Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер
371 Година 2017, 16.11 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
окръжен съд.................................граждански
състав.........................................
На
единадесети октомври .................................. Година две хиляди и седемнадесета
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ...............................................
Съдебни заседатели: ...............................................
Секретар:
...............................Жана Кметска......................................................................
Прокурор:
.............................................................................................................................
Като
разгледа докладваното от ........................Р.
Калиманова........................................
търговско
дело номер ............. 393 ……....... по описа за ........ 2016….... година.
Производството по настоящото дело е образувано по повод исковите претенции
на С.Ю.Д., гражданин на Руската Федерация, с адрес в Русия:
Руска Федерация, град Москва, ул.„Тверская“, дом 28, корпус 2, квартира 41 и
адрес в България: град Черноморец, местност „Аклади“, в.с.“Свети Никола“, апартамент
СЗ-68 със съдебен адрес *** чрез процесуалния и пълномощник против А.И.П. ***
за приемане за установено, че последната дължи на ищцата сумата от 72250 евро
по запис на заповед, издаден на 01.08.2012 година в град Бургас и за която
сума е била издадена в полза на същата заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на посочената по-горе заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК в деловодството на Бургаския районен
съд - 01.08.2016 година до нейното окончателно изплащане. Претендира се от
ищцовата страна и присъждането на направените от нея в настоящото, както и на тези
в заповедното производство съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на
отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ответната по делото
страна изразява становище за
неоснователност на предявените против нея искови претенции и моли като такива
същите да бъдат отхвърлени. Също сочи доказателства в подкрепа на наведените
твърдения.
Бургаският окръжен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцовата страна твърди в исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, че
се била снабдила със заповед № 2424 от 05.08.2016 година за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по частно
гражд. дело № 4411/2016 година по описа на Районен съд-Бургас против
ответницата за сумата от 72250 евро, дължима по запис на заповед, издаден на
01.08.2012 година в град Бургас, законната лихва върху същата от датата на
депозиране на заявлението до окончателно и изплащане, както и съдебно-деловодни
разноски. В нейна полза бил издаден и изпълнителен лист. Ответницата депозирала
писмено възражение против посочената по-горе заповед, което именно
обстоятелство обуславя и правния интерес на ищцата от предявяване на настоящите
искови претенции.
Сочи се от ищцата, че
записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на
абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. Именно в
качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна страна запис на
заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума,
което вземане е предмет на делото в производството по чл.422 ал.1 от ГПК.
Представеният от нея такъв, от който именно произтича вземането и, бил редовен
от външна страна, тъй като съдържанието му съответствало на изискването на
чл.535 от Търговския закон и удостоверявало подлежащо на изпълнение вземане.
Освен това, в него е определен и падеж на задължението, а именно датата
01.08.2015 година. На падежа, както и към настоящия момент, не били извършени
никакви плащания в нейна полза.
Ответницата, на която
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в указания
от закона и съда срок е депозирала писмен отговор. Със същия предявените против
нея искове са оспорени по основание и размер. Твърди, че записът на заповед
служил като обезпечение на изпълнението на поети от нея задължения в качеството
и на пълномощник на съпруга на ищцата Кирил Юрьевич Демин, както и на самата
нея във връзка с предоставени и пълномощия и възложено изпълнение за
разпореждане с техни средства по банкови сметки в „Райфайзенбанк България“ АД и
закупуване на недвижими имоти в Република България. Твърди, че във връзка с
предоставените и пълномощия, тя извършила всички възложени и действия като
пълномощник и разпореждането със средствата на доверителя и /ищцата/ било
направено изцяло в защита на неговите интереси и по негово възлагане.
Изтъква на следващо
място, че е налице непълнота на съдържанието на процесната ценна книга и
по-специално, че обещанието да се плати сумата по него не е безусловно по
смисъла на чл.535 т.2 от Търговския закон. Плащането по процесния запис на заповед
нямало безусловен характер по смисъла на цитираната норма, а било условно
обвързано с изпълнението на задължение по предоставено договорно
представителство, каквото е самото упълномощаване. Това налагало извода, че бил
нарушен абстрактният характер на записа на заповед. От твърдяната непълнота на
съдържанието на процесния запис на заповед е изведена и неговата
недействителност - чл.536 ал.1
във връзка с чл.535 т.7 от Търговския закон. На последно място се твърди от
ответната страна, че подписът на издателя на записа на заповед подпис, както и
този срещу датата на предявяване не бил положен от нея.
