Р Е Ш Е Н И Е
№ 1071
гр. Пловдив, 13.06.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXI състав, в публично съдебно заседание на единадесети май през две
хиляди двадесета и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при участието на секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като
разгледа докладваното от съдия Янко Ангелов касационно административно дело № 827 от 2022 г.
по описа на Административен съд Пловдив,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Делото е образувано по касационна
жалба от Г.З.Д. с ЕГН **********,
депозирана чрез пълномощника му адв. В.С. и
по касационна жалба на ГД „ИН” София, чрез юрк. Ч. против
Решение № 184 от 07.02.2022 г., постановено
по административно дело №994/2021г. по описа на Административен съд Пловдив, дванадесети
състав.
Пред първостепенния съд Г.З.Д., е
предявил срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ - София,
ул.”Н. Столетов” № 21 претенция за присъждане на сумата от общо 20000 лева, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив за периода от
07.08.2018г. до 13.10.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане.
С оспореното решение, ГД „ИН” София е осъдена да заплати на ищеца Г.З.Д.
сумата от 2665 (две хиляди шестотин шестдесет и пет) лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
– Пловдив за конкретно посочените периоди, включени в обхвата на процесния
период, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
14.04.2021г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане, като е отхвърлена исковата претенция до пълния й размер от 20 000
лева,
В касационната жалба на Г.З.Д. се сочи, че решението на Административен съд Пловдив в отхвърлителната му
част е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Моли съда да постанови решение,
с което да уважи изцяло исковата претенция на Г.З.Д. .
С касационната жалба на ГД „ИН”
София се поддържа незаконосъобразност на решението в осъдителната част като се
моли съда иска да бъде отхвърлен изцяло или алтернативно да бъде уважен за
сумата от 500 лв.
В съдебно заседание Г.З.Д. не се
явява и не се представлява. С писмена защита по делото, подадена от адв. С. се
поддържа касационната жалба, излагат се съображения, че са ноторни
неблагоприятните условия в Затвора, което обосновало дължимост на обезщетението
в пълния претендиран размер.
Ответникът - ГД „ИН” София не се представлява.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира двете касационни жалби
за неоснователни.
Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, въз основа на
доказателствата по делото, намира жалбите
за допустими, а по същество за неоснователни.
Съдът обосновано и в
съответствие с ангажираните доказателства е приел, че за конкретно посочените периоди
на престой се установяват част от твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и тази
претенция е частично основателна. Съдът обосновано не е приел за доказани твърденията на ищеца за претъпени вреди
от неосигуряването на работа, доколкото
от страна на ответника са ангажирани доказателства, че от страна на Д. не са било
подавани каквито и да е молби за назначаване на работа.
Съдът относно посочените периоди,
като е съобразил действително прекараното
време в Затвора Пловдив, е приел, че
ищецът е бил в пренаселени килии, като от представените справки се установява,
че ищецът е бил в помещение, в което не е спазено изискването за минимална
жилищна площ от 4 кв.м. По отношение наличието на дървеници и гризачи липсват
искания, съответно доказателства от страна на ищеца, а обратно от ответника са
представени доказателства за извършвана
периодично ДДД обработка, поради което липсва бездействие от страна на
администрацията, такова липсва и по отношение другото твърдение за липса на постоянно
течаща топла вода по аргумент от чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС. При това положение съдът обосновано е приел
за частично основателна и тази претенция
Първоинстанционният съд е направил извод, че
предявения иск е частично доказан по
основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите
на ГД "Изпълнение на наказанията". По
отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост е приел исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до
размера от 2665 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер
от 20000 лева.
Решението е валидно, допустимо и правилно, като в тази
връзка наведените с касационните жалби основания, съдът намира за необосновани.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.
1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по
повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца за част от периодите предмет на исковата молба.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им
осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание,
съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът
на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от
степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета -
като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и
физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.
В случая е установено неизпълнение на законови
задължения – пренаселеност в килиите, за част от исковия период, в които ищецът
е изтърпявал наказание, в следствие на което са претърпени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
От установеното по
делото неизпълнение, обаче, не следва автоматично обезщетяване на причинените
неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито
права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и
характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите.
В случая изводите на съда за размера на дължимото се
обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца.
Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е
пребивавал в Затвора - Пловдив. Преценката на кумулативното въздействие на тези
условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие
с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното
решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените
вреди.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да
бъде оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни - без уважение.
Водим от изложеното, Административен съд гр. Пловдив,
XХI състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 184 от 07.02.2022 г., постановено по
административно дело №994/2021г. по описа на Административен съд Пловдив,
дванадесети състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : .