ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31
гр. Пазарджик, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900187 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 374 от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 7457/01.11.2022 г. на
„САМАНДЖЪ ЕМЛАК ТАШЪМАДЖЪЛЪК ТУРИЗМ ТАРЪМ
ЮРЮНЛЕРИ ГЪДА ИНШААТ ХАЙВАНДЖЪЛЪК САНАЙИ ВЕ
ТИДЖАРЕТ ЛИМИТИД ШЕРКЕТИ“ ООД, дружество регистрирано в Т.,
дан. № ****, с адрес: Република Т., махала И., бул. „Р. К.“ № **, Г. А.,
представлявано от А. Ю., чрез адв. Е. Г. от П., със съдебен адрес: гр. П., ул.
„К. Б.“ **, **, против „Гери Ауто“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „П.“ **, представляван от управителя А. Г..
Ищецът е направил доказателствени искания за приемане на
представени писмени доказателства, за допускане на съдебносчетоводна
експертиза с поставени въпроси.
Ответникът не представя доказателства за приемане. Твърди наличие на
товарителница, която не е сред прилженията към исковата молба.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Съдът приема, че доколкото претендираните от ищеца права произтичат
от частноправни отношения с международен елемент, т. е. от отношения
между независими и равнопоставени субекти, свързани с две държави -
Република Т. и Република Б., международният характер на частното
правоотношение обуславя прилагането на нормите на международното
1
частно право на правоприлагащия орган. Българският законодател е възприел
два метода за регулиране на частноправните отношения с международен
елемент: 1/ пряк метод на уредба, чрез създаване на специални, преки норми
за отношението в съответствие с неговата специфика и 2/ непряк,
стълкновителен метод на уредба, чрез създаване на стълкновителни норми.
Приложимото право към договори с международен елемент е уредено в гл. Х
от Кодекса на международното частно право (КМЧП), като съгласно чл. 3 от
КМЧП разпоредбите на кодекса не засягат уредбата на частноправните
отношения с международен елемент, установена в международен договор, в
друг международен акт в сила за Република Б. или в друг закон. Следователно
при проверка относно приложимото материално право към възникналото
правоотношение по търговска продажба между продавач, регистриран с
основно място на дейност в Република Т., и купувач - търговско дружество,
регистрирано с основно място на дейност в Република Б., следва да се
прецени действат ли двустранни или многостранни международни конвенции
/договори/, които го уреждат, има ли специални закони и ако такива не
съществуват, приложимото право трябва да се определи съобразно
разпоредбите на КМЧП. Сключеният между Република Т. и Република Б.
договор за правна помощ по граждански и наказателни дела /ДВ, бр.
20/09.03.1976 г./ не съдържа материалноправни норми, регламентиращи
международна продажба на стоки, поради което не е приложим.
Основният източник на норми, уреждащи договора за продажба на
стоки с международен елемент, е Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки /Виенската конвенция за международна
продажба/ от 1980 г., представляваща международен договор, регламентиращ
частноправна материя. Република Б. е ратифицирала Виенската конвенция с
Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. и същата е влязла в сила на
1.08.1991 г. От своя страна, Република Т. се е присъединила към Конвенцията
на 7.07.2010 г.
За прякото приложение на Виенската конвенция е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1/ страните по договора за продажба да
са с място на стопанска дейност в различни договарящи държави; 2/
конкретният договор за продажба да попада в обсега на Виенската конвенция,
т. е. да не е от категорията на изрично изключените продажби (чл. 2); 3/
страните по договора за продажба да не са изключили изрично или
2
мълчаливо приложението на конвенцията.
В настоящия казус съдът приема, че се касае до извършена
международна продажба на стоки от Т. за Б., при което правоотношенията
между страните се уреждат от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки /Виенската конвенция/. Международният
характер на продажбите произтича от факта, че договарящите страни са
търговци с място на дейност в различни държави, които са страни по
Конвенцията. Същата се явява приложимо право към възникналия между
продавача и купувача спор за договорно неизпълнение. От момента на
ратифицирането й, Конвенцията е част от вътрешното право на Република Б.
и съгласно чл. 5, ал. 2 от Конституцията се ползва с приоритет пред
разпоредбите на ТЗ и ЗЗД относно международните търговски продажби на
стоки.
По доказателствата:
Съдът намира, че представените от страните писмени доказателства
следва да се приемат, като се направи следното уточнение: на ищеца следва
да се укаже да посочи кой от представените преводи от турски на български
език касае документа на л. 15 от делото, както и (с оглед твърденията на
ответника) кой от документите е твърдяната товарителница, доколкото съдът
не установява такава да е представена към исковата молба - представени са:
митническа декларация (л. 18 с превод на л. 11), фактура серия * № *** от
*** г. (л. 17 с превод на л. 13), сертификат за движение (л. 16 с превод на л.
17) и апостил, който не се установява кой документ легализира.
Искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза е основателно,
но въпросите не следва да са правни, а фактически (вещото лице не може да
определи кои суми са дължими, тъй като това е същината на правния спор, по
който съдът следва да се произнесе). Ето защо, съдът следва да допусне
експертиза за установяване отразени ли са в счетоводството на ответното
дружество описаните в процесната фактура доставки, респ. задължения към
ищеца, т. е. осчетоводена ли е процесната фактура, отразена ли е в дневника
за покупки на ответника, ползвал ли е ответникът правото си на данъчен
кредит по същата фактура.
На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
3
страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от „САМАНДЖЪ
ЕМЛАК ТАШЪМАДЖЪЛЪК ТУРИЗМ ТАРЪМ ЮРЮНЛЕРИ ГЪДА
ИНШААТ ХАЙВАНДЖЪЛЪК САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТИД
ШЕРКЕТИ“ ООД, дружество регистрирано в Т., дан. № ****, с адрес:
Република Т., махала И., бул. „Р. К.“ № **, Г. А., представлявано от А. Ю.,
чрез адв. Е. Г. от П., със съдебен адрес: гр. П., ул. „К. Б.“ **, **, против „Гери
Ауто“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П.“
**, представляван от управителя А. Г..
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявен е иск от „САМАНДЖЪ ЕМЛАК ТАШЪМАДЖЪЛЪК
ТУРИЗМ ТАРЪМ ЮРЮНЛЕРИ ГЪДА ИНШААТ ХАЙВАНДЖЪЛЪК
САНАЙИ ВЕ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТИД ШЕРКЕТИ“ ООД, дружество
регистрирано в Т., дан. № ****, с адрес: Република Т., махала И., бул. „Р. К.“
№ **, Г. А., представлявано от А. Ю., чрез адв. Е. Г. от П., със съдебен адрес:
гр. П., ул. „К. Б.“ **, **, против „Гери Ауто“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „П.“ **, за заплащане на сумата в размер на
13 817.50 евро с ДДС, представляваща продажна цена на доставени стоки по
фактура серия * № *** от *** г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 01.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки /Виенската конвенция/. Претендира
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Искът се основава на следните фактически твърдения:
Твърди се, че между страните по делото съществуват трайни търговски
отношения за доставка /покупко-продажба/ на стоки, по които ищецът е
продавач, а ответникът купувач. Твърди се, че през 2017 г. ищецът доставил
на ответника стоки по товарителница *** от *** г., от които 2 400 кг свежи
тикви (312 каси), 500 кг пипер чили (100 кашона), 1 100 кг свеж пипер долма
(160 каси), 850 кг домати (130 каси), 650 кг свежи чушки халапеньо (80 каси),
4
2 400 кг пипер капия (320 каси), 14 100 кг домати (1 800 кашона), за което
била издадена фактура № *** от *** г. на стойност 13 817.50 евро с ДДС. За
извършените доставки са издадени ЧМР товарителници, приети от ответника
без възражения. Поддържа се, че липсва възражение за недостатъци на
стоката от купувача и понеже няма уговорен срок за плащане на цената,
приложение намира чл. 303а от ТЗ, като срокът е 14 - дневен от получаване
на фактурата. Фактурата е получена от ответника заедно със стоките. На
12.11.2019 г. ответникът е получил нотариална покана от ищеца за
доброволно изпълнение на възникналото задължение, като с получаването ѝ
се прекъсва и давността за събиране на вземането. До настоящия момент
цената не е платена. Моли за уважаване на иска с присъждане на законната
лихва от датата на исковата молба, както и направените разноски по делото.
