Решение по дело №3511/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 359
Дата: 11 февруари 2020 г.
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20197180703511
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№359

 

град Пловдив, 11.02.2020 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на петнадесети януари   през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                                                            

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора СТЕФАНИ ЧЕРЕШАРОВА, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 3511 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на К.В.К. против решение № 1652 от 12.09.2019 г., постановено по АНД № 3672 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е потвърдено  Наказателно постановление № НП-27-133-47 от 10.12.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /понастоящем „Медицински надзор“/, с което К.В.К., с ЕГН **********, в качеството му на Завеждащ Очно отделение и Лекуващ лекар в Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД, с ЕИК *********, на основание чл.229, ал.1 от Закон за здравето /ЗЗ/ е санкциониран с шест административни наказания „глоба“ в размер от по 100.00  /сто/ лева, за шест отделни  нарушения на чл. 29, т.1 от Наредба  за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл.81, ал.3 от Закон за здравето.

Според касатора решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление. Представят се писмени бележки от адв. С., претендират се съдебните разноски пред двете инстанции.

Ответникът - Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чрез юркисконсулт с.  оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на ПРС.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните съображения:

От фактическа страна е установено, че според изчерпателно посочени в акта за установяване на административни нарушения и наказателното постановление 6 броя истории на заболяванията /ИЗ/ пациентите са постъпили в Очно отделение на МБАЛ „Тримонциум“, като са лекувани по амбулаторна процедура № 19. На същите са били извършени Факоемулсификация и аспирация на катаракта, вложени са им вътреочни лещи, като оператор е бил д-р К.. Пациентите са подписали заявление за избор на лекар – д-р К.  или екип, в който е включен д-р К..

От приложените по административно-наказателната преписка декларации № 5 за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника за заплащане за диагностиката и лечението на заболяването и от приложените фискални бонове е установено, че пациентите са заплатили за направения избор на лекар/екип и са получили от лечебното заведение документи за всички извършени плащания, като подпис под тези декларации е положен от д-р К.. Същевременно от въпросните 6 ИЗ, заверени с подписи на лекуващ лекар, завеждащ отделение и главен лекар, е установено, че за лекуващ лекар на пациента е бил определен д-р К., в епикризите за тези хоспитализации също са подписани от д-р К. като лекуващ лекар.

Наказващият орган се е мотивирал, че с оглед чл.26 от НОПДМП и в т.1 от длъжностната характеристика на д-р К. като началник отделение има достатъчно данни, за да се обоснове извод, че д-р К.  е известен за направения избор на пациента и фактът, че е допуснал да бъде избран в екип, а същевременно е лекуващ лекар и това е нарушение на изискванията на чл.29, т.1 от НОПДМП. Нарушенията са извършени на датите, на които е извършен избор на лекар/екип и е осъществена операцията на пациентите.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че вмененото на касатора административно нарушение по чл.29, т.1 НОПДМП е доказано по безспорен начин, не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Правилно е определен размерът на наказанието.

Решението е неправилно.

Касаторът е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.229, ал.1 ЗЗ за нарушение разпоредбата на чл.29, т.1 НОПДМП, съгласно която не се допуска извършването на избор на лекар/ екип, който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ лекар на пациента. Следователно, ангажирането на административнонаказателна отговорност на лицето изисква да бъде безспорно установено, че именно д-р К.  в конкретния случай е субект на отговорността по чл.29, т.1 от НОПДМП. 

Действително от текста на чл.29, т.1 НОПДМП може да се изведе забрана едно и също лице да съвместява едновременно качествата лекуващ лекар и избран лекар и/или участник в екип, който да осъществи конкретни медицински манипулации. Безспорно в случая такова нарушение е допуснато, доколкото от приложените по делото истории на заболяването се установява, че д-р К.  в посочените 6 случая противозаконно е съвместявал това качество. Недоказана, обаче, е преценката на административнонаказващия орган кой е субектът, който би следвало да носи отговорност в този случай.

Това е така, защото от събраните в административнонаказателното и въззивното съдебно производство доказателства се установява, че всички 6 заявления за избор на лекар/екип са адресирани до д-р И.  – управител на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, следователно той е лицето, което би следвало да се произнесе по исканията на пациентите и да допусне или не избора на лекар/екип, доколкото няма данни да е било оправомощено друго лице, а още по-малко това лице да е д-р К..

Отделно от това, в нито едно от заявленията не фигурират името и/или подписът на д-р К., за да се приеме, че той е взел решенията, с които са допуснати въпросните избори на лекар/екип – всичките 6 заявления са подпечатани с печат на лечебното заведение и подписани от страна на лечебното заведение единствено от м.с. Дима Игнатова, уведомила пациента за решението. С други думи казано, недоказан е фактът, че именно д-р К.  в конкретния случай е субект на отговорността по чл.29, т.1 НОПДМП.

Действително, избраният лекар може да отговаря за допуснато нарушение, но единствено и само за неизпълнение на задължението си по чл.26, във връзка с чл.29 НОПДМП да уведоми пациента за невъзможността да бъде удовлетворен изборът му, поради забраната на чл.29 от същата наредба. В конкретния случай текстът на чл.26 НОПДМП е цитиран при описание на нарушението, но липсва твърдение, че с действията си д-р К.  е допуснал нарушение на неговите разпоредби.

Водим от изложеното, съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като е достигнал до различен правен извод, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, поради наличие на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, и вместо него да се постанови друго решение, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.

Предвид изхода на делото искането на пълномощника на  касатора за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /ДВ бр. 94/ 29.11.2019 г. / Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ следва да бъде осъдена да заплати на К.В.К., с ЕГН **********,  сумата от 500 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Пловдив и в касационното производство по Договор за правна защита и съдействие от 29.08.2019 г., сключен за процесуално представителство и по настоящото дело.

Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІ касационен състав,

                                

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1652 от 12.09.2019 г., постановено по АНД № 3672 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, като  вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-27-133-47 от 10.12.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ /понастоящем „Медицински надзор“/, с което К.В.К., с ЕГН **********, в качеството му на Завеждащ Очно отделение и Лекуващ лекар в Многопрофилна болница за активно лечение „Тримонциум” ООД, с ЕИК *********, на основание чл.229, ал.1 от Закон за здравето е санкциониран с шест административни наказания „глоба“ в размер от по 100 лева, за шест отделни  нарушения на чл. 29, т.1 от Наредба  за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с чл.81, ал.3 от Закон за здравето.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да заплати на К.В.К., с ЕГН **********,  сумата от 500 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство пред Районен съд Пловдив и в касационното производство по Договор за правна защита и съдействие от 29.08.2019 г.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ: