Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 27.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и седми
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 196 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от ЗАД „А.Б.“
АД срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД при условията
на обективно кумулативно съединяване:
1) осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 30 486,86 лв. – регресно вземане, възникнало с плащането на
застрахователно обезщетение по договор за имуществено З. на автомобил „Киа Соренто“
с ДК №*****, сключен със застрахователна полица №17-0300/218/5001508 за вреди,
настъпили от ПТП на 17.06.2018г., причинено виновно от К.А.при управление на
автомобил „Мерцедес“ с ДК №*****, застрахован по задължителна застраховка “гражданска
отговорност” при ответника;
2) осъдителен иск с правно основание чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 474,24 лв. – лихви за забава, изтекли върху
регресното вземане в периода от 06.12.2018г. до 31.01.2019г.
Ответникът оспорва исковете с възражения, че:
1) между ищеца и собственика на автомобил
„Киа Соренто“ с ДК №***** не е възникнало валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено З. на автомобила поради това, че
представената с исковата молба застрахователна полица не е подписана от името
на застрахователя и не е подписана от надлежен представител на застрахования (с
отговора срещу исковата молба са изложени и възражения, че не е платена
премията по договора за имуществено З., но тези възражения са оттеглени с
отговора срещу допълнителната искова молба);
2) процесното ПТП не е настъпило по вина на
водача на автомобил „Мерцедес“ с ДК №***** (с отговора срещу исковата молба е
заявено общо оспорване на твърдяния от ищеца механизъм на настъпване на
процесното ПТП, но същевременно и признание, че при очертания с исковата молба
механизъм на ПТП по автомобил „Киа Соренто“ с ДК №***** ще настъпят повреди по
автомобила от вида и на стойността, твърдяни от ищеца, което концентрира спора
между страните именно върху действията/бездействията, респективно вината на
водачите на автомобилите при осъществяване на процесното ПТП);
3) липсва надлежно плащане от ищеца по
договора за имуществено З. на автомобил
„Киа Соренто“ с ДК №***** (възраженията са изложени в отговора срещу исковата
молба и са мотивирани с обстоятелството, че представените с исковата молба
доказателства не установяват плащане от ищеца към застрахования, а към трето
лице, но тези възражения също следва да се считат оттеглени от ответника с оглед
изявленията му в допълнителния отговор, направени във връзка с искането на
ищеца за допускане на счетоводна експертиза);
4) ищецът не е представил на ответника всички
необходими документи за установяване на претенцията му по реда на чл. 412 КЗ.
Изявленията на
ответника в отговорите срещу исковата молба и допълнителната искова молба
предпоставят липса на спор между страните по следните обстоятелства, които са
обявени с доклада по чл. 375, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК за ненуждаещи се от
доказване в производството по делото:
1) на 17.06.2018г. е
настъпило ПТП между автомобил „Киа Соренто“ с ДК №***** и автомобил „Мерцедес“
с ДК №*****;
2) като пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП по автомобил „Киа Соренто“ с ДК №*****
са настъпили повреди, чиято възстановителна стойност възлиза на сумата
30 471,86 лв.;
3) гражданската
отговорност на водача на автомобил „Мерцедес“ с ДК №***** е застрахована при
ответника по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” с
действие към 17.06.2018г.;
4) премията по
застрахователна полица №17-0300/218/5001508, сключена за имуществено З. на автомобил „Киа Соренто“, е заплатена на
ищеца преди настъпване на процесното ПТП;
5) ищецът е заплатил
сумата 30 471,86 лв. на доверен сервиз за отстраняване на повреди по „Киа
Соренто“ с ДК №*****, настъпили от процесното ПТП на 17.06.2018г.
Спорът между страните по фактите от значение за
основателността на предявения главен иск по чл. 411 КЗ се концентрира върху наличието на валидно сключен договор за имуществено З.
на автомобил
„Киа Соренто“ с ДК №***** и наличието на вина на водача на автомобил „Мерцедес“
с ДК №***** за настъпване на процесното ПТП.
Представената с исковата молба застрахователна
полица №17-0300/218/5001508, която обективира съгласие на
сключване на договор за имуществено З. на автомобил „Киа
Соренто“ с ДК №*****, действително не съдържа подписи на страните по
застрахователното правоотношение, но такива подписи се съдържат в представената
с допълнителната искова молба застрахователна полица със същия номер, поради
което възраженията на ответника, че при сключване на застрахователния договор
не е спазена формата по чл. 344, ал. 1 КЗ, се явяват неоснователни.
