Решение по дело №1028/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        13.12.2019г., град Дупница

                                                                

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	19.11.		2019

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1028		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 чрез пълномощник Миглена С. – юрисконсулт срещу А.Ч.К., ЕГН **********, с адрес: ***.

           Ищецът твърди, че на 06.10.2016 г. между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2447910, по силата на който на ответника е предоствен заем в размер на 1407 лева, при условия, при които  „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД предоставял стокови кредити и сумата е преведена директно на търговеца, от който ответникът е закупила стоката, като ответникът се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия сума в общ размер на 1 596, 10 лева представляваща чистата стойност на заема ведно със застрахователна премия в размер на 189, 10 лева на 24 равни седмични вноски. Излага доводи относно претенциите си възнаградителна лихва  в размер на 467, 66 лева, при което следвало да заплати общата сума от 2063, 76 лева на 24 месечни вноски по 85, 99 лева, първата от тях платима на 14.11.2016г., а последната – на 14.10.2018г. Сочи, че съгласно разпоредбите на приложимите към договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница – в случая - 263, 75 лв. за периода от 14.01.2017 г. до датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Твърди, че ответникът не е заплатила изцяло дължимия паричен заем към дружеството – кредитор, а сумата, която е погасена до момента, е в размер на 171, 98 лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва - 68, 05 лв., главница - 103, 76  лв. и лихва за забава в размер на 0, 17 лева. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите, както следва: главница – 1 492, 34 лв.; договорна лихва – 229, 85 лв. за периода 14.01.2017г. – 14.10.2018г.; обезщетение за забава в размер на 263, 58 лв. за периода от 14.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 490/2019г. по описа на  РС – Дупница. Обосновава активната си процесуална легитимация предвид сключване на  договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017г. между ищеца и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, сключен от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК ********* и ответника му прехвърлено ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски, подписаното на 01.03.2018 г., съответно вземането – индивидуализирано в Приложение 1 към описания по – горе  договора за цесия от дата 21.08.2017г. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника чрез назначения му особен представител, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявените искове по изложените съображения. вкл. и за нищожност на част от клаузите в договора за заем и договорна лихва.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

           От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 06.10.2016 г. между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2447910, по силата на който на ответника е предоствен заем в размер на 1407 лева, при условия, при които  „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД предоставял стокови кредити и сумата е преведена директно на търговеца, от който ответникът е закупила стоката, като ответникът се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия сума в общ размер на 1 596, 10 лева представляваща чистата стойност на заема ведно със застрахователна премия в размер на 189, 10 лева на 24 равни седмични вноски, като страните в процеса са договорили и възнаградителна лихва  в размер на 467, 66 лева, при което за ответника е възникнало задължение да заплати общата сума от 2 063, 76 лева на 24 месечни вноски по 85, 99 лева, първата от тях платима на 14.11.2016г., а последната – на 14.10.2018г., както и съгласно разпоредбите на приложимите към договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница – в случая - 263, 75 лв. за периода от 14.01.2017 г. до датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.

           Установява се и сключване на  договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017г. между ищеца и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от процесния договор за потребителски кредит, сключен от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК ********* и ответника в производството му прехвърлено ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Подписано е на 01.03.2018 г. Приложение 1 към описания по – горе  договор за цесия, съответно процесното вземане е  индивидуализирано в Приложение 1 към описания по – горе  договор за цесия от дата 21.08.2017г.

           По делото е представено нарочно уведомление, предхождащо подаването на исковата молба, с което е уведомен ответникът лично за извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор, видно от представеното известие за доставяне.

           От приетото по делото заключение на допуснатата съдебно – счетоводна  експертиза, изготвена от в.л. Н.Ш., се установява, че размерът на остатъкът от задължението на ответника по договор за стоков кредит № 12447910/06.10.2016г. е на стойност 1 985, 77 лв., от които: 1 492, 34 лв. – главница; 229, 85 лв. - възнагарадителна лихва за периода от 14.01.2017г. (дата, която е станала изискуема първата неплатена дължима погасителна вноска) до 14.10.2018г. ( дата на последната погасителна вноска); 263, 58 лв. - лихва за забава за периода от 14.01.2017г. (дата на която е станала изискуема първата неплатена дължима погасителна вноска) до дата на подаване на заявление по реда на чл. 410 от ГПК. Размерът на лихвата за забава на плащането за периода от 14.01.2017г. до датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК е на стойност 263, 75 лв. Стоковия кредит в процесния случай е усвоен на 06.10.2016г. когато отпуснатата сума по договора за стоков кредит в размер на 1 407, 00 лв. е преведена по банковата сметка на търговеца (Технополис).

           При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.

           Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

           От събраните по делото доказателства категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, притежаващ необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и че заемодателят, който е небанкова финансова институция, е предоставил заемната сума, както и че същата е била усвоена изцяло от ответника.

           От представения договор, погасителен план, както и от заключението на приетата по делото ССчЕ, се установява, че размерът на дължимата главница, включваща застрахователна премия по договора действително е 1 492, 34 лв. (при отчитане на извършените частични плащания). В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирА.от ответника, който не оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника, поради което искът за главница е основателен в пълния си размер, като законна последица ще се присъди и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.

           Относно възнаградителната лихва:

           Претендира се договорна лихва в размер на 229, 85 лв., представляваща неплатени договорни лихви по погасителен план за периода 14.01.2017 г. – 14.10.2018 г. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума. Подобни твърдения и доказателства не са ангажирА.от ответника, който не оспорва обстоятелството, че не е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит. Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на клаузата за договорна лихва по следните съображения: считано от 01.10.2016г. основният лихвен процент на БНБ е 0 % + 10 пункта /съгласно ПМС № 72 от 08.04.1994 г./, като размерът на законната лихва към дата на сключване на договора 10 %. Трикратният размер на законната лихва към датата на сключване на договора е 30 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва. За съобразяването дали тази уговорка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, следва да се съобразят конкретните данни по производството – в този смисъл решение № 61/21.10.2015 г., т. д. № 894/2014 г. на I т. о. на ВКС. Приема се, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва) - решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, II г. о., определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, IV г. о. така уговореният ГЛП в размер по-малък от 30% - в настоящия правен спор 26 % не противоречи на добрите нрави. Относно размерът на претенцията съдът намира, че същият се дължи, така, както е претендиран съобразно приетото заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза по делото.

           Относно обезщетението за забава:

           Страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя законната лихва за всеки ден забава, както е изчислило обезщетението за забава и вещото лице по неоспорената по делото ССчЕ. Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, размерът на обезщетението за забава за периода 14.01.2017 г. – датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е 263, 58 лева.

           По разноските:

           Ищецът е претендирал разноски. В заповедното производството той е сторил такива в размер на 89, 72 лв. (39, 72 лева за държавна такса, и 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение),  а в настоящото исково производството -  в общ размер от 788, 97 лв. (държавна такса – 119, 97 лв.; 369, 00 лв. - внесен депозит за особен представител; 200, 00 лева за възнаграждение за вещо лице и 100, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 25 от Наредбата за плащане на правната помощ), като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.

           Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ч.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов сумите, както следва:  1 492, 34 лв., представляваща главница, дължима по сключен на 06.10.2016 г. между Ани Ч.К., ЕГН **********, с адрес: *** и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД договор за потребителски кредит № 2447910, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане на сумите; договорна лихва в размер на 229, 85 лв. за периода 14.01.2017г. – 14.10.2018г.; обезщетение за забава в размер на 263, 58 лв. за периода от 14.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 490/2019г. по описа на РС-Дупница.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ани Ч.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 разноски по настоящото дело в общ размер на 788, 97 лв., както и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 490/2019г. по описа на РС-Дупница в общ размер на  89, 72 лв.

           

           Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                     

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: