC262763 от дата
13.06.2017г. С постигнатото допълнително споразумение, длъжникът се е
съгласил ,че към датата на неговото сключване общият размер на всички
вземания по Договора възлизат на 755.71лв. Съгласно чл.4 от
Допълнителното споразумение, длъжникът се е съгласил да погасява дълга на
равни месечни вноски, всяка от които в размер на 100.00лв. и една последна
изравнителна вноска в размер на 29.00лв.
3
По делото е представено от ищцовата страна и прието от съда
извлечение от счетоводните книги на банката, съгласно което е налице усвоен
кредит от ответника в размер на 761.86лв. Обявяването на задължението за
предсрочно изискуемо е станало с писмено уведомяване на длъжника чрез
покана на 12.06.2020г. /приложена по делото/. От приетите по делото
доказателства се установява, че на основание чл.14 от Общите условия,
ищецът е направил кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата
12.06.2020г. Предсрочната изискуемост е съобщена на длъжника на
12.06.2020 г. посредством Покана за доброволно изпълнение, възложена за
връчване съгласно чл.18, ал. 5 от ЗЧСИ на ЧСИ Д. Д. с peг. № 887, която
покана е била връчена лично на ответника К..
Тъй като ответникът К. не изпълнила задълженията си към ищцовото
дружество, /видно от приложените по делото материали по частно
гражданско дело №1902/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик/ е
пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез
подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело
№1902/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1047 от
04.06.2021г. Тъй като издадената заповед за изпълнение е била връчена при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК, на ищцовото дружество е била указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си, което било
сторено от ищеца.
В хода на производството по делото е било допуснато изслушването на
съдебно счетоводна експертиза, видно от заключението по която, на
ответника К. е бил предоставен потребителски кредит по договор за кредитна
карта BG-VC262763 с разрешен размер от 500.00лв. К. е направила частични
погасявания на дължимите суми и считано от 31.12.2019г. е преустановила
плащанията. Общо начислените разходи са в размер на 2288.86лв. , от които
изтеглени суми в размер на 1400.00лв., дължима лихва от 279.27лв.,
просрочена лихва от 111.60лв. и др. Общият размер на разходите е 2372.86лв.
, а общият размер на постъпилите суми по картовата сметка е 1727.09лв.,
като дължимата сума е 645.77лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, същото е обосновано,
4
компетентно изготвено и не възникват съмнения за неговата правилност.
По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на
фактическата обстановка.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е
допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск
за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е
установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на
парично задължение., издадена по ч.гр.д. №1902/2021г. по описа на РС-
Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за
изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване
на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице
съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск
с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от
установяване на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да
установи съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните
доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден в
законоустановения срок, и основателен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е
възникнало облигационно правоотношение между страните. Предявеният иск
с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК срещу ответника К., беше
доказан по безспорен начин в хода на производството по делото по
основание. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл.
приложените към исковата молба доказателства, както и от приложените по
делото материали по частно гражданско дело №1902/2021г. по описа на
Районен съд Пазарджик. От приетите по делото доказателства се установява
по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно,
5
че „Юробанк България"АД е отпуснало потребителски кредит под формата
на кредитна карта на ответницата К.. Впоследствие ответницата е активирала
предоставената й от ищеца кредитната карта BG-VC262763. По своето
същество, същият представлява револвиращ потребителски кредит, конто
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в
брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др.,
осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се
начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период
съгласно определения годишен лихвен процент. От друга страна, за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
От приетите по делото доказателства,вкл. приложения по делото
погасителен план, се установява, че К. е преустановила редовното обслужване
на кредитната карта, считано от 31.12.2019г.
В тази насока е и заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, видно от което , на
ответника К. е бил предоставен потребителски кредит по договор за кредитна
карта BG-VC262763 с разрешен размер от 500.00лв. К. е направила частични
погасявания на дължимите суми и считано от 31.12.2019г. е преустановила
плащанията. Общо начислените разходи са в размер на 2288.86лв. , от които
изтеглени суми в размер на 1400.00лв., дължима лихва от 279.27лв.,
просрочена лихва от 111.60лв. и др. Общият размер на разходите е 2372.86лв.
, а общият размер на постъпилите суми по картовата сметка е 1727.09лв.,
като дължимата сума е 645.77лв.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, същото е обосновано,
компетентно изготвено и не възникват съмнения за неговата правилност. Не
са налице данни и не са ангажирани доказателства, че ответникът е заплатил
изцяло на ищцовото дружество всички дължими суми по сключеният договор
да отпускане на потребителски кредит.
От приетите по делото доказателства се установи, че сумата, предмет
на договора за паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в договора, а процесната сума е била усвоена от ответника в
настоящото производство. В конкретният случай не са налице неравноправни
6
клаузи, които да доведат до недействителност на сключеният договор за
кредит .
Както бе посочено, не са налице данни и не са ангажирани
доказателства, че ответникът е заплатил на ищцовото дружество тези суми,
поради което предявените искове са основателни и доказани , и следва да
бъдат уважени като такива до размера, претендиран от ищцовото дружество.
Размерът на дължимите суми се установява по несъмнен начин от
заключението на вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза.
По възраженията на ответната страна –
Няма спор, че по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен
заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари,
срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита
за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между
тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическия състав на съглашението.
Доколкото договорът за заем е реален договор, то по делото се
представиха доказателства, че сумата е реално усвоена именно от ответника,
тъй като процесната карта е била ползвана именно от него. От представените
по делото доказателства би могло да се направи извод, че издадената от
кредитора кредитна карта е била получена конкретно от ответника, както и че
именно последният е извършвал транзакции, възползвайки се от
предоставения кредитен лимит. Въпреки липсата на доказателства кредитната
карта да е била връчена на ответника, К. е правила частични погасявания на
дължимите суми до 31.12.2019г., считано от която дата е преустановила
плащанията, т.е при изпълнение на част от дължимото вземане чрез плащане,
длъжникът признава дълга. На 29.05.2020г. ответникът К. е сключила
Допълнително споразумение във връзка с Договор за кредитна карта BG-
VC262763 от дата 13.06.2017г. С постигнатото допълнително споразумение,
длъжникът се е съгласил ,че към датата на неговото сключване общият
размер на всички вземания по Договора възлизат на 755.71лв. Съгласно чл.4
от Допълнителното споразумение, длъжникът се е съгласил да погасява дълга
на равни месечни вноски, всяка от които в размер на 100.00лв. и една
последна изравнителна вноска в размер на 29.00лв. Посоченото допълнително
7
споразумение е подписано лично от ответницата, като подписът й не бе
оспорен по надлежния ред в хода на настоящото производство.
Гореизложените обстоятелства водят до извода, че между страните е
налице валидна облигационна връзка, като банковата карта е била ползвана от
ответника К.. Ето защо с оглед реалния характер на договора на заем, съдът
намира за доказано наличието на сключен между страните договор за
кредитна карта, с описаните в исковата молба параметри.
Съобразно гореизложеното, съдът приема за установено, че е налице
сключен договор за заем с ответника, усвоим чрез предоставена на последния
кредитна карта, като кредитното правоотношение между страните се явява
действително и е породило присъщите за този тип сделка правни последици.
Не на последно място, неоснователно се явява и инвокираното от
ответника в отговора на исковата молба изрично възражение касаещо
уведомяването на ответника за настъпване на предсрочната изискуемост. По
делото бяха представени и съотв. приети доказателства, от които би могло да
се направи извод, че ответникът К. е била надлежно уведомена за
настъпилата предсрочна изискуемост. Обявяването на задължението за
предсрочно изискуемо е станало с писмено уведомяване на длъжника чрез
покана на 12.06.2020г. /приложена по делото/. От приетите по делото
доказателства се установява, че на основание чл.14 от Общите условия,
ищецът е направил кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата
12.06.2020г.
Предсрочната изискуемост е съобщена на длъжника на 12.06.2020 г.
посредством Покана за доброволно изпълнение, възложена за връчване
съгласно чл.18, ал. 5 от ЗЧСИ на ЧСИ Д. Д. с peг. № 887, която покана е била
връчена лично на ответника К.. Предвид това, предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила и е била съобщена на длъжника преди датата на
подаване на заявлението в съда /02.06.2021г./
По отношение на разноските: При този изход на делото, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените разноски, вкл. направените и
претендирани от ищеца разноски в заповедното производство, доколкото
съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
8
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Ищецът претендира заплатена държавна такса по
заповедното производство в размер на 25.00 лв., както и 360.00 лв.-
минимално адвокатско възнаграждение. Ищецът претендира и сторените от
него разноски в хода на производството по гр. Дело №2713/2021г. по описа на
РС- Пазарджик, които са 125.00лв.- държавна такса; 360.00 лв.- минимално
адвокатско възнаграждение, 200.00лв. – платен депозит за особен
представител и 200.00лв. – изплатено възнаграждение на вещото лице по
приетата експертиза. Посочените разноски следва да бъдат присъдени на
ищеца.
Воден от горното Районен съд- Пазарджик,
РЕШИ:
По предявеният иск от „Юробанк България"АД, ЕИК -*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“№260, представлявано от Д. Ш. и П. Н. Д. –
Изпълнителни директори , чрез адв. Д. Е., срещу Н. П. КР., ЕГН-**********
от гр.Пазарджик, ул. „*****“№*, обл.Пазарджик, с цена на иска – 645.77 лева
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Н. П. КР., ЕГН-
********** от гр.Пазарджик, ул. „*****“№*, обл.Пазарджик, че дължи на
„Юробанк България"АД, ЕИК -*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“№260,
представлявано от Д. Ш. и П. Н. Д. – Изпълнителни директори, сумата в общ
размер на 645.77лв. /шестотин четиридесет и пет лева и седемдесет и седем
стотинки/, от които: 477.85лв. - представляваща главница по Договор за
кредитна карта BG-VC262763 от дата 13.06.2017г.,дължима за периода от
31.12.2019г. до 20.05.2021г., сумата от 83.92лв. – дължима такса за
обслужване на разплащателна сметка, дължима за периода 31.12.2020г. –
20.05.2021г. и 84.00лв. – разноски за връчване на покана до длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, за които суми е издадена
Заповед №1047/04.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. №1902/2021г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА Н. П. КР., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. „*****“№*,
9
обл.Пазарджик, да заплати на „Юробанк България"АД, ЕИК -*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път“№260, представлявано от Д. Ш. и П. Н. Д. – Изпълнителни директори,
сумата от 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева/- сторени от ищеца
разноски по ч.гр.дело №1902/2021г. по описа на РС-Пазарджик; както и
сумата от 885.00 лв. /осемстотин осемдесет и пет / , които представляват
сторени от ищеца разноски по гр.дело №2713/2021г. по описа на РС-
Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен
срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10