МОТИВИ
по ПРИСЪДА № 2/29.01.2013 г. по НОХД № 559/2012 година на Павликенски РС
Подсъдимият С.Х.В.,*** се обвинява в
това, че на 15.11.2012 г. в гр. С., в немаловажен случай държал в лек автомобил
"Опел Астра" с регистрационен № ********** акцизни стоки 20000 къса
/1000 кутии/ марка "BOHEMI NOUVEAU" без бандерол, когато такъв се
изисква по закон - чл. 100, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове,
като пазарната цена на акцизните стоки била 3390 лева, а дължимият акциз - 2860
лева. Районният прокурор квалифицира деянието като престъпление по чл. 234, ал.
1 от НК. В с.з. поддържа обвинението и го счита доказано. При определяне
наказанието предлага да се определи лишаване от свобода такова под средния размер
с приложението на чл. 66 от НК с подходящ изпитателен срок, както и да му се
наложи глоба съобразно имотното състояние.
Редовно упълномощеният защитник на
подсъдимия – адв. М., ВТАК моли подзащитният му да бъде оправдан, тъй като
деянието било несъставомерно от субективна страна - липсвали каквито и да било
доказателства той да е бил наясно какво има в автомобила.
Подсъдимият се явява в с.з. Дава
обяснения по обвинението и моли да бъде оправдан, тъй като до проверката не
знаел, че в автомобила има цигари.
По делото са събрани писмени и
веществени доказателства, изслушани са обясненията на подсъдимия, свидетелски
показания, съдебно-икономическа експертиза.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Х.В. е 44 годишен, живее
в гр. П. Неосъждан. Упражнява търговска дейност като ЕТ.
Свидетелката Е.М.И. е 36 годишна, живее
в същия град. Неосъждана. Собственик е на процесния лек автомобил - "Опел
Астра" с регистрационен № ***********, не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
Двамата се познавали - по думите им от
"квартала". Във връзка с дейността си като търговец В. няколкократно
ползвал автомобила на И. - комби е, както се вижда и на приобщения фотоалбум,
т.е. с по-голямо багажно отделение. Това ползване се установява и от
представените два АУАН за нарушения по ЗДвП. Така на 14.11.2012 година
подсъдимият отишъл до дома на свидетелката и поискал ключовете от автомобила,
тъй като на другия ден щял да му трябва. Последната се съгласила.
На 15.11.2012 година В., с взетия
автомобил се отправил в посока с. А., като пътят му минавал през гр. С. Там, в
следобедните часове свидетелите С. и Л. *** изпълнявали служебните си
задължения - били на пост на ул. "Росица". Видели лекия автомобил
"Опел Астра", управляван от подсъдимия и тъй като им се сторил
притеснен, а и както казва свидетеля Л. "понеже забелязахме още преди да
го спрем, че е със чужда регистрация" решили да го спрат за проверка.
В хода на същата, при поискване да им
представи оборудването на автомобила /аптечка, пожарогасител, триъгълник и
т.н./ В. тъй като бил наясно със състоянието му заявил, че няма такова и
полицаите "да пишат", т.е. да му съставят АУАН.
Те обаче настояли и подсъдимият отворил
багажника. Багажното отделение било покрито с т.нар. "завеса" -
фабрично монтирано пластмасово приспособление, което се издърпва над багажното
отделение и го покрива изцяло. При отварянето и на "завесата" под
стара тапицерия за автомобилна седалка се открили два големи кафяви кашона,
запечатани с тиксо. На един от кашоните имало лепенка на марка цигари.
Полицаите разпоредили на В. да отвори един от кашоните, за да видят какво има в
тях. Последният се подчинил и вътре се оказали стекове цигари, марка
"BOHEMI NOUVEAU" - същата марка, като лепенката на другия кашон.
Цигарите били без бандерол.
Свидетелите уведомили оперативния
дежурен и пристигнал съответния разследващ екип, а цигарите били иззети. Общото
им количество се оказало 100 стека или 20000 къса цигари.
Подсъдимият бил задържан за 24 часа и
след освобождаването му отишъл при св. И. и й разказал какво се случило.
