Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
… …
град Кърджали, 23.01.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ………......…. в публично заседание ……………...
на
двадесет и седми декември ……………………..………………….……....….…………..……..…....…………
през
2018/две
хиляди и осемнадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при
секретаря …………………………………….………… Мариана Кадиева,
...........................................
като
разгледа докладваното от ............................. съдията Виктор Атанасов
..............................
административно
дело №397
.... по описа за .......................... 2018 година
..............................
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е административно, по реда на Раздел І на Глава Х /чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба на
М.Е.Н., с постоянен и настоящ
адрес:***, с ЕГН **********,
подадена чрез упълномощен процесуален представител – адв.Д.Ш. от АК-***, против Решение с Рег.№1947р-18979 от 19.10.2018 год., издадено от началника на Районно
управление/РУ/ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.58,
ал.1, т.7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/, на жалбодателя е
отказано издаването на разрешително за придобиване на огнестрелно оръжие с
гладкостенна цев за ловни цели и боеприпаси.
Жалбодателят заявява в жалбата, че в законоустановеният
срок оспорва пред съда посоченото решение,
като счита същото за незаконосъобразно, издадено в нарушение на
материалния закон и на административно производствените правила. В жалбата
сочи, че от *** год. е редовен член на Ловно-рибарско сдружение „Родопи” - *** и притежава билет за лов №***, редовно
издаден от ДГС - град Момчилград и че членската му карта и ловният билет са
редовно презаверени за 2018 год., като същите били
валидни и към настоящия момент. Сочи също, че тъй като отговаря на всички
законови изисквания, на 08.08.2018 год. депозирал заявление до началника на РУ - Кърджали, с което, на основание чл.76 от ЗОБВВПИ, поискал
издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие с гладкостенна цев, за ловни цели, но с
Решение Рeг.№1947р-18979 от 19.10.2018 год., издадено от началника
на РУ - Кърджали по преписка №***/*** год., на основание чл.58, ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ, му било отказано издаването на такова разрешение. Жалбодателят
излага доводи за незаконосъобразност на това решение, като сочи, че в
изпълнение на чл.83, ал.1 от ЗОБВВПИ, при постъпване на документите по чл.76,
ал.1 от същия закон, ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, оценява пълнотата и
съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на разрешение
и извършва при необходимост проверка на място на обектите и на основание чл.83,
ал.2 от ЗОБВВПИ, при констатиране на непълноти и/или несъответствия с
изискванията на този закон, органът по ал.1 уведомява писмено заявителя и дава
указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал.5 спира да
тече. Твърди, че в случая това задължение на началника на РУ - Кърджали не е
било изпълнено и че допуснатият порок на административното производство
представлява съществено процесуално нарушение и е довело до неправилно
приложение на материалния закон. На следващо място, жалбодателят
сочи, че за да постанови отказ за издаване на исканото разрешение,
административният орган е изложил съображения, които са ирелевантни
с направеното искане, както и несъставомерни с
приложената законова норма, като счита, че в решението практически липсват
мотиви относно причините за постановения
отказ. Намира, че това е
така, като излага съображения за това, като сочи, че решението за отказ за
издаване на исканото разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие е издадено
на основание чл.58, ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ, според която, разрешение не се издава
на лице, което през последните три години, три и повече пъти е нарушавало
обществения ред, за което са му налагани административни наказания, а като
конкретна причина за отказа, административният орган посочил факта, че от
извършената проверка на документите по преписката и проверка в информационните
масиви на МВР било установено, „… че за последните три години системно е
нарушаван ЗДвП, за което има съставени АУАН и съответно издадени наказателни
постановления”. Сочи също,
че в обстоятелствената част на обжалвания административен акт се твърди
конкретно, че срещу заявителя през 2015 год. бил съставен АУАН по чл.23, ал.1
от ЗДвП - неспазване на нужната
дистанция от движещо се пред него друго превозно средство, АУАН по
чл.315, ал.1, предл.ІІ
от КЗ, чл.147, ал.1 и чл.157, ал.6 от ЗДвП - управление на МПС
без да носи необходимите документи - застрахователна полица, технически преглед
и контролен талон; през 2016 год. - АУАН по чл.157, ал.6, чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП - управление на МПС без контролен талон и през 2018 год. - АУАН по чл.21,
ал.1 от ЗДвП - управление на МПС с неразрешена скорост в населено място. Жалбодателят твърди, че преди всичко, от така изложената
обосновка и посочване на период - „от 2015 год. до 2018 год.”, на него,
като заинтересовано лице, не му става ясно, дали действително през последните
три години е нарушил три и повече пъти обществения ред, за което са му били
наложени административни наказания, като твърди, че това не е така, а и нещо
повече - на 30.07.2018 год. не бил извършил твърдяното в обжалваното решение
нарушение на ЗДвП, като нарушението било извършено от трето лице, а именно - от
А. В. Й. от ***, ул.„***” №*** и в тази връзка депозирал декларация по чл.188 от ЗДвП, с която предоставил информация на административнонаказващия
орган за посоченото нарушение. Отделно от това, жалбодателят
счита, че дори да се приеме, че за последния три годишен период срещу него са
били съставени посочените в решението АУАН и са били издадени съответно НП,
този факт не съставлява съставомерно основание за
постановяване на отказ да му бъде издадено исканото разрешение, като сочи, че
съгласно Тълкувателно решение №4 от 06.06.2008 год. на ВАС на РБ - Общо
събрание, във връзка със законосъобразното приложение на нормата на ЗОБВВПИ,
съдът е приел, че не всяко нарушение на правовия ред се счита за нарушение на
обществения ред в смисъла, употребен от законодателя и че поради това,
понятието следва да се тълкува и прилага стеснително. Сочи, че по смисъла на
ЗОБВВПИ, за да е основание за отказ за издаване на разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие неспазването на обществения ред, нарушението трябва да е от
такова естество, че макар и осъществяващо фактически състав на административно нарушение
по друг закон, да показва непригодност на
лицето да извършва правно регламентирана дейност по ЗОБВВПИ и че в
цитираното ТР е прието, че основание за отказ за издаване, отказ за
продължаване на срока или за отнемане на разрешение за придобиване, съхраняване,
носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, са тези
нарушения, извършени от лицето, което иска издаване на разрешението, респ. на
което се отнема издаденото разрешение, с които се засягат обществените
отношения, свързани с реда и спокойствието, със сигурността на гражданите и
сочат на невъзможността лицето да упражнява дейност, подчинена на режима на
специалния закон - ЗОБВВПИ. Поради това жалбодателят
счита, че като е приложил неправилно материалноправните
разпоредби, относими към разглеждания случай, административният орган е издал един незаконосъобразен административен акт, който
следва да бъде отменен. Предвид изложеното, жалбодателят
моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Решение Рег.№1947р-18979 от
19.10.2018 год., издадено от началника на РУ - Кърджали по преписка №***/*** год.
и да върне преписката на административния орган с
указание за издаване на исканото
разрешение.
Редовно призован за съдебно заседание, жалбодателят М.Е.Н. от ***, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по жалбата – началникът
Районно управление – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител – главен юрисконсулт при ОДМВР – Кърджали М. П., която
оспорва жалбата и я счита за неоснователна, а оспорения акт намира за
законосъобразен. Сочи, че за издаването на оспорения отказ, административният
орган се е позовал на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.7 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/ и че според тази норма,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси не се издават на лице, което през последните три години,
три или повече пъти е нарушавало обществения ред, за което са му налагани
административни наказания, както и че административният орган се е позовал на
Тълкувателно решение №4 от 06.06.2008 год. по Тълкувателно дело №1/2008 год. на
ВАС на РБългария. Сочи, че в тълкувателното решение е посочено, че основание за отказ за издаване, отказ
за продължаване на срока или за отнемане на разрешение за придобиване,
съхранение, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и
боеприпаси, са административните нарушения, извършени от лицето, адресат на
акта, с които се засягат обществените отношения, които са свързани с реда,
спокойствието и сигурността на гражданите и сочи на обществена опасност на
личността на извършителя, която от своя страна поставя под съмнение
възможността да упражнява дейност, подчинена на режима на специалния закон и че
неспазването на обществения ред, според това тълкувателно решение, трябва да е
от такова естество, че макар и осъществяващо фактическия състав на административно
нарушение по друг закон, да показва непригодност на лицето да извършва правно
регламентирана дейност по ЗОБВВПИ. Сочи, че в конкретния случай, през
последните три години, против жалбодателя са били
издадени няколко наказателни постановления за извършени от него нарушения на
ЗДвП и КЗ и при преценка на тези релевантни факти и съобразявайки се с
Тълкувателно решение №4/06.06.2008 год., административният орган е преценил, че
с нарушенията - управление на МПС с превишена скорост в населено място и причиняване
на ПТП, може да се обоснове извод, че са налице предпоставките на чл.58, ал.1,
т.7 от ЗОБВВПИ, доколкото засягат реда, спокойствието и сигурността на
гражданите и сочат по-висока степен на обществена опасност на адресата на акта
и непригодност на лицето да извършва правно регламентирана дейност по ЗКВВООБ и
че в този смисъл била и практиката на ВАС. Сочи, освен това, че при извършена
проверка в информационните масиви на МВР било установено, че за последните три
години лицето системно е нарушавало ЗДвП, за което е санкционирано с влезли в
сила наказателни постановления и че съгласно методическите указания по
прилагането на ЗОБВВПИ е извършена проверка по местоживеене, при която било
установено, че М.Е.Н. ***, а освен това, жалбодателят
*** и че за лицето имало данни ***. Счита, че независимо от това, че М.Н. е
реабилитиран, съобразявайки събраните данни от извършеното проучване по
местоживеене, начин на живот, криминалистична и
съдебна регистрация, както и описаните нарушения, с оглед високата степен на
риск за обществения ред и сигурност, е постановен отказ по смисъла на чл.58,
ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ, за издаването на разрешение за дейности с огнестрелно
оръжие и боеприпаси. С оглед гореизложеното, счита обжалваното решение за
законосъобразно, а подадената жалба за неоснователна и моли същата да бъде
оставена без уважение.
