Решение по дело №713/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 177
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Галина Димитрова Жечева
Дело: 20213200500713
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. гр. Добрич, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500713 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от Г. Р. К. от гр.Т. срещу решение №260021/15.02.2021 г. по
гр.д.№460/2019 г. на Т.ския районен съд,с което е признато за установено,че
въззивницата в качеството й на длъжник-кредитополучател по договор за
студентски кредит от 05.11.2010 година и Анекс №1 от 13.01.2015 година към
договора за студентски кредит от 05.11.2010 година дължи на
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД-гр.София следните суми:редовно
падежирали главници в размер на 2 105,73 лева за периода от 20.04.2015
година до 20.08.2018 година;предсрочно изискуема главница в размер на 5
697,76 лева;изискуема редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1 370,42
лева,начислена за периода от 20.10.2015 година до 27.08.2018
година;изискуема наказателна лихва в размер на 448,64 лева,начислена за
периода от 20.10.2015 година до 17.10.2018 година,ведно със законната лихва
върху сумите от датата на депозиране на заявлението в съда-23.10.2018
година до окончателното изплащане на задължението,за които суми е
издадена заповед за изпълнение №419 от 25.10.2018 година по чл. 410 от
1
ГПК по ч.гр.дело №567/2018 година на ТРС,респ. въззивницата е осъдена да
заплати на горната банка сторени разноски в заповедното производство и в
исковото първоинстанционно производство.Въззивницата счита
първоинстанционното решение за неправилно и необосновано и настоява за
отмяната му,респ. за отхвърляне на исковете.Първоинстанционният съд не се
произнесъл по всички доводи и възражения на въззивницата-ответник по
делото.Не обсъдил доводите за нищожност на процесния договор.Неправилно
приложил материалния закон,като вместо специалния Закон за кредитиране
на студенти и докторанти приложил Закона за потребителския
кредит.Доводите за недействителност на договора намирали опора именно в
цитирания специален закон.Не било обсъдено възражението за неспазване на
задължителните реквизити на договора по чл.17 ал.6 от ЗКСД,предвидени в
утвърдения от министъра на финансите и министъра на образованието типов
договор.Подробно е изложено в жалбата кои реквизити липсват съобразно
разпоредбите на чл.6 от типовия договор.Изложени са доводи и за
противоречивост на текста на чл.4.8 от договора,както и за неравноправност
на клаузата по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП,приложим съгласно чл.17 ал.5
от ЗКСД.По въпроса за наличието на неравноправна клауза
първоинстанционният съд следвало да се произнесе служебно.Не било
обсъдено от районния съд и възражението,че процесните суми били
претендирани и по друго дело-гр.д.№471/2015 г. на ТРС,като по исковете
имало влязло в сила решение,което не било зачетено.Претендират се
сторените от въззивницата разноски.
В писмен отговор въззиваемата банка изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на атакуваното
решение,както и за присъждане на сторените във въззивното производство
разноски.Изложени са фактите,от които произтичат вземанията на
банката,като съществуването на последните се счита за доказано с
констатациите в заключението по допуснатата ССЕ.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирано лице /страна по
делото/ с правен интерес от атакуване на неизгодното за него
първоинстанционно решение.Жалбата е редовна като отговаряща на
2
изискванията на чл.260 т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК.Жалбата е депозирана в
рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е
получила препис от първоинстанционното решение на 22.03.2021 г.,а жалбата
е подадена чрез куриер на 05.04.2021 при изтекъл за страната срок за
въззивно обжалване на 05.04.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима
предвид горното.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията
за този извод са следните:
Гр.д.№460/2019 г. на Т.ския районен съд,преобразувано от гр.д.
№2056/2019 г. на Софийски районен съд-прекратено и изпратено по
подсъдност на ТРС,е по повод искова молба вх.№2001087/14.01.2019 г. по
описа на СРС,с която са предявени от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД-
гр.София срещу Г. Р. К. от гр.Т. обективно кумулативно съединени главни
установителни искове на основание чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ и
чл.79 и сл. от ЗЗД,с които се настоява да се признае за установено по
отношение на ответницата К.,че същата дължи на ищцовата банка вземанията
по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№419/25.10.2018 г.,издадена по ч.гр.д.№567/2018 г. на Т.ския районен
съд,както следва:
-редовно падежирали главници в размер на 2 105,73 лева за периода от
20.04.2015 година до 20.08.2018 година;предсрочно изискуема главница в
размер на 5 697,76 лева;изискуема редовна /възнаградителна/ лихва в размер
на 1 370,42 лева,начислена за периода от 20.10.2015 година до 27.08.2018
година;изискуема наказателна лихва в размер на 448,64 лева,начислена за
периода от 20.10.2015 година до 17.10.2018 година-всички вземания по
Договор за студентски кредит от 05.11.2010 г.,изменен и допълнен с Анекс
№1/13.01.2015 г.,ведно със законната лихва върху вземанията от датата на
депозиране на заявлението в съда-23.10.2018 година до окончателното
изплащане на задължението.
Предявени са и евентуални осъдителни искове /при условие да се
разгледат,ако главните искове бъдат изцяло или частично отхвърлени/ за
3
осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми по Договор за
студентски кредит от 05.11.2010 г.,изменен и допълнен с Анекс
№1/13.01.2015 г.:
предсрочно изискуема главница в размер на 5 697,76 лв;начислена
редовна лихва върху предсрочно изискуемата главница в размер на 8,86 лв за
периода от 20.08.2018 г. до 27.08.2018 г.;начислена наказателна лихва върху
предсрочно изискуемата главница в размер на 80,72 лв за периода от
28.08.2018 г. до 17.10.2018 г.,ведно със законната лихва върху горните
суми,считано от датата на предявяване на осъдителните искове-14.01.2019
г.,до окончателното им изплащане.
В отговора на исковата молба ответницата Г. Р. К. е изразила на първо
място становище за недопустимост на исковете,като се е позовала на
основание чл.299 от ГПК на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила
решение по друго водено предходно дело между страните-гр.д.№471/2015 г.
на ТРС.По същество е изразила становище за неоснователност на исковете
при наведени доводи за недействителност на договора за кредит.Не били
спазени изискванията за задължителни реквизити по смисъла на чл.17 ал.6 от
Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/,предвидени в
утвърдения от Министъра на финансите и Министъра на образованието и
науката типов договор.Според цитираната разпоредба при неспазване
изискванията на ал.1 и 4 и на чл.18 ал.3 от ЗКСД,както и изискванията за
задължителни реквизити,договорът бил недействителен.Не бил посочен
максималният размер на кредита съгласно чл.6 т.3 от типовия договор.В
противоречие на чл.6 т.9 и чл.26 ал.1 от типовия договор в процесния договор
не били посочени срокът и начинът на погасяване на кредита.В чл.4.8 от
договора за студентски кредит било записано,че същият следва да бъде
погасен на 64 равни анюитетни месечни вноски всяка в размер на 1 001,21
лв,дължими на 20-то число от съответния месец,считано от 20.03.2015 г. до
20.02.2016 г.,съгласно погасителен план-неразделна част от договора.Горният
текст бил противоречив,като противоречал и на погасителния план,тъй като
сочел заплащане на кредита на равни вноски за една година,а в същото време
предвиждал 64 бр. месечни вноски.Горната клауза на чл.4.8 била и
неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 от ЗЗП,приложим съгласно чл.17
ал.5 от ЗКСД,тъй като представлявал уговорка във вреда на потребителя,като
не отговарял на изискването за добросъвестност и водел до значително
4
неравновесие в правата на страните.Според чл.24 ал.3 от ЗКСД
кредитополучателят следвало да погаси кредита на равни месечни вноски в
10-годишен срок,считано от края на гратисния период.Във вреда на
потребителя в случая търговецът предвидил връщане на кредита за срок от
една вместо от 10 години.За кредитополучателя било непосилно като току що
завършил студент,излязъл на пазара на труда,да заплаща месечни вноски в
размер на 1 001,21 лв.
По главните установителни искове:
По заявление на ищеца „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД-гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№567 по описа за 2018 г. на Т.ския районен съд.Издадена е заповед за
изпълнение №419/25.10.2018 г.,с която заявлението е уважено изцяло,като е
разпоредено длъжникът Г. Р. К. от гр.Т. да заплати на кредитора
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД-гр.София следните суми:редовно
падежирали главници в размер на 2105,73 лева за периода от 20.04.2015
година до 20.08.2018 година;предсрочно изискуема главница в размер на 5
697,76 лева;изискуема редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1 370,42
лева,начислена за периода от 20.10.2015 година до 27.08.2018
година;изискуема наказателна лихва в размер на 448,64 лева,начислена за
периода от 20.10.2015 година до 17.10.2018 година-всички вземания по
Договор за студентски кредит от 05.11.2010 г.,ведно със законната лихва
върху сумите от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Заповедта е връчена на длъжника на 20.11.2018 г.,като в срока по чл.414
ал.2 от ГПК /двуседмичен в редакцията на разпоредбата към горния момент/ е
постъпило възражение за недължимост на претендираните суми.С
разпореждане №1110/04.12.2018 г. заповедният съд е указал на заявителя,че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,като довнесе
дължимата държавна такса.Съобщението е връчено на заявителя на
18.12.2018 г.Исковата молба е подадена в съда на дата 14.01.2019 г.,т.е. в
законоустановения едномесечен срок.Установителните искове-предмет на
делото са предявени от активно легитимирано лице /заявителя в заповедното
производство/ в законоустановения срок и за вземания идентични на тези по
заповедното производство.В този смисъл същите са допустими.
5
Неоснователен е доводът на ответницата Г.К.,че между същите страни
вече било водено предходно гр.д.№471/2015 г. на ТРС относно същите
вземания по цитирания договор за студентски кредит.При справка с
приложеното гр.д.№471/2015 г. на ТРС се установява,че предмет на същото
са главни установителни искове по чл.415 от ГПК и евентуални осъдителни
искове относно вземания на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД-гр.София от
длъжника Г. Р. К. по договор за студентски кредит,който обаче е от друга
дата-29.10.2010 г.Процесният договор по настоящото дело е сключен на дата
05.11.2010 г.Формално предмет на двете дела са вземания,произтичащи от
различни договорни правоотношения,поради което не може да се приеме,че
влязлото в сила решение по гр.д.№471/2015 г. на ТРС има сила на пресъдено
нещо между страните по отношение на настоящия спор.Настоящият спор не е
бил предмет на цитираното предходно дело.В този смисъл исковете са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по
договор за студентски кредит,сключен на 05.11.2010 г. между ищеца
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД-гр.София в качеството на кредитор
/заемодател/ и ответницата Г. Р. К. в качеството на кредитополучател.Между
тях е имало сключен и предходен договор за студентски кредит от 29.10.2010
г.,за който обаче няма данни по делото да е бил изпълнен от страните,а
именно сумата по него да е била предоставена на ответницата и усвоена от
нея целево за заплащане на такси за обучение.Според заключението на
вещото лице П. П. по допуснатата от районния съд допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза /листи 73-77 от делото на ТРС/ процесните суми са
били усвоени от ответницата еднократно по договора от 05.11.2010 г. и
анекса към него от 13.01.2015 г.Данни за други предоставени от банката суми
по други правоотношения между страните не са установени.
Ответницата Г.К. не е оспорила своевременно в отговора на исковата
молба автентичността на договора за кредит от 05.11.2010 г.,в частност
авторството на подписа на същата в качеството на кредитополучател.Такова
възражение е наведено несвоевременно от нея едва в първото по делото
открито съдебно заседание и по нейно искане е била допусната от ТРС
съдебно-графологична експертиза,която да изследва подписа на
кредитополучател.Доказателственото искане е било неотносимо като касаещо
6
преклудирано възражение на ответницата,неподлежащо на разглеждане,и не е
следвало да се уважава.Макар и уважено обаче,същото не е постигнало целта
да се обори автентичността на документа.Ответницата не е внесла
определеното възнаграждение за вещо лице и заключението не е било
изготвено поради възпрепятстващото поведение на самата ответница,която по
правило носи тежестта да докаже неавтентичността на частния диспозитивен
документ,носещ нейния подпис /арг. чл.193 ал.3 предл.2 от ГПК/.Предвид
горното следва да се приеме,че документът,обективиращ процесния договор
за кредит,е автентичен.
В първото открито съдебно заседание пред ТРС ответницата К. е навела
също несвоевременно /извън срока за отговор на исковата молба/ още едно
възражение-за погасяване на претендираните вземания по давност.Като
преклудирано горното възражение също не подлежи на разглеждане.
С договора от 05.11.2010 г. е уговорено банката-ищец да предостави на
ответницата К. кредит в размер на 9 300 лв с цел заплащане на 6 бр. такси за
обучение на кредитополучателя-всяка в размер на 1 550 лв.Окончателният
размер на кредита се определя от сумата,усвоена от кредитополучателя до
изтичане на срока по чл.4.2-т.нар. гратисен период от 52 месеца,считано от
датата на сключване на договора до 20.02.2015 г.По време на гратисния
период кредитополучателят не дължи заплащане на главницата и лихвата по
кредита,но кредиторът начислява уговорената възнаградителна лихва върху
усвоената част от кредита съгласно действащия погасителен план.Уговорено
е,че след изтичане на гратисния период кредитополучателят изплаща кредита
съгласно условията по чл.4.8,с която клауза страните се съгласяват кредитът
да бъде погасен на 64 равни анюитетни месечни вноски,всяка една в размер
на 1 001,21 лв,дължими на 20-то число от съответния месец,считано от
20.03.2015 г. до 20.02.2016 г. съгласно погасителен план-неразделна част от
договора.Горната клауза от процесния договор при посочената формулировка
действително е била противоречива,тъй като е сочела от една страна
заплащане на кредита на равни вноски за една година след изтичане на
гратисния период /през периода от 20.03.2015 г. до 20.02.2016 г./,а в същото
време е предвиждала погасяване чрез 64 бр. равни месечни вноски всяка в
размер на 1 001,21 лв.Очевидно 64 бр. месечни вноски не могат да се вместят
в едногодишния период,а и заплащането на 64 бр. месечни вноски от по
1 001,21 лв /общо 64 077,44 лв/ значително надвишава размера на
7
задълженията по кредита.Горното противоречие,вероятно с оглед липсата на
всякаква логика дължащо се на техническа грешка при оформяне на
договора,обаче е преодоляно между страните с подписване от същите на
Анекс №1/13.01.2015 г. към процесния договор за студентски кредит от
05.11.2010 г. /на лист 19 от делото на СРС/.Страните се споразумяват,че
крайният срок за погасяване на вземанията се променя на 20.02.2025 г.,т.е.
срокът на издължаване става 10-годишен с начало след изтичане на гратисния
период,като погасяването ще е на 120 равни анюитетни месечни
вноски,дължими на 20-то число от съответния месец,считано от 20.03.2015 г.
до 20.02.2025 г.,като се изготвя нов погасителен план.Анексът е неразделна
част от договора за кредит и променя първоначалната клауза на чл.4.8 от
договора в посочения смисъл.Изменената клауза по съгласие на страните не е
противоречива,нито неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП.С
предвиждане на 10-годишен период за връщане на кредита на 120 равни
месечни вноски с начало след изтичане на гратисния период е спазена
разпоредбата на чл.24 ал.3 от ЗКСД,според която се предвижда от
законодателя именно такова погасяване на равни месечни вноски в 10-
годишен срок,считано от края на гратисния период.Регламентирайки горния
срок и начин на погасяване,именно законодателят е съобразил и предвидил
изгодния за потребителя вариант,който го защитава като икономически по-
слаба страна в правоотношението и му дава възможност да връща кредита в
продължителен период след завършване на обучението,когато ще може да си
осигури трудова заетост и да погасява задълженията си.
Неоснователно е възражението на ответницата,че процесният договор за
кредит не съдържал задължителни реквизити,предвидени в типовия договор
по чл.7 от ЗКСД,поради което бил недействителен /чл.17 ал.6 от
ЗКСД/.Типовият договор по процесния вид кредитни договори се утвърждава
от Министъра на образованието и науката и Министъра на финансите след
съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и
докторантите /чл.7 ал.1 от ЗКСД/ и се обнародва в „Държавен вестник“
/обн.ДВ,бр.33/30.04.2010 г.-неофициален раздел/.Според чл.6 от утвърдения
типов договор писменият договор за кредит,сключен между банката и
студента/докторанта,трябва задължително да съдържа 19 реквизита,които при
справка се установява,че са част от съдържанието на процесния договор за
студентски кредит без изключение.Наблегнато е от ответницата на липсата на
8
реквизити като максимален размер на кредита съгласно чл.6 т.3 от типовия
договор и срок и начин на погасяване на кредита съгласно чл.6 т.9 от типовия
договор.Посочените реквизити са налице.Максималният размер на кредита е
посочен в чл.1.1 от процесния договор /9 300 лв/,а срокът и начинът на
погасяване в чл.4.8 от договора /със съдържанието му след изменението с
анекс №1/13.01.2015 г./,коментиран по-горе в изложението.В този смисъл
договорът е действителен като съдържащ всички изискуеми реквизити и е
породил валидно правоотношение между страните.