Възраженията на ответника, че застрахователната полица не
е подписана от лице с представителна власт на застрахования, поначало не могат
да обусловят липса на възникнало застрахователно правоотношение въз основа на
полицата, тъй като съгласно т. 2 от тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. по
тълк.д. №5/2014г. на ВКС, ОСГТК на липсата на представителна власт за сключване
на договор може да се позове само лицето, от чието име е сключен договорът, не
и трети лица, но по-съществено в случая е, че дори да се приеме, че процесната
полица е подписана от лице без представителна власт за застрахования,
останалите писмени доказателства по делото установяват изявления на
застрахования за потвърждаване на изявлението за сключване на договора в
хипотезите на чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 301 ТЗ.
От приетия като
писмено доказателство протокол за ПТП, чиято материална доказателствена сила не
е опровергана от други доказателства по делото, се установява, че процесното
ПТП от 17.06.2018г. е настъпило поради това, че К.А.е управлявал автомобил
„Мерцедес“ с ДК №***** с несъобразена скорост, поради което е блъснал
образувана пред него колона от автомобили, сред които и застрахования при ищеца
автомобил
„Киа Соренто“ с ДК №*****.
При установената противоправност на действията на водача
на автомобил
„Мерцедес“ с ДК №***** (нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП), вината му за
настъпване на вредите от процесното ПТП се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е опровергана от събрани
доказателства по делото, поради което и при описаните по-горе безспорни и
установени по делото факти предявеният главен иск по чл. 411 КЗ се явява доказан по основание и за пълния му предявен
размер от 30 486,86
лв.
Съгласно цитираната разпоредба с плащането на
застрахователното обезщетение ищецът встъпва в правата на увредения собственик
на застрахования автомобил „Киа Соренто“ с ДК №***** срещу ответника -
застраховател на гражданската отговорност на делинквента К.А., до размера на сумата
30 471,86 лв., платена за отстраняване на повредите по застрахования
автомобил, и обичайните разноски за определяне на стойността на повредите (чийто
твърдян от ищеца размер от 15,00 лв., също не е оспорен от ответника).
Неоснователен се явява предявеният акцесорен
осъдителен иск за лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от
06.12.2018г. до 31.01.2019г., тъй като основателни са възраженията на
ответника, че представената с исковата молба покана за доброволно изпълнение на
регресната претенция не доказва представяне с поканата на всички документи,
необходими за установяване на основанието и размера на вредата съгласно чл. 412 КЗ, а в производството не са ангажирани други доказателства, от които да се
установява, че ответникът е получил тези документи (включително протокол за
ПТП, опис на повредите по застрахования автомобил и възлагателно писмо до
доверения сервиз за отстраняване на повредите) преди получаването на препис от
исковата молба.
Изложеното предпоставя, че в забава по
отношение на регресното вземане по чл. 411 КЗ ответникът е изпаднал едва на 18.02.2019г.,
когато му е връчен препис от исковата молба и приложенията, поради което и с
оглед заявената от ищеца претенция по чл. 214, ал. 2 ГПК лихви за забава върху
главното вземане следва да му бъдат присъдени от посочената дата, а предявеният
осъдителен иск за лихви, дължими за предходен период, подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да възстанови част от разноските, които
ищецът е направил за съдебното производство, съразмерна на уважената част от
исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД
„ОЗК-З.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на „З. „А.Б.““ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** *****на основание чл. 411
КЗ сумата 30 486,86 лв. – регресно вземане, дължимо за застрахователно
събитие от 17.06.2018г. по
договор за имуществено З. на автомобил „Киа Соренто“ с ДК №***** и договор за задължителна застраховка
“гражданска отговорност”, сключен за автомобил „Мерцедес“ с ДК №*****, ведно
със законната лихва от 18.02.2019г. до
изплащането на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
2 973,81 лв. – разноски за съдебното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З. „А.Б.““ АД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** *****срещу ЗАД „ОЗК-З.“ АД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 474,24 лв. – лихви за забава, изтекли върху
регресното вземане по чл. 411 КЗ в периода от 06.12.2018г. до
31.01.2019г.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: