РЕШЕНИЕ
№ 3413
гр. Варна, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110101053 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от Ю. И. Д. срещу „А.д.д.“ ООД осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2700 лева,
представляваща платена на отпаднало основание сума по договор за
изработка и монтаж на врати от 14.04.2022 г., развален от ищеца поради
неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране
на исковата молба в съда – 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В срока по чл. 131 ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Първо по делото заседание е проведено на 06.10.2023 г., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения:
На 14.04.2022 г. между него и ответника „А.д.д.“ ООД бил сключен
договор за изработка и монтаж на врати. Ищецът излага, че съгласно договора
било уговорено възнаграждение в размер на 2835.60 лева, което следвало да
1
бъде заплатено на две вноски: първа вноска в размер на 1700 лева – платима в
срок до три работни дни от датата на сключване на договора и втора вноска в
размер на 1135.60 лева – платима преди транспортирането на вратите.
Уговорен бил срок от 45 дни от датата на първата вноска за изработване на
вратите. Сочи, че на 14.04.2022 г. заплатила 550 лева, а на 15.04.2022 г. – 1150
лева, като и двете плащания били извършени в брой. След издаване на
фактура от страна на ответника заплатила още 1000 лева чрез Revolut.
Въпреки изтичане на уговорения срок по договора и заплащането на
дължимите суми от страна на ищцата ответникът не изпълнил задължението
си за доставка и монтаж на поръчаните врати. Ищецът заявява, че поради
дългото забавяне за него е отпаднал интересът от реализиране предмета на
договора, като подадената искова молба следва да се счита за изявление за
развалянето му.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на исковата претенция, ищецът е представил писмени
доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на
претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и
предявеният иск следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора и отправеното искане за произнасяне по
направените по делото разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноските, сторени в исковото производство за държавна такса –
108 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 570 лева.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 5 на Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК, в тежест на ответника следва да бъдат
възложени и разноски за производството по обезпечаване на бъдещ иск,
включващи държавна такса в размер на 40 лева и адвокатско възнаграждение
в размер на 435 лева.
Наред с гореописаните разноски ищецът претендира разноски по
изпълнителното дело по налагане на допуснатото обезпечение на предявения
иск. Такива в настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Тълкуването, дадено с цитираното по-горе тълкувателно решение визира
разноските, извършени в съдебното производство по обезпечаване на бъдещ
или предявен иск. Що се отнася до разноските, извършени във връзка с
налагане на допуснатите обезпечителни мерки, те подлежат на възмездяване в
рамките на изпълнителното дело и следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС – виж
напр. Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т.
о., ТК Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I
т. о., ТК, Определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г.,
I т. о., ТК.
2
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.д.д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. И. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Трявна, ***, СУМАТА ОТ 2700 /две хиляди и
седемстотин/ лева, представляваща платена на отпаднало основание сума по
договор за изработка и монтаж на врати от 14.04.2022 г., развален от ищеца
поради неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от момента на
депозиране на исковата молба в съда – 30.01.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.д.д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. И. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Трявна, ***, СУМАТА ОТ 678 /шестстотин седемдесет
и осем/ лева, представляваща разноски, извършени в настоящото
производство, както и СУМАТА ОТ 475 /четиристотин седемдесет и
пет/лева, представляваща разноски, извършени в производството по
обезпечаване на бъдещ иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника „А.д.д.“ ООД, ЕИК ***, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца Ю. И. Д., ЕГН **********, по банкова
сметка с IBAN ...................
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3