Гратисният период по договора е изтекъл на 20.02.2015 г. /чл.4.2 от
договора/.От заключението на вещото лице П. П. по допуснатата от районния
съд първоначална съдебно-счетоводна експертиза /на листи 48-56 от делото
на ТРС/ се установява,че към датата на подаване от банката на заявлението по
чл.410 от ГПК ответницата К. е имала просрочени и непогасени месечни
вноски по кредита за периода 20.04.2015 г.-20.08.2018 г.,т.е. за повече от три
години.Налице е било условието по чл.6.2 от договора за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита,а именно неплащане от
кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.Предсрочната
изискуемост не настъпва автоматично.Според постановките на т.18 от
Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС,което представлява задължителна съдебна
практика,предсрочната изискуемост не може да настъпи
автоматично.Последната представлява изменение на договора,което за
разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД,изискващ изменение на
договора само по взаимно съгласие на страните,настъпва с едностранно
волеизявление само на едната от страните /на кредитора/ при наличие на две
предпоставки:обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем.Обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изрично изявление на кредитора,че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем,вкл. и за
вноските с ненастъпил падеж,които към момента на изявлението не са били
изискуеми.Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора.В случая банката-
кредитор е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
чрез нарочно уведомление /писмо изх.№12996/07.06.2018 г. на лист 20 от
делото на СРС/ и такова нейно изявление е достигало до длъжника Г.К.
9
/връчено на адреса й в гр.Т. на 06.08.2018 г. чрез лице от домашните й-баща
Р.К.-съгласно разписката на лист 21 от делото на СРС/.
С оглед изложеното ответницата дължи на ищцовата банка всички
вземания по заповедта за изпълнение,чийто размер към датата на заявлението
по чл.410 от ГПК е удостоверен от вещото лице в заключението по ССЕ /виж
таблиците на листи 55 и 56 от делото на ТРС/.Предявените главни
установителни искове са основателни и подлежат изцяло на
уважаване.Поради уважаване на главните искове евентуалните осъдителни
искове не подлежат на разглеждане.
Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата
Г.К. е осъдена да заплати на ищцовата банка сторените от нея съдебно-
деловодни разноски в заповедното и първоинстанционното исково
производства.
При този изход от спора /уважаване на главните установителни искове по
чл.415 от ГПК/ право на разноски за въззивното производство има ищецът по
делото и въззиваем „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД-гр.София,изрично
претендирал такива с отговора на въззивната жалба.Доколкото отговорът на
въззивната жалба е изготвен от юрисконсулт на банката,последната има право
на основание чл.78 ал.8 от ГПК на юрисконсултско
възнаграждение,определено по реда на чл.37 от ЗПП във връзка с чл.25а ал.3
/изготвяне на писмен отговор без явяване в съдебно заседание/ и чл.26а от
Наредбата за заплащането на правната помощ /за три обективно съединени
иска относно главница-падежирала и непадежирала,възнаградителна и
наказателна лихва/ в размер на 150 лв /по 50 лв на иск/,доколкото делото не се
отличава със значителна правна и фактическа сложност и е приключило в
едно открито съдебно заседание в настоящата инстанция,на което
юрисконсултът не се е явил.Доказателства за други разноски,сторени пред
въззивния съд,не са депозирани от въззиваемия.
С оглед изхода от спора ответницата по делото и въззивник Г.К. няма
право на разноски за първата и въззивната инстанции,респ. такива не следва
да й се присъждат.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260021/15.02.2021 г. по гр.д.№460/2019 г.
на Т.ския районен съд.
ОСЪЖДА Г. Р. К. с ЕГН ********** от гр.Т.,*** да заплати на
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД-гр.София,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,пощ.код 1 407,район „Лозенец“,бул.“Никола
Вапцаров“ №55,Експо 2000,сторени във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 150 лв /сто и петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 предл.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11