По делото е постъпило и писмено становище от началника
на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, в което същият счита, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В становището се сочи, че жалбодателят М.Е.Н. е бил осъждан през *** год., през ***
год. и през *** год., по посочените текстове от НК, като са му били налагани
наказания „***” и „***”, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК и че същият, с влязло в сила на 31.07.2018 год. определение на
Районен съд – Кърджали по посоченото ЧНД, е реабилитиран, на основание чл.87 от НК. В становището се сочи също, че при извършена проверка в информационните
масиви на МВР е било установено, че през последните три години жалбодателят системно е нарушавал ЗДвП, за което имал
съставени АУАН и издадени наказателни постановления, като същите са посочени в становището и е
изложен довод, че тези нарушения, извършени през периода от *** год. до ***
год. могат да обосноват извод, че са такива по чл.58, ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ,
доколкото засягат реда, спокойствието и сигурността на гражданите и сочат на
по-висока степен на обществена опасност.
В становището се сочи, че независимо от това, че М.Е.Н. е реабилитиран,
съобразявайки събраните данни от извършеното проучване по местоживеене, начин
на живот, криминалистическа и съдебна регистрация,
както и описаните нарушения, с оглед високата степен на риск за обществения ред
и сигурност, е постановен обжалвания отказ, на основание чл.58, ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Оспореното Решение с Рег.№1947р-18979 от 19.10.2018 год., издадено от
началника на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, е връчено лично на жалбодателя М.Е.Н., на 19.10.2018 год., видно от
подписаната и оформена разписка за връчване към решението/л.18/, с положен подпис на получателя и дата на връчване, а
жалбата срещу него, ведно с приложени доказателства, е подадена направо в
Административен съд – Кърджали на 02.11.2018 год., регистрирана с Вх.№*** от
същата дата, т.е. жалбата е подадена, макар и не по установения ред, точно на
14/четиринадесетия/ - ден след връчването на оспореното решение или в рамките
на законоустановения 14/четиринадесет/ - дневен срок
по чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата, освен това, е подадена от лице – негов
адресат, за когото решението е неблагоприятно, в предвидената от закона форма и
с изискуемото се съдържание, поради което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
Производството пред
административния орган е
започнало по повод заявление с
Вх.№***/*** год. от М.Е.Н., подадено до
началника на РУ – Кърджали, за издаване на разрешение за придобиване,
съхранение и носене на огнестрелно оръжие – 1/един/ брой ловна пушка с
гладкостенна цев, за ловни цели/л.49/. Към
искането са били приложени изискуемите се документи, както следва:
Декларация от *** год., подадена на
основание чл.76, ал.4, т.2 и т.3 от ЗОБВВПИ, от М.Е.Н./л.50/;
Удостоверение с №*** от *** год.,
издадено от Окръжна прокуратура – Кърджали/Приложение №3 към чл.13, ал.2 от ИДПРБ/, на М.Е.Н./л.52/,
в което е посочено, че срещу него няма обвинения по неприключили наказателни
производства; Медицинско удостоверение с Изх.№***/*** год./с бл.№***/, издадено
от Държавна психиатрична болница – Кърджали, на М.Е.Н./л.53/, в което е
удостоверено, че лицето не е с психично заболяване и не се установяват психични
отклонения в момента; Свидетелство
за съдимост с Рег.№*** от *** год., на М.Е.Н. от ***, издадено от Районен съд –
Кърджали/л.51/, в което е посочено,
че лицето „Не е осъждано”; Членска карта сер.*** №***,
издадена от ЛРС „Родопи – Момчилград”, на М.Е.Н., заверена, с платен членски
внос за 2018 год. и Билет за лов №***, издаден от ДГС – ***, на М.Е.Н., с
редовна заверка за 2018 год./л.9, л.54/;
Заверено копие от Свидетелство за завършено основно образование сер.*** бл.№***, Рег.№*** от *** год., издадено от ОУ
„Никола Йонков Вапцаров” ***, ***/л.55/.
По
повод така подаденото заявление, с писмо *** от *** год. на ***, адресирано до
началника на сектор „ОП” при РУ – Кърджали и до началника на сектор КП при РУ -
Кърджали/л.47 и л.48/, на
основание Методически указания, утвърдени със Заповед №***/*** год. на
министъра на вътрешните работи, е изискано в срок до 17.08.2018 год., да се
извърши проучване на заявителя М.Е.Н.,
кандидатстващ за издаване на разрешение за придобиване на ловно оръжие. По повод
това писмо, от полицейски служител – *** в РУ – Кърджали К. Ц. е изготвена,
доста нескопосано, характеристична справка с Рег.№*** от *** год./л.46/, в която е отразено, че при извършена справка в
информационните масиви на МВР било установено, че срещу М.Е.Н. има регистрирани четири ЗМ: ЗМ №***
год. на РУ – Кърджали, по чл.343в от НК; ЗМ №*** год. на КАТ „ПП” – Кърджали,
по чл.343в от НК, като от справката не става ясно, какво се е случило с тези
ЗМ, съответно образувани ли са били досъдебни производства по тях и как са
приключили същите. Посочени са и ЗМ №*** год. на РУ – Момчилград, по чл.194 от НК и ЗМ №*** год. на РУ – Момчилград, по чл.195, ал.1 от НК, като отново от
справката не става ясно, какво се е случило с тези ЗМ, съответно образувани ли
са били досъдебни производства и как са приключили същите. Посочени са и две
осъждания, съответно на РС – Момчилград, по чл.197, т.3 от НК*** и на РС –
Кърджали, по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, ***/вероятно
се има предвид „***”/. В характеристичната справка полицейският служител е
отразил, че лицето, ***, макар и по никакъв начин да не става ясно, как *** е
стигнал до тези категорични „заключения”, като в края на справката е дадено и
мнение, че на М.Е.Н. не може да
му бъде издадено разрешително за придобиване, съхранение и носене на оръжие.
По
административната преписката е приложена и Справка от *** год. относно
извършено проучване на кандидата за придобиване на разрешение за дейности с ООБ
– ловно оръжие: М.Е.Н. от ***, изготвена
и подписана от К.М./л.45/, като
никъде в тази справка не е отразено, каква длъжност заема изготвилия справката
и къде, респ. не става ясно, дали същият е полицейски служител и какъв, респ.
каква длъжност заема и къде. В тази справка също е посочено, че от извършената
проверка в масивите на МВР се установило, че има данни за *** от страна на кандидата,
като същите са „описани” по следния начин: „1. №*** РС Кърджали по чл.343в,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63,
ал.1 от НК. 2. №*** РС Кърджали по чл.343в, ал.2 от НК. 3. №*** РС Момчилград
по чл.197, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.2-6. 4. №*** РС
Кърджали по чл.354а, ал.3, т.1”. От така направеното „описание” на криминалните
прояви на кандидата, по никакъв начин не става ясно, дали посочените номера,
респ. дати, са на някакви регистрирани заявителски
материали, дали на досъдебни производства, дали на образувани наказателни дела
в съответните районни съдилища или пък са номера на някакви присъди или други
съдебни актове или на нещо друго. В тази справка накрая, в едно изречение е
отразено, че „За лицето има данни за ***.”,
но по никакъв начин не е обосновано или посочено, от къде и как са установени
тези данни.
Така,
след извършената служебна проверка и проучване по повод подаденото от М.Е.Н. от *** заявление за издаване на разрешение
за придобиване на огнестрелно оръжие/гладкостенна пушка/ за ловни цели, от ***
при РУ на МВР – Кърджали е била изготвена Докладна записка с Рег.№*** от ***
год., до началника на РУ – Кърджали/л.24-л.26/, в която
вече относително коректно са описани три НОХД, по които лицето е било осъдено:
НОХД №*** год. на Районен съд – Кърджали, по което с Присъда №*** год. е било
осъдено на наказание „***”, за престъпление по чл.343в от НК; НОХД №*** год. на
Районен съд – Момчилград, без посочен номер и дата на присъда или споразумение,
по което е било осъдено на наказание „***”, за престъпление по чл.197, т.3, във
вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр.
с чл.194, ал.1 от НК и НОХД №*** год. на Районен съд – Кърджали, без посочен
номер и дата на присъда или споразумение, по което е било осъдено на наказание
„***”, за срок 3/три/ месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1
от НК, е било отложено за срок от 3/три/ години, за престъпление по чл.354а,
ал.3, т.1 от НК. Следва да псе отбележи, че в тази докладна записка коректно е
посочено, че с Определение №228 от 23.07.2018 год. по ЧНДело
№*** год., вероятно по описа на РС – Кърджали, кандидатът М.Е.Н. е реабилитиран, на основание чл.87 от НК, за
осъжданията му и по трите, описани по-горе, НОХД, както и е посочено, че
определението за реабилитация е влязло в законна сила на 31.07.2018 год. и
съответно, че важи общото правило на чл.85, ал.1 от НК, а именно – че са
заличени последиците от осъждането. В същата докладна записка е отразено, че
при извършена проверка в информационните масиви на МВР е установено, че за
последните три години лицето системно е нарушавало ЗДвП, за което има съставени
актове и издадени наказателни постановления, като са описани годините, в които
са съставяни актовете и съответно,
нарушените разпоредби от ЗДвП, като е видно, че е описано и едно нарушение на
Кодекса за застраховането/КЗ/. В докладната записка от изготвилия я *** е
прието, че независимо от това, че кандидатът М.Н. е реабилитиран, съобразявайки
събраните данни от извършеното проучване по местоживеене, начин на живот, криминалистическа и съдебна регистрация/каквото и да се има предвид под „съдебна регистрация”/, както и
описаните нарушения, с оглед високата степен на риск за обществения ред и
сигурност, че е нецелесъобразно издаването на разрешение за дейности с
огнестрелно оръжие и боеприпаси – предмети с висока степен на обществена
опасност , което би могло да предизвика
заплаха за останалите членове на обществото. Предвид това, с докладната записка
е предложено да се постанови отказ по смисъла на чл.58, ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение за
придобиване на огнестрелно оръжие с гладкостенна цев и боеприпаси, за ловни
цели.
След
изготвянето и депозирането на Докладната записка с Рег.№*** от *** год. на РУ
на МВР - Кърджали, на 19.10.2018 год. началникът на РУ - Кърджали към ОДМВР –
Кърджали е постановил оспореното Решение с Рег.№1947р-18979 от 19.10.2018 год./л.22-л.23/, с което, на основание чл.58,
ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ, на жалбодателя М.Е.Н. от *** е отказано издаването на разрешение за придобиване
на огнестрелно оръжие с гладкостенна цев и боеприпаси, за ловни цели.
За
да постанови акта си, в мотивите към оспореното решение административният орган
е посочил, че кандидатът е представил
необходимите документи по чл.76 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВГВД/ и че на основание чл.83, ал.1 от ЗОБВВПИ е извършена проверка
по актуалността и верността на документите и на обстоятелствата по чл.61, ал 4.
от ЗОБВВПИ. В мотивите е отразено, че от извършената проверка на документите по
преписката и проверка в информационните масиви на МВР е установено, че за
последните три години кандидатът системно е нарушавал ЗДвП, за което има
съставени АУАН и съответно издадени наказателни постановления, като е посочено,
че през *** год. му е съставен АУАН по чл.23, ал.1 от ЗДвП и издадено НП, че
през същата година му е бил съставен АУАН за нарушение по чл.315, ал.1 пр.2 от КЗ, чл.147, ал.1 и чл.157, ал.6 от ЗДвП и са издадени НП и че през *** год. му
е бил съставен АУАН за извършени нарушения по чл.157, ал, 6, чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП и са издадени НП. Посочено е също, че на 30.07.2018 год., за нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП му е била наложена „глоба”, за управление на МПС с
неразрешена скорост в населено място. В мотивите е прието, че посочените
нарушения за периода от *** год. до *** год. засягат реда, спокойствието и
сигурността на гражданите и сочат по-висока степен на обществена
опасност/неясно чия, вероятно на лицето-кандидат/. Поради тези мотиви и така
изложените фактически основания, административният орган – началник РУ–
Кърджали към ОДМВР - Кърджали, на основание чл.58, ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ, е
постановил с решението си отказ да се издаде разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие с гладкостенна цев и боеприпаси, за ловни цели, на жалбодателя М.Е.Н. от ***.
Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, в настоящото производство съдът следва да провери законосъобразността на
издадения административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като установи
дали акта е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправни разпоредби по
издаването му и съответен ли е същия с целта на закона. Така, при така установеното
от фактическа страна и при извършената служебна проверка за законосъобразност
на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен
състав, от правна страна приема следното:
Съдът намира най-напред, че
административният акт, предмет на оспорване в настоящото производство, е
издаден от материално и териториално компетентен орган. Заявленията, по
образец, за получаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия
и боеприпаси за тях, се подават, съгласно чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ, до директора
на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР, по постоянния адрес на
заявителя и съответно, съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, директорът на ГДНП на
МВР или оправомощено от него длъжностно лице,
съответно началникът на РУ на МВР по постоянния адрес на заявителя, издава
разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му, в
едномесечен срок от подаване на заявлението. В случая, решението е издадено от
началника на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, който се явява материално, а и
териториално компетентния административен орган, с оглед обстоятелството, че
постоянният, а и настоящият адрес на
заявителя М.Е.Н., е на територията на ***.
На следващо място, оспореното решение е
издадено в изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила при издаването му.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на жалбодателя, инвокирани в
жалбата, че са допуснати съществени нарушения на тези правила и по-конкретно
оплакването, че съответният административен орган оценява пълнотата и
съответствието на подадените документи с изискванията за издаване на
разрешението и при необходимост извършва проверка на място на обектите и че на
основание чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, при констатиране на непълноти и/или
несъответствия с изискванията на този закон, органът уведомява писмено
заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът
по ал.5 на чл.83 спира да тече и че в случая, това задължение на началника на
РУ - Кърджали не било изпълнено, както и че този допуснат порок на
административното производство представлява съществено процесуално нарушение и
е довело до неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка съдът
намира, че в случая, не е налице непълнота или несъответствие на подадените
документи от страна на жалбодателя Н., като
представените от същия документи към заявлението за издаване на разрешение за
придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях за ловни цели,
съответстват на изискванията на чл.76, ал.3 и ал.4 и чл.77, ал.2 от ЗОБВВПИ,
поради което и органът не е констатирал такава непълнота или несъответствие и
не е имало за какво да уведомява жалбодателя, като е
повече от ясно, че отказът е постановен не заради такава непълнота или
несъответствие на изискуемите се документи.
На следващо място, във връзка с правилното приложение на материалноправните норми на закона, каквото нарушение се
твърди и в наличието на което, всъщност, се състои и второто основно оплакване
в жалбата, съдът намира, че изложените доводи и аргументи в тази насока са
основателни, поради следното:
В случая се касае до искане за издаване на разрешение за придобиване,
носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие с гладкостенна цев/1 брой
ловна пушка/ и боеприпаси за него, за ловни цели. Предвид на това, настоящият
съдебен състав намира, че при всяко сезиране на административния орган с искане
за издаване на такова разрешително, същият е длъжен да извърши проверка за
липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в
закона, за придобиване, притежаване и носене на огнестрелно оръжие.
Придобиването, притежаването, съответно носенето и възможността за употреба на
огнестрелно оръжие, е дейност, която представлява източник на определена
опасност за обществото и поради това, законодателят е поставил възможността за
упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които
следва да бъде установено. Предвид това, правилно административният орган е
изследвал предпоставките по чл.58 от ЗОБВВПИ, като според настоящият съдебен
състав, по отношение на жалбодателя Н. са налице
всички предпоставки на ЗОБВВПИ при изпълнението на които възниква основание да
се иска и да се издаде разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие с
гладкостенна цев, за ловни цели. Жалбодателят Н. е
представил документите по чл.76, ал.3, 4 и 7, както и редовно заверен билет за
лов, за 2018 год., изискуем по чл.77, ал.2 от ЗОБВВПИ, като е удостоверил, че спрямо него не са налице отрицателните
условия на чл.58, ал.1, т.1, т.1а от ЗОБВВПИ – навършил е 18години, има
завършено основно образование, както и основателна причина – ловни цели,
удостоверена от членската карта, издадена от ЛРС „Родопи - Момчилград” и от
която е видно, че същият е член на сдружението още от *** год. и редовно е
заплащал и членския си внос, както и от билета за лов, заверен за цялата 2018
год. Представил е свидетелство за съдимост, издадено от Районен съд – Кърджали,
в което изрично е удостоверено, че лицето не е осъждано и удостоверение от
Окръжна прокуратура – Кърджали, за липса на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.2
от ЗОБВВПИ, медицинско удостоверение от Държавна психиатрична болница –
Кърджали, че е психично здрав – не е регистриран с психично заболяване и без
психични отклонения към момента на издаване на удостоверението, с което
удостоверява липсата на основание за отказ по чл.58, ал.1, т.4, а за останалите
предпоставки е извършена служебна проверка, видно от цитираните по-горе справки
и докладна записка, в които не са посочени никакви данни за това, през последните три години жалбодателят задължително да е настаняван в лечебни
заведения по глава пета, раздел II от Закона за здравето или да е лекуван за
употреба на наркотични вещества; не са посочени никакви данни, през последните
три години жалбодателят два или повече пъти да е
настаняван в заведение за отрезвяване; не са посочени никакви данни през
последните три години спрямо жалбодателя да са
налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие, т.е. по
отношение на жалбодателя М.Н. не са налице и
отрицателните условия по чл.58, ал.1, т.5, 6 и 8 от ЗОБВВПИ. По преписката няма
данни, също така, да е получено и уведомление по чл.182, ал.2 или чл.221, ал.6
от ДОПК, посочено като основание за отказ по чл.58, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ. Във
връзка с горното съдът намира за нужно да отбележи, че посоченото в докладната
записка
с Рег.№*** от *** год., а и в изготвената
преди това справка от *** год./на л.45/,
че „За лицето има данни за ***”, е
едно напълно голословно твърдение, неподкрепено с абсолютно никакви конкретни
факти и обстоятелства, като по никакъв начин не става и ясно, откъде или от
кого и как са придобити тези т.нар. „данни” и правилно, предвид това,
административният орган, постановил решението за отказ, не се е позовал в
мотивите към същото и на тези „данни”.
Така, всъщност, спорният въпрос в настоящото производство се свежда до
това, дали по отношение на жалбодателя М.Н. е налице
отрицателната предпоставка по чл.58, ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ, която норма
регламентира, че Разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества
и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което
през последните три години три или повече пъти е нарушавало обществения ред, за
което са му налагани административни наказания. За да приеме, че по отношение
на жалбодателя Н. е налице тази отрицателна
предпоставка, административният орган се е позовал на съставени срещу него
актове за нарушения по ЗДвП, един акт за нарушение по КЗ и на издадените въз
основа на тях наказателни постановления. Същите, обаче, не са посочени
конкретно като номер и дата на издаване и наказващ орган, от който са издадени,
като са посочени единствено годините, в които са били издадени, но към
изпратената в съда административна преписка са приложени 4 акта за
административни нарушения и 4 издадени наказателни постановления срещу жалбодателя Н., приети от съда като доказателство, като
следва да се приеме, че това са именно наказателните постановления, на които се
позовава административният орган в мотивите към решението си за отказ.
