Решение по дело №830/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от М. П. Г., срещу Решение № 366/18.03.2024 г., постановено по АНД № 5503/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 23-0819-000284/09.03.2023г. на Началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна.

В касационната жалба са изложени твърдения, че решението на ВРС е материално незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Касаторът счита, на първо място, че въззивният съд е направил неправилен извод относно субекта на извършеното нарушение, като приел че нарушителят е М. П. Г. и, като не е съобразил, че нарушението е извършено от водача на товарното МПС, а е ангажирана административнонаказателната отговорност на законният представител на юридическото лице. Намира, че по този начин е ограничено правото на защита на наказаното лице и неправилно бил приложен материалния закон, тъй като по делото останало неизяснено обстоятелството дали отговорността му е ангажирана за лично извършителство по чл.24, ал.1 от ЗАНН или за допустителство по чл.24, ал.2 от ЗАНН. Повдигнатото обвинение не било ясно, защото никъде не било посочено кой е законният представител на юридическото лице, поради невъзможността да се установи самоличността на водача. На второ място, счита, че горното е нарушение от категорията на съществените, т.к. е нарушена императивна разпоредба на закона – ЗАНН и този порок не можело да бъде саниран на по-късен етап от производството. На трето място, намира че съдът е приложил неправилно материалният закон и посочва в конкретика – чл.6 от ЗАНН. Сочи, че за да е осъществен състав на административно нарушение съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, деянието (действието или бездействието) трябва да е извършено виновно. Счита, че от доказателствата по делото не можело да бъде изведен извод за виновното поведение на административнонаказаното лице – същата с действията си не била препятствала установяването на обективната истина и оказала пълно съдействие на правоохранителните органи. Релевира довод, че лицето (което е различно от административно наказаното) управлявало МПС, доколкото не е осъзнавало какво се е случило, не е разбрало, че има съприкосновение с друго МПС и по тази причина не е спряло, за да установи последиците. Счита, че свидетелските показания на свидетелите С. и Т. били противоречиви в частта относно вида на нанесените щети по паркираното МПС и, че от тези показания не се извеждал несъмнен извод, че водачът на МПС е разбрал, че е предизвикал ПТП. На четвърто място, счита че е неправилен изводът на въззивния съд, че е изпълнен фактическият състав на визираните в т.1 и т.2 от НП административни нарушения. Релевира довод, че АНО не е индивидуализирал нарушението в НП с неговите обективни признаци. Съдържащото се в НП общо указание, че нанесените материални щети на паркираното от дясната страна на движението МПС не внасяло яснота и не било в изпълнение на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, АУАН и НП да съдържат описание на нарушението. На пето място, релевира довод, че словесното описание на нарушението по т.2 от НП не кореспондирало с дадената от административния орган и потвърдена от съда правна квалификация на деянието. Счита, че констатираното от касаторката противоречие между фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена правна норма представлява съществено процесуално нарушение ограничаващо правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което било поставено в невъзможност да разбере в извършването на какво конкретно противоправно деяние е обвинено. На шесто място, счита че лицето е наказано на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, каквото нарушение, обаче , не било описано от фактическа страна в издаденото НП. Счита, че описаното в НП нарушение осъществява състава на друга разпоредба – 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.

С оглед на изложеното моли съда да отмени НП, като му присъди сторените по делото разноски.

Ответникът, в писмени бележки, депозирани чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност моли съда да присъди адвокатски хонорар в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Производството е при условията на проверка на повторно постановеното решение по чл.225 от АПК.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 366/18.03.2024 г., постановено по АНД № 5503/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 23-0819-000284/09.03.2023г. на Н. група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна, с което на М. П. Г., на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, са наложени две административни наказания „глоба“ в размер, съответно на 20 (двадесет лв.) лева и 50 (петдесет лв.)лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец“.