Посочва банкова сметка********
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Гери Ауто“ ЕООД, чрез
адв. С. Т. от АК - П., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявения иск. Аргументира, че спорното
правоотношение между страните се урежда от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки, т. нар. Виенска конвенция.
Оспорва се наличието между страните на продължителни търговски
отношения. Не се оспорва обстоятелството, че процесните стоки по фактура
серия * № *** от *** г. са получени, включително издадената фактура на ***
г., но се оспорва, че цената не е заплатена. Поддържа се, че стоката е
получена на *** г. и вземането на ищеца е станало изискуемо 14 дни от
получаването ѝ. Счита довода на ищеца, че с връчването на нотариалната
покана се прекъсва давността за вземането, за неоснователен, тъй като
разпоредбата на чл. 116 от ЗЗД не предвижда посочената хипотеза. Навежда
възражение за погасено по давност вземане по фактурата. Моли за отхвърляне
на иска.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която се поддържа изложеното в исковата молба, като се уточнява,
че Конвенцията на ООН е приложима за спора. Сочи се, че на основание чл.
63 от същата, продавачът - ищец е дал допълнителен срок на купува -
ответник да плати цената с връчването на нотариалната покана за доброволно
изпълнение. Излага се, че твърдението за плащане на цената следва да се
докаже от ответника. Позовава се и на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, доколкото между
5
страните не е уговарян срок за плащане, респ. задължението е следвало да се
изпълни в 14-дневен срок от получаване на нотариалната покана. На това
основание се приема, че не е изтекла погасителната давност за вземането.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на
ДИМ, в който се сочи, че неоснователно е твърдението на ищеца, че с
даването на допълнителен срок и връчване на нотариалната покана започва да
тече нова погасителна давност и е прекъсната изтеклата вече давност. Излага
се, че тези доводи не намират правна опора нито в цитираната конвенция,
нито в българското законодателство. В самата фактура е посочен начин на
плащане - срещу стока, т. е. цената е дължима при предаване на стоката.
Видно от приложената товарителница, същата е доставена на *** г. или
плащането е дължимо на датата на доставката. Позовава се и на чл. 57, т. 1, б.
„б“ от Виенската конвенция, според който плащането трябва да стане срещу
предаване на стоката или на документи, в мястото, където става предаването.
Това е и отбелязването във фактурата, предоставена при доставката на
стоката, което налага категоричен извод, че цената е ликвидна и изискуема на
датата, на която е доставена стоката - *** г. Излага се, че дори сочената
разпоредба да не е прилжима, приложение намира чл. 54 от Конвенцията,
която индиректно препращала към чл. 303а, ал. 3 от ТЗ.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът ОБЯВЯВА за
БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелствата:
че стоките, описани във фактура серия *** от *** г., както и самата фактура
са получени от ответника на *** г.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи
изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В производството по иск с правно основание по чл. 53 от Конвенцията
на ООН относно договорите за международна продажба на стоки /Виенската
конвенция/ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: валиден
договор за продажба и изпълнение на неговото задължение по него.
В тежест на ответника е доказване на възраженията, от които черпи
изгодни за себе си правни последици – напр. за плащане, за изтекла
6
погасителна давност и т. н.
На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не
сочи доказателства за твърдяната CMR товарителница.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца.
УКАЗВА на ищеца да посочи кой от представените преводи от турски
на български език касае документа на л. 15 от делото, както и кой документ
легализира представения апостил.
УКАЗВА на ответника да уточни твърдението си за представена по
делото товарителница.
ДОПУСКА съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ), по която вещото
лице след запознаване с документите по делото и счетоводството на
ответника да отговори на следните въпроси на ищеца (преформулирани от
съда служебно): Осчетоводена ли е процесната фактура серия * № *** от
*** г. в счетоводството на ответника, отразена ли е в дневника за покупки
на същия, ползвал ли е ответникът правото си на данъчен кредит по
същата фактура?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски на вещото лице в
размер на 200 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Н.А., което да се уведоми за задачата
след внасяне на депозита от страната, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
17.02.2023 г. от 9.15 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи препис от
допълнителния отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7