Така, от наказателно постановление №*** от *** год., издадено от
началника на РУП – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, влязло в сила, според
положената заверка, на 17.12.2015 год./л.43/, е видно, че на жалбодател М.Е.Н. е било
наложено наказание „глоба”, в размер на 120/сто и двадесет/ лева, на основание
чл.179, ал.2, предл.ІІ/второ/ от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП. В наказателното постановление е описано, че
същият, при управление на лек автомобил и поради неспазване на дистанция с
движещия пред него друг лек автомобил, при рязко спиране на последния, е
предизвикал ПТП – удар отзад, с настъпили материални щети, като е посочено, че
и двамата водачи са били изпробвани за употреба на алкохол с алкотест, който е отчел отрицателни резултати, т.е. никой
от двамата водачи не е употребил алкохол.
От следващото наказателно постановление, с №*** от *** год., издадено
от началника на сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, връчено
на 09.02.2016 год., без заверка за датата на влизането му в сила/л.39/, е видно, че на жалбодателя
М.Н. са били наложени две наказания „глоба”, в размер на по 20/двадесет/ лева
всяко от тях, и двете на основание чл.185 от ЗДвП, като първото наказание е
наложено за това, че управлява ППС, което не е представено на технически
преглед – нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, а второто му е наложено за това,
че управлява ППС с изтекъл срок на АУАН №*** от *** год. – нарушение на чл.157,
ал.6 от ЗДвП.
Следващото наказателно постановление – с №***, е издадено срещу жалбодателя Н. на същата дата, както предходното *** год.,
връчено също на 09.02.2016 год., без заверка за датата на влизането му в сила/л.37/, с което, на жалбодателя е
било наложено наказание „глоба”, в размер на 400/четиристотин/ лева, на
основание чл.315, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, за това, че
управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Последното от тези четири наказателни постановления е с №*** от ***
год., издадено от ВНД началник група в сектор „Пътна полиция” – Кърджали към
ОДМВР – Кърджали, връчено на 21.03.2016 год., без заверка за датата на
влизането му в сила/л.35/, като
от същото е видно, че с него, на жалбодателя Н. са
били наложени две отделни наказания „глоба”, съответно първото в размер на
20/двадесет/ лева, на основание чл.185 от ЗДвП, отново за това, че управлява
ППС/лек автомобил/ с АУАН №*** от *** год. с изтекъл срок на валидност – нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП, а
второто наказание „глоба” е в размер на 10/десет/ лева, наложено на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.ІІІ/трето/ от ЗДвП, за това,
че не носи свидетелство за регистрация на ППС, което управлява – нарушение на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
По административната преписка е представен и приет като доказателство и
Електронен фиш серия *** №*** за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали/л.32/, с който, на жалбодателя
Н., на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”, в размер на 100/сто/ лева, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1, във вр. с чл.21,
ал.2 от ЗДвП, на датата 11.06.2018 год. – движение със скорост 74 км./час в
населено място, при ограничение на скоростта от 50 км./час или превишение с 24 км./час. Следва, обаче, задължително да се
отбележи, че към жалбата е представена и приета като доказателство Декларация
за предоставяне на информация по нарушение, във връзка с разпоредбите на чл.188
от ЗДвП, от датата *** год., попълнена и подписана от жалбодателя
Н., регистрирана с Вх.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали/л.7/, в която, М.Е.Н., като собственик на посоченото в
този електронен фиш МПС – лек автомобил „Мерцедес С220 CDI”, с рег.№***, е декларирал, че на 11.06.2018 год., в ***
часа, след като се е убедил, че е правоспособен водач, е предоставил описаното,
технически изправно МПС, на лицето А. В. Й., с посочения постоянен адрес ***,
както и декларирал, че на 11.06.2018 год. – датата на извършване на
нарушението, в *** часа, това превозно средство с рег.№***, е било във владение
на посоченото лице, като му е било върнато на 12.06.2018 год., в *** часа и не
е бил уведомен за допуснати нарушения. Видно е от тази декларация, също така,
че на нея е поставена резолюция от датата 03.098.2018 год., до началник група в
сектор „Пътна полиция” В.А. – „За
преиздаване/на ЕФ/ предвид приложената декларация!”. От това следва, че
съобразно нормата на чл.189, ал.5, предл.ІІІ и ІV от
ЗДвП, на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по
ал.4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се
анулира, т.е. в случая, издаденият срещу жалбодателя
М.Е.Н., Електронен фиш серия *** №*** за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали,
следва да е анулиран или да се анулира и не следва да се има предвид при
преценката на отрицателните предпоставки по чл.58, ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ.
При така установените безспорни факти, следва да бъде направена
преценка, дали посочените по-горе нарушения, извършени в периода от 2015 год.
до 2018 год. от жалбодателя М.Е.Н. засягат реда,
спокойствието и сигурността на гражданите и сочат на по-висока обществена
опасност, както е приел административния орган в мотивите към оспореното
решение и съответно, налице ли е основанието чл.58, ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ, съгласно което, разрешения
за съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се
издават на лице, което през последните три години три или повече пъти е
нарушавало обществения ред, за което са му налагани административни наказания,
като е ясно, че при проявлението на посочените в нормата на чл.58, ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ обстоятелства,
действайки при обвързана компетентност, административният орган трябва да
издаде индивидуален административен акт, с който да откаже издаването на
разрешение. Следва задължително да се има предвид, че съобразно ТР №4/2008 год.
по Тълк. дело №1/2008 год. на ОСК на ВАС, по
тълкуването на чл.12, ал.1, т.6 от ЗКВООБ(отм.), основание за отнемане на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, са
административни нарушения, извършени от лицето, адресат на акта, с които се
засягат обществени отношения, свързани с реда, спокойствието и сигурността на
гражданите, но следва и да се има предвид, че в мотивите към същото решение е
посочено, че не всяко нарушение на правовия ред се счита за нарушение на
обществения ред и поради това понятието следва да се тълкува и прилага
стеснително, като в този смисъл, настоящият състав намира, че се явяват
основателни доводите, развити в такава насока в подадената жалба.
В конкретния случай, през
последните три години преди издаване
на оспорения административен акт, против жалбодателя М.Н. са били издадени четири наказателни постановления за извършени от
последния нарушения на Закона за
движението по пътищата и едно нарушение на Кодекса за застраховането.
При преценка на релевантните факти и съобразявайки ТР №4/2008
год. по
Тълк. дело №1/2008 год. на
ОСК на ВАС, настоящият съдебен състав намира, че нарушението от 04.09.2015 год., за което
е издадено НП №*** от *** год. (причиняване на ПТП поради неспазване на пътната дистанция – чл.21, ал.3 от ЗДвП) може да обоснове извод,
че е такова по чл.58, ал.1,
т.7 от ЗОБВВПИ, доколкото
засяга реда, спокойствието и сигурността на гражданите и сочи по-висока
степен на обществена опасност. Всички останали нарушения, обаче, съответно от 08.12.2015 год. (управление на МПС, което не е представено на технически
преглед - чл.147, ал.1 от ЗДвП; управление на МПС с АУАН с изтекъл срок на
валидност – чл.157, ал.6 от ЗДвП и управление на чуждо МПС, за което не е
сключен и няма действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” – чл.315, ал.1, т.1 от КЗ/отм./) и от 07.02.2016 год. (отново
управление на МПС с АУАН с изтекъл срок на валидност – чл.157, ал.6 от ЗДвП и неносене
на свидетелство за регистрация на МПС – чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП), са формални
нарушения, които, макар и засягащи обществения ред и представляващи правонарушения, не са от
естество да засягат реда,
спокойствието и сигурността
на гражданите и да сочат някаква по-висока степен на обществена
опасност и съответно, не са от естество да покажат непригодност на лицето да
извършва правнорегламентирана
дейност по специалните правила на ЗОБВВПИ. В този смисъл, направеното доста разширително тълкуване на тази норма в мотивите към оспореното решение е неправилно, а релевираните в тази насока доводи в жалбата, настоящият съдебен
състав намира за основателни/В т.см.- Решение №10892 от 30.07.2012 год. на ВАС по адм. дело №5857/2012 год. - VII отд./.
Предвид гореизложеното,
след като нормата на чл.58, ал.1, т.7 от ЗОБВВПИ
изисква за последните три години наличието на три
или повече нарушения от подобен характер, а в случая е налице
само едно такова нарушение на обществения ред, извършено от жалбодателя Н., то не е изпълнена хипотезата на цитираната
правна норма, като административният орган
неправилно е преценил релевантните
обстоятелства и условия, предвидени в същоата тази снорма,
поради което постановеният административен акт се явява
материално незаконосъобразен.
Ето защо
и предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира, че оспореният административен
акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от
закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни
норми и с целта на закона, т.е. по отношение на същия са налице отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Предвид това, подадената срещу него жалба от М.Е.Н. от *** се явява основателна
и недоказана и следва да бъде уважена, като следва с решението по делото
оспореното решение да бъде отменено, като незаконосъобразно, а преписката да
бъде върната на административния орган, за ново произнасяне при съобразяване с
мотивите на решението и при спазване на разпоредбите и сроковете по ЗОБВВПИ.
Независимо от този изход на
делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски,
т.к. присъждането на такива не е претендирано от жалбодателя М.Н. нито с жалбата, нито впоследствие с
отделна молба или по друг начин.
Мотивиран от така изложеното
и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, Административният
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение с Рег.№1947р-18979
от 19.10.2018 год., издадено от началника на Районно управление/РУ/ – Кърджали
към ОДМВР - Кърджали, с което, на основание чл.58, ал.1, т.7 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/ЗОБВВПИ/, на М.Е.Н.,
с постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН **********, е отказано издаването на разрешително за придобиване на огнестрелно оръжие
с гладкостенна цев и боеприпаси, за ловни цели.
ИЗПРАЩА преписката на началника на Районно управление/РУ/ –
Кърджали към Областна дирекция на МВР – Кърджали, за разглеждане и произнасяне
в законоустановения срок, по подаденото от М.Е.Н. от ***
заявление с Вх.№***/***
год. на РУ - Кърджали, при съобразяване с
мотивите на решението и при спазване на разпоредбите и сроковете по ЗОБВВПИ.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на
страните по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд –
Кърджали, в 14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщението или връчването му на
страните.
С Ъ Д И Я
: