№ 47937
гр. София, 25.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В. М.
като разгледа докладваното от В. М. Гражданско дело № 20241110109158 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по установителен иск, предявен
по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за
установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.02.2023 г. по ч. гр. дело № 7480/2023 г. на
СРС, 119 състав.
Разпореждане № 146414 от 21.11.2023 г., постановено по ч. гр. дело №
7480/2023 г. на СРС, 119 състав, с което съдът е указал на заявителя, че в
едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, е връчено на заявителя на 09.01.2024 г. (л. 38 от
заповедното дело).
Срокът за предявяването на установителния иск изтича на 09.02.2024 г.
по силата на чл. 60, ал. 3 ГПК. Исковата молба по настоящото дело е подадена
на 17.02.2024 г. с вх. № 53488 от 19.02.2024 г., както е посочено и в молба на
заявителя с вх. № 76189 от 07.03.2024 г. (л. 41 от заповедното дело).
С оглед на гореизложеното и доколкото съдът намира, че срокът по чл.
415, ал. 4 ГПК за предявяване на процесните искове е изтекъл на 09.02.2024 г,
то исковата молба, подадена на 17.02.2024 г., е депозирана след изтичането на
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което с разпореждане от 28.10.2024 г. на
ищеца са дадени указания да обоснове правния си интерес от предявяване на
установителен иск, доколкото исковата молба, по която е образувано
настоящото дело, е депозирана след изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
С молба от 13.11.2024 г. ищецът заявява, че в действителност исковата
молба е депозирана след изтичане на преклузивния за това срок и моли
производството по делото да бъде прекратено.
Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални
процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл.
422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е
ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на
1
заявителя на указанията на съда по чл.415, ал.1 ГПК да предяви иска с оглед
на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
Предвид изложеното, предявеният иск е недопустим и производството
по делото следва да бъде прекратено. При прекратяване на производството по
делото по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК издадената заповед за
изпълнение подлежи на обезсилване. Компетентен да обезсили заповедта за
изпълнение, издадена по чл. 410 ГПК при прекратяване на производството по
иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който
е постановил определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за
изпълнение следва да се постанови едновременно с определението за
прекратяване на производството по иска ( така ТР от 18.06.2014 г. по т. д.
4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 53488 от
19.02.2024 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 9158/2024 г. по
описа на СРС, 119 състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 5997 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 21.02.2023 г., издадена по ч. гр. дело № 7480/2023 г. по описа
на СРС, 119 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2