РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502528 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Национална
здравноосигурителна каса против решение № 261945/12.07.2021г. по гр.д.№ 21226/2019г. на
ПдРС, ХІV гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемата страна
„Многопрофилна болница за активно лечение Уро медикс“ЕООД сумата от 12284,06 лева-
обезщетение за забавено плащане за периода 23.12.2016г.- 26.12.2018г. на главница от 60244
лева, представляваща дължима стойност на извършена болнична медицинска помощ по
клинични пътеки през месец юни 2015г. по договор от 19.02.2015г. Във въззивната жалба се
сочи, че обжалваното решение, на първо място, е недопустимо, тъй като е постановено по
повторно заведен иск. Твърди се, че уважената исковата претенция е била предмет на
предходно образувано т.д. № 1034/2019г. на ПдОС. По съществото на спора се поддържа
заявеното пред първоинстанционния съд възражение за изтекла кратка 3-годишна
погасителна давност. Твърди се също така, че в конкретния случай разпоредбата на чл.86 от
ЗЗД е неприложима с оглед характера на вземането за главницата. Иска се отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на иска.
От въззиваемата страна „Многопрофилна болница за активно лечение Уро
медикс“ЕООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното
решение е допустимо и правилно и законосъобразно по същество. По допустимостта се
сочи, че по посоченото търговско дело е била претендирана лихва за забава единствено за
периода след завеждане на делото, но не и мораторна лихва за посочения в обжалваното
1
решение период. Оспорват се доводите за изтекла погасителна давност.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 21226/2019г. на ПдРС, ХІV гр.с. е образувано по искова
молба от „Многопрофилна болница за активно лечение Уро медикс”ООД против НЗОК, с
която е предявен единствено иска по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца законна лихва за забавено плащане на главницата от 60244 лева. В исковата молба се
твърди, че иск за посочената главница бил заведен пред ПОС, Търговско отделение, като по
същия било образувано горепосоченото т.д. № 1034/2019 г.. Поради забавяне на плащането
на стойността на медицинските услуги се дължала и законната лихва за периода преди
предявяване на иска за главницата, а именно за периода от 23.12.2016г. до 26.12.2018г..
С подадения от НЗОК отговор на исковата молба искът по чл.86 от ЗЗД е оспорен
като неоснователен. Твърди се, че плащанията на задължения за надлимитна дейност е
обвързано от наличния финансов ресурс за съответната година. Поради това по отношение
на главницата не намирала приложение клаузата от договора, определяща срок за
изпълнение.
Видно от наличното по първоинстанционното дело заверено копие от решение №
294/28.05.2019г. по т.д.№ 1034/2018г. на ПОС, същото е отменено с решение №
327/12.11.2019г. по в.т.д.№ 402/2019г. на ПАС, потвърдено с решение № 152/02.02.2021г.
по т.д.№ 385/2020г. на ВКС, като НЗОК е осъдена да заплати на „Многопрофилна болница
за активно лечение Уро медикс”ООД сумата от 60244 лева, представляваща дължима
стойност на извършена болнична медицинска помощ по клинични пътеки през месец юни
2015г. по договор от 19.02.2015г., ведно със законната лихва върху същата, считано от
27.12.2018г.. Претендираната в настоящето производство законна лихва е за период преди
27.12.2018г., поради което не е налице основание да се приеме, че обжалваното решение е
недопустимо като такова, постановено по повторно заведен иск.
Съгласно чл.297 от ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Силата на
присъдено нещо на горепосоченото решение на ПАС обхваща факта на дължимостта на
сумата от 60244 лева най- късно от датата на подаване на исковата молба по т.д.№
1034/2018г. на ПОС. Относно момента на изискуемостта на вземането за стойността на
предоставените медицински услуги следва на първо място да се отбележи, че, съгласно
общото правило по чл.23, ал.1 от Постановление № 57 на МС от 16.03.2015 г. за приемане на
методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от
Закона за здравното осигуряване, НЗОК следва да заплаща ежемесечно договорената,
извършената и отчетената дейност по чл. 2 след проверка на документите по чл. 18, 19 и 20.