Последната му казала, че цигарите са нейни и че съжалява, защото била забравила
да го предупреди.
Свидетелката И. в с.з. разказва, че
цигарите са нейни и ги била закупила от непознати за нея лица по 2 лева кутията
на пазара в гр. Плевен. Уговорката била продавачите да дойдат да й ги докарат в
тях. Действително й ги докарали и ги натоварили в автомобила, отвън не се
виждали, тъй като продавачите ги били завили. Мислела впоследствие да помоли
някой да й помогне да ги прибере у дома си, тъй като били тежки. Възможната
отговорност бе разяснена на свидетелката и същата потвърждава показанията си,
дадени още на досъдебното производство, като заявява, че вината е нейна.
Горната фактическа обстановка се изяснява
изцяло от обясненията на подсъдимия, дадени в с.з. и от показанията на
свидетелката Е.И., дадени също в съдебно заседание, отчасти от
показанията на св. С. и Л., от заключението на вещото лице по
назначената на досъдебното производство съдебна финансово-икономическа
експертиза, както и от представените с досъдебно производство № **********
година. по описа на РУП-П. писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира показанията на св. И.,
че цигарите са нейни - същите дава, след разясняване на последиците от
показанията й. Не е установен мотив да поема вината и да се подлага на
наказателна отговорност. Показанията й относно начина и мястото на покупката
звучат достоверно и свързано. Макар и да реализира относително нисък доход, то
същата разчита и на помощ от майка си, която работи в чужбина. Липсват каквито
и да било оборващи ги данни и доказателства по делото.
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия, че не знаел, че в автомобила има цигари. Същите с показанията на
свидетелката И. са еднозначни, хармонизират по-между си. Не е спорно по делото
подсъдимият да е ползвал процесния автомобил и да е бил наясно с техническото
му състояние и окомплектовката му - няколкократно е бил административно
наказван. Това удостоверява и логично обяснява неговото поведение при спирането
от органите на реда - дори и да се е притеснил, то е от съзнанието, че следва
още една глоба. Самите полицаи не отричат, че В. е съдействал на проверката -
не е направил опит да осуети тази проверка, да напусне местото, да не се
подчини на подадения му знак. Остава в противовес на досега изложеното
отразеното в протокола за изземване - на първо място същото се явява нечетливо,
а и подсъдимият дава логично обяснение за това, че първоначално се е опитал да
защити И.. Доколкото едно такова изявление по същество представлява
самопризнание, то същото освен че не е достатъчно и безспорно закрепено и не се
подкрепя от останалите по делото доказателства и не може да седи в основата на
една осъдителна присъда - чл. 116 от НПК.
Показанията на свидетелите Л. и С. в
частта, в която твърдят, че подсъдимият се притеснил като ги видял и най-вече
когато го накарали да отвори багажника, когато да бил заявил, че и във втория
кашон има "същото" и когато твърдят да са чули обясненията му пред
разследващия полицай, че цигарите били на някакви хора, които ще му се обадят,
съдът не кредитира, тъй като са опровергават от обясненията на подсъдимия и от показанията на
свидетелката И.. Не се подкрепят от каквито и да било други доказателства.
Прави впечатление, че показанията им са не подобни, ами направо еднакви, което
насочва на извода за предварително заучаване и пристрастност. По този начин са
обяснява и обстоятелството, че точно си спомнят обстоятелствата подкрепящи
обвинителната теза, а не помнят например с какви стъкла е бил автомобилът.
Следва да се има предвид и че показанията им в насока /ако се приемат
достоверни/, че подсъдимият е заявил във втория кашон да има същото и че подсъдимият
бил признал да превозва цигарите за други лица на практика възпроизвеждат
депозираните пред тях саморъчни обяснения на подсъдимия, които съдът приема
като производен факт /косвено доказателство/. А саморъчното обяснение, дадено
от подсъдимия, след като не е потвърдено в извършения по реда на НПК разпит на
подсъдимия, не може да се цени като годно доказателствено средство. Още
по-малко може да се приемат като такова показанията на оперативните работници
/в случая свидетелите Л. и С./, пред когото е заявено извънпроцесуално
„самопризнание”. От останалите само косвени доказателства не може да се направи
единствено възможния извод, че подсъдимия е осъществил състава на
престъплението по чл. 234, ал. 1 НК. Всичко изложено по-горе обуславя извода на
съда, че по делото, не само, че не се събраха категорични и безспорни
доказателства, но липсват и въобще такива, свързващи по какъвто и да било начин
подс. В. да е осъществил престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение.
В хода на досъдебното производство не
са направени никакви усилия да се съберат доказателства в тяхна подкрепа,
респективно на обвинителната теза - не са иззети и търсени следи, не е
проследен мобилния телефон на подсъдимия дали някой ще го потърси, по делото
липсва дори елементарно първоначално снемане на обяснения от подсъдимия -
изключително обстоятелство в дейността на разследващите органи, доколкото
наблюденията на настоящия състав са, че винаги досега са били снемани обяснения
по един или друг начин.
Впрочем по твърденията на подсъдимия и
защитата такова е било осъществено, но доколкото казал това, което и в с.з.
очевидно те не са намерили място в кориците на делото.
Съдът кредитира заключението на в.л. по
назначената в хода на досъдебното производство съдебна финансово-икономическа
експертиза, прието и неоспорено от страните в съдебно заседание, от което е
видно, че общия брой на иззетите кутии цигари без акцизен бандерол е 1000 бр.
Общата пазарна стойност на акцизните стоки без бандерол - тютюневи изделия е
3390 лв., а общата стойност на невнесения акциз в полза на Републиканския
бюджет е 2806 лв.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:
Имайки предвид описаната по-горе
фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция счита, че обвинението по
чл. 234, ал. 1 от НК срещу подсъдимия С.Х.В., ЕГН ********** не е доказано.
Съставът на процесното престъпление –
продажба или държане на акцизни стоки без бандерол (чл. 234, ал. I) се намира в
глава VI, раздел II от особената част на НК – „Престъпления в отделни стопански
отрасли". Систематичното място на тази норма се определя от обекта на
посегателство – търговските отношения, които съществуват в условията на пазарно
стопанство. Предмет на престъплението са акцизни стоки без бандерол. Под
бандерол или бандеролен знак (стикер) се разбира държавна ценна книга, която се
издава от Министерство на финансите и представлява специална хартиена лента с
нанесени трайни знаци, доказваща внасянето на дължимия акциз. По силата на
Закона за акцизите задължени да подават справка-декларация за бандероли
(стикери) са производителите и вносителите на акцизни стоки.
Субект на престъплението е всяко
наказателноотговорно лице, включително и физическите лица, които представляват
юридически лица – производители и вносители на акцизни стоки без бандерол. Без
значение за наказателната отговорност на дееца е обстоятелството, дали към
момента на извършване на деянието е установен собственикът, производителят или
вносителят на стоките.
Изпълнителното деяние се изразява в две
форми – продава или държи на склад акцизни стоки без бандерол./ При втората
форма на изпълнителното деяние, която е от значение в настоящия случай
съществува известна трайност в поведението на дееца. Задължението на
производителите за поставяне на бандерол върху стоките следва да се изпълни
преди тяхното изнасяне от производственото предприятие.
Предмет на обвинението са единствено
въведените с обвинителния акт действия на подсъдимия, според които В. държал
акцизни стоки без бандерол – цигари в процесния автомобил. В хода на съдебното
следствие, обстоятелствата предмет на доказване
по чл. 102, т. 1- 3 от НПК, следва да бъдат отделно и безспорно установени.
Видно от изложеното по-горе деяние е
налице и настоящият състав намира, че от обективно страна В. на 15.11.2012 г. в
гр. С., в немаловажен случай на практика да е превозвал в лек автомобил акцизни
стоки 20000 къса /1000 кутии/ марка "BOHEMI NOUVEAU" без бандерол,
когато такъв се изисква по закон - чл. 100, ал. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове, като пазарната цена на акцизните стоки била 3390 лева, а
дължимият акциз - 2860 лева. Безспорно се установи, че процесните цигари са били
без акцизен бандерол и че такъв е изискуем - чл. 100, ал. 1 от ЗАДС,
съответната им стойност и тази на невнесения акциз.
