РЕШЕНИЕ
№ 2615
гр. София, 02.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ У. САЛЕХ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20221110211813 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. “Д” № , ет. ,
ап. , против наказателно постановление № 22-4332-015139/11.08.2022г., издадено за
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което са му наложени глоба в
размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
/двадесет и четири/ месеца.
В жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Като такива са изтъкнати незапознаването на
жалбоподателя с правата му, а именно с какъв тест ще бъде проверен за употреба на
наркотични вещества. Релевира възражение, че както актосъставителя, така и лицата, които
са подписали АУАН са били полицейски служители, въпреки че на мястото на проверката са
присъствали и граждани, които могат да участват в проверката. По изложените съображения
в съвкупност е направено искане атакуваното НП да бъде отменено.
За проведеното на 06.03.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител, а
жалбоподателят М. се явява лично и се представлява от адв. Д., който в дадения ход по
същество прави искане НП да бъде отменено по изложените в жалбата съображения.
Поддържа възражението, че АУАН е съставен и подписан единствено от полицейски
служители. Заявява, че около половин час преди съставянето на процесния АУАН
жалбоподателят е бил на друго местопроизшествие, където полицейските служители са
свалили регистрационните табели на управлявания от него лек автомобил. Сочи, че
жалбоподателят не е карал дерегистрирано МПС. Не претендира разноски.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните,
и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно
1
постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 30.07.2022г. около 17.23 часа, жалбоподателят Л. Б. М. управлявал лек автомобил
марка “БМВ 320 Д”, ДК № в гр. София. Движел се по бул. „Ситняково“, с посока от бул.
„Данаил Николаев“ към ул. „Михаил Еминеску“. До “Сердика Център” на бул. „Ситняково“
автомобилът бил спрян за полицейска проверка от служители на РУ СДВР. Поведението на
М. по време на проверката ги мотивирало да потърсят съдействие от екип на ОПП-СДВР,
който да тества водача за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози.
По подадения сигнал на място пристигнал екип на ОПП-СДВР в състав свидетелите С Д С и
А.. Те поканили водача М. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „Drug Test 5000“, но той отказал. При това били издадени заповед №
22-4332-003941/30.07.2022г. за прилагане на принудителна административна мярка, с която
свидетелството му за управление на МПС било временно отнето поради отказа да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества. Свид. Симеонов съставил срещу М. АУАН
Серия GA № 702024/30.07.2022г. за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП.
Издаден му бил и талон за медицинско изследване № 086419, който му бил връчен на
30.07.2022г. и съгласно който му било указано, че в рамките на 40 минути може да се яви
във ВМА, за да даде кръвна проба за изследване.
Въз основа съставения АУАН Серия GA № 702024/30.07.2022г. и материалите по
преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и дадена аналогична
правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, било
издадено наказателно постановление № 22-4332-015206/12.08.2022г., с което на М. било
наложено кумулативно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
Въпреки дадените му разяснения на 30.07.2022 г. около 19:00 ч. жалбоподателят Л. М.
отново предприел действия по управление посочения по-горе лек автомобил марка “БМВ
320 Д”, ДК № , като се движел в гр. София, по улица „Без име“, в посока от ул. „Боян
Дановски“ към ул. „Проф. Арх. Станчо Белковски“. Пред блок номер , вх. бил спрян за
проверка от друг полицейски патрул на 07 РУ-СДВР. Полицейските служители потърсили
съдействие от екип на ОПП-СДВР, който да тества водача за евентуална употреба на
наркотични вещества. При това на място отново пристигнал дежурният за района екип на
ОПП-СДВР в състав свидетелите П. Б. С. и Е Т П. Те поканили М. да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство „Drug Test 5000“, но той отново
отказал. При това му бил издаден нов талон за медицинско изследване, който му бил връчен
в 19:20ч. на 30.07.2022 г., и с който му било указано, че в рамките на 40 минути има
възможност да се яви във ВМА, за да даде кръвна проба. Съставен бил и АУАН Серия GA №
657886/30.07.2022г. за нарушения на разпоредбите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, чл. 150А, ал.1
ЗДвП и чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Връченият му екземпляр от предходно съставения АУАН Серия
GA № 702024/30.07.2022г. бил иззет и приложен към материалите по преписката. След
приключване на втората полицейска проверка М. се прибрал, като не посетил ВМА и не дал
биологичен материал за изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Въз основа съставения АУАН Серия GA № 657886/30.07.2022г. и материалите по
преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и дадена аналогична
правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП, било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на М. било наложено
кумулативно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
2
Срещу издаденото и връчено наказателно постановление № 22-4332-
015206/12.08.2022г. била депозирана жалба с вх. № УРИ 433200-89579/07.09.2022г., като
било образувано НАХД 11814/2022г. по описа на СРС, което било насрочено от 130-ти с-в
на СРС на дата 15.12.2022г. В открито съдебно заседание жалбоподателят М. се е явил лично
и с адв. Д.а, като е оттеглил жалбата си, поради което и съдът е прекратил производството
по НАХД № 11814/2022г. по описа на СРС, 130-ти с-в и определението на съда е влязло в
сила на дата 31.12.2022г. /л. 115 от делото/
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способите за
доказване, както следва: гласни - показанията на свидетеля П. Б. С., писмени - талон за
медицинско изследване № 113011/30.07.2022 г.; ЗППАМ № 2615/30.07.2022г.; ЗППАМ №
22- 4332-003945/08.08.2022 г.; АУАН Серия GA № 657886/30.07.2022г.; АУАН Серия GA №
702024/30.07.2022г.; докладна записка до Началника на 07 РУ-СДВР; справка-картон на
водач; заповед № 513з-5070/21.07.2015 г.; заповед № 8121к-329/22.03.2022г.; заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г., длъжностна характеристика за длъжността младши инспектор при
ОПП СДВР, справка по НАХД 11814/2022г. по описа на СРС и протоколно определение от
15.12.2022г., влязло в сила, както и всички други приобщени доказателства по делото на
основание чл. 283 от НПК.
Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки
приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за
правилното изясняване на фактическата обстановка.
Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на извършената първа полицейска
проверка и отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества
и техни аналози с техническо средство, се установяват посредством приобщените по делото
писмени доказателства, както и обстоятелството, че издаденото наказателно постановление
№ 22-4332-015206/12.08.2022г. е влязло в сила.
Посредством изложеното от свидетеля С. и писмените доказателства се изясняват и
обстоятелствата, касаещи извършената спрямо М. втора полицейска проверка, както и
фактът, че въпреки че му бил издаден и връчен и втори талон за медицинско изследване,
жалбоподателят не се явил в указаното болнично заведение, за да даде кръв за изследване.
Материалната компетентност на свид. С. по съставяне на АУАН и компетентността на
наказващия орган по издаване на наказателното постановление, следват съгласно заеманите
длъжностни качества и изводимите от тях правомощия, предоставени им по силата на
заповед № 513з-5070/21.07.2015 г.; заповед № 8121к-329/22.03.2022г.; заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., длъжностна характеристика за длъжността младши инспектор при ОПП
СДВР.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни
органи, в законоустановените ред и форма, и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до опорочаването му и да са ограничили правото на защита на нарушителя.
Налице е идентитет между фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при извършването му
в АУАН и НП, в това число с фактическо описание на нарушената хипотеза на чл. 174, ал.
3, pr. 2 ЗДвП. Поради това съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички
законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити.
В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 174,ал. 3 ЗДвП
3
съдържа няколко самостоятелни състави на административно нарушение, един от които е
отказ за тестване с техническо средство /тест/ за установяване употребата наркотични
вещества и техни аналози от страна на водач в процес на управляване на моторно превозно
средство, като в този случай е без значение дали съответният водач е обективирал или не
воля да даде кръвна проба за химическо изследване. В случая се касае именно до отказ на
жалбоподателя да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни аналози, като
правната квалификация на нарушението е точна, ясна и съответна на фактическото
описание.
Останалите релевирани възражения също са неоснователни. На първо място, изцяло в
правомощията на полицейските органи е да преценят дали да предприемат извършване на
полицейска проверка, колко на брой пъти, и дали в нейните рамки дадено лице да бъде
изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол/наркотични вещества и/или техни
аналози. В случая жалбоподателят е бил спрян от екип на ОПП СДВР, разполагащ с
правомощието да извърши тестването.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Фактическите констатации, обективирани в АУАН и НП, се потвърдиха в рамките на
проведеното въззивно съдебно следствие. Въз основа събраните в хода на производството
доказателства се установи по категоричен начин, че на инкриминираните в АУАН и НП
време и място жалбоподателят М., като водач на МПС, е отказал извършването на проверка
с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техни аналози,
с което е осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. При извършването му е действал с пряк умисъл като
форма на вината, доколкото в качеството на водач на МПС съзнателно е отказал
извършването на проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични
вещества и техни аналози, което задължение му е изрично вменено с инкриминираната
законова норма. Ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, е дали е бил употребил
наркотични вещества и/или техни аналози, или не. Отказвайки да бъде изпробван със
съответното техническо средство, М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на административното нарушение, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Неоснователно е наведеното възражение от жалбоподателя, че полицейските
служители не са му разяснили правата при извършването на проверката и същият не е знаел
с какво техническо средство ще бъде тестван. Това е така, тъй като по делото се установи по
недвусмислен начин посредством събраните по делото гласни и писмени доказателства, че
всички права на жалбоподателя са били разяснени, и същият е бил и писмено информиран
за това с какво има право като техническо средство да бъде тестван, тъй като му е бил
връчен талона за медицинско изследване, който той е подписал собственоръчно и в който
отново са му били разяснени правата. Нещо повече, преди извършването на проверката от
полицейските служители в конкретния случай няколко часа преди това същият е бил спрян
от друг полицейски патрул на друго място и отново е отказал да даде тест за употреба на
наркотични вещества, за което отново му е бил съставен АУАН за нарушение по чл. 174, ал.
3, пр. 2 ЗДвП, за което са му наложени глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца. За първото нарушение
отново са му били разяснени правата, както и отново му е бил издаден талон за медицинско
изследване за употреба на наркотични вещества при посещение на ВМА в рамките на 40
минути, каквото жалбоподателят отново не е сторил. Поради гореизложеното настоящият
съдебен състав не може да приеме, че жалбоподателят не е бил наясно с правата си с какво
техническо средство може да бъде изследван, тъй като два пъти е информиран от
полицейските служители при извършването на две отделни проверки, като и двата пъти е
4
отказвал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, което предполага и
обосновано предположение, че същият се е опитвал евентуално да избегне реализирането по
отношение на него на наказателна отговорност и то за две отделни деяния.
Изразените в жалбата съмнения за проявена от полицейските служители
тенденциозност, тъй като свидетел при съставянето на процесния АУАН е бил друг
полицейски служител, са изцяло неоснователни, предвид факта, че в закона не е предвидено
ограничение свидетел при съставянето на АУАН да бъде полицейски служител, а именно
обратното - предполага се, че при наличието на свидетел очевидец - полицейски служител
именно същият следва да бъде посочен и като свидетел при установяване на нарушението в
процесния АУАН. Отказвайки да бъде изпробван със съответното техническо средство, М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Не се споделят и възраженията за нарушен принцип „Ne bis im idem“. Принципът ne bis
in idem е залегнал и в българския наказателен процес в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6,
предл. първо от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), която разпоредба разширява
обхвата на забраната за повторно осъждане, предвиждайки задължение да не се образува
наказателно производство, а образуваното да се прекрати тогава, когато спрямо същото лице
за същото престъпление е налице незавършило наказателно производство.
Действително, по делото се установява, че жалбоподателят по-рано същия ден е бил
спрян за проверка от служители на полицията и е отказал да му бъде извършен тест за
наркотични вещества или техните аналози. За това е бил съставен АУАН серия GA №
702024 от 30.07.2022г., за установено на 30.07.2022г. около 17.23 часа в гр. София при
“Сердика център”, движейки се по бул. “Ситняково” с посока на движение от бул. “Данаил
Николаев” към бул. “Махай Еминеску” нарушение, свързано с отказа да се извърши тест за
наркотици или техните аналози. На жалбоподателя М. е бил издаден и връчен талон за
медицинско изследване №086419 за ВМА, което той не е извършил. От гореизложеното се
установява безспорно, че се касае за отделни административни нарушения, които съобразно
чл. 18 от ЗАНН подлежат на самостоятелно санкциониране. Цитираният принцип е
приложим при установяване на пълно фактическо съответствие между две наказуеми
деяния, т.е. ако лицето вече е било санкционирано за абсолютно същото нарушение или
престъпление. В случая се установяват различни по време и място административни
нарушения, за които според цитираната законова разпоредба, следва да бъдат наложени и
отделни наказания.
Чл. 174, ал. 3 ЗДвП императивно обвързва отказа на водачите на МПС да бъдат
изпробвани за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство с
налагане на глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управляват
МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, с оглед на което наложеното на М.
кумулативно наказание е правилно индивидуализирано в регламентирания от закона
абсолютен размер.
Основания за наличие хипотезата на маловажен случай не подлежат на изследване,
предвид императивната забрана на чл. 189з ЗДвП, изключваща приложението на чл. 28
ЗАНН за нарушенията по ЗДвП.
Водим от изложеното, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова
следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
При този изход на делото е основателно искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на
делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и предвид обстоятелството, че по делото
5
е депозирано единствено писмено становище, претенцията следва да бъде уважена в
минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-015139/11.08.2022г.,
издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Л. Б. М., ЕГН:
********** за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което са му
наложени глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
ОСЪЖДА Л. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. “Д” № , ет. , ап. , ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на
80 /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред
настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6