Р Е Ш Е Н И Е
№ 261205 / 10.12.2021г.
гр. Перник, 10.12.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 01798 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, представлявано от
Изпълнителния директор Любомир Спасов, чрез юрк. Т., срещу И.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1663,79 лв. /хиляда
шестстотин шестдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.02.2014 г. – 30.04.2014 г.
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ****, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
27.10.2015 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 215,75 лв.
/двеста и петнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за
периода от 08.04.2014 г. до 08.09.2015 г., за които вземания е издадена Заповед
№ 5729/27.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 07423/2015 г. на РС-Перник.
Ищецът твърди, че ответникът е
абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към
процесния период като собственик на имот, находящ се на посочения
административен адрес. Излага, че дължимата цена за доставената топлинна
енергия не е заплатена, поради което ответникът дължи и лихва за забава върху
главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за
установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като недопустими поради
липсата на яснота относно обстоятелствата, на които се основават, евентуално –
като неоснователни по основание и размер. Оспорва да е доставено претендираното
количество топлинна енергия, както и че същата е разпределяна от фирма за
дялово разпределение. Прави възражение, че вземанията са погасени с изтичане на
3-годишен давностен срок. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед № 5729 от 27.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07423 по описа за 2015 г. на Районен съд – Перник срещу
И.Д.И., ЕГН **********, за сумата
1663,79 лв. - представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода
01.02.2014 г. – 30.04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес ****,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.10.2015 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 215,75 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху месечните плащания за периода от 08.04.2014 г. до 08.09.2015
г., и са присъдени разноски на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С Определение № 252/30.03.2021 г. по ч.гр.д. № 590/2020 г. на Окръжен
съд-Перник е прието възражение на И.Д. К. срещу Заповед № 5729 от 27.10.2015 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07423 по описа за 2015 г. на Районен съд – Перник.
С Разпореждане № 266462/07.04.2021 г. е указано на заявителя, че в
едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение и в указания срок е
депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело.
По делото е представен заверен прпис на общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на
29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че общите условия са публукивани в един месттен и централен
ежедневник (в-к „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от
30.04.2008 г.).
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том I, рег. № 1798, дело № 86 от 19.06.2020 г. се установява, че
на 19.06.2020 г. И.Д. К. е дарила на сина си Д.Г.Д. недвижим имот,
представляващ самстоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871.515.1277.1.11
по КККР на гр. Перник, находящ се в *****
Видно от удостоверение изх. № 893/14.09.2021 г. за идентичност на лице с
различни имена, че И.Д. К. и И.Д.И. са имена на едно и също лице.
От договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 ЗТСУ № 1375/24.03.1992 г. се установява на 17.12.1992 г. И.Д.И. ***-инвест“
жилище № 11, намиращо се в кв. „Мошино“, *****.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение
на която е сключен Договор №
97/14.12.2000 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“
в сграда в режим на етажна собственост между етажната собственост и „Техем
сървисиз“ ЕООД, от който момент е въведена системата за дялово разпределение в
СЕС. Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и „Техем сървисиз“ ЕООД е
сключен Договор № 97/30.11.2011 г.
за услугата „дялово разпределение“ със срок една година с клауза за безсрочно
продължение с по още една година, ако липсват възражения от подписалите го
страни, и Договор № 76/01.09.2017 г. с „Директ“ ЕООД. От
заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско
измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол,
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и
показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява
още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната
станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното
дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост
(СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод,
че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми,
които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с
действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка
вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в
размер на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е прието
възражение по реда на чл. 423 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От представения по договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 1375/24.03.1992
г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92, том I, рег. № 1798, дело № 86 от 19.06.2020 г. съдът приема, че в периода 24.03.1992 г. - 19.06.2020 г.,
ответникът И.Д.И. е била едноличен собственик на недвижим имот, с
адрес: гр. Перник, *****, ап. 11.
Предвид горното, следва, че за исковия период страните по делото са се
намирали в договорни отношения за продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия.
Съгласно общите условия потребителят
е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30
- дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза
се установява, че доставената топлинна енергия за периода 01.02.2014 г. –
30.04.2014 г. е в размер на 1663,79 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за главница в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът, съобразявайки
падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите
на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод,
че обезщетението за забава за периода от 08.04.2014 г. до 08.09.2015 г. е в размер на сумата 215,75
лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на
ишцовото дружество е възникнало вземане за лихва за забава в претендирания размер.
.
По горните съображения, съдът намира, че в полза
на ищцовото дружество е възникнало вземане за обезщетение за забава в
претендирания размер спрямо ответника.
По възражението за погасяване на вземанията по
давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към
ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на
ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б.
“в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е
процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от
Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено,
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През
30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този
срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника
и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед
изложеното и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на
главницата за най-стария отчетен период -
месец 02/2014 г., е настъпила на 01.04.2014 г.
Съгласно чл. 116 б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иска, а сългасно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е подадено на 27.10.2015 г., с което даваността за вземанията е прекъсната.
Водим от горното, съдът прави извод, че предявените
искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и
искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда – 27.10.2015 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски. В настоящото исково производство ищцовото
дружество е сторило следните разноски: 37,59 лв. – държавна такса, 200,00 лв. –
депозит за вещо лице, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 15,00 лв. – такса
за издаване на съдебни удостоверения, т. е. в общ размер 352,59 лв. В
заповедното производство ищцовото дружество е направило разноски както следва: 37,59
лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 87,59
лв.
Предвид извода за основателност на исковите
претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски в настоящото исково производство и в заповедното
производство в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата
1663,79 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и
три лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща главница за доставена
топлинна енергия за периода 01.02.2014 г. – 30.04.2014 г. за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК – 27.10.2015 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 215,75 лв. /двеста и петнадесет
лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 08.04.2014 г.
до 08.09.2015 г., за които вземания е издадена Заповед № 5729/27.10.2015 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 07423/2015 г. на
РС-Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република”, сумата 352,59 лв. /триста петдесет
и два лева и петдесет и девет стотинки/ - разноски в исковото производство,
и сумата 87,59 лв. /осемдесет и седем лева и петдесет и девет
стотинки/ - разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила ч.гр.д. № 07423 по описа
за 2015 г. на Районен съд – Перник, ведно с приложеното към него в.гр.д. № 590
по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник, да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.