№ 3836
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110202121 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „.....“ ЕООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на
управление в гр. София ....... чрез адвокат М. В. – САК, срещу Наказателно
постановление № 42-0003260/22.12.2021 г., издадено от Директор на РД“АА“,
с което на „.....“ ЕООД на основание чл. 53 и чл. 105, ал. 1 Закон за
автомобилните превози е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на сумата от 200 лева за нарушение на чл. 6,
ал. 7, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/31.10.2002 г. на Министерството на
транспорта и съобщенията за международен автомобилен превоз на пътници
и товари.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди
се, че атакуваното наказателно постановление е необосновано, тъй като не е
налице точна квалификация на обстоятелствата около нарушението, като от
формулировката на същото не става ясно за коя година не е доказана
финансовата стабилност, което от своя страна пък съществено затруднява
индивидуализацията на нарушението, респективно и ограничава
възможността за защита на санкционираното юридическо лице. На следващо
1
място се сочи, че в АУАН и в издаденото въз основа на него НП са посочени
различни дати за установяване и за извършване на нарушението, поради
което и е налице неяснота кога се твърди да е извършено последното.
Поддържа се, че наложеното наказание не съответства на тежестта и
характера на извършеното нарушение, като последното е маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените аргументи се отправя искане към съда да отмени изцяло
процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебното заседание жалбоподателят „.....“ ЕООД, редовно призован,
не изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не се представлява, не изразява становище по основателността на
жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбата на „.....“ ЕООД, ЕИК ......., срещу Наказателно постановление №
42-0003260/22.12.2021 г., издадено от Директор на РД“АА“, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните
по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
„.....“ ЕООД, ЕИК ....... е търговско дружество, което притежава лиценз №
22930 за международен превоз на товари, поради което същото попада в
обхвата на лицата, длъжни да представят документи, доказващи финансова
стабилност 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов отчет за
последния отчетен период от регистриран одитор.
На 01.12.2021 г., около 13:00 ч., в гр.София, ул.“Витиня 1“ в сградата на
РД“АА“, след подаване на сигнал с вх. № 30-13-29-8769/1/26.11.2021 г. до
ИА"АА", отдел "Лицензи" за извършени нарушения от превозвача „.....“
2
ЕООД, ЕИК ......., притежаващ лиценз № 22930 за международен превоз на
товари, свидетелят Д. Г. Ц. – заемащ длъжността „инспектор“ при Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – София, извършил проверка на
превозвача, при която било установено, че жалбоподателят не бил подал
документи за доказване на финансова стабилност на фирмата в срок на
20.09.2021 г., след изтичането на десетдневен срок от заверяването на
годишния финансов отчет от независим одитор на 10.09.2021 г.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, свидетелят Д. Г. Ц. приел,
че като не е изпълнило задължението си да представи документи, доказващи
финансова стабилност 10-дневен срок от заверяването на годишния финансов
отчет за последния отчетен период от регистриран одитор, на 20.09.2021 г. в
гр. София дружеството извършило нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 7,
т. 3, б. "а" от Наредба № 11/31.10.2002 г. на Министерството на транспорта и
съобщенията за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Поради това на 01.12.2021 г., в присъствието на упълномощен представител
на „.....“ ЕООД, ЕИК ....... и един свидетел, Ц. съставил АУАН Серия – А №
298771/01.12.2021 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата по
извършване на нарушението.
АУАН бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
дружеството – Радослав Мичев и връчен на последния.
Въз основа на АУАН Серия – А № 298771/01.12.2021 г., било издадено и
процесното наказателно постановление, с което на дружеството –
жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 200 (двеста)
лева, на основание на основание чл. 105, ал. 1 Закон за автомобилните
превози, за извършено нарушение на чл. 6, ал. 7, т. 3, б. "а" от Наредба №
11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля Д. Г. Ц.; справка за доказване на финансова
стабилност на лиценз на Общността № 22930 за международен автомобилен
превоз на товари № 30-13-29-8719/12.10.2021 г., доклад на независим одитор,
счетоводен баланс, отчет за паричните потоци по прекия метод, отчет за
приходите и разходите, отчет за собствения капитал на „.....“ ЕООД, ЕИК
......., длъжностна характеристика, Заповед № РД – 08 – 30/24.02.2020 г. на
3
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
Заповед № 589/31.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА „АА“.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, непротиворечива и в своята цялост изяснява
фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От показанията на св. Д. Г. Ц. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото като
актосъставител е възприел възпроизведените от него в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото, включително и за проверка на
гласните доказателства по същото, и затова съдът постави същите в основата
на доказателствените си изводи.
Следва да се посочи, че между страните липсва спор по фактите,
изложени в обжалваното НП, доколкото дружеството-жалбоподател оспорва
единствено приложението на материалния и процесуалния закон от страна на
наказващия орган, но не и фактите, посочени в наказателното постановление.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
4
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване, е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е
за него. Отразените в акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
Същите не се считат за установени до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на
процесуалния закон.
Настоящият съдебен състав намира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и обосноваващи отмяната
на последното само на това основание.
Действително, АУАН и наказателното постановление са съставени от
оправомощени лица, в предвидената от закона писмена форма и в сроковете,
визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е и редовна
процедура по връчването им на жалбоподателя.
В конкретиката на настоящия случай обаче, нито в АУАН, нито в
издаденото въз основа на него наказателното постановление, не е посочена
коректна дата на извършване на твърдяното нарушение. В тази връзка следва
да бъде отбелязано, че процесният състав на административно нарушение,
включва изпълнително деяние, изразяващо се в бездействие, което се явява
осъществено в първия ден след изтичането на срока за подаване на
документи, доказващи финансова стабилност - 10-дневен срок от
заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от
5
регистриран одитор. Така за правилно описание на нарушението по време
следва да бъде посочен именно този ден.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
заверяването на годишния финансов отчет за последния отчетен период от
регистриран одитор е било осъществено на 10.09.2021 г. Поради това и 10 –
дневният срок за подаване на документите е следвало да изтече на 20.09.2021
г. (тъй като 19.09.2021 г. се явява неделя – неприсъствен ден), който е бил и
последният ден за подаване на документите в законоустановения срок.
Поради това и с оглед изложеното, твърдяното нарушение се установява да е
било извършено на 21.09.2021 г. – дата, която не е посочена, нито в АУАН,
нито в процесното наказателното постановление.
Така описаното нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН,
относно съставения АУАН, както и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН следва да бъде
преценено като такова от категорията на съществените процесуални
нарушения, доколкото липсата на посочване на датата на конкретното
нарушение, препятстват възможността за проверка правилността изводите на
административнонаказващия орган, а също и лишават лицето, посоченото
като нарушител, от правото му да разбере съставомерните за нарушение
факти.
Описанието на надлежната дата на извършване на нарушението в АУАН
и НП е съществен реквизит, липсата на който безусловно води до нарушение
на правото на защита на наказаното лице и отмяна на наказателното
постановление.
По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба се явява
основателна, макар и не по изложените в нея съображения, поради което
атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на присъждане на
направените по делото разноски. Доколкото обаче по делото не са
представени доказателства за извършване на разноски от страна на
въззивника, то такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 15- и състав
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0003260/22.12.2021 г.,
издадено от Директор на РД“АА“, с което на „.....“ ЕООД, ЕИК ......., на
основание чл. 53 и чл. 105, ал. 1 Закон за автомобилните превози е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от
200 лева за нарушение на чл. чл. 6, ал. 7, т. 3, б. "а" от Наредба №
11/31.10.2002 г. на Министерството на транспорта и съобщенията за
международен автомобилен превоз на пътници и товари..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7