ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 677
гр. Перник, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500540 по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдия - докладчика Мария Милушева в. ч. гр. д. № 540
по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против Определение
№ 1969 от 03.06.2022 г. по ч.гр. д. № 4915/2021 г. на РС - Перник, с което е допълнено
Определение № 759 от 08.03.2022 г. в частта относно разноските като е осъдено „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД да заплати на М. М. сумата от 400,00 лв., представляваща
направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
В жалбата по подробни доводи се иска отмяна на обжалваното определение, с
което е уважено искането по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на
Определение № 759 от 08.03.2022 г. по ч.гр. д. № 4915/2021 г. на РС - Перник.
Дружеството жалбоподател сочи, че за запознаване, изготвяне и депозиране на
възражение по заповедното производство законодателят не е предвидил
необходимостта от правна квалификация и, доколкото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
не е определено конкретно възнаграждение, то неговият размер следва да бъде
определен по аналогия. С оглед изложените доводи се иска отмяна на определението
като неправилно и незаконосъобразно.
В законоустановения срок е постъпил отговор по депозираната частна жалба от
М. М., в който се оспорва частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение
като неоснователна. Сочи, че съдът правилно е приел, че са налице законоустановените
предпоставки за присъждане на разноските в тежест на ответното дружество. В
заключение се иска потвърждаване на процесното определение и присъждане на
разноски в настоящото производство.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства
и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
1
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима -
насочена е срещу акт, подлежащ на обжалване, подадена е в преклузивния срок и е
депозирана от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване.
Производството по ч.гр. д. № 4915/2021 г. на Районен съд - Перник е образувано
по Заявление по реда на чл.410 ГПК от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу длъжника М.
М. с искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 2 523,27 лв.,
представляваща задължение по Договор за отпускане на паричен заем № ***
По така депозираното заявление е подадено възражение по реда на чл.414 ГПК
от длъжника М., като изрично е посочено, че същия се представлява от адв. Б. В..
Ведно с представеното възражение по посоченото дело са представени пълномощно,
договор за правна защита и съдействие както и списък на основание чл.80 от ГПК с
искане да бъдат присъдени направените разноски в заповедното производство.
С Разпореждане № 710/18.01.2022 г. съдът е указал на заявителя, че в
едномесечен срок може да предяви установителен иск за вземанията си. Доколкото
това не е направено, съдът е постановил Определение № 759 от 08.03.2022 г., с което е
обезсилил Заповед за изпълнение № 1646/10.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по посоченото дело. Като основание за
прекратяване на производството, съдът е приел, че заявителят не е предявил
доказателства в изпълнение на задължението си по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК като не е
предявил иск за установяване на вземането си в указания едномесечен срок.
Определението не е обжалвано от страните.
Длъжникът М. М. е депозирал молба по реда на чл.248 ГПК, като с обжалваното
определение съдът е уважил направеното искане, при което същите са останали в
тежест на дружеството.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и следва да
бъде потвърдено по следните съображения:
С оглед разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Безспорно на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на
делото. На основание чл. 414 от ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу
заповедта за изпълнение или срещу част от нея.
С оглед изложеното, съдът намира, че в конкретния случай образуваното от
страна на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД заповедно производство е приключило с
обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК от
10.09.2021 г., след като заявителят въпреки дадените указания от страна на съда не е
предявил своя иск по реда на чл. 415 от ГПК. Установява се и обстоятелството, че в
заповедното производство длъжникът е сторил разноски в размер на 400,00 лв. във
връзка с организиране на защитата си срещу издадената срещу него заповед за
изпълнение, чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Действително
възражението срещу заповедта за изпълнение се подава от утвърден от Министъра на
правосъдието образец за това, но това не означава, че длъжникът не може да ангажира
услугите на адвокат за оказване на правна помощ и съдействие. Процесуалният закон
не обвързва представляването на страната от адвокат с вида, характера или сложността
на производството, в което същата участва. Присъждането на разноските е свързано
със санкционирането на едната от страните за неправомерно въвличане на другата в
съответното производство, в което същата участва. По делото е безспорно, че в
конкретния случай длъжникът е взел участие в заповедното производство, като е
2
ангажирал процесуален представител, който е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК
и е заявил претенция за присъждане на направените от него разноски още при подаване
на възражението, като е представил и доказателства, че същите са платени.
Безспорно е, че заповедното производство е подчинено на общо основание на
правилата за разноски в гражданския процес, по силата на който в чл. 78, ал. 4 от ГПК
е уредено, че ответната страна има право на разноски при прекратяване на делото. По
делото е обезсилена заповедта за изпълнение и производството по делото е прекратено
по причина, която не е свързана с процесуалното поведение на длъжника, а с
поведението на заявителя, който в конкретния случай не е провел производство по иск
с правно основание чл. 422 от ГПК. Като неизправна страна, която е довела с
действията си до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство,
заявителят следва да понесе санкционните последици на разноските.
В жалбата е наведено възражение, че доколкото няма определен конкретен размер
на минималния адвокатски хонорар за участие в заповедното производство, то същия
следва да се определи по аналогия с оглед на реално извършените действия.
Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадената заповед са налице
утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания
за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано. На
основание ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие в
производство по издаване на заповед за изпълнение, възнаграждението се определя по
правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В
конкретния случай е безспорно, че в цитираната наредба е предвидена специална
норма, която урежда минималните възнаграждения за адвокат в случаите на заповедно
производство и следва да намери приложение именно тази разпоредба. Настоящият
състав намира, че не би могло да се приеме, че участието на длъжника в заповедното
производство се изчерпва единствено чрез депозиране на възражение, тъй като
процесуалното представителство включва в себе си и действия, които не се изчерпват
само с депозиране на възражение, а са свързани с проучване на доказателствата по
делото, формиране на мнение и становище и тези действия не могат да се приравнят на
подаване на молба по смисъла на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както правилно е посочил и
първоинстанционният съд.
Така мотивиран, съдът намира, че на ответната страна - длъжник в заповедното
производство се дължат разноски в претендирания и присъден размер от 400,00 лв.,
поради което процесното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено,
а жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Относно направеното искане на процесуалния представител на М. М. за
присъждане на разноски за участието му в настоящото производство, то същото следва
да бъде оставено без уважение, доколкото такива не се дължат.
Предвид горното, Окръжен съд - Перник
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1969 от 03.06.2022 г. по ч. гр. д. № 4915/2021г.
3
на Районен съд - Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4