Решение по дело №476/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 3
Дата: 13 януари 2021 г. (в сила от 13 януари 2021 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20201500600476
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Кюстендил , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на трети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Калин К. Василев

Надя С. Георгиева
Секретар:Любка Е. Николова
Прокурор:Костадин Павлов Босачки (ОП-

Кюстендил)
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201500600476 по описа за 2020 година
Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ и
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА срещу Присъда № 32/28.07.2020 г. на КнРС, постановена по НОХД №
694/2020 г. по описа на този съд, с която подсъдимия Т. П. Б., ЕГН **********, от гр.
Кюстендил е признат за виновен в извършването на престъпления по чл.355 ал.2 във вр. с ал.
1 и при усл.на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години и наказание „глоба“
в размер на 10 000 лв.
С протеста на КнРП се атакува само размера на наложеното наказание“лишаване от
свобода“. Моли се за изменение на присъдата с увеличаване на неговия размер.
Във въззивната жалба на подсъдимия, подадена чрез защитника му адв.И.А., са
релевирани подробни оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност
на присъдата и липса на мотиви, както и произнасяне от съда по всички възражения на
защитата. Поддържа се допусната от районния съд материална незаконосъобразност на
присъдата поради неприлагане на чл.9 ал.2 НК, както и обективна и субективна
несъставомерност на обвинението, изразили се в неотносимост към подсъдимия на точка 14
от Приложение 5 от Заповед РД-01-371-30062020 на министъра на здравеопазването тъй
като той не е заболяло лице, както и на чл.61 ал.1 ЗЗ, на което основание е издадена
заповедта. Заповедта не е била обнародвана в ДВ и подсъдимият не е длъжен да я знае, а
1
Предписанието за поставяне под карантина въвежда задължения относно спазване на
дистанция и лична хигиена с лицата, с които адресатът съжителства, се поддържа още в
жалбата. Подсъдимият не е бил надлежно уведомен за наложената забрана да напуска
жилището си, поради което липсва умисъл при напускане на жилището. На следващо място
се сочи, че приложеното по делото предписание за карантина е нищожно поради липса на
подпис от длъжностно лице, като в него не е и посочено, че на подсъдимия се забранява да
напуска жилището си и е нищожно като издадено от некомпетентен орган съгласно § 22 от
ПЗР на ЗЗ. В заключение се сочи, че обвинението противоречи и на чл.5 от КЗПЧОС, а със
заповед на министъра на здравеопазването от 22.05.2020 г. задължителната карантина е
отпаднала за водачите на товарни автомобили. Моли се за отмяна на осъдителната присъда
и постановяване на оправдателна присъда. Доказателствени искания в жалбата не са
направени.
Прокурорът оспорва жалбата като неоснователна и поддържа протеста на КнРП, като
изразява становище за потвърждаване на присъдата на КнРС като правилна и
законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия адв.И.А. поддържа жалбата и допълнителните съображения
към нея и оспорва протеста, със становище за отмяна на осъдителната и постановяване на
нова оправдателна присъда.
Подсъдимият в лична защита изрази съгласие със заявеното от защитника си и заяви, че
той и съпругата му отново са безработни, има малко дете и от време на време работи в
същата фирма.
В последната си дума подсъдимият поиска да бъде оневинен, защото няма откъде да
плати тези пари.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, в рамките на предвидените
му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери въззивната жалба и протеста за допустими като
подадени в законовия срок и от надлежни страни и прие от фактическа и правна страна
следното:
С обжалваната присъда подсъдимия Т. П. Б., ЕГН **********, от гр. Кюстендил е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.355 ал.2 във вр. с ал. 1 НК – за
това, че на 7.05.2020 . в гр.Кюстендил е нарушил мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората – коронавирусна инфекция „КОВИД 19“,
въведени на територията на Р България със Заповед № РД-1-183/6.04.2020 г. на министъра
на здравеопазването на Р България - като лице, поставено под карантина с предписание №
200505/082917 от 5.05.2020 г. на РЗИ –Благоевград , не е изпълнил задължението си да не
напуска мястото за настаняване, намиращо се в гр. Кюстендил, ул.“***“ № 6, в което е
посочил, че ще пребивава и където е карантиниран за посочения в предписанието срок от 14
2
дни, като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано
със смъртни случаи и при усл.на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години и
наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв.
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото в
съответствие с всички събрани доказателства по делото, която с отделни детайли ще се
допълни в настоящото решение..
Подсъдимият Т. П. Б., ЕГН ********** е неосъждан/реабилитиран/. Той е семеен, с две
деца, родени съответно през 2008 г. и през 2016 г.
Не се спори, че на 11.03.2020 г.Световната здравна организация/СЗО/ обяви текуща
пандемия от коронавирусна инфекция „Ковид 19“ поради бързо лавинообразно нарастване
на регистрираните случаи на заболяването в световен мащаб. Към този момент е известно,
че Ковид 19 е остро респираторно заболяване, визникнало в Китай в края на 2019 г., което
може да причини сериозно увреждане на белите дробове с възможен летален изход.
Първият случай на това заболяване в Р България беше регистриран на 8.03.2020 г., а
първият смъртен случай – на 11.03.2020 г.
Тези обстоятелства послужили като основание на Народното събрание да обяви
извънредно положение в страната, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. с Решение на НС
от 13.03.2020 г./обн.ДВ бр.22/13.03.2020 г./. Впоследствие срока на извънредното положение
беше удължен до 13.05.2020 г.
Възложено било на Министерския съвет на Р България да предприеме всички
необходими мерки за овладяване на новото и не много познато заболяване във връзка с
обявената пандемия.
Съгласно правомощията на министъра на здравеопазването, визирани в чл.63 ал.1,3,5,6 и
7 от Закона за здравето, той издал една поредица от заповеди за въвеждане на различни
противоепидемични мерки, действащи на територията на страната за периода на
извънредното положение 13.03-13.05.2020 г.
С една от тези заповеди – Заповед № РД-01-183/6.04.2020 г., представена по делото във
въззивното производство - били въведени противоепидемични мерки, сред които в т.ІІ-1 от
нея - и поставяне под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване/
в което лицето е посочило, че ще пребивава/ на всички лица, които влизат на територията на
Р България. Във връзка с тази мярка в т.ІІ-8 от заповедта било въведено задължение за
всички лица, поставени под карантина, да не напускат домовете си или мястото на
настаняване, в което са посочили, че ще пребивават.
Изключение от това задължение било допуснато в сочените в т.ІІІ-3 от заповедта
случаи за водачите на тежкотоварни автомобили български граждани, за които било
разрешено по време на карантинния период, с цел извършване или приключване на
международен превоз, да преминат транзитно през територията на Р България, да се намират
в кабината на товарния автомобил, да извършват товаро-разтоварни дейности и да напуснат
територията на страната преди да е изтекъл карантинния период.
От Трудов договор № 22/16.01.2020 г./ на л.39 от делото на КнРС/ е видно, че между
подсъдимия Б., в качеството му на служител и „Веге груп“ООД, в качеството на
работодател е сключен този безсрочен трудов договор, като подсъдимият е приел да
изпълнява длъжността“шофьор“ на товарен автомобил с международни превози с размер на
трудовото възнаграждение от 610 лв. и 0,6% за всяка година трудов стаж върху него.
От представената на л.40 от делото на КнРС препоръка от работодателя на подсъдимия
3
се установява, че подсъдимият е дисциплиниран, работи концентрирано, съобразява се с
фирмените стандарти и поддържа в изрядно състояние поверения му автомобил. Той
показва много добро представяне на фирмата пред търговските й партньори и външни
клиенти. Оценен е от фирмата като изключително честен и лоялен служител.
На 29.04.2020 г. подсъдимият като шофьор на товарен автомобил за международни
курсове влязъл на територията на Р България от Р Гърция през ГКПП – Кулата. В
изпълнение на Заповед № РД-01-183/6.04.2020 г. на министъра на здравеопазването
инспектор от РЗИ – Благоевград връчил на подсъдимия при влизането му в страната
предписание № 200429/045053, с което подсъдимият бил поставен под карантина, считано
от 29.04.2020 г. на посочено от него място на пребиваване – гр. Кюстендил, ул.“***“ № 6. В
предписанието са вписани задълженията на карантинираното лице и наказателната
отговорност, която носи, при нарушаване на наложената му карантина, като са изброени
изключенията от това задължение съгласно т.ІІІ-3 от заповедта. Това предписание било
надлежно връчено на подсъдимия, което обстоятелство подсъдимият удостоверил с подписа
си.
Възползвайки се от изключенията в т.ІІІ-3 от заповедта, подсъдимият Б. на 4.05.2020 г.
напуснал Р България пред ГКПП“Кулата“, като управлявал товарен автомобил –влекач
марка“***“ с рег.№ *** и ремарке марка“***“ с рег. № ***. На следващия ден 5.05.2020 г.
той се върнал отново в Р България през същото ГКПП и управлявайки същото МПС. При
влизането в Р България отново на подсъдимия било връчено ново предписание №
200505/082917, изготвено от инспектор на РЗИ-Благоевград / на л.19 от ДП/. В
предписанието е посочена началната дата на карантината – 5.05.2020 г. за 14-дневен срок и
адреса, на който лицето се поставя под карантина - гр. Кюстендил, ул.“***“ № 6. При
предявяване на двете предписания на подсъдимия във въззивното производство той заяви,
че подписа на тях е негов. В края на предписанието, непосредствено преди положения
подпис на подсъдимия е записано, че му е известна наказателната отговорност по чл.355 НК
за неизпълнение на предписанието.
Следва да се посочи, че преди двете посочени предписания в ДП са представени и
предходни предписания за поставяне на подсъдимия под карантина за периоди 17.04.-1.05
2020 г. поради идването му от Р Гърция, от 28.03.2020 г. поради пристигането му в България
от Румъния, от 21.04.2020 г., като на тези предписания е отбелязван адреса за поставяне под
карантина и един от адресите на тези предписания е бил адреса на дружеството в гр.София.
Въпреки наложената карантина с последното предписание подсъдимият Б. на 7.05.2020 г.
отишъл в сградата на сектор“Пътна полиция“ към ОД МВР – Кюстендил, на гише за
регистрация и технически контрол на пътните превозни средства. В това време на работа на
“Работно място 1-регистрация“ била свидетелката Р. В.. Пред нея подсъдимият заявил, че
желае да му бъде извършена административна услуга – прекратяване регистрацията на
МПС. Заявлението за извършване на услугата е приложено на л. 31 от ДП. Св.В.
удостоверила самоличността на подсъдимия и приела необходимите документи за МПС,
които предала впоследствие на св. Д.Д.в, изпълняващ ръководна длъжност в сектор“Пътна
полиция“ и отговарял за регистрацията, административно-наказателната дейност и
квалификацията на водачите. Св.Д. извършил проверка в информационните масиви на МВР
и установил, че подсъдимият Б. е лице, постановено в 14-дневна карантина поради
пристигането му от рискова дестинация извън страната.
За случая св.Д. уведомил компетентните служители от РУ – Кюстендил при ОД МВР,
които пристигнали на място и съставили и връчили на подсъдимия Протокол за
предупреждение/ вж л.30 от ДП/. В него е отразено, че лицето е предупредено да спазва
противоепидемичните мерки в Р България, като не напуска адреса, който е посочило за
изтърпяване на наложената му карантина.
Тази фактическа обстановка, с допълнените в настоящото решение отделни нейни
детайли, е възприета от районния съд въз основа на изцяло кредитираните от този съд
писмени и гласни доказателства. Районният съд е кредитирал изцяло тези доказателства и
4
законосъобразно е приел, че те в тяхната цялост те очертават така възприетите фактически
положения. Показанията на свидетелите Д.Д. и Р. В., св. В.Б. – съпруга на подсъдимия,
писмените доказателства – предписанията за поставяне под карантина, съставения
предупредителен протокол, копието от заявление за административна услуга, трудовия
договор на подсъдимия, препоръката от работодателя му и справката за съдимост са
непротиворечиви. Те взаимно се допълват и законосъобразно им е даден цялостен кредит
на доверие от районния съд.
При така установеното от фактическа страна районният съд е стигнал до
законосъобразния и обоснован правен извод, че подсъдимият Б. е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл.355 ал.2 във вр. с ал.1 НК. Безспорно е установено,
че на 7.05.2020 г., след като е бил поставен под карантина на 5.05.2020 . за 14-дневен срок с
надлежно връчено му на 5.05.2020 г. предписание от РЗИ – Благоевград, и подсъдимият сам
е посочил адреса, на който ще пребивава – гр. Кюстендил, ул.“***“ № 6, той на 7.05.2020 г.
е нарушил карантината, като е напуснал този адрес и е отишъл в сектор“Пътна полиция“ , за
да дерегистрира собственото на него и съпругата му МПС – лек автомобил „***“ 320 ЦДИ, с
двигател № 61396030081713. Пред въззивния съд подсъдимият обясни, че тази
дерегистрация била наложителна поради това, че продал колата за части, тъй като нито той,
нито съпругата му работели в този момент и така се осигурили средства за препитание на
семейството. Безспорно е, че деянието е извършено по време на пандемия, свързана със
смъртни случаи, което обуславя квалификацията му по квалифицирания състав на чл.355
ал.2 НК.
14-дневната карантина е въведена като мярка против разпространението на заразна болест
по хората – КОВИД 19 – със Заповед № РД—1-183/6.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването на Р България, която е издадена на основание чл.63 от Закона за здравето
във връзка с усложнената епидемична обстановка по повод на соченото заболяване.
Безспорно е, че към 7.05.2020 г. е действало обявеното извънредно положение, продължило
до 13.05.2020 г. с решение на Народното събрание на Р България.
Следва според въззивния съд изрично да се посочи, че въпреки формулировката на
законодателя в основния състав на чл.355 ал.1 НК от обективна страна за нарушаване на
наредба в случая не е нарушена от подсъдимия наредба, а предписание за поставяне под
карантина, издадено въз основа на заповед на министъра на здравеопазването – Заповед №
РД-1-183/6.04.2020 г., т.ІІ.1 от нея, издадена с правно основание чл.63 ЗЗ. В предписанието
е записано още, че то се издава и на основание чл.29 от Наредба № 21/18.07.2005 г. за реда
за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести. Затова и деянието се приема за
съставомерно от обективна страна, като законовата дума“наредба“ се тълкува в широк
смисъл и в конкретния казус се отъждествява с предписанието за поставяне под карантина,
което пък е издадено на основание заповедта на министъра на здравеопазването от 6.04.2020
г. и чл.29 от посочената наредба.
От субективна страна законосъобразно е прието, че подсъдимият е извършил деянието
при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че нарушава предписание за 14-
дневна карантина, връчено му на 5.05.2020 г., но въпреки това го е нарушил два дни след
началния му срок, като е напуснал адреса на карантината и е отишъл в сектор“Пътна
полиция“, която е публична административна сграда, както е приел районният съд, за да
дерегистрира автомобила си с цел осигуряване средства за препитание на семейството.
При така установеното от фактическа и правна страна районният съд е определил
наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 НК. Като смекчаващо обстоятелство
съдът е приел чистото съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващо обстоятелство
съдът е приел липсата на признаване на вина от подсъдимия и самокритичност към
деянието, както и високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като същото е
извършено по време на извънредно положение. По тези съображения съдът е приел, че
размера на наказанието „лишаване от свобода“ следва да е в размер на 6 месеца/при
законово определен размер до 5 години, без долен минимум/ ,с приложение на чл.66 ал.1 НК
за изпитателен срок от 3 години. Кумулативно предвиденото наказание“глоба“ е определено
5
на законовия минимум от 10 000 лв. При тези наказания съдът е приел, че в най-пълна
степен ще се реализират целите на чл.36 НК.
Изводите на районния съд за определяне на наказанието при условията на чл.54 НК и
относно констатираните от него отегчаващи обстоятелства въззивният съд намери за
неправилни и незаконосъобразни. Признанието на подсъдимия и самокритичността му
относно престъплението се приемат за смекчаващи вината обстоятелства, но липсата им не
представлява отегчаващо обстоятелство, в какъвто смисъл е константната съдебна
практика и който безспорен факт настоящият състав е имал повод да посочи и в предходни
свои въззивни съдебни актове. Освен това, обстоятелството, че деянието е извършено по
време на пандемия, е предвидено в квалификацията на престъплението по квалифицирания
състав на чл.355 ал.2 Нк, поради което не следва да се третира като отегчаващо
обстоятелство.
Предвид обстоятелствата по делото според настоящия състав наказанието на подсъдимия
следва да се определи при условията на чл.55 НК, при наличие на многобройни смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства. Такива са: чистото съдебно минало на подсъдимия,
според което той е неосъждан/реабилитиран/ от предходните осъждания за престъпления,
извършени много преди процесното престъпление. Други смекчаващи обстоятелства са
изключително позитивните характеристични данни за подсъдимия, както и неговата трудова
заетост. Дори самото престъплтние да е принципно с висока степен на обществена опасност,
степента на обществена опасност на подсъдимия поради посочените обстоятелства е ниска.
Освен това следва да се отчетат и обстоятелствата, при които е извършено престъплението и
причините за извършването му. Безспорно е, че нарушаването на карантината е станало в
ситуация на извънредно положение, важало до 13.05.2020 г., но въпреки това само 1
седмица преди приключването му. На следващо място следва да се отчете, че в пандемията
през пролетта на 2020 г., което е ноторно известен факт, смъртните случаи бяха в пъти по-
малко в сравнение с есента на 2020 г. На следващо място не е без значение и факта, че с
нарушаване на карантината и отиването в публична административна сграда не се установи
подсъдимият да е застрашил или създал дори и хипотетична опасност за нечие здраве. И на
последно място въззивинят съд отчита и причината за извършване на деянието –
дерегистрирането на колата е било поради продаването й на части за осигуряване от
подсъдимия на препитание за семейството си, тъй като е бил поставен в 14-дневна
карантина. А след като не е работил през този период, от подсъдимият е нямало как да
реализира доходи, а не е работила тогава и съпругата му.
Всичко изложено обосновава приложение по отношение на наказанието“лишаване от
свобода“ хипотезата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК – замяна на наказанието“лишаване от
свобода“ с наказание“ пробация“, защото и най-ниското предвидено в закона наказание ЛС
би се оказало несъразмерно тежко за тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление.
Като взе предвид всички многобройни смекчаващи обстоятелства и начина и причините за
извършеното престъпление, въззивният съд прие, че най-съответно на тежестта на
извършеното престъпление и на целите по чл.36 НК е налагане на наказание“пробация“,
като предвид разпоредбата на чл.42 а ал.4 НК следва да се наложат пробационните мерки по
чл.42 а ал.1 т.1 и 2 НК:
= “задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност съгласно чл.42 б ал.1
НК два пъти седмично;
= задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
Срокът на всяка една от двете пробационни мерки следва да бъде от по 6 месеца.
След като наказанието ЛС се определи при усл.на чл.55 НК, по отношение на
наказанието“ глоба“ въззивният съд приема, че то също следва да се определи при тази
хипотеза, и в частност при хипотезата на чл.55 ал.3 НК – да не се налага на подсъдимия
наказанието“глоба“ в размер на 10 000 лв. Тази сума, от една страна, е непосилна за
подсъдимия предвид получаваното от него съгласно трудовия договор възнаграждение от
6
610 лв. Освен това, в условията на продължаваща пандемия трудовата дейност на редица
дружества се осъществява неритмично и с неопределени и непредсказуеми прекъсвания.,
което поставя под съмнение пълното й и регулярно получаване от подсъдимия. Предвид
това и предвид наличните многобройни смекчаващи обстоятелства въззивният съд намира,
че за превъзпитаването на дееца в изпълнение целите на специалната превенция по чл.36 НК
не следва да се налага на подсъдимия Б. съпътстващото наказание“глоба“ в размер на 10 000
лв. Едно наказание се налага с цел превъзпитание на дееца и възпиране на другите членове
на обществото от извършване на престъпления. Но наказанието, в случая съпътстващото
такова „глоба“ в минимален размер от 10 000 лв., в никакъв случай не трябва да бъде
неоправдана и непосилно тежка репресия за наказания, което е прогласено и в чл. 47 ал.1
НК. Тази разпоредба изисква от съда при определяне размера на глобата да се съобрази с
имотното състояние, доходите и семейните задължения на дееца. Съобразявайки именно
тези обстоятелства, от една страна и от друга страна минималният законов размер на
глобата по чл.355 ал.2 НК от 10 000 лв. въззивният съд прие, че следва да приложи
разпоредбата на чл.55 ал.3 НК.
По посочените съображения присъдата на КнРС ще се измени в санкционната й част
относно вида и размера на наложените на подсъдимия Б. наказания, като:
1/.наказанието“лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, с изпитателен срок от 3
години, следва да се замени на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ НК с наказание“пробация“, с
определяне на задължителните пробационни мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и 2 НК, и двете с
продължителност от по 6 месеца:
= “задължителна регистрация по настоящ адрес“, с периодичност съгласно чл.42 б ал.1
НК два пъти седмично;
= задължителни периодични срещи с пробационен служител“.
2/. на основание чл.55 ал.3 НК ще се отмени наложеното с нея наказание“глоба“ в размер
на 10 000 лв. и това съпътстващо наказание няма да се наложи на подсъдимия.
В останалата част присъдата на КнРС ще се потвърди като правилна и законосъобразна.
По изложените вече съображения въззивният съд намери доводите в протеста за
увеличаване размера на наказанието“лишаване от свобода“ за неоснователни. Доводите за
превъзходство по тежест на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства са необосновани
и не намират опора в доказателствения материал по делото и основанията за това се
посочиха изчерпателно в горното изложение. Отделно от изложеното въззивният съд намира
за необходимо да посочи, че при констатираното наличие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, убягнали от вниманието на І-инстанционния съд, няма как да се
намерят от доказателствата по делото основания за увеличаване размера на наказанието ЛС.
Това би било освен явно несправедливо, но и несъответно както на тежестта на извършеното
престъпление, така и на целите по чл.36 НК. Освен това доводите в протеста са твърде общи
и не са конкретизирани в съответствие с установената фактология, поради което и съдът не
намира основание им даде отговор с по-задълбочен коментар.
По така изложените съображения съдът не сподели и доводите на защитата за
оправдаване на подсъдимия, тъй като е безспорно установено съставомерността на
обвинението. Не е необходимо да се представят от прокуратурата доказателства, от които да
е видно, че ковид 19 е болест, свързана със смъртни случаи, тъй като това е общоизвестен
факт в световен мащаб. Но че към датата на деянието смъртността не беше толкова голяма,
както например беше през есента на 2020 г., това се отчете от въззивния съд при определяне
наказанието на подсъдимия. Съдът не споделя защитния довод, че самото предписание за
поставяне под карантина било след подписването му от пристигналия самопризнание за
заразна болест, от каквато подсъдимият не е болен. Задължението за поставяне под
карантина е формулирано в т.ІІ.1 от процесната заповед от 6.04.2020 г. и съгласно тази
формулировка всички лица, които влизат на територията на Р България, се поставят под
7
карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава. Безспорно е от така формулираното задължение, че под
карантина се поставят не задължително болни лица, а всички влизащи на територията на Р
България лица, каквото лице е бил подсъдимият, влизайки на 5.05.2020 г. от Р Гърция в Р
България. А цитираната в жалбата дефиниция за карантина в т.14 от заповед РД-01-371-
30062020 е неприложима към настоящия случай, защото разпоредбата на т.ІІ.1 от
процесната заповед се явява специална норма по отношение на общата цитирана в жалбата
дефиниция за понятието карантина. Соченото в процесната заповед правно основание за
издаването й - в частност чл.61 ал.21 ЗЗ – предвижда задължение за задължителна изолация
болни и заразоносители. Безспорно е, че подсъдимият не е бил болен от сочените в чл.61
ал.1 ЗЗ болести, но,след като пристига от друга държава, потенциално той би могъл да бъде
заразоносител по см.на сочения текст и това е именно целта на въведеното задължение за
карантина с нормата на т.ІІ.1 от процесната заповед от 6.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването. Нещо повече. В т.1 от предписанието е записана причината за поставяне
на подсъдимия под карантина и тя е – пристигане от рискова зона. Даже в т.3 от
предписанието е записано задължение за поставеното под карантина лице, че при
грипоподобни симптоми трябва да се свърже незабавно с личния лекар или с РЗИ и е
посочен телефон. А това безспорно сочи, че подсъдимият е поставен под карантина не
като болно лице, а като лице, пристигащо от рискова зона. По тези съображения е
категорично опровергано твърдението в жалбата, че с подписването на самото предписание
за поставяне под карантина било вид самопризнание за наличие на заразна болест, при така
посочената в процесното предписание причина за карантинирането на подсъдимия.
Възражението за нищожност на връченото на подсъдимия предписание за карантина
поради неяснота на кого е подписа в долния му ляв ъгъл въззивният съд намира за
неоснователно. В цитирания в предписанието чл.29 от Наредба № 21/18.07.2005 г. за реда
за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести е записано, че при възникване
на нови заразни болести с потенциален риск от епидемично разпространение, както и при
случаи на биотероризъм, министърът на здравеопазването със заповед може да разпореди:
1. задължителна регистрация, съобщаване и отчет на заболявания извън посочените в
приложение № 1;
2. конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с епидемичната ситуация.
В тази връзка следва да се направи извод, че процесното предписание за карантина е
издадено именно в изпълнение на разписаните конкретни мерки по чл.29 т.2 от наредбата и
по т.ІІ.1. от процесната заповед № РД-1-183/6.04.2020 г. на министъра на здравеопазването,
като в подзаконовите документи не е въведено строго формално изискване за реквизити и
авторство на предписанието. Същевременно трябва да се посочи, че в титулната част на
предписанието са посочени както нормативните основания за издаването му, така и че
предписанието се издава от главния инспектор на РЗИ-Благоевград. Релевантното в случая
е, че подсъдимият с подписа си е удостоверил надлежното връчване на предписанието.
Разпоредбата на цитирания в жалбата чл. 61 ал.5 ЗЗ гласи дословно: Задължителната
изолация и/или лечението на лице по ал. 1 и 3 може да се извършва и в домашни условия с
предписание на директора на съответната регионална здравна инспекция по предложение на
лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемичен риск. Т.е.
тази норма е неприложима към настоящия казус, доколкото въвежда алтернатива за лечение
на болно лице в домашни условия, като междувпрочем нормата е отменена ДВ бр./105 2020
8
г., в сила отмяната от 11.12.2020 г. А това, че не било изрично записано в предписанието, че
на подсъдимия се забранява да напуска жилището, не опорочава предписанието. Защото в
него е изрично записано, че лицето се поставя под карантина на следния адрес: гр.
Кюстендил, ул.“***“ № 6, което безспорно предполага задължение за това лице да не
напуска адреса. С поставянето на подсъдимия под карантина не са били нарушени негови
права, прогласени в ЕКПЧОС, както се твърди в жалбата. Напротив, според съда
поставянето му под карантина е нормативно обосновано с изключението, предвидено в
разпоредбата на чл.5 б.“е“ от Конвенцията – законно лишаване от свобода с цел
предотвратяване на инфекциозни болести, въпреки че той не е бил законно лишен от
свобода, а само е бил поставен под карантина за 14 дни на домашния си адрес. И в този
смисъл по никакъв начин не е нарушено правото му на свобода и сигурност, прогласено от
чл.5 от Конвенцията.
Необсъждане доводите на защитата в мотивите на обжалваната присъда не представлява
съществено процесуално нарушение по см.на чл.348 ал.3 т.11 НПК, което да налага
отмяната й на това основание. За прецизност и пълнота на съдебния акт следва да се
обсъждат и защитните доводи и отношението на съда към тях. Но в случая правните изводи
на І-инстанционния съд за съставомерност на обвинението са обосновани и
законосъобразни, а този пропуск се отстрани в мотивите на въззивното решение с подробно
обсъждане на наведените във виззивната жалба защитни доводи..
При служебната проверка на присъдата съдът не намери други различни от сочените в
жалбата и протеста съображения за отмяна или за друго извън горепосоченото изменение на
присъдата.
Предвид изложеното и на основание чл.337 ал.1 и чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 32/28.07.2020 г. на Кюстендилския районен съд, постановена оп
НОХД № 694/2020 г. по описа на този съд, в санкционната й част относно наложените с
нея на подсъдимия Т. П. Б., ЕГН ********** наказания, като:
1/. Заменя наказанието“лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, с приложение на
чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години, с наказание“пробация“ и НАЛАГА на
подсъдимия Т. П. Б. задължителните пробационни мерки по чл.42 а ал.2 т.1 и 2 НК:
= “задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с периодичност
съгласно чл.42 б ал.1 НК два пъти седмично;
= „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца.
2/. на основание чл.55 ал.3 НК ОТМЕНЯ наложеното с посочената присъда
наказание“глоба“ в размер на 10 000 лв. на подсъдимия Т. П. Б..
В останалата част потвърждава присъдата.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10