№ 1101
гр. Варна, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100500926 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК, във вр. с чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Настоящото производство е образувано, като след като с решение №
50161/24.04.2023 г., постановено по гр.д. № 239/2022 г. на ВКС, I г.о. е отменено решение №
1567/21.10.2021 г., постановено по в.гр.д. № 1894/21 г. на ВОС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав.
Производството е образувано по въззивна жалба на А. Х. А. против Решение №
262021 от 22.06.2021 година, постановено по гр.дело № 8639/2020 година, по описа на ВРС,
с което е била отхвърлена исковата претенцията на въззивницата против Н. Ж. В. да бъде
прието за установено в отношенията между страните по делото, че ответницата не е
собственик на реална част от 850 кв. м., разположена в северната част на новообразуван
имот № 100.1641 по ПНИ на СО „Терасите“ гр. Аксаково, одобрен със Заповед № РД - 13 -
7706 - 376 от 07.10.2013 г. на Областен управител на област Варна, целият с площ от 3000
кв. м, при съседи на новообразувания имот по скица: на запад НИ № 100.1640 - двор и НИ
№ 100.1639 - двор; на север НИ № 100.1583 - двор; на изток - земеделски земи; на юг НИ №
100.1642 - двор и НИ № 100.1643 - двор, а на реалната част от 850 кв. м. при съседи: на запад
с ПИ № 100.1639; на север с НИ № 100.1583; на изток със земеделски земи; на юг с НИ №
100.1641, която реална част е повдигната в червен цвят на копие на скица № 627-119/28.09.
2020 г. на новообразуван имот № 100.164, като неоснователен и недоказан, на основание
1
чл.124, ал.1 ГПК.
Във въззивната жалба се излагат множество и различни аргументи, най – вече по
посока на необоснованост и неправилност на атакувания съделен акт. Въззивницата намира,
че Решенията на ПК, посредством които ответницата се легитимира като собственик на
спорната част от имота са незаконосъобразни и са издадени при липса на доказателства, а и
компетентност за това. Твърди се, че са били издадени не едно, а три Решения, при
отсъствие на материална компетентност на органа, които ги е издал; че не се касае за
стабилен индивидуален административен акт; че е бил нарушен закона и че не са налице
каквито и да било доказателства, че този имот е бил някога собственост на наследодателката
на ответницата. Отделно от това в жалбата се сочи, че решението е необосновано, т.к. не
почива реално на събраните пред първата инстанция доказателства. В заключение се
настоява съдът да отмени същото и да уважи исковата претенция. Претендират се разноски.
Въззиваемата Н. Ж. В. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК депозира отговор по
така подадената жалба, с който се излага, че решението не страда от твъдяните в жалбата
пороци; искането е същото да бъде потвърдено.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на А. Х. А. с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК против Н. Ж. В. за приемане за установено, че последната не е собственик
на реална част от 850 кв. м., разположена в северната част на новообразуван имот №
100.1641 по ПНИ на СО „Терасите“ гр. Аксаково, целият с площ от 3000 кв. м, при съседи
на новообразувания имот по скица: на запад НИ № 100.1640 - двор и НИ № 100.1639 - двор;
на север НИ № 100.1583 - двор; на изток - земеделски земи; на юг НИ № 100.1642 - двор и
НИ № 100.1643 - двор, а на реалната част от 850 кв. м. при съседи: на запад с ПИ №
100.1639; на север с НИ № 100.1583; на изток със земеделски земи; на юг с НИ № 100.1641,
която реална част е повдигната в червен цвят на копие на скица № 627-119/28.09. 2020 г. на
новообразуван имот № 100.164.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Н. Ж. В., с
който оспорва иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК като недопустим и
неоснователен и отправя искане за неговото отхвърляне. Излага, че е собственик по силата
на договор за доброволна делба от 18.06.2018 г., с нотариална заверка на подписите на
съделителите, удостоверени под акт № 143, том 2, рег. № 5127/19.06.2018 г. на Нотариус
О.С., рег. № 196 на НК, с район на действие ВРС, а преди делбата за 6/24 ид.ч. по
наследствено правоприемство от нейната майка С.Д.Н., а от нея по реституция с Решение №
8341/05.06.1998 г. на ПК – гр. Аксаково и Запове по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. В евентуалност се
позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност, чрез владение, упражнявано в
периода от 08.07.2016 г. до датата на предявяване на иска в съда - 24.07.2020 г., ведно с
присъединеното владение на майка й С.Д.Н., упражнявано в периода от 05.06.1998 г. до
датата на смъртта й - 08.07.2016 г.
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК,
от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим, тъй като ищцата се позовава на самостоятелни
собственически права върху имота /договор за продажба и в евентуалност придобивна
давност/, наличие на титул за собственост у ответницата /договор за доброволна делба/ и
упражнявана фактическа власт върху недвижимостта към момента на предявяване на иска, а
и към настоящия.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания.
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.
Пред настоящата въззивна инстанция е изслушано заключение на вещото лице по
допуснатата и приета по делото СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, от което се установява следното: плановете изработени за територията на с.о.
„Терасите“ са 1/ ПСИГ(пкп) от 2010 г., 2/ КП(пкп) от 2010 г., 3/ ПНИ от 2013 г. /начален
вид/, 4/ ПНИ след 1-ва промяна и 5/ ПНИ след 2-ра промяна. Планът по който стари имоти с
22
№№ 63(14134 м) и 64 (6999 м) са идентифицирани на н-ци на М.Й.Ц. е ПСИГ(пкп) от 2010
г., Планът, с който на наследниците на М.Й.Ц. е отреден/възстановен нов новообразуван
2
имот №1623 (12373 м) е ПНИ /след 1-ва промяна от 2017 г. Отреденият /възстановен на н-
2
ци на М.Й.Ц. нов новообразуван имот №1623 (12373 м) по ПНИ след 1 –вата му промяна
попада изцяло и само върху двата стари имота № 63 и № 64 по ПСИГ(пкп) от 2010 г.
2
Отреденият/възстановен на н-ци М.Й.Ц. нов новообразуван № 1623 (12373 m) по ПНИ след
1-вата му промяна попада върху части на следните двата стари имота по ПСИГ(пкп) от 2010
22
г., а именно: върху част с площ от 10820 м от стар имот № 63 целия с площ 14134 м; и
22
върху част с площ от 1553 м от стар имот № 64 целия с площ 6999 м. Между
2
отредения/възстановен нов новообразуван имот №1623 (12373 m) по ПНИ след 1-ва
промяна от 2017г и двата стари имота № 63 и № 64 по ПСИГ(пкп) от 2010 г. съществува
2
застъпване/препокриване за площ 12373 м, т.е между тях е налице частична идентичност за
цялата площ на отредения/възстановен нов новообразуван имот. Между двата имота на
М.Й.Ц. (нива с площ 14,200 дка и нива с площ 7,000 дка) описани в нейните три титула и
двата имота (нива с площ 14,200 дка и нива с площ 7,000 дка) описани в нейните три
решения на ПК-Аксаково е налице пълна идентичност по отношение на
3
землище/местност/площ. Между двата имота на М.Й.Ц. (нива с площ 14,200 дка и нива с
2
площ 7,000 дка) описани в нейните три титула и двата стари имота № 63 (14134 м) и № 64
22
(6999 м) с обща площ 21133 м по ПСИГ(пкп) от 2010 г. е налице съвпадение или
съответствие с голямо приближение по отношение на землище/местност/площ. Между двата
222
стари имота № 63 (14134 m ) и № 64 (6999 м) на М.Й.Ц. с обща площ 21133 м по
2
ПСИГ(пкп) от 2010 г. и новообразувания имот №1573 (13069 м) по ПНИ от 2013 г. в
началния му вид е налице съвпадение по землище/местност; и че има голяма разлика в
22
техните граници и площи (21133 м и 13069 m ). Тази разлика се дължи на следното: големи
източни части на двата стари имота остават извън околовръстния полигон на ПНИ, както и
големи западни части на двата стари имота попадат върху съществуващи на терена път и
2
дере. Между новообразувания имот №1573 (13069 м) по ПНИ от 2013 г. в началния му вид
2
за наследниците на М.Й.Ц. и техния нов новообразуван имот №1623 (12373 m ) по ПНИ
след 1-ва промяна е налице почти пълна идентичност по отношение на
2
землище/местност/граници/площ, но с изключение само на малка южна част 696 м която е
2
обособена като друг имот №1241. Между новообразувания имот № 1623 (12373m ) по ПНИ
2
след 1-ва промяна за наследниците на М.Й.Ц. и техните 9 имота с обща площ от 12373 м по
ПНИ след 2-ра промяна е налице пълна идентичност по отношение на
землище/местност/граници/площ. Един от тези 9 имота е нов новообразуван имот № 1641
22
(3000 m ). Между имот № 1641 (3000 m ) получен от Н. Ж. В. с договор за доброволна делба
2
№143/2018г и процесната реална част с площ от 850 м съществува
2
застъпване/препокриване за цялата площ 850 м на процесната реална част, т.е между тях е
налице частична идентичност за тази площ. Между имотите на наследниците на М.Й.Ц.
/както те са описани в НА № 4/1944 г., Записка № 63/1944 г., НА-119/1953 г., Решение №
8341/1992 г., Решение №8341/1996 г., Решение № 8341/1998г и ДДД от 2018 г./ и имота на
А. Х. (както той е описан в НА № 17/1966 г. и НА № 183/2005 г.) не може да се намери
идентичност, тъй като местоположението на втория от имотите не може с точност да се
2
определи на терен и по плановете. Между имот №1641 с площ 3 000 м на Н. Ж. (както той
2
е описан в ДДДелба от 2018 г. и е отразен в плановете) и имота c площ от 850м на А. Х.
(както той е отразен в проекта на правоспособната фирма, по данни от нейните праводатели)
2
- съществува застъпване/препокриване за площ 850м, т.е между тези имоти е налице
частична идентичност за тази площ).
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това. В тежест на ответницата е да докаже, че спорното право е
възникнало /правото си на собственост върху процесната реална част/, а едва след това
4
ищцата следва да докаже фактите, които изключват това право.
Ответницата твърди, че е собственик на реална част с площ от 850 кв. м. от ПИ №
100.1641 по ПНИ на СО „Терасите“ гр. Аксаково, при граници на частта: ПИ № 100.1639;
ПИ № 100.1583, дере и останалата част от ПИ № 1641 по силата на договор за доброволна
делба от 19.06.2018 г., с нотариална заверка на подписите на съделителите, удостоверени в
акт № 143, том 2, рег. № 5127/19.06.2018 г. на Нотариус О.С., рег. № 196 на НК, с район на
действие ВРС, а преди делбата за 6/24 ид.ч. по наследствено правоприемство от нейната
майка С.Д.Н., а от последната по реституция с Решение № 8341/05.06.1998 г. на ПК – гр.
Аксаково. В евентуалност се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност, чрез
владение, упражнявано в периода от 08.07.2016 г. до датата на предявяване на иска в съда -
24.07.2020 г., ведно с присъединеното владение на майка й С.Д.Н., упражнявано в периода
от 05.06.1998 г. до датата на смъртта й - 08.07.2016 г.
От представения по делото договор за доброволна делба от 18.06.2018 г. е видно, а и
между страните не се спори, че по отношение на същия е спазена изискуемата от закона
форма, а именно: писмена с нотариално заверяване на подписите /чл. 35, ал. 1 от ЗС/. От
представеното удостоверение за наследници на М.Й.П. /М.Й.Ц./ се установява, че в делбата
са участвали всички нейни наследници. Т.е доброволната делба е валидно извършена,
поради което е годна да породи вещноправните си последици. От заключението на вещото
лице по допусната и приета от въззивната инстанция СТЕ, което се кредитира като
обективно и компетентно дадено от съда, се установява, че имотът предмет на делбата по
чл. 35 от ЗС е идентичен с възстановения имот описан в т. 1 от Решение № 8341/05.06.1998
г. на ПК – Аксаково /нива с площ от 14.200 дка в м. „Савли якъ“/, съответно и получения в
дял от Н. Ж. В. ПИ № 1641 по ПНИ на с.о. „Терасите“, гр. Аксаково е идентичен с част от
възстановените имоти на наследниците на М.Й.Ц..
Не се оспорва и наследственото правоотношение между ответницата и С.Д.Н., която
към момента на възстановяване на собствеността е пряк наследник на М.Й.Ц..
От приетата по делото реституционна преписка от ПК – Аксаково е видно, че са
издададени следните реституционни решения на наследниците на М.Й.Ц.: Решение №
8341/08.02.1992 г. на ПК – Аксаково за възстановяване в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на нива с площ от 7 дка, находящ се в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ в
м. „Кюнка“; Протокол № 8342/08.02.1993 г. на ПК – Аксаково, с което се признава и
определя за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за
земеразделяне на имот с площ от 14.2 дка в м. „Савли якъ“; Решение № 8341/26.06.1996 г. на
ПК – Аксаково за възстановяване на собствеността в съществуващи стари реални граници
на нива с площ от 14.2 дка, находящ се в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ в м. „Савли якъ“ и
нива с площ от 7 дка, находящ се в терен по параграф 4 от ЗСПЗЗ в м. „Кюнка“; Решение №
8341/05.06.1998 г. на ПК – Аксаково за възстановяване на собствеността в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 14.2 дка, находящ се в терен по
параграф 4 от ЗСПЗЗ в м. „Савли якъ“ и нива с площ от 7 дка, находящ се в терен по
параграф 4 от ЗСПЗЗ в м. „Кюнка“. От заключението на вещото лице по допуснатата и
5
прието от въззивния съд СТЕ безспорно се установява, че процесната реална част с площ от
850 кв.м. попада в стар имот № 63 по плана на старите имотни граници на с.о. „Терасите“ с
площ от 14.134 кв.м. или нива с площ от 14.200 дка, находяща се в землището на с.
Аксаково, м. „Савли Якъ“ по реституционните решения.
При наличие на възражение за нищожност или за материална незаконосъобразност на
реституционно решение съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол, ако тази
преценка има значение за съществуването или несъществуването на спорното право.
Ищцата е лице, неучаствало в административното производство по реституция и
следователно не е обвързана от постановения административен акт и разполага с
възможността да прави възражения за материалната незаконосъобразност на акта за
възстановяване, но само в рамките на органиченията за това, изведени с тълкувателно
решение № 9 от 07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, в конкретния случай, че собствеността
неправилно е възстановена с решение № 8341/05.06.1998 г. на ПК – Аксаково в стари реални
граници, след като вече има постановени решения от 1992 г., 1993 г. и 1996 г. за
възстановяване на процесните имоти, включително и с план за земеразделяне, които са
влезли в сила.
Решение № 8341/05.06.1998 г. на ПК – Аксаково е издадено при действието на чл. 14,
ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ в редакцията на нормата от „Държавен вестник“ бр. 59 от 1998 г. Към
решението обаче липсва скица на възстановените имоти, както и в него имотите не са
индивидуализирани по начин, който надлежно да позволява установяването на точното им
местоположение и граници, поради което и следва да се приеме, че решението от 1998 г. на
ПК - Аксаково не се ползва с конститутивен ефект, а с него само се признава правото на
собственост. Това означава, че реституционната процедура по отношение на наследниците
на М.Й.Ц. не е приключила, а възстановяването на правото на собственост следва да се
извърши съгласно § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, тоест със заповед на кмета на общината, към която
се прилага скица на имота. Такава е издадена от кмета на община Аксаково с №
156/31.05.2017 г., поради което и реституционната процедура вече е завършена за
реституираните собственици. Горното важи и за Решение № 8341/08.02.1992 г. на ПК –
Аксаково и Решение № 8341/26.06.1996 г. на ПК – Аксаково.
Към момента на постановяване на първоначалното решение на ПК от 1992 г. чл. 14
от ЗСПЗЗ не е съдържал отделна уредба на решението за възстановяване на собствеността в
съществуващи или възстановими стари реални граници и решението за възстановяване на
собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне. Изрична уредба за
възстановяване на собствеността в нови реални граници с план за земеразделяне е налице в
чл. 18ж и следващи от ППЗСПЗЗ с редакцията на Закона, обнародвана в „Държавен
вестник“ брой 8 от 1993 г., от която е видно, че процедурата по възстановяване на право на
собственост с план за земеразделяне включва: решение на ПК по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ,
с което се определя размера и категориите земеделски земи, на които заявителят има право;
одобрен и влязъл в сила план за земеразделяне; решение на ПК, с което въз основа на плана
за земеразделяне се възстановява собствеността върху конкретния имот с описание на
6
граници, местоположение, съседи. При липсата на доказателства, че са осъществени втората
и третата стъпка от процедурата следва да се приеме, че възстановяването на собствеността
с план за земеразделяне не е приключило, какъвто е настоящия случай с решението на ПК –
Аксаково, обективирано в Протокол № 8342/08.02.1993 г. С изменението на чл. 14 от ЗСПЗЗ
/“Държавен вестник“ бр. 45 от 1995 г./ уредбата на двата вида решения на поземлената
комисия - за възстановяване на право на собственост в съществуващи или възстановими
реални граници и за възстановяване на право на собственост с план за земеразделяне е
включена в закона, като именно по този ред е постановено решението от 26.06.1996 г. Освен
това, с промените на закона в „Държавен вестник“ бр. 45 от 1995 г. е създадена и нова ал. 7
на чл. 14 от ЗСПЗЗ, даваща възможност на ПК да изменя вече постановено решение при
допуснато нарушение на закона или правилника, при откриване на нови обстоятелства или
на нови писмени доказателства. Именно липсата на изработени планове за местността,
водещо до невъзможност за издаване на скици към положителните решения на ПК и по този
начин неприключване процедурата по възстановяване на имотите в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници е наложило постановяване на ново решение от 1998 г.
С оглед горното постановеното решение № 8341/05.06.1998 г. на ПК – Аксаково не е
нищожно, а е напълно годно валидно да установи правото на собственост на наследниците
на М.Й.Ц., като възстановяването на същата се постига със Заповед № 156/31.05.2017 г. на
кмета на община Аксаково.
Наведените от ищцата възражения относно липсата на предпоставките по чл. 10
ЗСПЗЗ по отношение на наследодателката на ответницата, а именно, че не е била собственик
на имота към момента на образуване на ТКЗС или имотът притежаван преди
колективизацията на земята и описан в заявлението не е идентичен с възстановения, не
могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. Това е така, т.к.според
Тълкувателно решение № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС на РБ, насрещната страна по иск за
собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права
придобити след обобществяването на земята може да се брани с възражения за материална
незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие (ОСЗ, ОСЗГ, ПК),
от което черпи права ответницата, но само във връзка с тези свои противопоставими права,
упражнени в законните срокове /например право на закупуване по § 4а и § 4б от ЗСПЗЗ/.
Ищцата в случай не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на
собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на
образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди
колективизацията.
Доколкото ищцата се позовава на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.
акт № 183/29.07.2005 г., а нейните праводатели се легитимират като собственици по силата
на замяна с ДЗС, за която е съставен нот. акт № 17, том XV, н.д. № 5917/20.12.1966 г., то
категорично А. черпи противопоставими права, възникнали след обобществяването на
земята. Между страните няма спор, а и от заключенията на вещите лица по СТЕ, приети
пред ВРС и ВОС, се установява, че процесния имот и към момента на колективизацията,
7
към момента на замяната, а и към настоящия момент е земеделска земя. Съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху тези земи,
притежавани от собствениците им преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, които са били продадени или предоставени на трети лица от
тези организации или от други държавни или общински органи, с изключение на изрично
посочените случаи по този закон.
Горецитираната правна норма урежда конкуренцията между валидно придобити от
трети лица вещни права в периода след 1944 г. върху масовизирани земеделски имоти и
бившите собственици на тези имоти, имащи право да възстановят собствеността си по реда
на ЗСПЗЗ. В практиката на ВКС /решение № 132/3.11.2016 г. по гр. д. № 1984/2016 г., II г. о.
и Решение № 39 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3394/2016 г., II г. о./ е дадено тълкуване,
че разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/97 г./ обявява за нищожни всички
актове /гражданско и административноправни/, по силата на които трети лица са придобили
собственост и ограничени вещни права върху земеделски земи, включени в ТКЗС, ДЗС или
други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, макар и тези актове да са
били правомерно извършени. В настоящото производство се установи земеделския характер
на земята, включването й в ДЗС и възстановяването й по реда на ЗСПЗЗ на бившите
собственици с Решение № 8341/05.06.1998 г. на ПК – Аксаково и Заповед № 156/31.05.2017
г. на кмета на община Аксаково по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Т.е. ищцата не може да се
легитимира като собственик на процесната реална част по силата на възмездна сделка, а
праводателите й по силата на договор за замяна, обективиран в нот. акт № 17, том XV, н.д.
№ 5917/20.12.1966 г. на ВН. Още повече, че във въззивното производство от изслушаната
СТЕ се установи, че не се установява идентичност между имота притежаван от продавачите
Я. по силата на замяната с ДЗС и този описан в титула за собственост на ищцата от 2005 г.
Горното налага да се изследват възраженията на А. за придобиването на спорния
имот по давност. За да се придобие право на собственост по давностно владение,
позоваващият се на него (в случая ищцата) следва да установи чрез главно и пълно
доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Според
чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, ДВ, бр. 107/18.11.1997 г., изтеклата придобивна давност върху имоти,
собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ, не се зачита от
влизане в сила на тази разпоредба (разпоредбата е в сила от 22.11.1997 г., три дни след
обнародването й в Държавен вестник), започва да тече нова давност. Без значение за
приложението на тази забрана е дали имотът има земеделски характер към настоящия
момент. Достатъчно е имотът да подлежи на земеделска реституция, т. е., да е бил
земеделска земя към момента на кооперирането му или отнемането му по друг начин.
Спорен между страните е въпросът относно момента, от който в полза на ищцовата
страна е започнала да тече придобивна давност, както и дали е приложима общата 10-
годишна давност или кратката по чл. 79, ал. 2 ЗС. Първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1,
т. 3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/97 г./ гласи, че поземлената комисия се произнася с решение за
8
възстановяване правото на собственост на граждани върху земеделски земи при условията
на §4 – 4л, в срок до 31.01.1998 г. Този срок отпада в редакцията на текста, въведена с ДВ
бр.88/98 г. Същественото изменение на разпоредбата обаче е извършено с ДВ бр.68/99 г.
Според него ОСЗ (ПК, ОСЗГ) постановява решение за признаване правото на собственост
при условията на §4 – 4л; в решението се описват размерът и местността, в която са се
намирали земите. От своя страна в действащата към този момент редакция на §4к от ПЗР на
ЗСПЗЗ е предвидено, че възстановяването на земите в терени по §4, съответно
придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със
заповед на кмета на общината, към която се прилага скица на имота. От тази законодателна
уредба следва, че решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се възстановяват
земи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са издадени преди
изменението на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ / ДВ бр.68 от 30.07.99 г./. Тези решения възстановяват
правото на собственост в реални граници, които следва да бъдат определени в решението.
Решението, с което ответницата се легитимира като собственик на процесния имот, е
поставено преди изменението на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, т. е., по време, когато
производството по възстановяване на земеделски земи в стари реални граници е еднофазно,
поради което и решението на административния орган по поземлената собственост е
приключващият реституцията акт, без да е необходимо издаването на заповед по §4к ал.7
ЗСПЗЗ. Съгласно установената съдебна практика, постановеното преди 30.07.1999 г.
решение ще има конститутивен ефект, само ако в него възстановеният имот е надлежно
индивидуализиран по стар или действащ план. В същото време следва да се държи сметка и
за това от кой момент настъпва конститутивния ефект – към датата на влизането му в сила
или в по-късен момент, когато възстановеният имот е индивидуализиран като конкретна
вещ, обект на правото на собственост в плана по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Тази разпоредба,
действаща към дата на издаване на процесното решение на ПК от 1998 г. предвижда, че
границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл.
14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ или се придобива по реда на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ се определят едва с
плана на новообразуваните имоти (ПНИ). Именно с този план се определя точното
местоположение и форма на тези имоти, отразявайки придобитите от ползвателите, респ. от
бившите собственици права при съобразяване ограниченията и възможностите по §4з
ЗСПЗЗ. Едва след влизане в сила на ПНИ и индивидуализация на реституирания имот на
ответницата е възможно в полза на ищцата да започне да тече придобивна давност, с оглед
принципа, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си по исков ред
– в този смисъл е и съдебната практика в редица решения на ВКС на РБ – Решение №
204/15.07.2011 г. по гр. дело № 99/2011 г. на Второ г. о. на ВКС; Решение № 112/05.03.2010
г. по гр. дело № 981/2009 г. на Второ г. о. на ВКС; Решение № 469/21.05.2009 г. по гр. дело
№ 905/2009 г. на Първо г. о. на ВКС; Решение № 61/14.02.2012 г. по гр. дело № 562/2011
година на Второ г. о. на ВКС и др.
В конкретния случай от влизане в сила на ПНИ от 2013 година (Заповед № РД-13-
7706-376/07.10.2013 г. на Областен управител на област с административен център гр.
Варна, и с изтичането на четиринадесетдневния срок, установен в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ ,
9
същата е влязла в сила в частта й относно процесния имот) до предявяване на иска на
24.07.2020 година, не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок. Освен
това, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ приобретателите на обобществена
земя, придобита от ТКЗС, ДЗС и др. не могат да се позовават на придобивна давност. Т.е. А.
не може да присъедини владението на своите праводатели по договора за продажба,
обективиран в нот. акт № 183/29.07.2005 г. /уточнено пред ВОС с молба от 17.05.2023 г. –
лист 9/. С оглед горното неоснователно се явява и евентуалното придобивно основание,
наведено в исковата молба от ищцата, което съдът при наличието на конкурентни права е
бил задължен да изследва.
Настоящият съдебен състав намира, че собственик на процесния имот е ответницата
В. по силата на договор за доброволна делба от 19.06.2018 г., с нотариална заверка на
подписите на съделителите, удостоверени в акт № 143, том 2, рег. № 5127/19.06.2018 г. на
Нотариус О.С., рег. № 196 на НК, с район на действие ВРС, а преди делбата за 6/24 ид.ч. по
наследствено правоприемство от нейната майка С.Д.Н., а от нея по реституция с Решение №
8341/05.06.1998 г. на ПК – гр. Аксаково и Заповед № 156/31.05.2017 г. на кмета на община
Аксаково по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
С оглед гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск за собственост
е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне, като обжалваното решение се явава
правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
По отношение на разноските:
За въззивна инстанция по в.гр.д. № 1894/2021 г. по описа на ВОС, г.о. въззивницата
А. Х. А., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата Н. Ж. В. разноски в размер на 1000 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно ппредставен договор за правна защита и съдействие на л. 23 от
делото.
За касационната инсатнция по гр.д. № 239/2022 г. по описа на ВКС, ГК, І г.о.
касаторката А. Х. А., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъдена да заплати
на ответницата Н. Ж. В. разноски в размер на 2000 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно ппредставени договори за правна защита и
съдействие на л. 22 и л. 45 от делото.
За въззивна инстанция по в.гр.д. № 926/2023 г. по описа на ВОС, г.о. въззивницата
А. Х. А., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата Н. Ж. В. разноски в размер на 1700 лева, представляваща заплатен депозит за
СТЕ – 500 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 1200 лева, съобразно ппредставен
договор за правна защита и съдействие на л. 61 от делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262021 от 22.06.2021 година, постановено по
гр.дело № 8639/2020 година, по описа на ВРС, XLII състав.
ОСЪЖДА А. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ******* ДА ЗАПЛАТИ на
Н. Ж. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *******, както следва: сумата от 1000 /хиляда/
лева – разноски за въззивното производство по в.гр.д. № 1894/2021 г. по описа на ВОС, г.о.;
сумата от 2 000 /две хиляди/ лева – разноски за касационното производство по гр.д. №
239/2022 г. по описа на ВКС, ГК, І г.о. и сумата от 1700 /хиляда и седемстотин/ лева - за
въззивното производство по в.гр.д. № 926/2023 г. по описа на ВОС, г.о.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11