Ищцовата по делото
страна, на която съдът е изпратил препис от отговора и доказателствата към
него, в указания и срок е депозирала допълнителна искова молба. Изтъква се в
нея, че ответницата не е навела доводи за конкретно каузално правоотношение
между страните по делото, от което да черпи възражения, относими към
погасяването на вземането по записа на заповед дори и частично. В конкретния
случай, страните по менителничното правоотношение и тези по твърдяното и
неконкретизирано от същата каузално правоотношение не съвпадали. За това
свидетелствали представените с отговора
доказателства, касаещи трето външно на менителничното правоотношение
лице и по-специално Кирил Демин, а освен това и период доста преди датата на
издаване на процесния запис на заповед.
Наред с това се изтъква,
че недостатъчната конкретност на въведеното от ответницата възражение за
наличие на каузално правоотношение между страните по делото, обезпечено с
издаването на записа на заповед от 01.08.2012 година следвало да се приравни на
липса на такова по горните доводи, а именно липса на тъждество между страните
по менителничното правоотношение, които са: кредитор - ищцата и издател на
записа на заповед - ответника, страни и по настоящето дело със страните по
соченото от нея каузално правоотношение. Дори и да не се приеме тази защитна
теза на ищцата, при условията на евентуалност същата изтъква това, че
процесуалната позиция на ответната страна следвало да се квалифицира като общо
оспорване на вземането по записа на заповед, поради което и не създавало
задължение за нея да сочи и да доказва каузално правоотношение като основание
за възникване на вземането; напълно достатъчно било да се установи формалната
редовност на ценната книга.
При условията на
евентуалност и в случай, че не бъде възприето поддържаното от нея и се приеме,
че ответницата е навела конкретни възражения за наличие на каузално
правоотношение между страните се изтъква и следното, а именно:
Представеният договор за
банков кредит от 07.03.2007 година бил сключен между Кирил Демин, действащ чрез
ответницата като пълномощник и „Българо-американска кредитна банка“АД за сумата
от 105602 евро. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека, учредена в полза на
банката върху недвижим имот, находящ се град Черноморец, местността „Аклади“,
в.с. „Свети Никола“, който имот бил закупен от Кирил Демин чрез ответницата
като негов пълномощник на 08.03.2008 година за сумата от 56755 евро. Кирил
Демин бил заемател по кредита и ипотекарен длъжник, а С.Д. - трето задължено
лице, ипотекарен длъжник. Кредитът бил погасен на 28.02.2008 година от Кирил
Демин, като сумите били превеждани по
банков път от град Москва. Нямало тъждество на сумите по договора за кредит,
договора за покупко-продажба на имота, находящ се в град Черноморец със сумата
по процесния запис на заповед. В този смисъл твърди, че ако към 07.03.2007
година е имало каузално правоотношение между ответницата и Кирил Демин за
закупуване на имота в град Черноморец с предоставените от кредита средства, то
това правоотношение е приключило с погасяване на кредита и покупко-продажбата
на имота в град Черноморец, като няма тъждество между него и последващото
упълномощаване на ответницата от Кирил Демин от 18.08.2008 година.
С пълномощното с
нотариална заверка на подписа от 18.08.2008 година Кирил Демин упълномощил
ответницата да го представлява пред „Райфайзенбанк“ АД - клон България, като и били
предоставени права на разпореждане с наличните в съответните банкови сметки на
упълномощителя средства. По повод горното пълномощно, ответницата на 08.10.2008
година изтеглила сумата от 64100 евро. Ответницата твърди, че се е разпореждала
със средствата на доверителя и, който съгласно горепосоченото пълномощно е
Кирил Демин, а не ищцата в негов интерес и по негово възлагане, но без да
представя договор за възлагане и да навежда твърдения за погасяване на
вземането. В тази връзка се изтъква, че всички такси за управление и
поддържане, включително разходи за ток и вода на собствения на Кирил Демин имот
в град Черноморец били плащани от него по банков път от град Москва на
„Аклади“ООД - дружеството, което поддържа и управлява същия. Кирил Демин не
притежавал друг недвижим имот, освен този, купен от него чрез ответницата като
пълномощник през 2007 година. Самата ищца била единствено трето задължено лице,
ипотекарен длъжник и не била придобила собственост в недвижими имоти, от което
можело да се заключи, че е налице разпореждане със средствата по горепосочената
банкова сметка ***ля от страна на неговия пълномощник.
На ответницата е бил
изпратен препис от допълнителната искова молба и приложенията към нея, като
същевременно и е било указано, че в срока по чл.373 ал.1 от ГПК може да
предприеме действията, посочени в същата. Ответницата е депозирала допълнителен
отговор, с който е заявено становище за признание от страна на ищцата на
твърдението по отговора за наличие на договорни отношения между нея и Кирил
Демин, свързани с договорно представителство при покупката на недвижимият имот
в Република България, както и упълномощаването за разпореждане с банковите
сметки на същия. Това лице било неин съпруг към както към момента на
упълномощаването и момента на покупката и ипотекирането на имота, така и към
момента на завеждане на исковата молба. Поради това в акта за учредяване на
договорна ипотека ищцата била посочена като солидарен и ипотекарен длъжник. Тя
също била упълномощила ответницата лично за учредяване на ипотеката, а също и с
правото да се разпорежда с банковата сметка. Всички средства по сметките на
нейния съпруг Кирил Демин, както и недвижимите имоти придобити по време на
брака били семейна имуществена общност и съответно ползвани за изплащане на
задълженията им в Република България и за поддръжката на собствения им имот.
Изтеглената от сметката на Кирил Демин от нея в качеството и на негов
пълномощник сума била обща собственост на него и съпругата му С.Д. - ищца в
настоящото производство.
Твърди, че издадените фактури
за такса поддръжка на недвижимия имот в град Черноморец, съсобствен между ищцата
и съпруга и Кирил Демин били в размер на 33993.39 лева, а същевременно
последният заплатил по банков път само сумата от 9415 евро или налице е разлика
с над 15000 лева повече от платените по банков път такси. Именно тази разлика била
част от платените от нея такси в полза на ищцата по отношение на собствения й
недвижим имот.
При съобразяване на
така наведените от страните в процеса твърдения и събраните в подкрепа на същите
доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Записът на заповед има
двойно битие - и на ценна книга, и на едностранна сделка. В качеството си на
едностранна правна сделка записът на заповед е абстрактно едностранно
волеизявление, по силата на което издателят обещава да плати на поемателя или
на негова заповед определената в записа на заповед парична сума. Строгата му
форма е съществено условие за неговата действителност и ако той не съдържа едно
от изброените в чл.535 от Търговския закон съществени условия, няма
менителнична сила. В конкретния случай процесният запис на заповед съдържа
всички изискуеми от закона реквизити. Преди
всичко следва да се отбележи, че направените от ответната страна оспорвания и
корелативно свързаните с тях твърдения, че положения върху процесната ценна
книга подпис не е неин са недоказани по делото. Доколкото доказателствената
тежест при оспорването, по аргумент от разпоредбата на чл.193
ал.3 изр. 2-ро от ГПК се носи от оспорващата собствения си подпис страна,
то в настоящото производство не се установява при условията на пълно и главно
доказване, че подписите не са поставени от ответницата А.П.. По делото с оглед
въведените от последната твърдения са допуснати единична и тройна
съдебно-графологични експертизи. Вещото лице по единичната е дало отговор, че
подписът върху процесния запис на заповед е положен от ответницата. По тройната
експертиза две от вещите лица са дали категорично заключение за това, че
подписът е на лицето, посочено като издател на записа на заповед, а именно А.П..
Третото вещо лице от нейния състав е изразило особено мнение и по-специално е
посочило, че не може с категоричност да се приеме, а е налице вероятност за
това изследваният подпис да е положен от ответницата П.. В съдебно заседание
това вещо лице е дало пълен и изчерпателен отговор на всички поставени му
въпроси, пояснявайки какво конкретно го е мотивирало да стигне до изложения от
него извод само за вероятност, но не и за категоричност досежно изпълнението на
подписа. Останалите две вещи лица при разпита им съдебно заседание не са
защитили с достатъчна категоричност изложеното от тях в писменото им становище.
