№ 148
гр. Дупница, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20211510101567 по описа за 2021 година
“ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД /ПИБ АД/, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. “Драган Цанков” № 37, ЕИК *********, е предявила срещу Р. С. Л.,
ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.138 и сл. от ЗЗД.
Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
следните суми, произтичащи от договор № 211LD-R-001640/15.05.2017 г. за банков кредит,
сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД и С. С. М. като кредитополучател,
обезпечен с поръчителство от Р. С. Л., в общ размер към 15.02.2021 г. включително на 8 397.52
евро (осем хиляда триста деветдесет и седем евро и петдесет и два евроцента), в това число:
- непогасена главница - 5 778, 18 евро (пет хиляди седемстотин седемдесет и осем евро и
осемнадесет евроцента), ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.02.2021 г.;
- непогасена договорна лихва - 2 139, 39 евро (две хиляди сто тридесет и девет евро и
тридесет и девет евроцента), начислена за периода 02.08.2017 г. - 07.02.2021 г. включително,
дължими на основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит;
- непогасена наказателна лихва – 381, 63 евро (триста осемдесет и едно евро и шестдесет и
три евроцента). начислени за периода 02.06.2017 г. - 12.03.2020 г. включително, дължима на
основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит;
- непогасена наказателна лихва – 60, 94 евро (шестдесет евро и деветдесет и четири
евроцента), начислени за периода 14.05.2020 г. - 07.02.2021 г. включително, дължима на основание
Раздел II, т. 10 от Договора за кредит;
- непогасена законна лихва – 12, 84 евро (дванадесет евро и осемдесет и четири евроцента),
начислена за периода 08.02.2021 г. - 15.02.2021 г. включително, върху просрочената главница на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД;
- непогасени разноски за връчване на покани до длъжниците – 24, 54 евро (двадесет и
четири евро и петдесет и четири евроцента). Претендират се и направените разноски в настоящото
производство.
Ищецът твърди, че на 15.05.2017 г. в качеството на кредитор сключил със С. С. М., като
1
кредитополучател, договор за банков кредит № 211LD-R-001640/15.05.2017 г., съгласно който
отпуснал кредит в размер на 5780 евро със срок за погасяване 02.05.2027 г. Кредитът бил
обезпечен с поръчителство от Р. С. Л. с договор от 15.05.2017 г.
За ползвания кредит кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна
лихва съгласно т.4.1 от договора за кредит, а при просрочие - обезщетение за забава съгласно т.10
от договора за кредит (в размер на законната лихва).
Погасяването на кредита е уговорено на равни месечни вноски, всяка в размер и с падеж
съгласно погасителен план - приложение № 1 към договора за кредит.
Сумата по кредита е получена от кредитополучателя, след което е извършвано частично
погасяване по главница и по договорна лихва. Просрочени са 45 погасителни вноски по главница с
общ размер 1488, 80 евро. Ищецът изпратил покани на кредитополучателя и поръчителя, с които
предоставил 7-дневен срок за изплащане на задълженията и уведомил, че при неизпълнение ще
обяви кредита за предсрочно изискуем. Длъжниците не заплатили задължението и кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 08.02.2021 г.
Общият размер на дължимата главница възлиза на 5 778, 18 евро, а на дължимата договорна
лихва – на 2139, 39 евро.
Кредитът е в просрочие, считано от 02.06.2017 г. Поради допуснатата забава на основание
раздел II, т.10 от договора за кредит са начислени наказателни лихви (обезщетение за
просрочените плащания), както следва: за периода от 02.06.2017 г. до 12.03.2020 г. включително -
в размер на 381.63 евро, и за периода от 14.05.2020 г. до 07.02.2021 г. включително, в размер на
60.94 евро, които не са погасени.
Не са погасени и разноските за връчване на покани до длъжниците в общ размер 24, 54
евро.
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК срещу
кредитополучателя и ответника за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, по което е образувано ч.гр.д. № 328/2021 г. по описа на ДнРС и искането е уважено.
Впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
В постъпилия писмен отговор искът се оспорва като неоснователен. Твърди се
недействителност на договора за банков кредит поради неспазване на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10,
т.9а от ЗПК. Направено е възражение за неспазване на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД за предявяване на
иск срещу поръчителя. Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията за периода
от 02.08.2017 г. до 15.02.2018 г. Твърди се липса на предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно сключването на договора за банков кредит №
211LD-R-001640/15.05.2017 г. между ищеца и С. С. М. и обезпечаването му с поръчителство от Р.
С. Л. с договор от 15.05.2017 г. Съгласно чл.5 от договора за кредит към датата на сключването му
годишният процент на разходите е 12, 93 %, като съгласно чл.4 банката прилага годишна лихва в
размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията /СЛП/
на банката в евро /към датата на сключване в размер на 0, 64 %/, увеличен с надбавка от 11, 36
пункта. Методиката на банката за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на Закона
за потребителския кредит - лихвен процент, базиран на спестяванията /СЛП/, е неразделна част –
приложение към договора.
С оглед на твърденията на страните не е спорно получаването на сумата по кредита от С. С.
М. при уговорените в договора условия, както и спирането на плащанията от кредитополучателя
през 2017 г., довело до просрочване на 45 погасителни вноски към 02.02.2021 г., респ. –
начисляване на наказателна лихва на основание раздел II, т.10 от договора за кредит. Не е спорно и
получаването от ответницата на 12.12.2020 г. на покана в 7-дневен срок да погаси просрочените
задължения на кредитополучателя, като поканата се счита за писмено предизвестие за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем съгласно чл.10 от приложимите Общи условия на кредитора.
2
Приложено е ч.гр.д. № 328/2021 г. по описа на ДнРС, по което е подадено възражение от
ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за
предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.138 и сл. от ЗЗД -
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи
сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 328/2021 г. по описа на РС –
Дупница. Независимо от обезсилването на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 328/2021 г.
по описа на ДнРС с определение №180/21.09.2021 г. по в. гр. д. № 367/2021 г. по описа на ОС –
Кюстендил, е налице правен интерес и предявеният установителен иск е допустим. Обезсилването
на изпълнителния лист не засяга заповедта за изпълнение; постановеното от въззивния съд
определение за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не
засяга самата заповед, а единствено разпореденото в заповедта незабавно изпълнение /изрично в
този смисъл - Решение № 168 от 1.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1332/2013 г., II т. о., ТК; Решение
№ 152 от 15.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1058/2011 г., II т. о., ТК/.
В тежест на ищеца е да докаже: сключването на договора за банков кредит и за
поръчителство; неизпълнението на задължението от страна на кредитополучателя, както и размера
на дължимите по договора суми. Ответникът е направил възражения за недействителност на
договора за банков кредит поради неспазване на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10, т.9а от ЗПК, за
неспазване на преклузивния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, за погасяване по давност на част от
вземанията по договора за банков кредит.
Между страните не е спорно и се установява от доказателствата по делото, че на 15.05.2017
г. е бил сключен договор за кредит между банката - ищец в производството и С. С. М., по силата
на който ищецът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 5780 евро, с краен срок за
погасяване 02.05.2027 г., а с договор от същата дата ответникът в настоящото производство в
качеството на поръчител се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за
изпълнението на задълженията му по договора за кредит. Поради това ищецът доказа по делото, че
между него и ответника е сключен договор за поръчителство, като съдържанието на
поръчителствената отговорност е уредено в чл.1 до чл. 6 от договора – ответникът е приел да
отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задълженията му при първоначално
договорените условия.
По делото не е спорна приложимостта към процесния договор за кредит на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит, към чиито изисквания препраща изрично и клаузата на чл.4.3 от
договора за кредит. Съгласно чл.142 от ЗЗД, поръчителят може да противопостави на кредитора
всички възражения, принадлежащи на длъжника.
Съдът счита за основателно възражението на ответницата за неспазване на изискването на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – нито в договора, нито в Общите условия са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 на закона начин. Видно от текста на договора и Общите условия, единствено е
посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит; по този начин не са изпълнени
изискванията на посочената разпоредба от Закона за потребителския кредит.
Основателно е и възражението за нарушение на чл.33а ЗПК. Методиката на банката за
определяне на референтен лихвен процент по смисъла на Закона за потребителския кредит, а
именно - лихвен процент, базиран на спестяванията /СЛП/, е неясна; съдържа разписана
изчислителна процедура (формула), в която е посочен видът на отделните компоненти, но не и
количествените изражения и относителната тежест на тези компоненти по ясен и разбираем начин
за потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, т.е. за физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност и няма компетентност в областта на кредитирането.
Предвид извода за неспазване на чл.11, ал.1, т.9а вр. чл.33а и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съдът
3
не следва да обсъжда останалите направени от ответницата възражения.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9а и т.10,
договорът за потребителски кредит е недействителен. По отношение на поръчителя е неприложима
разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща при обявена недействителност потребителят да върне
чистата стойност на кредита. Задължението по чл.23 ЗПК е за реституиране на даденото по едно
недействително правоотношение и няма как да бъде обезпечено чрез договорно поръчителство по
самия договор – това изрично е запретено от чл.138, ал.2 от ЗЗД, като такава клауза се съдържа и в
процесния договор за поръчителство – чл.19. По същия начин по всеки друг нищожен договор
страните си дължат връщане на даденото по него и задължението по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД (в
общата хипотеза) не е обезпечено от поръчителя на недействителния договор /изрично в този
смисъл - Определение № 60729 от 8.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2021 г., IV г. о., ГК/.
Поради това съдът счита, че по договора за кредит, от който се твърди да произтича
вземането на ищеца, не се установява подлежащо на изпълнение вземане срещу поръчителя –
ответник в производството, за претендираните суми и искът следва да се отхвърли,
като неоснователен.
Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за държавна такса по в. гр. д. № 367/2021
г. по описа на ОС – Кюстендил в размер на 30 лв., а на адвокат Е.Г. за осъщественото на основание
чл.38, ал.1, т.3 ЗА процесуално представителство на ответницата - адвокатско възнаграждение в
размер общо на 2560, 89 лв. Неоснователен е доводът, че се претендират разноски и по
заповедното производство, тъй като съдът в исковото производство се произнася и по тези
разноски. Размерът, в който се претендират всички включени в списъка по чл.80 ГПК разноски, е
съобразен с минимумите по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”
АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.138 и сл. от ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на Р. С. Л., ЕГН **********, че дължи на ищеца следните суми,
произтичащи от договор № 211LD-R-001640/15.05.2017 г. за банков кредит, сключен между
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД и С. С. М. като кредитополучател, обезпечен с
поръчителство от ответницата, в общ размер към 15.02.2021 г. включително на 8 397.52 евро (осем
хиляда триста деветдесет и седем евро и петдесет и два евроцента), в това число:
- непогасена главница - 5 778, 18 евро (пет хиляди седемстотин седемдесет и осем евро и
осемнадесет евроцента), ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.02.2021 г.;
- непогасена договорна лихва - 2 139, 39 евро (две хиляди сто тридесет и девет евро и
тридесет и девет евроцента), начислена за периода 02.08.2017 г. - 07.02.2021 г. включително,
дължими на основание Раздел II, т.4 от Договора за кредит;
- непогасена наказателна лихва – 381, 63 евро (триста осемдесет и едно евро и шестдесет и
три евроцента), начислени за периода 02.06.2017 г. - 12.03.2020 г. включително, дължима на
основание Раздел II, т. 10 от Договора за кредит;
- непогасена наказателна лихва – 60, 94 евро (шестдесет евро и деветдесет и четири
евроцента), начислени за периода 14.05.2020 г. - 07.02.2021 г. включително, дължима на основание
Раздел II, т. 10 от Договора за кредит;
- непогасена законна лихва – 12, 84 евро (дванадесет евро и осемдесет и четири евроцента),
начислена за периода 08.02.2021 г. - 15.02.2021 г. включително, върху просрочената главница на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД;
- непогасени разноски за връчване на покани до длъжниците – 24, 54 евро (двадесет и
4
четири евро и петдесет и четири евроцента).
ОСЪЖДА “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, да заплати на Р. С.
Л., ЕГН **********, сумата 30 лв. - разноски по водене на делото, а на адвокат Е.Г. за
осъщественото на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА процесуално представителство на ответницата -
адвокатско възнаграждение в размер общо на 2560, 89 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5