№ 793
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Галя Вълкова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело №
20241100101957 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „ЕОС Матрикс“ ЕООД
против З. Д. Х. и Ц. М. В. иск с правно основание чл. 135 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2022 г. “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” му е
прехвърлило портфейл от вземания, сред които и по сключения на 05.07.2021
г. договор за кредит със З. Х.. Твърди се по договора да е останало непогасено
задължение в размер на 69500 лв. На 08.10.2021 г. З. Х. дарила на Ц. В.
недвижим имот: апартамент № 35, находящ се в гр. София, р-н “*******.
Сделката увреждала интересите на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника. Същата е безвъзмездна, извършена след
възникване на вземанията на цедента, а приобретателят е син на задълженото
лице. Ето защо ищецът твърди да е приложима законовата презумпция за
знание за увреждането и със същата се цели изключване на имота от
имуществото, служещо за удовлетворение на кредитора. По изложените
съображения “ЕОС Матрикс” ЕООД моли съда да обяви за недействителен
спрямо него договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 180, том ІІІ,
дело № 438/08.10.2021 г.
1
В отговори на исковата молба ответниците Ц. В. и З. Х. оспорват иска.
Ответниците сочат, че прехвърлителят З. Х. не е знаела, че извършва
увреждащо действие - прехвърленият имот е несеквестируем и нейно
единствено жилище, по отношение на което й е учредено пожизнено право на
ползване - т.е. имуществото й не е намалено. Дори и сделката да не бе
сключена имотът, поради несеквестируемост, не може да служи за
удовлетворяване правата на кредитора. Учреденото право на ползване сочи
воля за необходимост от ползване на имота за реализация на интересите й.
Следвало да се отчете, че ползването, като част от трите правомощия,
включени в правото на собственост, не е предмет на сделката - прехвърлени са
само разпореждането и владението. След сключване на договора за дарение
ответницата е продължила да погасява задълженията си по договора за кредит.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Н., поддържа предявения иск.
Ответниците, чрез адв. Т., оспорват иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
На 05.07.2021 г. между З. Д. Х. и „БНП Париба Пърсанъл Файненс СА“,
клон България е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS
18656575 за сумата от 69500 лв. главница и общо дължима сума за срок от 120
погасителни вноски в размер на 105849,60 лв., като последната дължима
вноска е на 01.05.2031 година.
На 27.07.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България и „ЕОС Матрикс“ ЕООД е сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания. Вземането спрямо З. Х. е посочено под № 176 в
приложение към договора. По делото няма доказателства за получаване на
уведомление за извършено прехвърляне на вземания (л. 24 от делото), като
съдът приема, че за прехвърлянето ответницата е узнала с получаването на
исковата молба (Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, II
т.о.).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.
Н.а. Свидетелката сочи, че ищцата живее в процесното жилище и не
притежава в собственост друг недвижим имот. През 2021 г. решила да го
прехвърли на сина си, тъй като се притеснявала приятелката на сина й да няма
претенции за имота, ако нещо се случи с ответницата.
2
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от
правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът
го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. По
отношение на безвъзмездните действия законодателят не изисква знание за
увреждането у лицето, с което длъжникът е договарял. Съдът взема предвид
задължителните указания по тълкуване на закона, дадени с , според които
цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване
на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са
извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор –
цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането.
В конкретния случай в тежест на ищеца е да установи кумулативно
изискуемите предпоставки за уважаване на иска: да притежава качеството
кредитор спрямо ответника, който на свой ред да е извършил действие, с
което е увредил интереса на кредитора, и при извършването на което е знаел за
увреждането.
От събраните по делото доказателства се установява, че вземането на
цедента е възникнало на 05.07.2021 г. със сключването на договор за
потребителски кредит със З. Х., а договорът за дарение между ответниците е
сключен на 08.10.2021 г., т.е. преди сключването на договора за прехвърляне
на вземане (27.07.2022 г.). Следва да се отбележи, че за кредиторовото
качество не е необходимо прехвърленото вземане да е изискуемо или
ликвидно (така Тълкувателно решение 2/2017 гр.София 09.07.2019 год.
ОСГТК на ВКС) като без значение е дали задължението по договора за кредит
се обслужва редовно, съобразно договорения погасителен план, достатъчно е
да не е погасено.
Законът обуславя относителната недействителност на разпоредителната
сделка от знанието на приобретателя само при възмездна сделка. Това
предполага разпореждането с актив от имуществото на длъжника да е
съпроводено с насрещна престация. Дарението е безвъзмездна сделка. Видно
и от съдържанието на процесния договор липсва насрещна престация, поради
което без значение остава дали Ц. В. е знаел за дълга на майка си.
Ирелевантно в спора по чл. 135 ЗЗД е дали прехвърлителят притежава
3
друго жилище и дали чрез учредено право на ползване имуществото му не е
намалено.
По изложените мотиви съдът намира предявения иск за основателен и
сключения между ответниците договор за дарение на недвижимия имот,
предмет на предварителен договор за дарение, следва да бъде обявен за
относително недействителен спрямо ищеца.
По разноските.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците
дължат да заплатят на ищеца сторените по делото разноски в общ размер
8 133,24 лв. за първоинстанционното разглеждане на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА, на основание чл. 135 ЗЗД, за недействителен по
отношение на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* сключения на
08.10.2021 г. между ответниците З. Д. Х., ЕГН ********** и Ц. М. В., ЕГН
********** договор за дарение на недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.204.238.1.35 с адрес на имота: гр. София, район
„Красно село“, ж.к. „*******, апартамент № 35 с площ от 83,68 кв. м.,
състоящ се от три стаи и кухня, при съседи: изток – стълбище, запад –
апартамент 36, север – апартамент 38, юг – градинка, отгоре – апартамент 39,
отдолу – апартамент 31, заедно с мазе без номер и застроена площ по
документ за собственост, а по данъчна оценка с площ 4 кв. м., заедно със
съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, който договор е обективиран в нотариален акт № 180, том
ІІІ, рег. № 17095, дело № 438/2021 г. на нотариус Рашкова с район на
действие СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. Д. Х., ЕГН ********** и
Ц. М. В., ЕГН ********** да заплатят на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 8133,24 лв. – държавна такса и разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
4
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5