Р Е Ш Е Н И Е № 123
гр.
Пловдив, 09.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на 05.12.2019 г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 19718 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу С. Ц. З. за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 848.57 лева, представляваща
стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена
канална вода за периода 19.07.2000 г. до 30.05.2018 г. за водоснабден имот,
находящ се в ***, както и сумата в размер на 116.96 лева – обезщетение за
забава върху главницата за периода 06.01.2008 г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 06.07.2018 г. до окончателното погасяване на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11256/2018 г. по описа на ПРС. Претендират се
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения на ответника особен представител, с
който оспорва иска. Оспорва наличие на облигационно правоотношение между
страните. Оспорва качеството потребите на ответника. Оспорва начина по който е
начислявана доставената услуга, счита че не е следвало да се начислява по
Тарифа, а от показанията на монтираните измервателни устройства. Оспорва
карнетите. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 11256/2018
г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които
е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415,
ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени
са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и
чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество
и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект,
находящ се ***, както и, че през процесния период ответникът е имал качеството
потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил собственик на имота
през процесния период и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово
име. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните
услуги и начислените в тази връзка суми, както и, че измервателното устройство
е било неизправно и са спазени изискванията за служебно начисляване на Тарифа
/вкл. отправянето до потребителя на предписание за отстраняване на повредата на
водомера и указването на срок за това/.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“
по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК
услуги срещу заплащане на територията на гр. П..
Съгласно
чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците
или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите
условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2
ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги,
за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на
„потребител“ на тези услуги.
От представена по делото копие от кадастрална карта с
данни от КРНИ /л.8/, както и от справка от Служба по вписвания – гр. Пловдив
/л.95/ се установява, че ответникът С.Ц.З. е отразен като собственик в режим на
СИО на имот, находящ се в ***, като съдът приема, че достоверно е отразено
правото на собственост за процесния имот и ответникът като собственик притежава
качеството потребител на ВиК услуги, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата № 4/2004/ и пар.1, ал.1, т.2, б. „а” от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Още повече от изготвена служебна справка на съда за настоящ и постоянен адрес
на ответника, същият е с регистрирани такива именно на адрес: ***. Съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал.2 СК съпрузите дължат солидарно задълженията за
задоволяване на общите нужди на семейството, какъвто е настоящия случай, като
кредиторът може да насочи срещу всеки един от тях иска си за цялата сума.
С оглед изложеното, съдът приема, че
през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК
услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това
правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор между
страните. Със самият факт на присъединяване към водопроводната система на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от общите условия
на дружеството. Общите условия са влезнали в сила. Според нормата на чл. 8, ал. 4 от
наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани
подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и
съответните Общи условия на ВиК Пловдив за различните периоди на отчитане. В тази връзка и предвид изложеното е неоснователно възражението на
ответника, че доколкото общите условия не са му връчени лично, същите не го
обвързват.
Съгласно
разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004 г., аналогична на чл.23, ал.1 /чл.25,
ал.1/ от Общите условия, услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Изключение
е служебно начислява на количества вода, при наличие на определени предпоставки
за това.
В исковата молба се излагат твърдения, че в процесния
период 19.07.2000 г. до 30.05.2018 г. за процесния имот отчитането е извършвано
въз основа на две измервателни устройства с номера *** и ***, като част от периода
отчетът е бил реален, а в друга част – по тарифа, поради неизправност на
водомерите..
За вземанията за периода
19.07.2000 г. до 06.07.2015 г. ответникът е направил своевременно възражение за
погасяването им по давност. Задълженията на потребителите
на ВиК услуги, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима
давността по чл. 111, б."в" ЗЗД
– кратката тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД,
от деня, в който вземането е станало изискуемо, давността започва да тече.
Предвид изложеното съдът приема, че вземанията за
периода 19.07.2000
г. до 06.07.2015 г. на обща стойност 212.13 лева, изчислени от съда по реда на чл.162 ГПК, като направи
сбор на търсените суми за този период, съгласно приложените фактури, са
погасени по давност.
Съгласно изслушаната и приета по делото ССчЕ, а и при
служебно изчисление по реда на чл.162 ГПК стойността на непогасените по давност
вземания за периода от 07.07.2015 г. до
30.05.2018 г. е в размер на 636.44
лева, в която стойност са включени и вземанията за периода 01.03.2015 г. до
26.01.2016 г. по фактура № 29007258 на стойност – 74.45 лева за водомер с номер
***, както и вземането в размер на 3.72 лева за периода 01.03.2015 г. до
26.01.2016 г. за водомер *** с падеж на плащане на двете – 27.01.2016 г.
От изготвената и приета по делото основна и
допълнителна ССчЕ /л.106 и л.122/, се установява че след издаване на заповедта
за изпълнение по приложеното към делото
ч.гр.д. № 11256/2018 г. на ПРС – на 08.08.2019 г. е постъпило плащане по
партидата на ответника на сума в общ размер на 500 лева, с която сума са
покрити част от задължения обхванати от периода на погасителната давност, така
и такива за периода, за който вземанията не са погасени по давност - 07.07.2015 г. до 30.05.2018 г. В този
период с плащането на ответника са покрити изцяло вземанията за периода от 07.07.2015 г. до 26.10.2016 г. в общ
размер и за двата водомера - 169.04.
лева /като в този период изцяло са погасени чрез плащане вземанията по
показанията на водомер *** по фактури № 29007265, № 30851815, № 31445065, както
и вземанията по показанията на водомер *** по фактури № 29007258, № 29267371, №
29559520, № 29827717, № 30111704, № 30537260, № 30537261, № 30851813,
№31164403, № 31445064, 31717547 и частично вземането по фактура № 31973104, от
което е останало дължима сума в размер на 10.10
лева/.
За периода от 26.10.2016
г. до 30.05.2018 г. остават дължими суми в размер на 467.40 лева.
Видно от карнетите, водени и за двата водомера в имота
на ответника /50-51 и л.58-59/ за посочения период начисляването на
количеството вода е било по тарифа, доколкото измервателните устройства са били
нередовни с изтекъл срок над 10 години, като подлежат на метрологична проверка.
Съгласно чл. 34а от Наредба № 4/2004 индивидуалните водомерни
устройства подлежат на периодичен метрологичен контрол на 10 г., като съгласно
ал.2 на посочената разпоредба проверките се извършват по искане и за сметка на
потребителите.
Съгласно ал.5 на чл.34а от
Наредба № 4/2004 г.
когато длъжностното лице на оператора установи, че водомера не преминал
метрологична проверка на 10 г. срокът за извършване на проверката е 3 месеца,
ако след изтичане на този срок водомерът не е преминал метрологична проверка,
количеството изразходвана вода се начислява съгласно чл.39, ал.6 от Наредбата,
във вр. с ал.5, а именно по 6 куб.м за топлофицирано жилище и 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като количествата вода се
завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Видно от известие за
нередовен водомер до ответника /л.42/ е оградено предписание „последваща метрологична проверка“ и е
записано – „водомер над 10 години“ и е даден срок за отстраняване на
нередовността 90 дни.
Известието е връчено на
ответника на 26.01.2016 г. и носи негов подпис, като абонат. Ответникът, чрез
назначения му особен представите е оспорил истинността на подписа за ответника,
но не е ангажирал доказателства в тази насока, съгласно чл.193, ал.3 ГПК,
поради което съдът приема, че не е оборена автентичността на подписа.
Видно от приложените
карнети, в тях за процесния период фигурира подпис на потребителя, включително
и на мястото, в което е му е връчено известието и за двата водомера.
От показанията на
свидетелката А. Х. Г. /протокол от о.с.з. от 05.12.2019 г. л.131/, които съдът
кредитира, се установява, че в карнетите с термин „Известие“ се отбелязва в
случаите когато е връчено известие за нередовен водомер. Същата установява, че
при встъпването си като *** за процесния имот от май 2018 г. ответникът е бил с
неизправни водомери, които били подменени чак през месец септември, което се
установява и от приложените по делото карнети. Свидетелката установява, че
ответникът не е осигурявал достъп до жилището си и е отказвал да отваря
вратата, до момента в който не си сменил водомерите през месец октомври и се е
подписал пред нея в карнета. С полагането на подписите в карнетите, на мястото
в което има отразяване „Известие“ съдът приема, че ответникът е бил известен,
че му се начислява количество вода по тарифа, доколкото не е подменил
водомерите си. Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на
оспорването си, че подписите за потребител в карнетите не са негови, съгласно
чл.193, ал.3 ГПК.
Видно от карнетите след
датата на известието 26.01.2016 г. за срок от 90 дни – или 3 месеца за периода
26.01.2016 г. до 25.04.2016 г. за водомерите е начислявано количество вода като
е записано „съразмерно“.
В такава хипотеза в закона
и в Общите условия на оператора не е предвидено, в периода на предписание, как
се начислява количеството изразходвана вода. В чл.26, ал.2 от Общите условия
/одобрени от 2014 г./ е предвидено, че при неизправен водомер, за срока на
предписанието, количеството вода се определя според средномесечния разход за
съответния период от предходната година, а ако няма данни от реален отчет от
предходния период се начислява по реда на чл.25, ал.8.
По делото
няма данни какви количества вода реално са преминавали през измервателните
уреди през предходната година през съответния период - януари - април 2015 г.,
доколкото е нямало реален отчет за целия период, поради което начисляваните
следва да се извърши съобразно чл.25, ал.8 от Общите условия – по 5 куб.м,
респективно 6 куб.м. за всеки обитател. В случая в периода на съразмерно
начисляване са начислявани по 1 куб.м. вода за двата водомера, което съдът
приема, че е законосъобразно.
След изтичане на
тримесечния срок, в който не е извършена метрологичната проверка, начисленията
са правени, съгласно чл.39, ал.6, вр. с ал.5 от Наредбата.
За водомер *** за периода 26.10.2016 г. до 30.05.2018 г. са начислявани при начална база 6
куб.м, като е прилагано и завишаване с 1 куб.м. за всяка тримесечие, което
съдът приема, че е в съответствие с Наредбата. По отношение на водомер *** са
начислявани по 1 куб.м вода за същият период, тоест под минимума, предвиден в
Наредбата, поради което съдът приема, че и за този водомер правилно е
начислявано количеството вода по Тарифа, съобразно изискванията на нормативната
база.
С оглед всичко изложено съдът намира, че по делото
ищецът доказа вземанията си за главница за периода 26.10.2016 г. до 30.05.2018 г. в общ размер на 467.40 лева, като до тази сума и за този период искът за главница
ще се уважи. Като законна последица следва да се уважи и претенцията за законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 06.07.2018
г. до окончателното плащане.
Вземанията за периода 19.07.2000 г. до 06.07.2015 г.
на обща стойност 212.13 лева, съдът
приема, че са погасени по давност, поради което ще бъдат отхвърлени.
Вземанията за периода 07.07.2015 г. до 26.10.2016 г. в общ размер на 169.04. лева, съдът приема, че са погасени чрез плащане, поради
което ще бъдат отхвърлени.
По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК,
във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява.
В чл. 31, ал.2 от Общите условия на ВиК е предвидено,
че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в
30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното
задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът
изпада забава след изтичането му.
Предвид своевременно направеното възражение от
ответника за настъпила погасителна давност съдът приема, че такава е настъпила
по отношение на вземанията за лихва за забава до три години преди датата на
подаване на заявлението в съда, а именно това са вземанията за лихви за периода
06.01.2008 г. до 06.07.2015 г. Вземанията, които не са погасени по давност са
тези за периода 07.07.2015 г. до 30.05.2015 г. Съгласно заключението на ССчЕ,
което съдът кредитира за този период вземането за обезщетение за забава е в общ
размер на 43.27 лева.
От допълнителна ССчЕ се установява, че от постъпилото
от ответника плащане на 08.08.2019 г. размер на 500 лева, са погасени
задълженията му за лихви за целия период необхванат от погасителната давност, а
дори и вземанията, които са обхванати от този период.
Предвид изложеното искът за обезщетение за забава ще
се отхвърли изцяло като погасен по давност и поради плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на същия и за двете страни се полага присъждане на разноски.
Ищцовото
дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното
производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 200 лева –
депозит за особен представител на ответника, 180 лева – депозит за основана и допълнителна ССчЕ.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с
чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените
процесуални действия. Общо разноски в заповедното производство – 75 лева, общо
разноски в исковото производство – 455 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед
уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в
общ размер на 219.31 лева - разноски в исковото производство,
като съдът съобрази, че е постъпило плащане от ответника, преди подаване на
исковата молба, което не е съобразено от ищеца при подаване на иска, поради
което и се присъждат разноски в посочения размер и 49.44 лева – разноски за заповедното производство, съгласно т.12 на
ТР 4/2013 г. на ОСГТК, като съдът съобрази размера им, съобразно
обстоятелството, че е постъпило плащане от ответника едва след издаване на
заповедта за изпълнение, поради което е и присъдил разноски и върху вземанията,
които са платени от ответника.
Ответникът не е доказал да е направил разноски в
производството.
В последното съдебно заседание особеният представител на
ответника е направил искане за увеличаване на внесения му депозит с още 100
лева, съобразно чл.7, ал.8 Наредбата за минималните размери на адвокатското
възнаграждение, като съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде
уважено. При проведени повече от две съдебни заседания на адвоката се дължи
възнаграждение в размер на 100 лева за всяко следващо съдебно заседание. По
делото са проведени три открити съдебни заседания, като на особения
представител се дължи допълнително възнаграждение в размер на 100 лева, което
следва да бъде заплатено от ищеца, като единствено тази сума следва да му бъде
присъдена. Съдът намира, че е неоснователно искането на особения представител
да му се определя допълнително възнаграждение в размер на още 400 лева. При
назначаването му съдът е определил дължимото възнаграждение на особения
представител, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, съгласно която
възнаграждението на особения представител може да бъде и под минимума,
предвиден в наредбата, но не по-малко от ½.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Ц. З., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. сумата в размер 467.40 лева, представляваща стойността на
доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за
периода 26.10.2016
г. до 30.05.2018 г. за
водоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 06.07.2018 г. до окончателното погасяване на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11256/2018 г. по описа на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
главница за разликата над уважения размер от 467.40 лева до пълния предявен такъв от 848.57 лева, от които 212.13 лева за периода от 19.07.2000 г. до 06.07.2015
г., като погасени по давност и 169.04. лева за периода 07.07.2015 г. до
26.10.2016 г., погасени чрез плащане в хода на процеса, както и предявения иск за обезщетение за забава за сумата в общ
размер на 116.96 лева за периода от 06.01.2008 г. до 31.05.2018 г.
ОСЪЖДА С. Ц. З., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л. Н., следните суми: 219.31 лева –
разноски в исковото производство и 49.44 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н. да заплати на
адв. Г.Р.К., с личен № *** в АК- Пловдив сумата в размер на 100 лева – допълнителен депозит за особен представител.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