За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: На 17.10.2022г. в гр.Варна, на ул.“Селиолу“ г-жа Т. паркирала управлявания от нея автомобил „Пежо“ с рег.№[рег. номер]. Около 13:00 часа на същата дата в гр.Варна, по ул.“Селиолу“ в посока ул.“Г.Шиваров“ преминал т.а. Мерцедес с рег.№ [рег. номер], като при разминаване не оставил достатъчно разстояние и блъснал паркираният от дясната му страна л.а.„Пежо“ с рег. №[рег. номер]. Като следствие от ПТП били причинени материални щети по автомобила „Пежо“. Водачът на товарният автомобил Мерцедес с рег.№ [рег. номер] след причиняването на ПТП не останал на място за да установи какви са щетите и напуснал произшествието. По същото време г-н С. стоял на ул.“Селиолу“ в близост до кръстовището с ул.“Кирил Шиваров“, където изчаквал свой познат. Г-н С. чул шум от удар и възприел настъпилото ПТП от непосредствена близост /около 8 метра/ и записал номера на т.а. Мерцедес с рег.№ [рег. номер]. Товарният автомобил напуснал произшествието. Г-н С. на лист написал телефонният си номер, както и номера на товарният автомобил- причинил ПТП и оставил листа на предното стъкло, под чистачките на пострадалия л.а.„Пежо“ с рег.№[рег. номер]. След установяване на причинените щети на 18.10.2022г. г-жа Т. уведомила органите на КАТ за настъпилото произшествие, като предоставила данните на свидетеля и на товарният автомобил – причинил ПТП.

Била разпоредена проверка, която била възложена на орган при ОД МВР Варна. В хода на проверката контролният орган снел писмени обяснения от собственика на пострадалия автомобил – г-жа Т. и от свидетеля – очевидец – г-н С.. По този начин бил установен собственика на автомобила причинил ПТП и напуснал произшествието - т.а. Мерцедес с рег.№ [рег. номер], който бил собственост на дружеството „Ролпак“ ООД. Констатирано е, че управител и представляващ на дружеството е М. П. Г..

На 13.01.2023г. контролният орган съпоставил двата автомобила - л.а.„Пежо“ с рег.№[рег. номер] и т.а. Мерцедес с рег.№ [рег. номер] на паркинга на КАТ-Варна. При извършената съпоставка било установено съотвествие на щетите причинени като следствие от ПТП. Изготвен е и снимков материал за онагледяване на констатираните щети по задна дясна част на т.а. Мерцедес с рег.№ [рег. номер] и по задна дясна част на л.а.„Пежо“ с рег.№[рег. номер].

С оглед обстоятелството, че т.а. Мерцедес с рег.№ [рег. номер] е собственост на юридическо лице - дружеството „Ролпак“ООД и не е установено кое лице е управлявало това МПС при извършването на административните нарушения, контролният орган предоставил на г-жа Г. да попълни декларация по чл.188 от ЗДвП в качеството й на управител и представляващ дружеството, в която да посочи на 17.10.2022г. около 13:00 часа кое е лицето управлявало т.а. Мерцедес с рег. № [рег. номер]. На 13.01.2023г. в 10:05часа г-жа Г. собственоръчно попълнила декларацията по чл.188 от ЗДвП в която вписала, следното: „не мога да посоча кой е управлявал МПС, защото са минали 3- 2 месеца“.

На същата дата контролният орган съставил акт за установяване на административно нарушение серия GA №839164, в съдържанието на който подробно описал следните факти: „….при обстоятелства: град Варна, по улица Селиолу в близост до кръстовището с улица К. Ш., като собственик на фирмения товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" срег. №[рег. номер], собственост на „Ролпак" ООД, след попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП не може да посочи кой е управлявал автомобила извършил нарушението, а именно: водача при разминаване не оставя достатъчно странично разстояние и блъска паркирания от дясната страна на движение лек автомобил „Пежо 307" с рег. №[рег. номер], като му нанася материални щети. Като участник в ПТП не оставя на място да установи какви са последиците от него и го напуска". Деянията били квалифицирани като такива по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. В съдържанието на акта за установяване на административно нарушение били вписани данни на двама свидетели – свидетелят очевидец на нарушението – г-н С., а вторият свидетел – служител, присъствал само при съставяне на АУАН.

След предявяване на акта, в графата за възражения г-жа Г. заявила, че няма такива. Възражения не постъпили в последствие по административно наказателната преписка. На 09.03.2023г. въз основа на акта било издадено наказателното постановление, видно от съдържанието, на което наказващия орган изцяло е възприел установената с акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка.

На нарушенията административно наказващия орган е дал правна квалификация по чл.5 ал.1 т.1 и по чл.123 ал.1 т.1, от ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП и чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП и е наложил административните наказания „Глоба“ и „Лишаване от право да управлява МПС“. Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП, виззивният съд приел за установена по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели, както и от приложените по административно наказателната преписка доказателства- писмени обяснения, протокол за ПТП, декларация по чл.188 от ЗДвП, снимков материал, заповеди за компетентност, справки за собствеността на МПС и предсталвяващ дружеството-собственик и др.

От правна страна въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове. Въззивният съд е изложил мотиви, че правилно наказанието „глоба“, наложено на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП било индивидуализирано в предвидения в закона минимален размер, предвид причинените минимални щети от нарушението, констатирал, че наказанието по чл.185 от ЗДвП е с константно определен размер и същото правилно е било определено по своя вид и размер.

Въззивният съд констатирал неоснователността на релевираните от жалбоподателката доводи за отмяна на НП, на следните съображения:

Първо, по релевираните в жалбата възражения за допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42 ал.1 т.3 от ЗАНН поради не точно описание на мястото на нарушението (била посочена улицата, но липсвал номер) и на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН т.к липсвало подробно описание на нарушението и доказателствата които го потвърждават, Съдът констатирал, че мястото на нарушението е коректно описано като са посочени населеното място, улицата и е конкретизирано в коя част на улицата е извършено – „в близост до кръстовището с ул.Кирил Шиваров“, и в този аспект посочил, че не е налице нито изискване на закона нито необходимост да се посочва в района на кой точно № на тази улица е настъпило ПТП;

Второ, възраженията за нарушения на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН приел за неоснователни, като констатирал, че от обстоятелствената част на АУАН и НП са изводими всички признаци от състава на нарушенията, както и, че описаните факти и нормативни квалификации дават възможност за осъществяването на правото на защита в пълен обем и в този смисъл не е допуснато нарушение;

Трето, посочил е, че с жалбата е оспорено основанието за налагане на наказание на г-жа Г. – чл.188 от ЗДвП, на твърдение, че същата не била уведомена и не е бил даден подходящ срок да посочи кой е управлявал процесното МПС и е изложено възражение, че в случаите на нарушение по чл.123 от ЗДвП е неприложима разпоредбата на чл.188 от ЗДвП. Тези възражения, Съдът приел за неоснователни, предвид дадената на г-жа Г. възможност да посочи на процесната дата и час кое лице е водач на автомобила, причинил ПТП и допуснал нарушенията, като същата собственоръчно е посочила, следното: „не мога да посоча кой е управлявал МПС, защото са минали 3 месеца“. В този аспект въззивният състав е развил съображения, че законодателят не е визирал даването на подходящ срок, и от друга страна г-жа Г. не е поискала да й бъде давана възможност в определен срок да посочи лицето, управлявало МПС, и сама е вписала, че не може да го посочи. Съдът е посочил, че не намира за основателни и възраженията, че в случаите на нарушение по чл.123 от ЗДвП е неприложима разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, т.к. в последната изрично е визирано, че „…..Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство…….(2) Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“, и тълкуванията на въззивницата в тази насока са по естеството си превратно тълкуване на закона.;

Четвърто, констатирал е, че с жалбата е оспорена квалификацията на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като са изложени възражения, че в случая е нарушена разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.А от ЗДвП и е посочил, че това възражение е неоснователно, доколкото систематичното място на разпоредбата на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП е в Раздел ХХІІІ "Поведение при ПТП" и вменява в задължение на всеки водач на ППС, който е участник в ПТП да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, а от събраните по делото гласни и писмени доказателства е установено по безспорен начин, че след причиняването на ПТП водачът на т.а. Мерцедес с рег.№ [рег. номер] не е изпълнил това си задължение, с което на практика е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 123, ал 1, т. 1 от ЗДвП , за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.;

Пето, във връзка с вече изложеното, Съдът приел за неоснователни и възраженията относно субективната несъставомерност на нарушението, аргументирана от процесуалния представител на г-жа Г. с липсата на доказателства, че е налице знание за допуснато ПТП. От показанията на г-н С., Съдът констатирал, че същият е станал неволен очевидец на ПТП, т.к. вниманието му е било ангажирано от шума предизвикан от удара между двете МПС, което оборва тезата на защитата, че шофьорът не е разбрал, че е допуснал такова.;

Шесто, въззивният съд е разгледал, релевираната от защитата теза, че е допуснато нарушение и с оглед непосочване на вида и размера на причинените материални щети. Съдът е приел това възражение за неоснователно, доколкото вида и размера на щетата не е част от състава на нарушението, за което е възведено обвинение.;

Седмо, Съдът е констатирал сочено от въззивницата нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, на съображение, че АНО вместо да прекрати производството е издал НП. Съдът е приел това възражение за неоснователно, т.к. не е постъпило възражение срещу АУАН, поради което АНО се е произнесъл при неоспорена фактическа обстановка и за него не е възниквало задължение за събиране на допълнителни доказателства или провеждане на допълнително разследване.;

Осмо, соченото нарушение представляващо липса на мотиви относно неприложението на чл.28 от ЗАНН, Съдът приел за неоснователно. Въззивният съд приел, че правилно наказващият орган не е приложил хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, разглеждани в Районен съд- Варна и в този смисъл правилно е било прието, че г-жа Г. следва да бъде санкционирана за извършеното административно нарушение. Непосочването на мотиви в тази насока съдът намира, че не е съществено нарушение, обуславящо отмяна на атакуваното наказателно постановление.;

На последно място, въззивният съд е констатирал оспорване на компетентността на актосъставителя и лицето, издало НП. Съдът, като съобразил приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. направил извод, че АУАН е съставен и наказателното постановление е издадено от компетентни органи, в кръга на правомощията им.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в съответствие с процесуалния и материалния закон.

В касационната жалба пространно се твърдят допуснати от районния съд нарушения на материалния закон при постановяване на решението, които могат да се обобщят по следния начин: 1.нарушение на материалния закон при формулирането на изводите относно субекта извършил нарушенията; 2. неприлагането на разпоредбата на чл.6 от ЗАНН по отношение на установените нарушения и по – конкретно липсата на преценка относно вината на дееца и 3.нарушения на материалния закон относими към правната квалификация на административните нарушения. Тези възражения касационната инстанция преценява като неоснователни, като същите ще бъдат разгледани в посочената последователност.

Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП гласи: „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.“ Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП предвижда следното: „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“

Анализът, в съвкупност и предвид систематичната подредба на двете норми в ЗДвП, налага извод, че чл.188, ал.1, изречение второ и чл.188, ал.2, предл. първо от ЗДвП уреждат юридически, конкретни и оборими презумпции. За яснота на изложението следва да бъде посочено, че:

1.юридическите презумпции се извеждат пряко от закона. Например, ако даден факт е настъпил, се предполага, че съществува и друг, презумптивен факт, който е юридическата презумпция;

2.конкретните презумпции имат действие в определен отрасъл на правото и пораждат специална категория правоотношения (т.е. могат да се разглеждат като специални презумпции). В случая презумпцията е свързана с конкретен правен отрасъл, който може да бъде обобщен като „Транспортно право и пътна безопасност“;

3.оборимите презумпции са такива, за които е предвидена нормативно възможност за опровергаване. Дадена е възможност за представяне на доказателства или данни за настъпването на фактите по начин различен от предвидения в оборимата презумпция – например да бъде посочено кое лице действително е управлявало МПС при осъществяването на административното нарушение.

В нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е предвидена административнонаказателна отговорност за извършено нарушение по ЗДвП на собственика или на лицето, на което е предоставено моторно превозно средство. Оборимата презумпция е свързана с факта на собственост върху МПС, административното наказание се налага ни лицето, което е собственик на МПС, освен, ако не посочи на кого е предоставил за управление моторното превозно средство.

По сходен начин е уредена административнонаказателната отговорност на законният представител на юридическото лице в чл.188, ал.2 от ЗДвП. В тази оборима презумпция са предвидени три условия за настъпване на нейния ефект:1.наличие на административното нарушение по ЗДвП; 2.извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице; 3. законният представител да не е посочил лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. При налагането на административно наказание по реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП не е предвидено изследването на вината на законния представител на юридическото лице, доколкото отговорността му се ангажира за отказът (който е активно действие, при наличие на знание за правните последици, които ще настъпят, предвид фиксирането им в правната норма).

От фактите по делото се констатира, че посочените три условия са налични – извършено е нарушение на ЗДвП с МПС, собственост на юридическо лице и законният му представител не е посочил лицето, което е управлявало МПС към момента на извършване на нарушението. Констатирано е, че въпреки дадената възможност на г-жа Г., в хода на административнонаказателното производство тя не е изпълнила условието предвидено в разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП за да обори нормативно предвидената презумпция относно субекта на административно наказателната отговорност, като посочи кое е лицето, което е управлявало товарното МПС. Не се е възползвала и от съществуващата възможност в хода на първото и второто разглеждане на делото от въззивния съд да посочи кое е лицето, управлявало МПС при допускане на нарушенията.

В този аспект, неоснователни са доводите в касационната жалба, че липсвало виновното поведение на административно-наказаното лице и, че г-жа Г. с действията си не била препятствала установяването на обективната истина и оказала пълно съдействие на правоохранителните органи. За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на законният представител на юридическото лице, собственик на МПС, при управлението, на което е извършено нарушение по ЗДвП, съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2, предл. първо от ЗДвП, не е поставено изискване законният представител на дружеството да е извършител на нарушението или да го е извършил виновно. Достатъчното условие за ангажирането на административнонаказателната му отговорност е да не е посочил кое е лицето, което е управлявало МПС към момента на извършване на нарушението. Неоснователно е възражението за изтекъл период от време, поради което г-жа Г. не можела да посочи кое е лицето управлявало МПС в момента на нарушението. МПС, с което е извършено нарушението, е товарен автомобил, при това е собственост на юридическо лице, извършващо търговска дейност, което пък съгласно Закона за счетоводството, Закона за данък добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Кодекса на труда е задължено да създава първични документи за отчитането на търговската дейност на дружеството, както и за отчитането на положения труд. Част от тези документи са - пътни листи, графици на работа, маршрути на движение на транспортните средства и др., в които следва да са налични данни на коя дата, кой работник е управлявал по конкретен маршрут МПС. От изложеното следва, че след като г-жа Г., не е представила данни за лицето извършител на нарушението, се налага извод, че правилно е ангажирана нейната административнонаказателна отговорност.

Неоснователни са възраженията на касационната жалбоподателка по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП по отношение на първото описано деяние в НП. Нормата на чл. 185 от ЗДвП гласи:„За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.“ Разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че „Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“ Въззивният съд е установил от събраните по делото доказателства, че ПТП, от което са произлезли щети, е настъпило при управлението на товарен автомобил. От тези факти се извежда извод, че водачът на товарния автомобил не е изпълнил задължението си с поведението си, именно като водач на МПС, да не създава опасности при движението и да не причинява имуществени вреди, поради което и е осъществил съставът на нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. За това нарушение не е предвидено с конкретна норма административно наказание, поради което попада в обхвата на общото правило на чл.185 от ЗДвП.

Неоснователни са възраженията на касационната жалбоподателка относно приложението на чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП вр. чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП към второто нарушение описано в НП и предложението й за друга квалификация на деянието. Разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.“ Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП има следното съдържание: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.“

От анализът на разписаното в чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП правило се констатира, че е общо и е приложимо към всички нарушения на задълженията на водачите на МПС, участници в пътнотранспортни произшествия. Видно от съдържанието й, в разпоредбата на чл.123 от ЗДвП е разписан алгоритъмът на поведението, което водачът на МПС, като участник в ПТП трябва да спазва. Първото, което е задължен да направи, е регламентирано в правилото на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП - без да създава опасност за движението по пътя, да спре и да установи какви са последиците от произшествието. Едва, след като е изпълнил задължението разписано като първи етап от алгоритъма и е установил какви са последиците от ПТП, и предвид вида на последните, следва да премине към изпълнението на предвидените в следващите етапи задължения.

В НП са установени следните факти (изречение второ от описанието на фактическата обстановка в НП): „Като участник в ПТП не остава на място да установи какви са последиците от него и го напуска“. От цитираното описание на нарушението се установява, че: 1.има настъпило ПТП; 2.водачът на МПС, предизвикало ПТП, не остава на мястото на произшествието, т.е. не спира и го напуска и 3.не е установил какви са последиците от произшествието.

Предвид направеният правен анализ на относимите разпоредби и установените факти в НП, съответен на материалния закон е изводът на въззивният съд, че АНО след като е установил съставомерните факти е дал правилна правна квалификация на деянието.

С оглед изложеното по – горе и конкретно в частта на установените факти относно второто деяние описано в НП, неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка за приложимост на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Тази разпоредбата съдържа следното правило: „ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.“ Видно от съдържанието й, поставеното условие за да бъде приложима тази норма е: „при произшествието са причинени само имуществени вреди“. Както беше посочено релевантни факти за приложението на тази норма не са описани в НП. На първо място, за да се релевира довод за приложението й е необходимо водачът на МПС, предизвикало ПТП, да е спрял и да е установил наличието на материални щети, каквото поведение не е констатирано от АНО и от въззивния съд и едва на следващ етап е поставено изискването, когато участниците в произшествието не постигнат съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, те, без да напускат местопроизшествието да уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълнят дадените им указания.

Настоящата инстанция, констатира че въззивният съд е дал изчерпателен отговор на възраженията на г-жа Г. във въззивната жалба, с което е изпълнил в цялост указанията дадени му с решение № 1770/13.12.2023г. постановено по адм.д. 2128/2023г. на АдмС Варна.

На горните съображения Решение № 366/18.03.2024 г., постановено по АНД № 5503/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, като се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в вр. чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 366/18.03.2024 г., постановено по АНД № 5503/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА М. П. Г. да заплати на началник група към ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“ Варна сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.