№ 18385
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110135088 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от .............. срещу В. К. И. обективно и
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС за установяване дължимостта на сумата 318,50 лв.,
представляваща вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за периода
01.09.2019г.-31.07.2020г., от които 66,00 лева за управление на общите части, 78,00 лева за
поддържане на общите части, 33,00 лева за фонд „Ремонт и обновяване“, 133,50 лева за
ремонтни дейности и подобрения и 8,00 лева за обезпаразитяване, ведно със законна лихва
от 22.12.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 64460/2020г. на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че на проведено ОС на ЕС „.........“ ЕООД е избран за управител, като с
дружеството е подписан договор за услуга № 1902 от 01.09.2019г. за извършване на услугата
управление и поддръжка на общите части на ЕС. Поддържа, че на ОС на ЕС на 12.08.2019г.
е взето решение вноските за „професионален домоуправител“ да възлизат на 6 лв. месечно за
самостоятелен обект, за поддръжка на ЕС да се заплаща по 3 лв. на обитател месечно, за
фонд „Ремонт и обновяване“ – 3 лв. на апартамент месечно. Първоначално жилището се
обитавало от двама души, но на проведено ОС на ЕС от 18.02.2020г. било прието, че
обитаващите са трима души. Ищецът твърди, че ответникът като едноличен собственик на
апартамента дължи заплащане на претендираните суми за периода 01.09.2019 г. до
31.07.2020 г. включваща 66 лв. за управление на общите части, 78 лв. за поддържане на
общите части, 33 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ и 141, 50 лв. за ремонтни дейности и
подобрения. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове. Оспорва законосъобразността на решенията на ОС на ЕС от 12.08.2019г. Оспорва
истинността на приложените протоколи от ОС. Поддържа, че процесният апартамент се
ползва единствено от Светла Василева Йоница и тя като ползвател е задължена да плаща
дължимите вноски по чл. 6, ал.1, т.10 от ЗУЕС. Евентуално, оспорва иска и по размер.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
1
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
собственик на апартамент в процесната сграда в режим на етажна собственост, че е налице
влязло в сила решение на Общото събрание на етажната собственост, от което се поражда
задължение за ответника като собственик на самостоятелен обект в сградата да го изпълни в
определения срок, както и размера на задълженията. При установяване от ищцовата страна
на горните факти ответникът следва да докаже, че е погасил процесните задължения.
По делото не е спорно, че ответникът е собственик на имот, представляващ апартамент
№17 в процесната сграда, която е в режим етажна собственост и се намира в .............. Това се
установява и от приобщената по делото справка от Агенция по вписванията за периода
01.01.1998 г. до 15.06.2021 г. Според разпоредбата на чл. 41 ЗС всеки съсобственик
съразмерно с дела си е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или
възстановяването на общите части, като чл. 38 ЗС посочва, кои са общите части на сградата.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС, етажните собственици имат
задължението да изпълняват решенията на органите по управление на етажната собственост,
като съгласно т. 10 от същата разпоредбата, са длъжни да заплащат разходите по управление
и поддържането на общите части на сградата. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, решенията на
общото събрание се изпълняват в определените от тях срокове.
По делото са представени протокол от ОС на ЕС от 12.08.2019 г., с обективирано в него
решение за избор на фирма „.........“ ООД да предоставя услугата „Професионален
домоуправител“ за поддържане на общите части от сградата срещу възнаграждение, както и
решение за определяне размера на месечните вноски за управление и поддържане на общите
части на сградата, за Фонд „Ремонт и обновление“. Въз основа на взетото решение за избор
на ищеца, който да предоставя услугата „Професионален домоуправител“ е сключен договор
за услуга №1906 от 01.09.2019 г., приет по делото. Видно от сключения въз основа на взето
решение от Общото събрание на ЕС договор за услуга №1906 от 01.09.2019 г., процесната
ЕС е възложила на „.........“ дейностите по поддържане на общите части на сградата,
включително и представителството на собствениците и ползвателите при извършване на
всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на ЕС в съответствие с
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.
Съдът намира, че доколкото незаконосъобразността на решенията на общото събрание
на ЕС може да се атакува в отделно съдебно производство с иск за отмяната им на
основание чл. 40 ЗУЕС, то преюдициалното разглеждане на възражения на ответника по
предявен срещу него иск на ЕС за изпълнение на взетите решения не следва да се допуска.
Следва да се посочи, че дори и незаконосъобразните решения на общото събрание подлежат
на изпълнение, ако не са оспорени в срока и отменени от съда, за което по делото нито са
наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства. Следователно представените в
настоящото производство решения на общото събрание на ЕС са влезли в сила като
необжалвани в сроковете за това от заинтересованите лица и съдът е длъжен да зачете
последиците им в отношенията между страните.
От представения по делото протокол от ОС на ЕС от 12.08.2019 г., е видно, че органът
по управление на процесната етажна собственост - общото събрание, е обсъдил и взел
решение за размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на
сградата и за Фонд „Ремонт и обновление“, а именно 6,00 лв. месечно на апартамент – за
Фонд „Професионален домоуправител“, т. е. за управление; за поддръжка на общите части –
3,00 лв. месечно на обитател; за фонд „Ремонт и обновяване“ – 3,00 лв. месечно на
самостоятелен обект. Видно от протокол от ОЦ на ЕС, проведено на 11.10.2019 г. е обсъдено
и е взето решение да се сменят вертикалните щрангове в ЕС като е гласуван общ бюджет от
2400,00 лева , от които всеки съсобственик в ЕС е следвало да заплати сумата 133,50 лева за
срок от 6 месеца. За извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация е прието да се
заплаща по 8 лв. на апартамент При тези данни и при съвкупния анализ на доказателствата
съдът намира, че по делото се установява наличието на взети решения на общото събрание
2
на процесната ЕС за заплащане на претендираните разходи и за определяне на техния
размер. Ето защо съдът приема, че са били взети валидни решения на общо събрание на
етажните собственици за заплащане на вноски за управление и поддържане на общите части
на сградата, за Фонд „Ремонт и обновление“, за обезпаразитяване и ремонтни дейности в
сградата, поради което сумата в общ размер 318,50 лева съдът счита за дължима от
ответника.
Ответната страна не ангажира доказателства да са погасени задълженията, поради
което и предвид изложеното по-горе се налага извод за основателност на претенцията на
ищеца за заплащане на натрупаните за периода 01.09.2019 г. до 31.07.2020 г. суми.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, който
претендира по представен списък по чл. 80 ГПК. В съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и претендирани за
двете производства разноски в общ размер на 50.00 лева, от които 25.00 лева - за платена
държавна такса в настоящото производство и сумата 25.00 лева за платена държавна такса за
заповедното производство. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
следва да се остави без уважение, доколкото разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК касае
представителство на страна по делото -юридическо лице, а в случая представителят е
юридическо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. К. И. ЕГН ********** с адрес: ........ дължи на
.............. , от „.........“ ЕООД, ЕИК ......... на чл. 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и 10 ЗУЕС сумата
318,50 лв., представляваща вноски за управление и поддръжка на етажната собственост за
периода 01.09.2019г.-31.07.2020г., от които 66,00 лева за управление на общите части, 78,00
лева за поддържане на общите части, 33,00 лева за фонд „Ремонт и обновяване“, 133,50
лева за ремонтни дейности и подобрения и 8,00 лева за обезпаразитяване, ведно със законна
лихва от 22.12.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 64460/2020г. на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА В. К. И. ЕГН ********** с адрес: ........ да заплати .............. на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 25,00 лв. – разноски в настоящото производство и 25,00 лв. -
разноски в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3