В тази връзка следва да се отбележи, че особено едното от тях дори не е било
наясно къде точно се намира оригинала на процесния документ, подписът върху
който е оспорен. От начина му на поведение в съдебно заседание и отговорите,
които е дало на зададените му въпроси може с голяма степен на вероятност да се
заключи, че то не е взело участие в работата на тройната експертиза съобразно
установените за това правила. Това, обаче не внася друг, по-различен от
изложения по-горе извод. Това е така, тъй като дори и да се игнорира изразеното
от вещото лице по единичната и това на двете вещи лица от състава на тройната
съдебно-графологична експертиза и се възприеме особеното мнение на третото лице
от състава на последната, а именно, че подписът е положен вероятно /не със
сигурност/ от ответната страна, то това се явява единственото ангажирано от нея
доказателство във връзка с направеното от нея оспорване. В тази връзка следва
да се отбележи, че съобразно константната съдебна практика по чл.290 от ГПК /решение №57 от 16.04.2013 година по по гражд. дело №871/2012 година на
ВКС, III г.о., решение №254 от 14.07.2011 година по гражд. дело №569/2010
година на ВКС, IV г.о., решение №75 от 31.03.2014 година по гражд. дело
№5152/2013 година на ВКС, ІІ г.о., решение №18 от 29.03.2017 година по гражд.
дело №60109/2016 година на ВКС, II г. о./, проверката за автентичността на
оспорения подпис съдът извършва чрез сравняване с други безспорни документи,
чрез разпит на свидетели или вещи лица /чл.194
ал.1 от ГПК/, без да е обвързан от заключението на графологическата
експертиза, която следва да бъде ценена наред с всички доказателства по делото. Затова, наред с приемане на
заключение на специалисти-графолози, съдът следва да вземе предвид и събраните
други доказателства, включително гласни,
установяващи обстоятелствата на подписване на документа. Както бе посочено
по-горе, обаче такива от страна на ответницата не са поискани и съответно не са
ангажирани, а ангажираните такива, обсъдени по-горе не установяват при
условията на пълно доказване, че подписите не са поставени от нея.
При това положение и
предвид неуспешно проведеното оспорване на подписите върху процесната ценна
книга, съдът намира, че същата носи подписа на ответницата по делото - неин
издател. Следва да се приеме, че записът на заповед е редовен, съгласно чл.535
от Търговския закон и съдържа всички упоменати от цитираната правна норма
реквизити. В такъв случай кредиторът разполага с правото да събере вземането си
на основание ценната книга. При поето задължение за плащане по менителничния
ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като
кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането
си, а доказателствената тежест е върху длъжника-издател, ако последният
възразява, че е поел задължение без основание. Възможно е, обаче наред с
абстрактната сделка да съществува и каузално правоотношение между издателя и
поемателя по записа на заповед. Именно наличието на такова и в частност сключен
договор за поръчка между нея от една страна и ищцата и нейния съпруг Кирил
Демин се твърди в настоящото производство от ответната страна в отговора на исковата
молба. Съобразно дадените в две поредни съдебни заседания пояснения на
въведените твърдения същите се свеждат до това, че ответницата като адвокат и
ищцата и нейният съпруг бил сключен договор за поръчка за закупуването на
обзавеждане, заплащането на такси, придобиването на МПС, без да касае
придобиването на недвижим имот. Записът на заповед трябвало да обезпечи
изпълнението, по-точно отчетната сделка във връзка с този договор и изтеглянето
от нейна страна в изпълнение на същия на 64100 евро. С тази сума тя закупила МПС,
което към настоящия момент не е прехвърлено на името на ищцата и съпруга и
предвид обстоятелството, че те са чуждестранни лица и поради това не могат да
притежават МПС на територията на Република България. Лекият автомобил марка
„Мерцедес“ бил закупен от Германия на името на лицето З. Георгиев и по тяхно
желание собствеността върху него била прехвърлена на търговско дружество „Пункт
А“ с едноличен собственик на капитала Андрей Коротаев. В изпълнение на договора
за поръчка тя изтеглила 64100 евро, за която сума закупила посоченото
моторно-превозно средство, а също така и обзавеждане на стойност около 12000
евро; заплащала такси за поддръжка на имота, находящ се в комплекс „Свети
Никола“. Сочи, че на приходния касов ордер действително фигурира името на
ищците, но тя именно плащала сумите по тях, тъй като те дори не били в
България. Теглила е пари от сметката на Кирил Демин предвид това, че за нея той
и ищцата били семейство и тя винаги ги разглеждала заедно. Тази сума включвала
и уговорено за нея възнаграждение в рамките между 1 % до 3 % от нейната
стойност, без да може да кажа какви адвокатски възнаграждения си е прихващала
от тази сума за извършени от нея действия. Не на последно място пояснява, че до
този момент все още няма отчетност между тях. Именно с оглед на тези твърдения
и възражения на ответната страна съдът следва да разгледа и конкретното
каузално правоотношение. Единият от аспектите на въпроса за изследване на
каузалните правоотношения при реализиране на менителничните права въз основа на
запис на заповед по предявен иск по реда на чл.422 от ГПК
е за допустимите и относими възражения на издателя на записа на заповед по
установителния иск за съществуване на вземането. Възраженията на длъжника в
производството по иск за установяване на съществуване на вземането по запис на
заповед са абсолютни - срещу формата и съдържанието на ценната книга и/или
основани на пороци на волята при издаването на записа на заповед и релативни -
произтичащи от каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът
на заповед. Въведеното в процеса относително възражение от длъжника може да се
свежда до твърдение, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на
изпълнението на поето от него задължение по каузално правоотношение. В този
случай възраженията на длъжника, произтичащи от каузалната сделка изискват
доказване на основанието и на връзката между менителничния ефект и паралелно
съществуващото облигационно задължение. Всяка от страните носи доказателствена
тежест, съобразно правилото на чл.154 от ГПК, като съдът би могъл да отхвърли
предявените искове при надлежно доказване от ответната страна, че твърдяното
каузално правоотношение, изпълнението на което е обезпечено със записа на
заповед, е погасено чрез допустимите способи за това.
Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не се установява съществуването на соченото
от ответната страна правоотношение между нея, ищцата и нейния съпруг. В тази
връзка на първо място следва да се посочи, че договорът за поръчка няма
изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни
действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия,
поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички
доказателствени средства. При договора за поръчка доверителят може във всеки
един момент да оттегли поръчката, но това не го освобождава от задължението да
заплати на довереника направените разноски и уговореното възнаграждение /чл.288
ал.1 от ЗЗД/. Поначало според разпоредбата на чл.285 от ЗЗД, доверителят е длъжен да осигури средствата, необходими за изпълнението
на поръчката и да заплати направените в тази връзка разходи, като
възнаграждение на довереника се дължи само, ако е уговорено - чл.286 от ЗЗД. Във всички случаи за доверителя съществува задължението да възстанови
на довереника направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е
претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. В конкретния случай от
доказателствения материал не би могъл да се изведе положителен извод за
съществуване на обвързаност от вида на сочената от ответницата. От същия се
установяват единствено следните обстоятелства, а именно: на 08.03.2007 година
съпругът на ищцата Кирил Демин /предвид изразените становища на страните това
обстоятелство следва да се приеме за безспорно/ чрез представителя си
-ответницата по делото е сключил с „Българо-американска кредитна банка“АД
договор за банков кредит, като той и ищцата по делото са учредили в полза на
банката чрез пълномощника си - ответницата по делото договорна ипотека върху
там посочените имоти; на същата тази дата Кирил Демин закупил чрез пълномощника
си - ответната по делото страна недвижим имот, находящ се в местността „Аклади“
в землището на с.Черноморец; на 18.08.2008 година Кирил Демин упълномощил
ответницата с пълномощно с нотариална заверка на подписа за представителство
пред „Райфайзенбанк“АД - клон България за упражняване на посочените в същото
права, включващи откриване и закриване на банкови сметки, неограничено
разпореждане с наличните по неговите банкови сметки парични суми и други;
разпореждане чрез теглене от банковата сметка на Кирил Демин, разкрита в
„Райфайзенбанк“АД на сумата от 64100 евро и извършен на 05.07.2011 година от
страна на А.П. по сметката на ищцата превод в размер на 2000 евро. Всички тези
установени от събрания доказателствен материал факти, разгледани в тяхната
съвкупност и на базата на самия запис на заповед досежно фигуриращите в него
сума, дата на издаване и дата на плащане не могат по абсолютно никакъв начин да
обосноват извода, че между тях е налице такава свързаност и взаимовръзка, която
има за своя основа налично, валидно и действително мандантно правоотношение, по
което ищцата и нейния съпруг са доверители, а ответницата довереник. В тази
връзка и по повод представеното пълномощно за ответната страна от лицето Кирил
Демин, което е съпруг на ищцата, но не и страна по делото следва да се посочи,
че договорното представителство поражда
както вътрешни отношения между представляван и представител, така и външни
отношения между представлявания и третото лице /при пряко представителство/ или
между представителя и третото лице /при косвено представителство/. При цялата
условност на разделението, вътрешните отношения включват правоотношенията,
произтичащи от упълномощаването, което може да е или да не е съпроводено от
договор за поръчка или друго правоотношение, от което произтича овластяването.
Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно
право на представителя да ангажира със своето поведение /действия и бездействия/
чужда правна сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума
си правните последици от извършените действия и осъществените бездействия. Ако
страните не са обвързани от договор за поръчка или друго правоотношение, от
което произтича овластяването, за представителя не може да възникнат никакви
задължения, в това число да действа в упражняване на учредената
представителната власт. Когато пълномощието е за извършване на действия или
комплекс от действия и бездействия, отношенията между представляван и
представител се уреждат само от овластителната сделка докато представителят
бездейства - преди овластяването да е имал и след овластяването няма поведение,
което показва воля да поеме задължението да осъществи представителната власт.
Упражни ли представителната си власт /преди прекратяване на пълномощието/,
пълномощникът може да се обвърже от договор за мандат /със съдържание според
извършените действия в рамките на пълномощието/, доколкото с конклудентните си
действия той изявява воля, която съвпада с изявената воля от упълномощителя.
Упълномощаването не е предложение за сключване на договор за мандат, а правна
сделка със собствени последици. За да породи действие, упълномощаването не се
нуждае от приемане, а когато се нуждае от получаване, то може да бъде „оттеглено“
без ограничения, както и да бъде „прието“ частично - само за някои от
действията. Упълномощаването, обаче може да е конклудентно действие, с което се
приема предложение за сключване на договор за мандат. В случая с тегленето на
сумата от 64100 евро ответницата е упражнила предоставената и Кирил Демин представителна
власт, но при съобразяване на текста на самото пълномощно и по-специално
употребените общи изрази „да извършва всякакви сделки и операции на
разпореждане“ по никакъв начин не би могло да се заключи, че е възможно и
практически осъществено обвързването на П. като пълномощник от договор за
поръчка със соченото от нея съдържание. Още по-малко от всичко така казано може,
дори и с минимална степен на вероятност, да се заключи, че с такъв договор е
обвързана и ищцата, тъй като подобно обвързване очевидно не може и няма как да
стане единствено и само поради това, че тези две лица са в брак. В такава насока
по никакъв начин не би могло да се тълкува и извършеното действие от страна на
ответницата по внасяне на сумата от 2000 евро по сметка на ищцата с основание
захранване на сметка.
Тук е необходимо
единствено и само за пълнота на изложението да се посочи, че дори и да се
приеме за доказано наличието на соченото от ответницата каузално
правоотношение, то както бе изтъкнато по-горе, отхвърлянето на предявения
против нея иск предполага изпълнение от нейна страна на поетите по него
задължения. След като твърди да е действала в качеството на довереник на ищцата
и на съпруга и, то същата е длъжна да изпълни поръчката с грижата на добър
стопанин, да пази имуществото, което е получила, да уведомява доверителите за
изпълнението, да им даде сметка, да им предаде всичко, което е получила и т. н.
При уточняване на своите твърдения ответницата сама е заявила, че все още не е
дала отчет на своите доверители по твърдяното за налично между тях и нея
правоотношение по договор за поръчка или налице е неизпълнение, което само по
себе си и достатъчно основание за неоснователност на твърденията за недължимост
на сумата. Следва да се допълни, че за нито едно от действията, за които
ответницата сочи да е била натоварена да извърши и съответно е извършила
/например закупуване на лек автомобил, закупуване на обзавеждане, заплащане на
разноски за имота в град Черноморец, комплекс „Свети Никола“ и други/ тя не е
представила никакви доказателства, а още по-малко такива за изпълнение на
задължението да предаде полученото въз основа на тях. Даже напротив, по делото
са представени убедителни писмени доказателства за това, че таксите за
управление и поддържане, включително разходи за ток и вода на имота в град
Черноморец, собственост на Кирил Демин са плащани от него по банков път на
дружеството, което поддържа и управлява имота.
Всичко така казано мотивира
съда да счете направените от ответната страна възражения и оспорвания за изцяло
недоказани, а предявеният иск въз основа на фактите, на които е основан за
доказан изцяло по основание и размер, поради което и като такъв да го уважи.
С оглед отправеното в
тази насока искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата следва да бъде
присъдена сумата от 10819.13 лева, представляваща направени от нея в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски. В посочената по-горе сума се включва
внесената държавна такса за предявения и разгледан иск пред настоящия и пред
Бургаския районен съд при подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение в размер на сумата от 5654 лева, възнаграждението на
ангажирания по делото един адвокат пред настоящия съд, както и това на
последния във връзка със защитата му в рамките на заповедното производство в
размер от 2515.50 лева за първия и съответно от 2649.63 лева за районния съд. В
тази връзка следва да се отбележи, че направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е основателно досежно този за производството пред
Бургаския районен съд, но не и за това пред настоящия. Определено по правилата
на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията на нормата към момента на даване ход
по същество на делото, същото възлиза на сумата от 4356.17 лева. Ищцата
претендира такова в размер на сумата от 2515.50 лева, т.е. в размер под
минималния, поради което и очевидно няма как да се пристъпи към намаляването му
на изтъкнатото основание. Възнаграждението за един адвокат за защита в
производство за издаване на заповед за изпълнение, съобразно ал.7 на чл.7 от
наредбата, се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми, съобразно редакцията на нормата към посочения
по-горе момент. Анализът на ал.7-та сочи на това, че възнаграждението за процес
от вида на посочения по-горе не се определя като половината от стойността на
определеното по указания в ал.2 от същата разпоредба възнаграждение, а следва
да се определи като се използва там залегналия алгоритъм, но стойностите или
материалния интерес следва да бъде намален наполовина. В настоящия случай това
означава материалният интерес да бъде редуциран до сумата от 70654.36 лева
/половината от заявената искова претенция от 141308.71 лева, представляваща
равностойност на търсените 72250 евро/ и тази именно сума да се използва в
указания в ал.2 механизъм за изчисление на дължимото по ал.7 възнаграждение или
това означава, че същото се формира като сбор от сумата от 830 лева плюс 3%
върху горницата над 10000 лева или това са 3% върху сумата от 60654.36 лева,
което прави сумата от 1819.63 лева или общо се получава сумата от 2649.63 лева.
Уговореното в случая е в размер на сумата от 5000 лева или почти двойно над
минималния размер. При съобразяване на извършените от адвоката пред районния
съд действия - депозиране на заявление и приложения към него, фактическо
получаване на издадената заповед и изпълнителен лист, образуване въз основа на
последния на изпълнително производство, а също така и липсата на фактическата и
правна сложност на образуваното пред този съд производство, съдът намира, че
възнаграждение в размер на 5000 лева се явява прекомерно, поради което и същото
следва да бъде намалено до минимално установения от Наредбата размер, посочен
от съда по-горе и като следствие от това на ищцата се присъди сума за разноски
в по-нисък размер в тази им част. Необходимо е в заключение да се отбележи, че
за всички претендирани разноски са представени от нея съответни писмени
доказателства, удостоверяващи реалното им извършване, каквото е изискването на приложимата
и посочена по-горе разпоредба на ГПК, за да бъдат възложени в тежест на другата
страна.
Мотивиран от горното и
на основание чл.415 ал.1 във връзка с чл.422 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА за установено по
отношение на А.И.П. ***, че същата - ответник в настоящото производство дължи
на С.Ю.Д., гражданин на Руската Федерация, с адрес в Русия: Руска Федерация,
град Москва, ул.„Тверская“, дом 28, корпус 2, квартира 41 и адрес в България:
град Черноморец, местност „Аклади“, в.с. “Свети Никола“, апартамент СЗ-68 със
съдебен адрес *** чрез процесуалния и пълномощник сумата от 72250 /седемдесет и
две хиляди двеста и петдесет евро/ евро по запис на заповед, издаден на
01.08.2012 година в град Бургас и за която сума е била издадена в полза на
същата заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на депозиране на заявлението за издаване на посочената по-горе
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК в деловодството на Бургаския районен съд - 01.08.2016 година до нейното
окончателно изплащане.
ОСЪЖДА А.И.П. *** да
заплати на С.Ю.Д., гражданин на Руската Федерация, с адрес в Русия: Руска Федерация, град Москва,
ул.„Тверская“, дом 28, корпус 2, квартира 41 и адрес в България: град
Черноморец, местност „Аклади“, в.с. “Свети Никола“, апартамент СЗ-68 със
съдебен адрес *** чрез процесуалния и пълномощник сумата
от 10819.13 лева
/десет хиляди осемстотин
и деветнадесет лева и тринадесет стотинки/ лв., представляваща направени от нея
съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: