Решение по адм. дело №311/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от адв. А. И. Д. от ШАК, с адрес: гр. Шумен, [улица], ет. 2, офис № 5, срещу Решение № 119/10.06.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което на осн. чл. 267, ал. 1, т.5 от ДОПК е оставена без уважение жалба вх. № Ж-03-141/30.05.2025 г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, офис Шумен, срещу Разпореждане за разпределение изх. № С250027-125-0165763/20.05.2025г., издадено от В. В. „старши публичен изпълнител“ в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен.

В жалбата се изразява несъгласие с издаденото решение, което оспорващият счита за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че всички публични задължения са погасени, като поради изтичане на 10 годишна абсолютна давност, така и поради изтичане на 5 годишна такава, считано от датата, на която публичният изпълнител се е произнесъл служебно по този въпрос, с оглед което счита че и тяхното принудително събиране чрез разпределение на постъпила сума по принудителен ред се явява незаконосъобразно, съответно и разпореждането за това принудително действие.

Отправено е искане до съда, предвид изтеклата погасителна давност за отмяна на процесния акт, като се счете, че задълженията са погасени поради настъпването на този юридически факт.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован се явява лично, поддържа жалбата, както и отправеното с нея искане за отмяна на решението на Директора на ТД на НАП-[населено място] и Разпореждането на публичния изпълнител.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП - [населено място], редовно призован, се явява старши юрисконсулт Ц. С., която застъпва тезата за законосъобразност на оспореното решение. Сочи, че изводите, направени от административния орган, са в съответствие със закона. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В ТД на НАП - Варна е образувано и висящо изпълнително дело №27130001107/2013г. срещу жалбоподателя А. И. Д. за установени и изискуеми публични вземания, които към 15.01.2025г. са в размер на 54573,94 лева, по което е издадено Съобщение за доброволно изпълнение, връчено на длъжника на 22.04.2013г.

Издадено е Постановление за налагане на предварителни обезпечителки мерки, на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, с изх.№ 4556-2/02.12.2015г., връчено на длъжника на 14.12.2015г., по изпълнителното дело е наложена възбрана върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с предназначение за офис, находящ се в [населено място], [улица], ет.2. Действието на възбраната е продължено с Постановление за продължаване действието на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, с изх.№ 4556#8/28.12.2015г., връчено на длъжника на 08.01.2016г.

С Разпореждане за присъединяване с Изх.№ С160027-105-0037176/21.07.2016 г. задълженията са присъединени към ИД, както и периодично са присъединявани нововъзникнали задължения на лицето.

С ПНОМ изх. № Изх.№ С160027-022-0002910/31.03.2016 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се във всички лицензирани търговски банки в страната.

С ПНОМ изх. № С160027-000-0002916/31.03.2016 г. е наложен запор върху притежаваните от лицето безналични ценни книжа в „Доверие - Обединен холдинг" и „Българска холдингова компания" АД.

По изпълнителното дело е наложена възбрана с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с Изх.№ C19OO27-O23-OO0O357/01.02.2O19 г., връчена по електронен път на 01.02.2019 г. Действието на възбраната е продължено с Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК с Изх.№ 090027-139-0000515/12.03.2019 г., връчена по електронен път на 13.03.2019 г.

С Разпореждане за присъединяване изх. № С190027-105-0113674/24.04.2019 г. задълженията са присъединени към ИД.

Със Съобщение за насрочване на опис Изх.№ С240027-110-0004720/12.09.2024 г. е насрочен опис на „Недвижими имоти: Офис, КИД 83510.667.238.10.54, находящ се в [населено място], област Шумен, [улица]. Съобщението е връчено на 17.09.2024 г. чрез лицензиран пощенски оператор.

Описът е извършен съвместно с оценител в присъствие на задълженото лице на 30.10.2024г. и е обективиран в Протокол за опис с изх. Хе С240027-028-0003546/30.

С жалба вх. №е 49607/26.09.2024 г. при ТД на НАП Варна, офис Шумен, А. И. Д. оспорил Съобщение за насрочване на опис с изх. № С240027-110-0004720/12.09.2024 г. С Решение №а 227/03.10.2024 г. на Директор ТД на НАП [населено място] жалбата е оставена без разглеждане. Решението е обжалвано пред Административен съд Шумен, с решение № 242/18.02.2025 г. на АС - Шумен жалбата е отхвърлена.

Издадени са Разпореждане за определяне на окончателна оценка изх.№ C240027-I04- 0001662/05.11.2024 г., връчено на задълженото лице на 20.11.2024 г. и Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № С240027-111- 0003996/28.11.2024 г., връчено на 13.12.2024 г. от лицензиран пощенски оператор.

На лицето е връчено Съобщение по чл, 243, ал. 2 от ДОПК -до длъжника Изх. № С240027-162-0003885/28.11.2024 г. на 13.12.2024 г. от лицензиран пощенски оператор.

На 17.01.2025 г. е проведен ТТН по Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. №а С240027-111-0003996/28.11.2024 г. С Протокол за провеждане на търг с тайно наддаване изх. № С250027-102-000021/17.01.2025 г. е обявен купувач на имота. Имотът е продаден за предложената 65 000,00 лв. и купувачът е заплатил цената, като е превел по набирателната сметката на Териториална дирекция на НАП Варна депозит за участие в търг с платежно нареждане от 13.01.2025 г. -13 000,00 лв. Сумата е постъпила по сметката за принудително събиране на публични вземания на ТД на НАП Варна, офис Шумен на 20.01.2025 г. Доплащането на вещта по сметката за принудително събиране на публични вземания на ТД на НАП Варна, офис Шумен е извършено на 20.01.2025 г. за сумата 52 000,00 лв.

По изпълнителното дело постъпила Жалба с вх. № 67489/23.12.2024 г. при ТД на НАП Варна и в ИС „Събиране" С240027-000-0739218/30.12.2024 г. от А. И. Д., [ЕГН] срещу Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № С240027-111-0003996/28.11.2024 г. и срещу Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение изх. № Д240027-035- 0329402/01.10.2024 г. С Решение № 3/03.01.2025 г. на Директор ТД на НАП [населено място] жалбата срещу Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение изх. № Д240027-035-0329402/01.10.2024 г, е оставена без уважение. С Решение № 2/03.01.2025 г. на Директор ТД на НАП - Варна жалбата срещу Съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване с изх. № С240027-111- 0003996/28.11.2024 г. е оставена без уважение. Решенията са обжалвани пред Административен съд Шумен. С Решение № 384/13.03.2025 г. на АС – Шумен, жалбата срещу Решение № 2/03.01.2025 г. на Директор ТД на НАП [населено място] е отхвърлена. С Решение № 522/03.04.2025 г. на АС – Шумен, жалбата срещу Решение №3/03.01.2025 г. на Директор ТД на НАП [населено място] е отхвърлена.

Лицето е подало Искане Вх. № -67489/03.01.2025 г. за допускане на спиране на изпълнението по ИД № 27130001107/2013 г. на основание чл. 222 от ДОПК.

Издадено е Разпореждане за отказ от спиране на производство по принудително изпълнение на основание чл. 222 от ДОПК с изх. № С250027-026-0000126/07.01.2025 г., връчено на лицето на 13.01.2025 г.

По изпълнителното дело постъпила Жалба с вх. № 327/20.01.2025 г. при ТД на НАП Варна и в ИС „Събиране" С250027-000-0034607/21.01.2025 г. от А. И. Д., [ЕГН] срещу Разпореждане за отказ от спиране на производство по принудително изпълнение на основание чл. 222 от ДОПК с изх. № С250027-026- 0000126/07.01.2025 г. С Решение № 19/28.01.2025 г. на Директор ТД на НАП [населено място] жалбата е оставена без уважение. Решението е обжалвано пред Административен съд Шумен. С Решение № 710/02.05.2025 г. на АС - Шумен жалбата е отхвърлена.

Издадено е Разпореждане за разпределение с изх. № С250027-035-0165763/20.05.2025 г., в което са включени сумите по сметка на принудително изпълнение към дата на постъпването им - 20.01.2025 г., независимо че самото разпределение е извършено на 20.05.2025 г. / видно от приложени справки за задълженията по ИД към 22.01.2025 г. и 20.05.2025 г./

Към 22.01.2025 г. задълженията на А. И. Д. по ИД № 27130001107/2013 г. са в размер на 39 308,00 лв.

Към 20.05.2025 г. задълженията на А. И. Д. по ИД № 27130001107/2013 г. са в размер на 38 940,22 лв.

Разпореждането било връчено на оспорващия на 22.05.2025 г., който недоволен го оспорил пред директора на ТД на НАП-Варна. С Решение № 119/10.06.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна, на осн. чл. 267, ал. 1, т.5 от ДОПК е оставена без уважение жалба вх. № Ж-03-141/30.05.2025 г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, офис Шумен, срещу Разпореждане за разпределение изх. № С250027-125-0165763/20.05.2025г., издадено от В. В. „старши публичен изпълнител“ в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен.

Несъгласен със същото, адресатът на Решението го оспорил по съдебен ред с жалба вх.№ Ж-03-141##/23.06.2025 г. по описа на ТД на НАП – Варна, въз основа на която е образувано настоящото адм.д.№ 311/2025г. по описа на ШАдмС.

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е Решение № 119/10.06.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна - индивидуален административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268, ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, предвид връчването му на 17.06.2025г. и факта, че жалбата срещу него е подадена на 23.06.2025г. Оспорването е инициирано от надлежна страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.

При разглеждането по същество и след проверка на оспорения административен акт на основанията по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Същото е постановено в производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП - [населено място], в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение № 119/10.06.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.

При извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:

По делото не е налице спор по фактите. Спорът е правен и е свързан с отговор на въпроса дали вземанията, произтичащи от задължения на оспорващият са погасени по давност.

По силата на чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. А съгласно ал.2 от същия законов текст, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност;3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по тлава шестнадесета, раздел Нь., или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК спира да тече от 24.03.2020 г. (датата на влизане в сила на § 29 от ПЗР на ЗМДВИППП), като неизтеклата до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече от 21.05.2020 г. предвид § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето.

Съгласно чл.173, ал. 2 от ДОПК Вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл.171,ал.2.

В чл.172 от ДОПК са уредени правилата за спиране и прекъсване на давността, като според чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК, давността спира при налагане на обезпечителни мерки, а по силата на чл.172, ал.2 и ал.3 от с.к. - давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Съгласно чл.173, ал. 1 от ДОПК, вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.

От съдържанието на преписката се установява, че оспорващият не е упражнил правото си да подаде заявление по чл.171 ал.1 от ДОПК до компетентния орган за погасяване на задължения, включени в ИД по давност, изявление в тази насока същият направи в ОСЗ по делото на 09.10.2025 г.

Настоящият съдебен състав намира, че единствените доводи, съдържащи се в жалбата, при това общо формулирани, без конкретика са свързани именно с възражение за настъпила погасителна давност, което искане следва да се релевира в отделно производство. По отношение на издаденото разпореждане за разпределение не се съдържат никакви оплаквания досежно формата и съдържанието на акта.

Независимо от това, за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав след преценка на събраните доказателства и установените факти, намери това възражение за неоснователно, предвид следните съображения:

Задълженията, включени в ИД № 27130001107/2013 г. произтичат от:

1/Ревизионен акт №*********/10.12.2015 г.

- Здравно осигуряване, ДОО, УПФ и лихви за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г.,СДП 30.04.2014 г. Давностният срок започва да тече на 01.01.2015 г. и изтича на 28.02.2025 г. Към датата на извършеното разпределение 20.01.2025 г. давностният срок не е изтекъл.

-Здравно осигуряване, ДОО, УПФ и лихви за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г.,СДП 30.04.2015 г. Давностният срок започва да тече на 01.01.2016 г. и към момента на разпределението не е изтекъл.

- ДОО и лихви за периода 01.01.2015 г. — 31.12.2015 г., СДП 30.04.2016 г. Давностният срок започва да тече на 01.01.2017 г. и към момента на разпределението не е изтекъл.

2/Ревизионен акт № РО-03002718094229-091-001/22.02.2019 г.

- Здравно осигуряване, ДОО, УПФ и лихви за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г.,СДП 02.05.2016 г. Давностният срок започва да тече на 01.01.2017 г. и към момента на разпределението не е изтекъл.

-Здравно осигуряване, ДОО, УПФ и лихви за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г.,СДП 02.05.2017 г. Давностният срок започва да тече на 01.01.2018 г. и към момента на разпределението не е изтекъл.

-Здравно осигуряване, ДОО, УПФ и лихви за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г,,СДП 30.04.2018 г. Давностният срок започва да тече на 01.01.2019 г. и към момента на разпределението не е изтекъл.

-ДОО, здравно осигуряване и УПФ по Декларация - образец 6 №270021906489013/17. 07.2019 г. за период 01.01.2018 - 31.12.2018 г. СДП 30.04.2019 г. Давностният срок започва да тече на 01.01.2020 г. и към момента на разпределението не е изтекъл.

