Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
13.08.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО Й.
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Й. административно
наказателно дело № 491 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Т.Г.Б., депозирана против наказателно постановление
№ 19-1085-000312 от 18.02.2019г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР -Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.
104б, т. 2 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила и се моли за неговата отмяна. Оспорва се, приетата за осъществена в
обжалваното наказателно постановление, фактическа обстановка
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа
депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения се релевират подробни
доводи за недоказаност на нарушението.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните и жалбата и развити в хода по същество фактически
и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл.
314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на АУАН №
19-1085-000312/23.01.2019г. (бланков № 051667 от същата дата) за това че, на 23.01.2019г.,
около 14,55 часа, в град Русе, на кръстовището на ул. „Иван Ведър“ и бул.
„Липник“, като водач на лек автомобил БМВ 525 Д, с рег. № Р 60 06 РВ, в
условията на облачно време, мъгла и мокра пътна настилка, управлява посочения
лек автомобил, като използва пътищата отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
като подава рязко газ на МПС, което управлява в резултат на което същото се
отклонява рязко на ляво и дясно, създавайки предпоставки за ПТП с преминаващите
пешеходци и МПС, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение
по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Въз
основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление № 19-1085-000312 от 18.02.2019г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР -Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на
3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на санкционираното лице.
По гореизложените мотиви, съдът
намира че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление на процесуално основание.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и извършената оценка на същите,
по отделно и тяхната взаимна връзка и зависимост, не може да бъде изведен
единственият възможен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност.
На първо място видно от
показанията на свидетеля Д.С.Х., който е свидетел-очевидец, мястото, където
същият е установил описаното в АУАН е различно от посоченото в АУАН и НП.
Самият свидетел изрично посочва, че се намирал на кръстовището на бул. „Липник“
с ул. „Котовск“, където именно е възприел навлизането на управлявания от
жалбоподателя автомобил в зоната на кръстовището и не знае защо в АУАН и
издаденото въз основа на него НП е посочено различно място, а именно кръстовището
на ул. „Иван Ведър“ с бул. „Липник“. Отделно от това от показанията на този
свидетел не може да бъде обоснован единственият възможен извод, че в случая
жалбоподателят е ползвал пътищата за различни от за различни от тяхното
предназначение цели. В тази връзка видно от депозираната от същия свидетел
докладна записка (лист 7) изрично е посочено, че водачът е ускорил, за да
излезе от кръстовището по-най бързия начин, именно в следствие на което е
настъпило унасяне на управлявания от него лек автомобил, което от своя страна не
е в състояние да обоснове единственият възможен извод, че тези действия водачът
на автомобила е предприел само и единствено с цел да осъществи дрифт, в района
на кръстовището. С оглед показанията на свидетеля Х., чийто показания са
депозирани от лице, по отношение на което не са налице и най-общи данни за
възможна заинтересованост и същият пряко и непосредствено е възприел
поведението на водача на моторното превозно средство, съдът намира за
опровергана доказателствената сила на АУАН придадена от законодателя.
Съдът
не кредитира показанията на свидетеля З.В., в които същият посочва, че пряко и
непосредствено е възприел нарушението и че същото е извършено на кръстовището
на бул. „Липник“ с ул. „Никола Петков“, тъй като видно от показанията на
свидетеля Х., именно последният е извикал патрул на Сектор „ПП“, за да бъде
съставен акт на водача, след като същият е установил движението на управлявания
от жалбоподателя автомобил на кръстовището на бул. „Липник“ с ул. „Котовск“.
Всички
тези съществени противоречия в доказателствената съвкупност по делото досежно
приетите за осъществили се факти, съпоставени и с показанията на свидетеля Г.П.Г.,
който свидетелства, че е очевидец и не е възприел поднасяне на автомобила, на
кръстовището на бул. „Липник“ и ул. „Иван Ведър“, както е посочено в АУАН и НП
не дават основание да бъде прието, че нарушението е доказано по изискуемия от
закона начин, а именно явно и несъмнено.
В
изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, с оглед разкриване на
обективната истина, съдът е изискал записите от камерата, с която е бил
оборудван полицейския автомобил, управляван от свидетеля Х., когато същият е
установил нарушението, но същите с оглед изтичането на 30 дневния срок и
липсата на искане за преиндексиране, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1,
ал. 2 и ал. 3 от Заповед на № 8121з-1154/01.09.2017г. на Министъра на
вътрешните работи са били заличени, което е нямало да се случи, ако наказващият
орган, в изпълнение на своите правомощия, с оглед образуваното
административнонаказателно производство е поискал тяхното преиндексиране.
Извън
всичко изложено, самият състав на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, изисква от
субективна страна, същото да бъде осъществено умишлено. Видно от АУАН и НП атмосферните
условия са били облачно време, мъгла и мокра пътна настилка и при тези
атмосферни условия и липсата на доказателства, които безспорно да сочат на
умишлено поднасяне на автомобила от страна на водача, не може да се обоснове
извод, че в случай не се касае за случайно деяние, още повече, че
жалбоподателят е управлявал и автомобил със задвижване на задните колела, при
който тип автомобили е ноторно известно, че много по-лесно при зимни условия са
в състояние да се унесат без това да бъде предизвиквано умишлено от водача.
Доколкото
тежестта на доказване в това производство е на административнонаказващият орган
и доколкото същият не е установил безспорно изложените в АУАН и НП фактически
твърдения, като едновременно с това този доказателствен дефицит не е в състояние
да бъде преодолян в хода на въззивното производство, то и наказателното
обвинение срещу жалбоподателя се явява недоказано, което не би се случило
най-малкото ако административнонаказващия орган, в рамките на своите правомощия
в хода на образуваното административнонаказателно производство е бил поискал
преиндексиране на записите от служебния автомобил, с който се е движил
свидетелят Х., за да бъдат приобщени същите в хода на
административнонаказателното производство.
Водим от горното и на основание
чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-1085-000312 от 18.02.2019г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР -Русе, с което на Т.Г.Б., ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно
наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) и „Лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: