РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. Елин Пелин, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, II СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело №
20241820101485 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за
признаване за установено съществуването на вземания на "О......." срещу
длъжника Н. Н. Н. по Договор за потребителски кредит № ****************
от 25.05.2015 г., сключен с „Р. (......)" ЕАД за следните суми: главница в размер
на 10 688.51 лв. (десет хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и петдесет и
една стотинки), ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.г.д. № **** / 2023 г. по
описа на Районен съд - гр.Елин Пелин, евентуално съединен с осъдителен иск
за същото вземане за главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че с Договор за потребителски кредит №
*************** от 25.05.2015 г., „Р. (......)" ЕАД отпуснало на
кредитополучателя Н. Н. Н., кредит в размер на 22 726 лв. (двадесет и две
хиляди седемстотин двадесет и шест лева), с краен срок на погасяване на
кредита - 20.09.2027 г., като кредитът е отпуснат за потребителски нужди.
Сочи, че съгласно чл. 4.1 между страните е уговорена възнаградителна
/договорна/ лихва като възнаграждение за ползването на предоставения
кредит. Между страните е постигнато неустоечно съглашение с клауза чл. 4.5
от Договора за наказателна надбавка към лихвата (наказателна лихва), с което
предварително и отнапред страните са определили размера на обезщетението
за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на
1
главницата по кредита.
Сочи, че съгласно чл. 5.2 от Договора, кредитополучателят се задължава
да погасява усвоената и непогасена част от кредита по следния начин: 120 (сто
двадесет) анюитетни месечни вноски, всяка в размер от 281.77 лв. (двеста
осемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки), дължими на 5-то число
на съответния месец. Сочи, че вноските по кредита са анюитетни и включват
както дължимата за месеца главница, така и дължимата лихва, съгласно
договоР.те лихвени проценти в договора за кредит.
Твърди, че кредитодателят е изпълнил точно задълженията си по
процесния договор, като кредитът е предоставен в пълен размер и напълно
усвоен на 25.05.2015 г. Сочи, че договорът за кредит е изменен и допълнен с
Анекс № 1 от 27.07.2016 г. и Анекс № 2 от 22.03.2017 г.Твърди, че
впоследствие ответникът спрял плащанията, като първата неплатена вноска е
с падеж 20.03.2023 г. Сочи, че редовно изискуеми са вземанията на банката,
представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с
настъпил падеж (20.03.2023 г. до 20.08.2023 г.) към датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Твърди, че на датите на падеж от 20.03.2023 г. до 20.08.2023 г.
кредитополучателят не заплатил дължимите месечни анюитетни вноски
(включващи главница и лихва) към банката в необходимия размер, което
представлява случай на неизпълнение по Договора за кредит на основание чл.
8.1 от Договора. Поради настъпване на случай на неизпълнение и във връзка с
чл. 9.2 от Анекс № 2 и във връзка с чл. 432 от ТЗ, банката надлежно
упражнила възникналото потестативно (преобразуващо) право да обяви
изцяло в предсрочно изискуем целия ползван кредит, уговорен като дължим в
условията на разсрочено плащане (всички дължими от кредитополучателя на
банката суми във връзка с кредита) и да постави длъжника в забава по
отношение на предсрочно изискуемите вземания. В изпълнение на
изискването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), във
връзка с горецитираните договорни клаузи, от страна на кредитора било
изготвено писмо за обявяване на случай на неизпълнение и предсрочна
изискуемост на усвоения и непогасен остатък от кредита по Договор за
потребителски кредит № *************** от 25.05.2015 г. и анекси към него.
Сочи, че ответницата Н. Н. Н. била уведомена за предсрочната
изискуемост на вземането по Договор за потребителски кредит №
*************** от 25.05.2015 г. с писмо с изх.номер ИЗХ-001-34095
/24.08.2023 г.
Твърди, че на 14.07.2022 г. в Търговския регистър е вписано ново
наименование на "Р. (......)" ЕАД - "...................." ЕАД. Сочи, че „О......" АД с
ЕИК ************ е правоприемник на „...................." ЕАД. Праводателят -
„...................."ЕАД с ЕИК ************ е заличен търговец, тъй като се е
преобразувал чрез вливане в „О......" АД (чл.262,ал.1 и чл.263ж, ал.1 във
връзка с чл.263, ал. 1 от ТЗ).
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо Н. Н. Н. съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № *************** от
25.05.2015 г. и анекси към него, съгласно издадена заповед за незабавно
2
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. **** / 2023 г. на Районен съд - гр.Елин
Пелин, както следва: просрочена главница - в размер на 10 688.51 лв. ( десет
хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и петдесет и една стотинки), ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждането на заявлението
по чл.417 ГПК до изплащането на вземането, като в случай, че
установителния иск бъде отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост
на кредита или недопустимост на главния иск, предявява в условията на
евентуалност осъдителен иск за същото вземане за главница на основание
настъпила предсрочна изискуемост с връчване на препис от исковата молба.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
изразява становище за допустимост и неоснователност на предявения иск.
Оспорва иска като неоснователен с възражения, че към момента на
депозиране на заповедта за изпълнение пред съда, предсрочната изискуемост
по кредита не е настъпила поради невръчване на изявлението на ищеца за
настъпването на предсрочната изискуемост до ответницата и поради
изпълнение на задълженията от нейна страна и липса на основания за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Сочи, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, длъжникът не е уведомяван за настъпването й, като самото
заявление не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до
произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не
се съдържа волеизявление в посочения смисъл. /решение №114/07.09.2016г. по
т. дело №362/2015г. на ВКС, II т.о., решение №77/10.05.2016 по дело
№3247/2014 на ВКС, ТК, II т.о/.
Сочи, че поради обусловеността на предмета на делото по
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на
заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията
са заявени като настъпили вследствие на настъпила предсрочна изискуемост,
съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни
вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено
основанието на предявения установителен иск, което обаче е недопустимо, с
оглед дадените задължителни указания по прилагането на закона в т. 11.6 от
решение № **/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № **/2013г. на ВКС, ОСГТК.
В този смисъл Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № ***2014 г., II т.
о.
Твърди, че за периода от 2023г. до април 2024г. ответницата е заплащала
редовно дължимите вноски по кредита, което обуславя извод за неправилно
прилагане на института на предсрочно обявяване на кредита за изискуем.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, като при евентуално уважаване на
исковете да бъде приспадната платената сума съгласно представени платежни
нареждания за периода 2023г. до април 2024г. Претендира разноски.
3
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото
писмени доказателства и съобрази закона, намира следното от фактическа и
правна страна:
Между "Р. /....../" ЕАД като кредитор и Н. Н. Н. като кредитополучател е
бил сключен процесният договор за потребителски кредит от 25.05.2015 г.
Според договора, банката е отпуснала на кредитополучателя кредит от 22760
лева, който ще бъде използван за потребителски нужди. Крайният срок на
погасяване на кредита е 05.06.2025 г. Уговорено е в чл. 4, че за първите 12
месеца ще се заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 8.50%, а след
изтичане на този срок ще се заплаща годишна лихва, в размер на 6-месечен
............ + 7.379 (седем цяло и триста седемдесет и девет хилядни пункта)
надбавка ("Лихва"), като стойността на 6-месечния SOFIBOR е определена на
26.02.2016г. - 2 работни дни (спот вальор) преди 01.03.2016 г. ГПР е в размер
на 9.35%. На 27.07.2016г. между страните е сключен Анекс №1, с който е
договорена промяна на крайния срок за погасяване на кредита - 05.09.2026г.
На 22.03.2017г. между страните е сключен Анекс №2, с който крайния срок за
погасяване на кредита е променен на 20.09.2027г. Представен е погасителен
план към договора, показващ размера на месечната вноска в размер на 281.77
лв.
От приобщеното производство по ч.гр.д №****/2023 г., по описа на РС-
Елин Пелин се установява, че е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
за следните вземания: 10920,91 лв. (десет хиляди деветстотин и двадесет лева
и деветдесет и една стотинки), представляваща главница; 217,91 лева (двеста
и седемнадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща изискуема
редовна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.04.2023 г. до
27.08.2023 г. вкл.; 22,88 лева (двадесет и два лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща изискуемо обезщетение за забава върху редовно
падежирали главници, начислено за периода от 20.05.2023 г. до 27.08.2023 г.
вкл.; 163,82 лева (сто шестдесет и три лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху предсрочно изискуема главница, начислено за периода от 28.08.2023 г.
до 10.10.2023 г. вкл.; 212,98 лева (двеста и дванадесет лева и деветдесет и осем
стотинки), представляваща изискуема лихва, дължима съгласно чл. 4., във
връзка с чл. 1., буква „б“ от Анекс № 2 от 22.03.2017 г. към Договора за банков
кредит от 25.05.2015 г., начислена за периода от 05.02.2017 г. до 21.03.2017 г.
вкл.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
на 12.10.2023 г. до окончателното плащане на вземането; както и направените
разноски по делото в размер на 230,77 лева (двеста и тридесет лева и
седемдесет и седем стотинки) за внесена държавна такса и 150 лв. (сто и
петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което
трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на
чл. 11, ал. 1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.
Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от
закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението
им влече нищожност на сключения договор. В конкретния случай съдът
4
намира, че в процесния договор са спазени изискванията на чл. 11 ЗПК и
същия не е недействителен. Посочен е ГПР, както и размер на дължимата
лихва. Лихвата се дължи първоначално във фиксиран размер, след това се
определя на базата на референтен лихвен процент, за който подробно е
описано как се определя и изменя. ГПР е в размер, съответстващ на закона.
Видно е от чл. 4. 8, че размерът на лихвата е определен при преференциални
условия, представляващи отстъпка от общо 3 пункта. Става ясно и при какви
обстоятелства ще важат преференциите и кога биха отпаднали, в който случай
ще се прилага по-висок размер на лихвата. ЗПК не забранява да има уговорки
за изменение на лихвения процент, поради което клаузите не са нищожни. В
погасителния план, приложен към договора, изрично е записано, че той ще е
валиден до последваща промяна на лихвения процент, съгласно чл. 11, ал. 1, т.
12 ЗПК. Има яснота и как се разпределя лихвеният процент във времето и кога
лихвата е фиксирана и кога става променлива. ГПР изрично е посочен като
размер и са посочени допусканията, при които е изчислен. ГПР и дължимата
обща сума са посочени към момента на сключване на договора, съгласно чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според договора се дължи и месечна такса за откриване и
поддържане на сметката по кредита, която такса не е част от ГПР по силата на
закона – чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗПК и правилно не е включена в него. Видно от
съдържанието на договора, той отговаря на повелителните изисквания на чл.
11 ЗПК, поради което в цялост договорът не е недействителен. С подписването
му страните са се свързали в облигационно правоотношение.
Според допуснатите изменения с анекс 2 към процесния договор,
крайният падеж на кредита е на 20.09.2027 г. В случая се претендира
предсрочна изискуемост на дълга, т.к. ответникът не платил вноски за периода
от 20.03.2023 г. до 20.08.2023 г. За установяване на плащанията по кредита и
останалите неплатени суми, по делото е изслушана и приета съдебно-
счетоводна експертиза, неоспорена от страните. Съдът кредитира
заключението на приета съдебно-счетоводна експертиза като обективно и
компетентно изготвено.
Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, по
процесния Договор за потребителски кредит №*************** от
25.05.2015г., на 25.05.2015г. е преведена еднократно сума в размер на 22
726.00 лева по сметка с посочен IBAN номер, с титуляр на сметката Н. Н. Н..
Вещото лице е установило, че преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, респективно към датата на връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост /28.08.2023 г./, ответницата е имала
просрочени задължения за периода от 20.05.2023г. до 20.08.2023г., описани
детайлно в приложената справка за дълга към заключението, които за този
период са в общ размер на 928.47 лв., както следва: просрочена главница -
704.66 лв.; просрочена редовна лихва - 200.93 лв.; просрочено обезщетение за
забава - 22.88 лв. Вещото лице дава заключение, че постъпилите плащания по
договора за кредит след датата на подаване на заявлението за издаване на
изпълнителен лист до датата на изготвяне на експертизата, са: доброволни
плащания: 1 934.43 лв. и принудително събрани плащания чрез ЧСИ: 3 952.09
лв. или общо постъпления: 5 886.52 лв.
С оглед даденото заключение от вещото лице, съдът приема, че
кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора и е предал на
5
длъжника сумата по кредита. Предвид неизпълнение на задълженията на
ответницата за периода от 20.05.2023г. до 20.08.2023г., е налице неизпълнение
по чл. 8. 1. от договора, тъй като длъжникът е просрочил плащането на която и
да е вноска за повече от 31 дни и на основание чл. 9.4. от договора банката има
правото едностранно, с писмено уведомление до кредитополучателя, да обяви
всички усвоени и непогасени суми, начислената лихва и комисионите за
предсрочно и незабавно изискуеми. В изпълнение на това си право, банката е
изпратила до длъжника писмо с изх.номер ИЗХ-001-34095 /24.08.2023 г., с
което е обявила кредита за предсрочно изискуем. Писмото е връчено на дата
28.08.2023 г. на Н.Н.С., с отразено качество на получателя:член от
домакинството. При това положение съдът приема, че длъжникът е валидно
уведомен за обявената предсрочна изискуемост, считано от 28.08.2023 г.
Междувременно кредиторът по договора е сменил наименованието си
на "...................." ЕАД, а в последствие това дружество е било прекратено чрез
вливането му в "О......" АД, което обуславя активната материална легитимация
на ищеца в качеството му на кресдитор към датата на предявяване на иска.
Съгласно даденото разрешение в т.9 от ТР 9/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
Предвид изложеното при определяне на дължимата главница по
процесния договор, съдът следва да съобрази направените доброволни
плащания от длъжника за погасяване на дълга, съгласно заключението на
приета съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице дава заключение за
размера на дължимата главница към датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК в размер на 10 920.91 лв. Съгласно приложената таблица към
експертизата и направени от съда изчисления се установява, че с направените
доброволни плащания от ответницата е погасена главница в общ размер на
232.40 лв., от която сума 122.27 лв. на 22.03.2024 г. и 110.13 лв. на 25.04.2024
г. Тази сума следва да се приспадне от установения размер на дължима
главница по договора в размер на 10 920.91 лв. или дължима по договора в
главница в размер на 10 688.51 лв., в какъвто размер е и предявения иск.
При това положение искът за главницата е основателен. Сумата се
дължи, като кредитът е надлежно обявен за предсрочно изискуем. Следва да
се постанови решение, с което да се приеме за установено, че ответницата
дължи на ищеца посочената главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението на 12.10.2023 г. до окончателното й
изплащане.
След като главният иск, предявен на основание твърдението, че
предсрочната изискуемост е обявена преди подаване на заявлението по чл.417
ГПК, и същия е уважен, то съдът не пристъпва към разглеждане на предявения
6
евентуален осъдителен иск за главница, на основание обявяване на
предсрочната изискуемост с връчване на исковата молба.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да
заплати разноски на ищеца в общ размер от 863.77 лв. в исковото
производство, от които 500 лв. за ССЕ, 213.77 лв. за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. Дължимите разноски на ищеца в
заповедното производство са в общ размер на 380.77лв., от които 230,77 лева
(двеста и тридесет лева и седемдесет и седем стотинки) за внесена държавна
такса и 150 лв. (сто и петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Н. Н., с ЕГН
**********, с адрес: с. А., ул.".............." № 27, че дължи на „О......" АД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: град С. район „Т.", бул.
„..........."№ ............, М.... ц......., представлявана от С.А.Г. и Т.В.М. -
изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт Е. В. Н.
следните вземания произтичащи от Договор за потребителски кредит №
**************** от 25.05.2015 г., ведно с Анекс № 1 от 27.07.2016 г. и
Анекс № 2 от 22.03.2017 г. към него: просрочена главница - в размер на 10
688.51 лв. ( десет хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и петдесет и
една стотинки), поради обявена предсрочната изискуемост на 28.08.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата от подаване на
заявлението по чл.417 ГПК в съда /12.10.2023 г./ до окончателното плащане
на вземането, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 от ГПК по ч.г.д. **** / 2023 г. на Районен съд - гр.Елин Пелин.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., с ЕГН **********, с адрес: с. А., ул.".............." №
27 да заплати на „О......" АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: град С. район „Т.", бул. „..........."№ ............, М.... ц.......,
представлявана от С.А.Г. и Т.В.М. - изпълнителни директори, чрез
пълномощника им юрисконсулт Е. В. Н. сумата от 863.77 лв. разноски в
исковото производство и сумата от 380.77 лв. разноски в заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софисйки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
7