МОТИВИ
по НЧД №3365/2019
г. на СГС, НО, 3 състав
Производството е по реда на чл.453- чл.462 от НПК и
Конвенцията за трансфер на осъдени лица.
Постъпило е предложение от Главния прокурор на Република
България за произнасяне на съда по въпроси, свързани с изпълнение на присъда от
09.03.2018 г. по дело №100/2018 на Районен съд гр.Никозия, влязла в сила на
09.03.2018 г., с която българският гражданин И.В.П. е осъден и му е наложено
наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода за общо 13 извършени от
него престъпления, две от които касаят влизане с взлом в сграда с цел
извършване на престъпление и 11 които касаят влизане с взлом в сграда и кражба,
като за всяко едно му е наложено отделно наказание.
В съдебно заседание представителят на Софийска
градска прокуратура пледира съдът да уважи направеното предложение
от главния прокурор като приеме за изпълнение чуждата присъда и приспособи
същата на българския закон, в която връзка пледира, че престъплението, за което
е осъден П. в Кипър и касае влизане с взлом и кражба да се квалифицира като
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК на Р България- т.е. взломна
кражба, а другото- като такова по чл.195, ал.5 от НК на Р България-
приготовление за извършване на взломна кражба.
Предлага да бъде зачетено задържането под стража на осъдения от 26.12.2017 г. и
от изтърпяване на наказанието, а именно от 11.01.2018 г. до датата на трансфера
в Р България- 25.07.2019 г., както и от тази дата до влизане на настоящето
определение в сила. Предлага също така, да бъде определен първоначален общ
режим на изтърпяване на наказанието от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода,
като бъде зачетен и положения труд от осъдения в размер на 108 дни.
Служебният защитник на осъдения П.- адв.Х. моли съда да уважи направеното
предложение на главния прокурор, съобразно заявеното от представителя на СГП,
включително и по въпроса за времето, което следва да бъде приспаднато от
наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода. Моли за определяне на общ
режим за изтърпяване на наказанието.
Осъденият И.П. заявява, че се присъединява към казаното от защитника си.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид събраните по делото доказателства и приложимият закон
намери следното:
Българският гражданин И.В.П. е роден на *** г. в
гр.Ямбол, българин, български гражданин, осъждан, с начално образование,
несемеен, ЕГН **********. В р България П. е осъден с влязла в сила на
19.12.2013 г. присъда по НОХД №1158/2013 г. за извършено в периода 16.11.2012
г. до 26.11.2012 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание 5
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години считано от влизане на присъдата в
сила.
С присъда от 09.03.2018 г. по дело №100/2018 на Районен
съд гр.Никозия, влязла в сила на
09.03.2018 г. И.В.П. е осъден за
извършени от него две престъпления (пункт 7 и 11 от обвинението) които са
определени като влизане с взлом в сграда с цел извършване на престъпление,
съобразно разпоредбите на чл.291, чл.295, чл.20 и чл.29 от гл.154 от НК на Р
Кипър, като за тези две престъпления са му наложени отделни наказания лишаване
от свобода всяко в размер на по 1 година. На база допълнително получената
информация от кипърските власти се установява, че тези две деяния по пункт 7 и
пункт 11 са описани като влизане от страна на П. заедно с други лица в офис на
фирма и в магазин с цел извършване на престъпление- т.е. на кражба, макар и в
допълнителната информация деянието по пункт 11 да е отбелязано като довършено,
от присъдата е видно, че в случая П. е бил осъден за опит- т.е. за влизане с
взлом с цел извършване на кражба, което е довело и до налагане на по- ниско
наказание за това деяние, а именно 1 година лишаване от свобода. За другите 11
деяния, за които е осъден П. изрично се сочи в присъдата, че съставляват
влизане с взлом в сграда и краба- т.е. става въпрос за довършени деяния, поради
което и за всяко едно от тях му е било наложено и по- високо по размер
наказание, а именно- в размер на по 1 година и 6 месеца, като за едното от тях
дори 2 години и 6 месеца, с аргумента, че размерът на откраднатото по пункт 4 е
в големи размери. За това, че и двете деяния по пункт 7 и пункт 11 от
обвинението спрямо П. визират опит за кражба, а не довършено престъпление сочи
и правната квалификация на тези две деяния съобразно кипърското законодателство
и във връзка с чл.295 от НК на Р Кипър, където е уреден института на влизане с
взлом с цел да извърши престъпление- т.е. с цел кражба, но нереализирана
такава.
Видно е също така от допълнителните материали, че тези
две деяния са извършени съответно на 11 срещу 12.03.2013 г. и на 20 срещу
21.03.2013 г. като и с оглед правната им квалификация по чл.291 от НК на Р
Кипър, следва да се приеме, че съответстват на понятието съобразно българския
НК за влизане в сграда, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита
на имот.
С оглед на това съдът прие, че тези две деяния, за които
е осъден П. съответстват на престъпление по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1
от НК- опит за кражба извършена чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот. За всяко едно от тях на лицето е наложено отделно наказание,
поради което и независимо, че с оглед времето и начина на извършване на тези
деяния, те попадат под хипотезата на продължаваното престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК на Р България, съдът не квалифицира същите по този начин,
доколкото очевидно законодателството на р Кипър не познава този институт.
За останалите 11 деяния, за които е осъден П. видно от
присъдата и от допълнителните материали, касае се за довършени взломни кражби- влизане в различни сгради, на различни дати
от където са били взети вещи, като в един от тези случаи- по пункт 4-ти от
обвинението е прието, че размерът на откраднатото е голям. С оглед правната
квалификация на тези деяния отново във връзка и с разпоредбата на чл.291 от НК
на Р Кипър, съдът прие, че става въпрос за кражба, извършена чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот, като и доколкото са били взети
вещи, които и според присъдата не са били възстановени, касае се за довършени
деяния. Видно е от присъдата, че откраднатото имущество във всички тези случаи
не е намерено и жертвите не са обезщетени. С оглед на тези данни съдът прие, че
въпросните престъпления, за които е осъден П. съответстват на такива по чл.195,
ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 от НК на Р България, като
по съображенията, изложени по- горе не прие във връзка с тях и правната
квалификация по чл.26,ал.1 от НК на Р България, доколкото за всяко едно от тях
в Р Кипър на П. е било наложено отделно наказание лишаване от свобода в размер
на по 1 година и 6 месеца, а за деянието по пункт 4 в размер на 2 години и 6
месеца лишаване от свобода с оглед големия размер на откраднатото. Съдът прие,
че не следва да квалифицира деянията на П. съобразно ал.2 на чл.195 от НК,
доколкото такава правна квалификация и такъв по- тежък състав на престъпление
не е бил приложен спрямо него в Р Кипър, а големият размер на откраднатото
имущество в един от случаите, се е
отразил на наложеното му по- високо наказание лишаване от свобода. От
допълнително получените материали по делото се установява, че всички тези 10
деяния, за които на П. са наложени поотделно наказание лишаване от свобода в
размер на 1 година и 6 месеца, са извършени както следва: на 05/06.03.2013 г.;
на 21/22.03.2013 г.; в периода от 22 до 26.03.2013 г.; на 25/26.03.2013 г.;
периода от 22 до 26.03.2013 г.; периода от 23 до 26.03.2013 г.; в периода от 15
до 19.03.2013 г.; на 11/12.03.2013 г.; в периода от 08 до 11.03.2013 г. и на 24/25.03.2013
г., а деянието по пункт 4-ри, за което му е наложено наказание 2 години и 6
месеца лишаване от свобода в периода от 30.03. до 10.04.2013 г.
Видно от присъдата и от допълнителните материали, П. е
бил признат за виновен и по още едно обвинение- това по пункт 1-ви, което е
квалифицирано като заговор за извършване на престъпление, за което обаче не му
е наложено наказание, поради което и е абсолютно ирелевантно
на какво по вид престъпление съобразно българския НК съответства това деяние,
тъй като не са налице основания за приемане за изпълнение присъдата на чуждия
съд в тази й част, поради липса на наложено наказание, което да продължи да се
търпи от осъдения П..
От материалите по делото, включително допълнително изисканите такива се
установява, че е постановено П. да изтърпи само най- тежкото от наложените му
общо 13 наказания, а именно наказанието 2 години и 6 месеца лишаване от
свобода. С оглед на това и съдът прие, че такова наказание следва да търпи П., което
да му бъде определено по реда на чл.23 от НК на Р България. Не се налага
редуциране на това наказание, нито на всяко едно от 13-те отделни наложени му
такива по реда на чл.457, ал.4 от НПК, тъй като за престъпление по чл.195 от НК
българският НК предвижда наказание от 1 до 10 години лишаване от свобода и в
този смисъл, наложените на осъдения П. в Кипър поотделно и общо наказание,
попадат в рамките на наказанието лишаване от свобода, които са предвидени и по
българския закон за този вид престъпления.
Изрично също така се сочи, че следва да му се приспадне от това наказание
времето от 11.01.2018 г., от когато се счита задържан с мярка в ареста, но не и
датата на фактическото му задържане – 26.12.2017 г., поради което и съдът прие,
че следва да приспадне на основание чл.457, ал.5 от НПК времето на задържане на лицето в ареста, както
изрично е посочено от кипърските власти- от 11.01.2018 г. до датата на влизане
на присъдата в сила- 09.03.2018 г., както и изтърпяването на наказанието от
тази дата до влизане на настоящето определение в сила, без да раздробява този
период до и след трансфера на лицето и предаването му на българските власти. С
оглед на допълнително получената информация е видно, че така наложеното на
осъдения П. общо наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода е било
намалено с 108 дни, с оглед доброто поведение на лицето и положения от него
труд, по време на изтърпяване на наказанието му в кипърския затвор до момента
на прехвърлянето му в България, което и в този смисъл следва да бъде взето
предвид и от съда, респ. от органите по изпълнение на наказанието при
изчисляване на времето, което остава на осъдения П. да доизтърпи
след влизане в сила на настоящето определение. Именно и поради това съдът
изрично отбеляза това намаляване в своя съдебен акт, което следва да бъде взето
предвид от прокурорът изпълняващ наказанието.
Установи се също така, че прехвърлянето на П. в България е станало не по
негово желание, а с оглед издадена спрямо него заповед за изгонването му от Р
Кипър.
Предвид липсата на други осъждания на лицето към момента
на извършване на деянията от същия в р Кипър, както и на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС, П. следва да изтърпи така наложеното му наказание при
първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. Наличието на последващо
осъждане на П., което е условно не се отразява на този въпрос.
Така мотивиран съдът постанови своето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.