-ДДФЛ по Данъчна декларация по ЗДДФЛ №274391400492394/29.04.2014 г. за периода 01.01.2013/31.12.2013 г. СДП 30.04.2014 г. Давностният срок започва да тече на 01.01.2015г. и изтича на 28.02.2025 г. Към датата на извършеното разпределение давностният срок не е изтекъл.

-ДДФЛ по Данъчна декларация по ЗДДФЛ №274391500570668/30.04.2015 г. за периода 01.01.2014/31.12.2014 г. СДП 30.04.2015 г. Давностният срок започва да тече на 01.06.2015 г. и към момента на разпределението не е изтекъл.

-ДДФЛ по Данъчна декларация по ЗДДФЛС№274391600541141/03.05.2016 г. за периода 01.01.2015/31.12.2015 г. СДП 02.05.2016 г. Давностният срок започва да тече на 01.01.2017 г. и към момента на разпределението не е изтекъл.

-ДДФЛ по Данъчна декларация по ЗДДФЛО№274391700598936/30.05.2017 г. за периода 01.01.2016/31.12.2016 г. СДП 02.05.2017 г. Давностният срок започва да тече на 01.01.2018 г. и към момента на разпределението не е изтекъл.

-ДДФЛ по Данъчна декларация по ЗДДФЛ №274391800554929/30.04.2018 г. за периода 01.01.2017/31.12.2017 г. СДП 30.08.2018 г. Давностният срок започва да тече на 01.01.2019 г. и към момента на разпределението не е изтекъл.

-ДДФЛ по Данъчна декларация по ЗДДФЛ С №274391900660127/17.07.2019 г. за периода 01.01.2018/31.12.2018. СДП 30.04.2019 г. Давностният срок започва да тече на 01.01.2020 г. и към момента на разпределението не е изтекъл.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на приходния орган, че абсолютният давностният срок към датата на извършеното разпределение /20.01.2025 г./ не е изтекъл за глоби по:

Наказателно постановление №30916-F034173/21.12.2012 г., СДП 15.01.2014 г. Абсолютният давностен срок за събиране на глобата изтича на 28.02.2025 г.

Наказателно постановление№30923-1034193/21.12.2012 г., СДП 29.04.2014 г. Абсолютният давностен срок за събиране на глобата изтича на 28.02.2025 г.

Наказателно постановление№33603-F034149/16.01.2013 г., СДП 03.07.2014 г. Абсолютният давностен срок за събиране на глобата изтича на 28.02.2025 г.

Наказателно постановление №177687-Р190590/28.12.2015 г,, СДП 24.03.2016 г.

Наказателно постановление №177696-F191593/28.12.2015 г., СДП 24.03.2016 г.

Наказателно постановление!-№177695-F190599/28.12.2015 г., СДП 29.03.2016 г.

Наказателно постановление № 177691-F190293/28.12.2015 г., СДП 29.03.2016 г.

Наказателно постановление №460885-Р500554/02.09.2019, СДП 01.11.2019 г.

Наказателно постановление №438798-F473708/27.05.2019, СДП 17.01.2020 г.

Наказателно постановление №460883-Р500549/02.09.2019, СДП 27.01.2020 г.

Наказателно постановление №460887-F500558/02.09.2019, СДП 03.02.2020 г.

Наказателно постановление №460884-Р500553/02.09.2019, СДП 05.03.2020 г.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че Разпореждане за разпределение изх. № С250027-125-0165763/20.05.2025г., издадено от В. В. „старши публичен изпълнител“ в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен се явява издадено при съблюдаване на материалния закон, доколкото описаните в тези части задължения не са погасени по давност и подлежат на принудително изпълнение, както и потвърдителното Решение № 119/10.06.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна.

Предвид изхода на делото, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски трябва да бъде уважено, като в тежест на оспорващия, трябва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. Д., с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, офис № 5, срещу Решение № 119/10.06.2025г. на Директора на ТД на НАП – Варна, с което на осн. чл. 267, ал. 1, т.5 от ДОПК е оставена без уважение жалба вх. № Ж-03-141/30.05.2025 г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, офис Шумен, срещу Разпореждане за разпределение изх. № С250027-125-0165763/20.05.2025г., издадено от В. В. „старши публичен изпълнител“ в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна, ИРМ – Шумен.

ОСЪЖДА А. И. Д., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 2, офис № 5 да заплати на ТД на НАП - Варна сумата от 100/сто/ лева за юрисконсутско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.