В случая няма спор относно обстоятелството, че се касае за плащане на т.н. надлимитни
дейности. В мотивите към Решение № 141 от 21.09.2021г. на ВКС по т.д. № 2586/2019г., I
т.о., ТК се приема, че „Поради това за случаите на предоставена на здравноосигурени лица
медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, но в превишение на
предвидените в индивидуалния договор месечни лимити, е неприложима разпоредбата на
2
чл. 23, ал. 1 от Методиката, приета с ПМС № 57/16.03.2015 г., установяващ задължение за
Националната здравноосигурителна каса да заплаща ежемесечно договорената, извършената
и отчетената дейност по чл. 2 след проверка на документите по чл. 18, 19 и 20 от
Методиката. Приложимите в периода от м. март до м. юни 2015 г. Правила за условията и
реда за определяне и изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 и за използване на
средства от резерва по чл. 1, ал. 2, ред 1. 4. от Закона за бюджета на националната
здравноосигурителна каса, изменени и допълнени с Решения на Надзорния съвет на НЗОК
№ РД-НС-04-35/28.04.2015 г., № РД-НС-04-44/25.05.2015 г. и др., също не съдържат
регламентация на сроковете за заплащане на извършени надлимитни дейности, макар и да
предвиждат възможност за отпускане на средства за тях /съгласно чл. 8, ал. 5 от Правилата
при обективно възникнали обстоятелства, изпълнителят на болнична медицинска помощ
информира незабавно съответната РЗОК, случаите се внасят за разглеждане от Надзорния
съвет на НЗОК и Управителния съвет на БЛС, като решение за заплащането им се взема при
наличие на бюджетни средства/“. По- нататък в мотивите към цитираното решение се
приема също така, че „Въпреки липсата на изрично предвиден срок за плащане на
предоставена на здравноосигурени лица медицинска помощ в обхвата на основния пакет от
здравни дейности, но в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни
лимити /надлимитна дейност/, в тези случаи не може да намери приложение и разпоредбата
на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която ако задължението е без срок, кредиторът може да иска
изпълнение веднага. Крайният извод в мотивите към това решение, а именно, че не се
дължи заплащане на надлимитните дейности, противоречи на силата на присъдено нещо по
влязлото в сила решение на ПАС, с която е обвързан настоящият състав на съда, поради
което тези мотиви не могат да бъдат възприети. Напротив в мотивите към Решение № 152 от
02.02.2021г. на ВКС по т.д. № 385/2020 г., II т. о., ТК, с което е потвърдено решение №
327/12.11.2019г. по в.т.д.№ 402/2019г. се приема, че „когато здравноосигурени лица са
избрали за лечение конкретното болнично заведение и като резултат на упражненото от тях
право на избор, безусловно признато им и гарантирано от Конституцията и ЗЗО,
изпълнителят е извършил реално дейностите по чл. 45 ЗЗО последните, дори и да
надхвърлят определените с индивидуалния договор и Приложение № 2 към него лимити не
сочат на виновно договорно неизпълнение от негова страна, което да освобождава
възложителя от договорната му отговорност за насрещната престация, както подържа
касаторът“. В същия смисъл са и мотивите към Решение № 154 от 4.03.2021 г. на ВКС по т.
д. № 2530/2019 г., II т. о., ТК, а и тези към Определение № 243 от 15.04.2021 г. на ВКС по т.
д. № 1265/2020 г., I т. о., ТК, Определение № 176 от 17.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 685/2020
г., I т. о., ТК и Определение № 94 от 26.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 626/2020 г., II т. о., ТК.
Ето защо, при положение, че надлимитните дейности подлежат на заплащане, както тези в
обхвата на основния пакет от здравни дейности, по отношение и на едните и на другите
следва да се счита приложим срокът за плащане по чл.23, ал.1 от Постановление № 57 на
МС от 16.03.2015г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на
медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Съответно- ще
следва да се приеме също така, че към началния момент на процесния период 23.12.2016г.-
3
26.12.2018г. вземането за сумата от 60244 лева вече е било изискуемо.
Началният момент на процесния период предхожда датата на подаване на исковата
молба по гр.д.№ 21226/2019г. на ПдРС, ХІV гр.с. с точно три години без един ден. С
подаване на исковата молба погасителната давност е прекъсната и не е текла през
времетраене на съдебното исково производство. Следователно възражението на
жалбоподателя за изтекла кратка 3- годишна погасителна давност по отношение на
претендираното от въззиваемата страна вземате за лихви за забавено плащане се явява
неоснователно. Не е налице спор относно размера на присъдените лихви за забавено
плащане, поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, като в
полза на „Многопрофилна болница за активно лечение Уро медикс“ЕООД бъдат присъдени
направените съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 898 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261945/12.07.2021г. по гр.д.№ 21226/2019г. на ПдРС,
ХІV гр.с., с което жалбоподателят Национална здравнооосигурителна каса е осъден да
заплати на въззиваемата страна „Многопрофилна болница за активно лечение Уро
медикс“ЕООД сумата от 12284,06 лева- обезщетение за забавено плащане за периода
23.12.2016г.- 26.12.2018г. на главница от 60244 лева, представляваща дължима стойност на
извършена болнична медицинска помощ по клинични пътеки през месец юни 2015г. по
договор от 19.02.2015г..
ОСЪЖДА Национална здравнооосигурителна каса, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление: гр.***** да заплати на въззиваемата страна „Многопрофилна болница
за активно лечение Уро медикс“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:
гр.*****- продължение, ет.*** сумата от 898 лева- съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4