№ 1105
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110211829 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Ивелина Иванова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 11829
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Я. К. К., срещу НП № BG05052022/5800/Р8-871/01.11.2022
г., с коeто на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 189е, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1800 (хиляда и осемстотин) лв.
В жалбата се правят искания за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно
1
поради съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на материалните
разпоредби на закона, алтернативно се излагат доводи за маловажност на случая.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител иска НП да бъде
потвърдено и да се отхвърли жалбата като необоснована. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Жалбата срещу НП е подадена в предвидения от закона от лице с правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Основателни са доводите на жалбоподателя за липса
на доказателства за надлежно връчване на НП по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство
районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 05.05.2022 г. К. А. – старши инспектор в ТД на Агенци „Митници“ е съставил
АУАН за извършено на 03.05.2022 г. нарушение на чл. 179, ал.3а от ЗДвП. В АУАН е
отбелязано, че процесното ППС е с обща технически допустима маса над 12 т. и съответно
при движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Въз основа на съставения АУАН на 01.11.2022 г. директор на НТУ към АПИ издал
НП, предмет на проверка в това производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност, в предвидените от
закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието
им обаче не съответстват на изискванията на чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН . На първо
място в АУАН е посочено, че е нарушен чл. 179, ал. 3а от ЗДвП без да е посочена общата
технически допустима максимална маса на ППС, а това е необходимо във връзка с
препращането на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП към ЗП. Отразеното „с обща технически допустима
максимална маса на пътния състав над 3,5 тона /над 12 т./“ не носят информация за
конкретното ППС, а представляват буквално преписване на законовите разпоредби в АУАН.
Единствено в НП е посочено, че ППС е с обща техническа допустима максимална маса 18
200 кг., т.е. между АУАН и НП няма съответствие при описанието на фактите на твърдяното
нарушение.
В НП е посочено, че жалбоподателят е заплатил „дължимата независимо от
съответната административнонаказателна санкция такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за
пътищата в размер на 119 лв.“ Нормата на чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата посочва
начина за определяне на дължимата такса, когато не е възможно да се установи
действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа
неизправност на поддържаната от АПИ електронна система за събиране на тол такси. Нито в
АУАН, нито в НП е посочено как е определен размера на посочената платена сума и дали тя
се различава от т.нар. „компенсаторна такса“ посочена в чл. 10б, ал. 7 от ЗП, при плащането
на която не би следвало да се образува административнонаказателно производство. Разпитът
2
проведен в хода на съдебното следствие на свидетеля А. също не дава яснота дали платената
сума от 119 лв. е различна от т.нар. „компенсаторна такса“. Тези непълноти в случая
представляват нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, водещи
до невъзможност на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност и нарушаващи правото му на защита.
На следващо място настоящият съдебен състав намира за основателно възражението
на жалбоподателя, че описанието на нарушението не съответства на посочената като
нарушена законова разпоредба. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗдвП е санкционна, като в
случая в АУАН и в НП липсва посочване на нарушената позитивноправна норма,
вменяваща задължение на нарушителя. Задължението на водача на ППС от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
плащане на дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП такса, се съдържа в нормата на чл. 139,
ал. 7 от ЗДвП. Непосочването на тази разпоредба в АУАН и НП, нарушава изискванията на
чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Основателно е възражението и за
това, че наказващият орган не е посочил коя от алтернативно дадените хипотези на чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП вменява на жалбоподателя – дали неизпълнение на съответните задължения
за установяване на изминатото разстояние съгласно изискванията на ЗП или незакупуване
на маршрутна карта.
Така допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени и са
основание за отмяна на НП.
За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка на настоящото решение
съдът ще изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното приложение на
материалния закон фактическа обстановка.
На 05.05.2022 г. в 04:20 часа в направление излизане от територията на Република
България, на ГКПП Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с рег. № ..., с обща
техническа допустима максимална маса – над 12 тона, управлявано от Я. К. К..
След извършена проверка от страна на контролните органи е установено, че на
03.05.2022 г. в 13:44 часа, горепосоченото ППС с рег. № ..., е засечено по път А-3, км. 8+226,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не е заплатена дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен път
А-3, км. 8+226, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно
Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който заедно с приложените
към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
– видеозаписи, представляват доказателство за отразените в него обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор №
20422) – част от системата.
Доказателствата по делото сочат, че на 05.05.2022 г. в 04:20 Я. К. К. е управлявал
влекач с рег. № ..., с който е трябвало да премине през ГКПП Кулата, когато му е извършена
и проверка от св. А.. Докладът от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и
статични изображения – фотоснимки, удостоверяват разположението на процесното
превозно средство върху пътен участък А-3, км. 8+226 на дата 03.05.2022 г., 13:44 ч., но от
тях, от показанията на свидетеля и от останалите доказателства по делото не може да се
установи по безспорен и несъмнен начин кое е физическото лице, управлявало пътно
3
превозно средство (ППС) с рег. № ..., на датата и мястото на твърдяното нарушение (пътен
участък А-3, км. 8+226 на дата 03.05.2022 г.). Начинът на установяване на процесното
нарушение изисква от наказващия орган да събере доказателства, които по достатъчно
категоричен начин да установяват извършителя на процесното деяние. В настоящия случай
такива доказателства не са ангажирани от АНО, поради това няма и как да се приеме за
доказано авторството на деянието. Тежестта да докаже обвинението в извършено
административно нарушение, се носи от административно наказващия орган. За да се
наложи административно наказание следва да се установи по безспорен начин, че именно
деецът е осъществил всички елементи на вмененото му административно нарушение, като в
настоящия случай това не е сторено. Изложената в НП фактическа обстановка не може да се
основава на вероятности и предположения.
По гореизложените съображения, жалбата се явява основателна и НП следва да бъде
отменено поради допуснати нарушения както на процесуалния, така и на материалния
закон.
При този изход от делото съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
жалбоподателят има право на разноски, като той своевременно претендира присъждане на
такива. От приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че
направените разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 900 лв. Процесуалният
представител на въззиваемата страна прави своевременно възражение за прекомерност,
което настоящият състав, след съобразяване на действителната правна и фактическа
сложност на делото, намира за основателно, поради което на жалбоподателя следва да се
присъди по-нисък размер на претендираните разноски, а именно - сумата от 350 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ /НП/ № BG05052022/5800/Р8-871/01.11.2022 г., с което на Я. К. К. на
основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 189е, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на Я. К. К., ЕГН ********** сумата от 350 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4