За разлика обаче от горното по делото с
предвидените в закона възможни доказателствени средства не се установи В. да е
знаел какво точно превозва, т.е. деянието се явява несъставомерно от субективна
страна. По делото е налично признание от трето лице, собственик на процесния
автомобил, т.е. държането е било във възможностите й. Всички доказателства по
делото сочат по един начин несъмнен и
категоричен начин, че предметът на престъплението се е намирал единствено и само във фактическата власт на
свидетелката И..
При това положение следва да се приеме,
че в съдебната фаза на процеса не беше
постигната желаната от закона еквивалентност между твърденията по обвинителния
акт и събрания доказателствен материал, което води до извода за необоснованост
на обвинителната теза. С разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, по аргумент за
противното, се забранява на съда да признае подсъдимия за виновен, ако
обвинението не е доказано по несъмнен начин. Такава несъмненост, съгласно
еднозначната практика на ВКС, е налице, когато обстоятелствата по чл. 102, т.
1-3 НПК са установени по начин, който не поражда съмнение относно тяхното
действително осъществяване. Има ли съмнение по съществуването на някое от
обстоятелствата от задължителния предмет на доказване, осъдителна присъда не
може да бъде постановена. По силата на чл. 303, ал. 1 НПК предположенията, т.е.
хипотетичните, абстрактните и дори реалните възможности за съществуването на
определен факт, обстоятелство или положение в миналото, също съставляват
недопустимо основание за постановяване не само на осъдителна, но и на
оправдателна присъда – ар. и от чл. 305, ал. 6 НПК.
Съмнението и предположението относно
доказаността на обстоятелствата по чл. 102, т. 1-3 НПК са законова пречка, т.е.
недопустими основания за признаването на подсъдимия за виновен. В зависимост от
характера и категорията на обстоятелствата, спрямо които е възможно пораждане
на съмнение или служене с предположение, съдът на конкретно предвиденото
основание в чл. 304 НПК, е длъжен да постанови присъда, с която да признае
подсъдимия за невинен. Разбира се, същите основания могат да имат самостоятелно
проявление и извън съмнението и предположението. Тези основания са налице,
когато: а) не е установено, че деянието е извършено; б) не е установено, че е
извършено от подсъдимия; в) не е извършено виновно от подсъдимия; г) деянието
не съставлява престъпление.
Обстоятелствата от първите три
основания имат обективен характер (включително и вината, като обективен факт в
съзнанието на дееца, независимо, че съставлява субективно психическо отношение
към резултата). Обстоятелствата, включени в последното основание, могат да имат
и чисто субективен характер, т.е. да съставляват само специфична субективна
даденост за личността на подсъдимия, която да изключва съставомерността или
наказуемостта на деянието: липса на особено предвидено в закона качество за
субекта на престъплението, липса на субективна годност за носене на наказателна
отговорност и др.
Предвид изложеното и поради
недоказаност на обвинението, съдът намира, че не се установи на 15.11.2012 г. в
гр. С., в немаловажен случай виновно да е държал в лек автомобил "Опел
Астра" с регистрационен № ************* акцизни стоки 20000 къса /1000
кутии/ марка "BOHEMI NOUVEAU" без бандерол, когато такъв се изисква
по закон - чл. 100, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, като
пазарната цена на акцизните стоки била 3390 лева, а дължимият акциз - 2860 лева
и след като не е налице виновно извършено от подсъдимия деяние по чл. 234, ал.1
от НК, то съгласно чл. 304 от НПК, съдът го призна за невинен и го оправда по
това обвинение.
На основание чл. 53, ал. 2, б. А от НК
веществените доказателства – 1000 бр. кутии с цигари без поставен върху тях
бандерол, следва да се отнемат в полза на държавата.
При този изход на процеса и на
основание чл. 189, ал. 4 от НПК направените по делото разноски в размер на 115
лева остават за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
Б.Н.