Р Е Ш Е Н И Е № 324
гр. ВРАЦА,29.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г.
МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ
АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Виолета Вълкова, като
разгледа докладваното от мл.
съдия Никифорски в.гр.дело N 354 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3127/26.02.2019 година,
подадена от адвокат И.А. ***, в качеството му на процесуален представител на „Ринтех” ЕООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.*** срещу Решение №
28/15.02.2019 г.,постановено по гражданско дело № 238/2018 г.по описа на
Районен съд - гр.***.
Иска се от въззивния съд да:
1.Отмени решението,в частта,с която е
отхвърлен предявеният иск с правно
основание чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 вр. чл. 124 ГПК, за приемане за установено
по отношение на ЕТ „Р. - Н.Т.“, че същия дължи на „Ринтех” ЕООД, сумата от 14 400 лв. /четиринадесет хиляди и
четиристотин лева и нула ст./, представляваща наемни вноски по Договор за
услуга с техника /Договор за наем/ от 01.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и
да уважи същия като основателен и доказан.
2.Да обезсили, алтернативно да отмени като
неправилно решението и да отхвърли депозирания насрещен иск от ЕТ "Р."
- Н.Т. против „Ринтех“ ЕООД.
Твърди се, че в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно наемно правоотношение, възникнало между него и ответника,
размера на вземането си и качеството на изправна страна, като се посочва, че
тези обстоятелства са безспорно установени.Развиват се подробни съображения в
тази насока.
Посочва се на следващо място, че в ал. 3 на
чл. 230 ЗЗД е установено, че наемодателят, който в случая е Ринтех ЕООД, не
отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при
обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако
недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от
неговото домакинство.Твърди се, че видно
от приемо - предавателния протокол, наемателят е бил наясно с липсата на
техническа документация и разрохвател, към момента на приемането на вещта и
въпреки това е заплащал дължимите по договора суми, което води до единствено
възможния извод, че машината е била използвана съобразно предназначението й за
срока на договора и страните са останали обвързани от договора за целия му
срок. В срока на действие на същия от страна на ЕТ „Р.“ - Н.Т. не е постъпило
каквото и да е уведомление за прекратяване на договора, за предоставяне на срок
за изпълнение на задължения по същия, или пък за връщане на вещта, напротив -
извършвани са плащания, което означава, че наемателят се е считал за обвързана
страна по валиден договор за наем.
Твърди се, че нито в подадения отговор,
нито в насрещната искова молба е въведено твърдение от страна на ответника, че
облигационното правоотношение не е породило своето действие, тъй като е било
налице отлагателно условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД, а напротив, през цялото
време ответната страна заявява, че е налице валидно сключен договор за наем
между страните, по който е налице неизпълнение от страна на дружеството – ищец / въззивник в настоящото
производство/.В тази връзка се посочва, че процесният договор не е сключен под
отлагателно условие, както неправилно е посочил първоинстанционният съд в
обжалваното в настоящия процес решение. При условие на евентуалност, дори да се
приеме, че такова отлагателно условие е налице, то се твърди, че същото се е
сбъднало и договорът е породил своето правно действие.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на
възиваемата страна ЕТ Р.-Н.Т. : ***, която е депозирала писмен отговор на
жалбата.
В същия се твърди, че обжалваното решение е правилно,а подадената въззивна жалба
неоснователна.Излагат се подробни съображения в тази насока.
Посочва се,че по делото категорично е доказано,че
предоставената под наем за ползване машина е приета със забележки и предадена с
липсващи документи за регистрация, липсваща техническа документация и липсващ
един брой Разрохвател /миксер/, поради което напълно правилен и в съответствие
с материалния закон е изводът на съда, че предадената вещ е била в лошо
техническо състояние и без необходимата документация, за да бъде пусната в
работа.
Отправя се искане до въззивния съд да потвърди
Решение № 28 от 15.02.2019 г., постановено по гражданско дело № 238/2018 г. по
описа на Районен съд гр. *** като правилно, обосновано и законосъобразно и да
остави въззивната жалба на „Ринтех” ЕООД
без уважение.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на жалбата, съдът
констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт.При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение на РС- гр. *** е валидно.
На първо място решението на РС - гр. *** се атакува
с наведени доводи за неговата недопустимост.В тази връзка, настоящата съдебна
инстанция намира, че Районният съд правилно е квалифицирал предявените от
страните в процеса искове, разпределил е доказателствената тежест помежду им и
се е произнесъл по така предявените искове.Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на „Ринтех” ЕООД-
адвокат И.А. ***,за недопустимост на атакуваното решение, поради
произнасяне от Районният съд по непредявен иск.Следователно, решението е
допустимо.
Районен съд - *** е бил сезиран и се е произнесъл
по предявен от „Ринтех” ЕООД срещу ЕТ „Р. - Н.Т.“ иск по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК,за приемане за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 14 400 лв. /четиринадесет
хиляди и четиристотин лева и нула ст./,
представляваща наемни вноски по Договор за услуга с техника /Договор за наем/
от 01.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 14.11.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 561/17.11.2017 г.по ч.гр.д. № 777/2017 г. на ОРС.
Районният съд е бил сезиран и се е произнесъл и по
предявен от ЕТ „Р. - Н.Т.“ срещу „Ринтех” ЕООД насрещен иск с правно основание
чл. 211 ГПК, вр.чл.55 ЗЗД за сума в размер на 19 200 лв., от които сумата от 14
400 лв.-представляваща две наемни вноски по Договор за услуга с техника от
01.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от момента на заплащане на
вноските, до окончателното им изплащане и сумата от 4 800 лв. с ДДС, платена
гаранционна сума, ведно със законната лихва, считано от момента на заплащане,до
окончателното и изплащане.
Районният съд е отхвърлил установителния иск на „Ринтех”
ЕООД срещу ЕТ „Р. - Н.Т.“, като е приел,че процесния договора за наем не е
проявил правното си действие, тъй като е сключен при отлагателно условие по
смисъла на чл.25 ЗЗД, което не е настъпило.
Първостепенният съд е уважил насрещният иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.2 ЗЗД, като е приел, че е налице
неоснователно обогатяване от страна на „Ринтех” ЕООД за сметка ЕТ „Р. - Н.Т.“.
От „Ринтех“ ЕООД, с ЕИК ***,чрез пълномощника си
адв. И.В.А.-***-Н.Т.“, с ЕИК *** е предявен иск с правно основание чл. 415 ал.1
вр. чл. 422 вр. чл. 124 ГПК, за приемане за установено по отношение на
ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 14 400 лв. /четиринадесет
хиляди и четиристотин лева и нула ст./,
представляваща неизпатени наемни вноски по Договор за услуга с техника /Договор
за наем/ от 01.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 14.11.2017 г., до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 561/17.11.2017 г.по ч.гр.д. № 777/2017 г. на ОРС.В
подкрепа на иска са приложени писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв, в който оспорва
изцяло предявеният иск по основание и по размер.
Посочва се, че съгласно
сключеният между страните договор, наемодателя и наемателят са се задължили
наемодателят да достави посочената в договора машина, намираща се в отлично
техническо състояние и с придружаващи регистрационни документи, а от
представеният от ищеца приемо-предавателен протокол от 01.06.2017 г., било
видно, че машината е предадена с липсващи документи за регистрация, липсваща
техническа документация и лисващ един брой разрохвател /миксер/,поради което е
налице неспазване на договора от наемодателя.Твърди се също така,че предвид
липсата на представена документация и доставени технически елементи, машината
не е работила. Направен е опит да се пусне, но поради технически причини /липса
на един брой разрохвател /миксер/, това не е било възможно.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК,ответникът е
предявил Насрещен иск с правно основание чл. 211 ГПК, вр.чл.55,ал.1, пред 2 ЗЗД
за сума в размер на 19 200 лв., от които сумата от 14 400 лв.-представляваща
две наемни вноски по Договор за услуга с техника от 01.06.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от момента на заплащане на вноските, до окончателното
им изплащане и сумата от 4 800 лв. с ДДС, платена гаранционна сума,ведно със
законната лихва,считано от момента на заплащане, до окончателното и изплащане.
В насрещния иск се твърди,че на 01.06.2017 г.
между страните е сключен Договор за услуга с техника, по силата на който,
наемодателят /ответника по насрещния иск/ се задължил да представи на наемателя
/ищец по насрещния иск/ плаващ багер, оборудван с кофа и драгажна помпа.
Съгласно договора, наемодателят се задължил да
представи посочената в договора машина за договореният период в отлично
техническо състояние, с придружаващи регистрационни документи. Видно от
приемо-предавателен протокол подписан от страните на 01.06.2017 г., машината е
предадена с липсващи документи за регистрация, липсваща техническа документация
и липсващ един брой Разрохвател /миксер/. Същите не са представени и в
продължение на два месеца след подписване на приемо-предавателния протокол
/пълния срок на договора/, въпреки проведените многократни разговори с
наемодателят и обещанията му, че ще бъда предоставени необходимите документи и
оборудване, за да бъде пусната машината в действие.
Ищеца по насрещният иск счита,че дружеството
„Ринтех“ ООД не е изпълнило ангажиментите си по договора,но въпреки това е
заплатил договорената гаранционна сума от 4 800 лв. с ДДС и първите две наемни
вноски по договора, възлизащи на сумата от 14 400 лв. с ДДС, или общо 19 200
лв., за които наемодателят е издал фактура. Счита, че тези суми са недължимо
платени, поради което предявява срещу „Ринтех“ ЕООД насрещен иск за сумата от
19 200 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на заплащането им на
вноските, до окончателното и изплащане.
В насрещният иск е депозирано и искане ако съдът
уважи предявеният от „Ринтех“ ЕООД иск на стойност 14 400 лв., да бъде
направено прихващане с внесената недължимо сума от 14 400 лв.
В срока за отговор от ответника
по Насрещният иск, е постъпил писмен такъв,в който се оспорва иска като
неоснователен. Счита, че в качеството си на наемодател, ответника по насрещния
иск е изпълнил задълженията си по договора за наем,а ищеца по насрещният иск,
не е изпълнил задълженията си по същия договор за плащане на наемната цена.Развиват
се съображения в тази насока.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д. № 777/2017 г. по описа на Оряховският районен съд е издадена на
основание чл.410 от ГПК Заповед за изпълнение № 561/17.11.2017 г. в полза на
заявителя-настоящ ищец по установителния иск, против ответника, за сумата от 14
400 лева / четиринадесет хиляди и четиристотин лева / - главница по договор за
услуга с техника / договор за наем / от 01.06.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 14.11.2017г. – датата на подаване на заявлението / видно от датата на
пощенското клеймо/ до изплащане на вземането, както и сумата от 288.00 лева /
двеста осемдесет и осем лева / държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000.00 лева / хиляда лева /.В срок е депозирано от длъжника
Възражение по чл. 414 ГПК от 23.02.2018 г., като районният съд с Разпореждане
от 07.03.2018 г. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от съобщението.Заявителят е предявил иска си в дадения от
съда срок.
От представения по делото Договор за услуга с техника, сключен на 01.06.2017
г.се установява,че между страните по делото е сключен Договор за наем, по
силата на който наемодателя – ищеца по делото,отдава под наем на
наемателя-ответник плаващ багер, оборудван с кофа и драгажна помпа /един брой/
за временно възмездно ползване от наемателя,съгласно нейното обичайно
предназначение за работа по изземване на наносни отложения и инертни материали
по река Дунав. Уговорено е в т. 2 от процесния договор, че същият се сключва за
срок от 2 месеца,който започва да тече от първия работен ден на машината на
обекта. Страните са договорили наемна цена на месец в размер на 12 000 лв. без
ДДС /14 400 с ДДС/, платима по график съгласно Приложение № 1 към договора,
след издаване на фактура за всяка дължима вноска от Наемодателя.В същото приложение
е отразено, че следва да се внесе и гаранционна сума в размер на 4 000 лв. без
ДДС /4 800 лв. с ДДС/, която ще бъде възстановена при предаване на машината.Договорено
е още, че при забава на плащанията от страна на наемателя, същия дължи неустойка
в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В чл.4.3 от Договора
наемодателят се е задължил да предостави на наемателя посочената в договора
Машина в отлично техническо състояние, с придружаващи регистрационни документи,
да обучи и инструктира оператор на наемателя, притежаващ необходимата
правоспособност.
Видно е от приложения по делото приемо-предавателен протокол от 12.06.2017
г., че ищеца „Ринтех“ ЕООД, предава на ЕТ „Р.-Н.Т.“ ЕТ понтонно съоръжение за
изземване на наносни материали състоящо се от:
понтон -1 бр.; хидравличен багер – 1 бр.; ел.помпа-1 бр., ел.табла – 380
V-2 бр.; ел.кабел – 195 м.; кофа за багер 0.15 м3 -1 бр. В цитирания протокол е
посочено, че горните съоръжения и материали, са приети годни за работа със
следните забележки: - понтон – липсва документ за регистрация; хидравличен
багер – липсва техническа документация и ел.помпа - липсва 1 брой разрохквател.
Видно е от Приложение № 1 за определяне на наемната цена на понтон с багер
и драгажна помпа, че страните са договорили период на плащане на вноските по
договора,както следва: 01.06.2017 г.- 15.06.2017 г. – гратисен период;
15.06.2017 г. – 30.06.2017 г. – 6 000 лв. без ДДС /7 200 лв. с ДДС/; 01.07.2017
г.- 15.07.2017 г. - 6 000 лв. без ДДС /7 200 лв. с ДДС/; 15.07.2017 г.- 31.07.2017 г. - 6 000 лв. без
ДДС /7 200 лв. с ДДС/; 01.08.2017 г. – 15.08.2017 г. - 6 000 лв. без ДДС /7 200
лв. с ДДС/.
Видно е от приложените по делото кредитни преводи,че ответника по ИМ и ищец
по насрещния иск, на 02.06.2017 г. е внесъл по сметка на ищеца сума в размер на
4 800 лв. с ДДС, представляваща сума по фактура № 2/15.06.2017 г. Въз основа на издадена от ищеца Фактура №
5/13.07.2017 г., ответника по ИМ и ищец по насрещния иск, е внесъл по сметка на
ищеца сума в размер на 600.00 лв. с ДДС, представляваща авансово плащане по
Договор от 01.06.2017 г. Въз основа на издадено от ищеца фактура с № 6/13.07.2017 г., ответника е внесъл по
сметка на ищеца сума в размер на 6 600 лв. с ДДС, а на 15.07.2017 г. въз основа
на фактура № 7, е внесъл по сметка на
ищеца сума в размер на 7 200 лв. с ДДС.
За изясняване на обстоятелствата по делото, пред Районния съд са разпитани
и свидетели.
От показанията на свидетеля от страна на ищеца – П.Т.Т. се установява, че
през лятото на 2017 г. на пристанище Доним в района на АЕЦ Козлодуй, било
доставено плаващо съоръжение.Същото било придружавано от човек от гр.Бургас,
който дошъл с джип и свидетеля предполага, че е бил собственика на
съоръжението, но след разтоварването му на площадката на пристанището си
тръгнал и повече не го видял. Казали, че техниката е изправна. След доставката
на съоръжението в заливчето, свидетеля и Р. започнали да го сглобяват.
Сглобявали го може би седмица, като установили, че липсват много неща.Закупили
болтове, правили заварки. Установили и че липсва най-важното – помпата т.е.
разрохквателя, който служи за разрохкване на земята, като след това самата
помпа изсмуква наносите от дъното. Ако тя липсва, съоръжението изхвърля само
вода. Свидетеля сочи, че с това съоръжение трябвало да се изчисти лимана от
наноси, а лимана представлява канал на
АЕЦ Козлодуй. Правили няколко проби, при които помпата дала дефект и след
поправката и установили липсата на разрохквателя.Уведомил собственика на
фирмата, който е негов брат. Същият му казал, че съоръжението няма документи и
разпоредил да преустановят работа и да го вържат в лимана, докато дойдат
документите. След около месец след монтажа, управителя на фирмата уведомил
свидетеля по телефона, че въжетата с които е вързано съоръжението са се скъсали
и да отидат заедно с Р. да го вържат отново. Намерили съоръжението извън
лимана, в близост до пристанището в ***. Свидетеля и Р. го завързали за върбите
и тогава дошли от Морска администрация и поискали документите, които свидетеля
и Р. не могли да представят. От Морска администрация съставили акт на
собственика на съоръжението. След около една седмица по нареждане на Морска
администрация, преместили съоръжението в района на пристанище ***, което вече
останало под техен контрол. В началото на пролетта на 2018 г. свидетеля
разбрал, че съоръжението го няма, като незнае кой го е взел.
В показанията си свидетеля на ответника – Р.Н. потвърждава показанията на
свидетеля П.Т., като допълва,че съоръжението имало само един разрохквател, а
трябвало да са два. Сочи, че след като закарали съоръжението на пристанището в ***,
негова задача била да го проверява, тъй като имало скъпи неща по него. През
пролетта на 2018 г. ,когато отишъл да го провери, съоръжението го нямало.
Известно време преди това, дошли някакви хора, които казали, че ще вземат
съоръжението, но от Морска администрация не разрешили, тъй като имало съставен
акт, който не е платен.
От обясненията на управителя на ответника Н.Т. се установява, че на
01.06.2017 г. с ищеца подписали договор за наем на плаващ багер за изземване на
наносни отложения, като срока на договора бил 2 месеца. Уговорена и била цена,
която била по схема, неразделна част от договора. Плащането следвало да се
извърши след издаване на фактура от страна на наемодателя за плащане на
наемната цена по схемата. Съгласно сключения договор, съоръжението следвало да
се предостави в изправно състояние, ведно с документите за регистрация и
техническа документация. На 12.06.2017 г. подписал приемо-предавателен
протокол, че е получил съоръжението със забележки – с липсващи документи за
регистрация, техническа документация и един брой разрохквател. Същия ден
управителя на ищеца Х.С. лично го уверил, че до няколко дни ще му бъдат
предоставени липсващата част и документация, но това така и не се случило.
Решил докато чака липсващата част и документация, да сглобят съоръжението, като
след получаването им, да започнат работа по почистване на лимана. Фирмата му
имала намерение да сключи договор с АЕЦ Козлодуй за почистване дъното на
лимана, при доказване на необходимата техника и капацитет за изпълнение. Поради
тази причина и сключил договора за наем с ищеца по ИМ. Управителя сочи, че тъй
като получил уверение от управителя на ищеца, че ще получи липсващата част и
документация, превел гаранционната сума в размер на 4 800 лв., като през цялото
време поддържал контакт с управителя на ищеца, който многократно му заявявал,
че ще изпрати необходимата документация и част от съоръжението, която липсва.
След издаване на фактура от страна на ищеца, заплащал дължимата вноска съгласно
договора.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав споделя изложените от районния
съд мотиви за отхвърляне на предявения установителен иск и за уважаване на
предявения насрещен иск, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща и към
тях.
Съображенията за това са следните:
Съгласно нормата на чл.228 ЗЗД,с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване,
а наемателят - да му плати определена цена.Не е налице спор между страните,а и
от приетия като доказателство по
делото Договор за услуга с техника от 01.06.2017 г. се установява,че между
страните по делото е сключен Договор за наем, по силата на който наемодателя –
ищец по делото, отдава под наем на наемателя-ответник плаващ багер, оборудван с
кофа и драгажна помпа /един брой/ за временно възмездно ползване от наемателя
съгласно нейното обичайно предназначение за работа по изземване на наносни
отложения и инертни материали по река Дунав.Спорът по делото пред настоящата
инстанция е концентриран около обстоятелството, произвел ли е своето правно
действие процесният договор.
В множество решения на Върховния касационен съд,
постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на Търговска и на Гражданска
колегия, е прието, че според законоустановените критерии в чл. 20 ЗЗД, отделните
уговорки между страните следва да се тълкуват във връзка една с друга, всяка
клауза трябва да бъде тълкувана в смисъла, който произтича от целите на
договора и при отчитане и съпоставяне на свързаните със сключването му факти и
обстоятелства. В този смисъл са Решение № 10/7.9.2010 г. по т.д.№ 241/2009 г.
на ВКС, Второ ТО, Решение № 188/11 януари 2016 г. по т.д.№ 3378/2014 г. на ВКС,
Второ ТО, Решение № 75/20 юни 2016 г. по т.д.№ 1608/2015 г. и много други,
постановени в производството по чл.290 ГПК.
Въпросът за приложението на чл.20 ЗЗД и
съблюдаването на въведените с него критерии за тълкуване съдържанието на
договорите, включително и когато то е усложнено с модалитети – условие,срок ли
тежест, е разрешен от първостепенният съд в унисон с цитираната трайно
установена съдебна практика.
Правилата на чл.20 ЗЗД се прилагат за всички видове
сделки и изискват при разкриване смисъла на волеизявленията на страните
сделката да се тълкува във всички нейни относително обособени части /клаузи/,
като едно логическо цяло,във връзка една с друга,а правилното разкриване
смисъла на волеизявленията на страните чрез тълкувателна дейност зависи от
специфичните особености на всеки отделен случай.
Правилен и законосъобразен е извода на районният
съд, че сключеният договор за наем не е произвел правното си действие. Съгласно нормата на чл. 25 ЗЗД, действието на
договора или прекратяването му, може да бъде поставено в зависимост от едно
бъдещо несигурно събитие. Настъпването на събитието може да не зависи от волята
на страните или да зависи от волята на
някоя от страните.В конкретния случай, въпросната правна сделка – договор за
наем е сключен при условията на едно отлагателно (дилаторно) условие, при което
правното действие на сделката е поставено в зависимост от осъществяването на
едно бъдещо и несигурно събитие, така, че докато то не настъпи, сделката няма
действие.Както вече бе упоменато, от
представения по делото Договор
за услуга с техника, сключен на 01.06.2017 г.се установява,че между страните е
сключен Договор за наем, по силата на който наемодателя – ищец,отдава под наем
на наемателя-ответник плаващ багер, оборудван с кофа и драгажна помпа /един
брой/ за временно възмездно ползване от наемателя,съгласно нейното обичайно
предназначение за работа по изземване на наносни отложения и инертни материали
по река Дунав. Уговорено е в т. 2 от процесния договор, че същият се сключва за
срок от 2 месеца,който започва да тече от първия работен ден на машината на
обекта.От събраните по делото доказателства, подробно анализирани от
първостепенният съд, се установява по безспорен и несъмнен начин, че въпросната
машина, отдадена под наем, не е започнала работа на обекта съгласно
предназначението й, поради липсата на основни нейни технически компоненти и
техническа документация.
При изложените съображения, съдебния състав намира,
че вземането на ищцовото дружество не е възникнало на твърдяното основание,поради
което предявеният установителен иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от
контролирания съд.
По насрещния иск:
Общата уредба на института на неоснователното
обогатяване се намира в чл. 55 – 59 ЗЗД.Съгласно нормата на чл. 55 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.Не може да иска
връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.Втората
хипотеза, уредена в чл. 55, ал.1 ЗЗД е налице, когато в момента на получаването
не съществува валидно правно отношение,което да оправдае даването и
получаването,но страните разумно очакват такова да възникне и именно с оглед на
това очакване предприемат съответните действия,водещи до имуществено
разместване.Тук се обхващат случаите, когато: се дава нещо в периода на
преговори за сключването на договор, а впоследствие договор не се сключва; се
дава нещо по сключен договор под отлагателно условие, което не се сбъдва; при
плащане на бъдещо задължение, т. е. антиципирано изпълнение, което впоследствие
не възниква; престиране въз основа на предварителен договор, когато не е
сключен окончателният и др.
В конкретния случай,предвид обстоятелството, че
проектираният от страните договор не е възпроизвел своето правно действие,
преведената от ЕТ „Р.-Н.Т.“,ЕИК *** на „Ринтех“ ЕООД,ЕИК *** сума от 19 200 лева се явява недължима,като
дадена въз основа на едно очаквано, но неосъществено основание, поради което
предявеният насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД правилно е
уважен от първостепенният съд.
Следва да се отбележи,че възраженията на адвокат И.В.А.-***,процесуален
представител на „Ринтех“ ЕООД,ЕИК ***, свързани с приемане на вещта от
наемателя и липсата на уведомяване на наемодателя от страна на ЕТ „Р.“ - Н.Т. за прекратяване на договора, за предоставяне на срок за
изпълнение на задължения по същия, или пък за връщане на вещта биха били релевантни,в
случай, че процесният договор е възпроизвел правното си действие.
Предвид
обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала,
изцяло съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а
въззивната жалба да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78 ГПК, дружеството „Ринтех“ ЕООД,ЕИК *** следва да бъде осъдено
да заплати на ЕТ „Р.-Н.Т.“,ЕИК *** направените деловодни разноски по настоящото
производство.От представеният договор за правна защита и съдействие, представен
пред въззивната инстанция се установява, че ЕТ „Р.-Н.Т. е извършил разноски за
процесуално представителство и съдействие в размер на 3000 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение на адвокат Т.И.Т. ***.От процесуалния представител на
„Ринтех“ ЕООД,ЕИК *** - адвокат И.В.А.-*** е направено изрично възражение за
прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ЕТ „Р.-Н.Т.
адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения(изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., изм.
- ДВ, бр. 84 от 2016 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение
№ 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017
г.) при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – минималното възнаграждение е 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.В конкретния случай 830 лева + 276 лева
/3 % от 9 200 лева/ или общо 1106 лева.Като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, настоящия съдебен състав намира, че справедливото
възнаграждение в конкретния случай следва да бъде определено по минималния
размер, съгласно Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в
посочения размер от 1106 лева.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28 от 15.02.2019 г.,постановено по гражданско дело №
238/2018г.по описа на Районен съд - гр.***.
ОСЪЖДА „Ринтех“ ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр. ***,ул.***,
чрез пълномощника си адвокат И.В.А.-*** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Р.-Н.Т.“,ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***,ул.***, представлявано от Н.Т.Т.,направените
деловодни разноски по настоящото производство в размер на 1106.00 лева - за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........