№ 1557
Гр. Пловдив, 17.08.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXVІІI състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря Събина Стойкова, като разгледа
докладваното от съдия Вълчев адм. дело номер 988 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. АПК, вр. чл.118 ал.1 КСО.
Образувано е по жалба на А.С.А., ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв. В. срещу Решение № 2153-15-116/29.03.2022г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-15-157/08.03.2022г. против
Разпореждане № 151-00-2375-2/08.02.2022 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ за отпускане на парично
обезщетение за безработица и същото е потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С жалбата се сочи несъгласие с изводите на
административния орган, както и, че безспорен начин е доказано правото на
парично обезщетение за безработица трябва да се извърши от компетентната
институция на Р България. Редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния представител адв.В.,
която поддържа жалбата. По същество излага доводи, че неправилно е възприето
временното пребиваване на жалбоподателят в Германия, свързано с престиране на
труд в тази държава, и не е взето предвид намерението на А. да се установи
трайно в Р България. Съображенията са, че неправилно органът е тълкувал
разпоредбите на Регламент № 883/2004 г. Иска се отмяна на акта. Претендират
разноски по делото.
Ответникът - директор на ТП
на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юриск. П., оспорва
жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна, а решението
на директора на ТП на НОИ – Пловдив – потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Подробни доводи излага в представеното по делото писмено становище.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази
доказателствата по делото, прие следното от фактическа страна:
Съгласно удостоверение от 28.02.2022 г. за отписване
на Службата за адресна регистрация в Германия и удостоверение за постоянен
адрес изх. № 10/02.03.2022 г. на кметство с. Куртово Конаре, общ. Стамболийски,
служебна бележка изх. № 60-06-14-6305/02.03.2022 г. на ДБТ – Пловдив – Родопи –
филиал 01, А.С.А. от 29.11.2009 г. е с постоянен адрес ***. От приложената по
делото служебна бележка на АГ, се установява, че за периоди: 18.02.2021 г. –
13.04.2021 г. и 14.04.2021 – 17.02.2022 г. А. е регистриран като безработно
лице. За периода от 19.09.2019 г. до 31.01.2021 А. работи по трудово правоотношение и се
осигурява в Германия. От СЕД U017 пред ТП на НОИ Пловдив е потвърден осигурителен
период от 19.09.2019 г. до 31.01.2021 г., причината за прекратяване на заетостта
- "уволнение от работодателя", в резултат на икономически причини,
видно от представеното Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от
друга държава-членка на ЕС със СЕД U002*, което и същият е посочил в подаденото от него
заявление за отпускане на ПОБ с вх. № 994/01.03.2021 г., като актът е приложен
към заявлението, и който акт е приобщен към делото в хода на съдебното
производство, в превод на български език. На 19.04.2021 г. А.А. подава ново
заявление с вх. № 1089/19.04.2021 г., с което заявява, че желае да му бъде
възстановена регистрация. Сочи, че се е
установил трайно в с. Куртово Конаре. Във връзка с писмо изх. № У-151-00-2375-1/05.03.2021г.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, А. е представр.
анкетен формуляр за Германия, както и други документи, свързани с
осъществяваната от него трудова дейност в държавата-членка, а именно:
заявление, приложение № 1 към чл.1 ал.1 от Наредбата, заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД
U002* и СЕД U004; декларация от лицето за определяне на пребиваване и документи,
удостоверявани трудова заетост от Германия. В
декларация относно определяне на пребиваване на лицата
с последна заетост в друга държава от ЕС, ЕИЗ и Швейцария във връзка с
прилагане на чл.65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. от 01.03.2021 г. се
посочва, че последният период на заетост в чужбина на А. е от 19.09.2019 г. до
31.-1.2021 г. в Германия, където е работил като наето лице. Сочи, че няма съпруга
и деца; преобладаващата част от роднините му и социалните му контакти са в
България; не притежава собствено жилище и възнамерява да се установи трайно в Р
България. Документите са приети със
справка с вх. № 151-00-2375-1/05.03.2021г.. При проверката им е констатирано,
че не е представена анкета на компетентната институция на Германия. Поради
това, че в декларацията за определяне на пребиваването във връзка с прилагането
на чл.65 (2) от Регламент (ЕО) 883/2004 г., не се доказва по безспорен начин пребиваването
на А. в България, чрез Системата за електронен обмен на социалноосигурителна
информация между България и ЕС, до КИ на Германия е изпратен СЕД Н005 – искане за информация за
пребиваване за извършване на проверка и изясняване на данните относно
пребиваването на лицето. Едновременно с това, отново по електронен път, до КИ
на Германия са изпратени и СЕД U001 СВ и U003 за удостоверяване на декларираните от лицето
осигурителни периоди и доход. На 01.06.2021 г. в ТП на НОИ – Пловдив от КИ на Германия,
чрез EESSI е получен с вх. № 3209-15-654, СЕД U004 – информация за заплатата, а на 27.01.2022 г., чрез системата за
електронен обмен на социалноосигурителна информация, са получени СЕД U017 – осигурително досие – трансграничен работник с вх. № 3209-15-654#1/27.01.2022 г. и официален отговор на искането за пребиваване, изразен в
СЕД Н006 с вх. № 3206-22/27.01.2022 г., в който КИ на държавата-членка е
потвърдила, че по отношение на А., в периода на неговата трудова заетост от
15.09.2019 г. до 13.02.2021 г., Германия се явява държава на пребиваване.
Предвид постъпилите документи и установените обстоятелства, е прието, че лицето
не попада в обхвата на разпоредбата на чл.65 §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
на Европейския парламент и Съвета от 29.04.20004 г., тъй като държавата.-членка
по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по
време на последната му заетост, съвпадат. Като следствие от това, е издадено и
обжалваното Разпореждане № 151-00-2375-2/28.02.2022 г., с което, на основание
чл.54ж ал.1 от КСЖО във връзка с чл.11 §3 б.“а“ и чл.65 §2 от Регламент (ЕО) №
883/2005 г. е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото от А. заявление
вх. № 151-00-2375/01.03.2021г.. С Разпореждане № 151-00-2375-2/28.02.2022 г.,
ръководителят на осигуряване за безработица при ТП на НОИ Пловдив отказва
отпускане на обезщетение за безработица по заявлението на А.. В мотивите си приел,
че не Р България, а съответната институция в Германия, като държава по
пребиването на заявителя, е компетентна да се произнесе по такова искане.
Позовал се на съдържанието на получения структуриран електронен документ СЕД Н006,
издаден от компетентната институция на държавата-членка, в който е записано, че
за процесния период А. е пребивавал в Вилхелмсхавен, Германия. С жалба вх. № 1012-15-157/08.03.2022
г. А.А. оспорил разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с
Решение № 2153-15-116/29.03.2022г. го е отхвърлил. За да формира този извод,
решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив, като е цитирал подробно нормативната
уредба, регулираща този вид отношения. В решението е посочено също така, че
доводите на А. са неоснователни, тъй като при разглеждане на административни
преписки с трансграничен елемент, институциите за социална сигурност обменят
информация с институциите на други държави-членки за удостоверяване на данни и
обстоятелства, свързани с изплащане на обезщетения, в това число и ПОБ. В този
смисъл е цитирана разпоредбата на чл.5 §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на ЕП
и Съвета за установяване на процедурата по прилагането на Регламент (ЕО) №
883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност, според който
текст, документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват
положението на дадено лице за целите на прилагането на основание регламент и на
регламента по прилагане, и подкрепящи доказателства, въз основа на които са
издадени документите, се приемат от институциите на оставалите държави.членки,
доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са
били издадени. В решението се сочи също така, че при наличие на валиден
документи, по смисъла на чл.5 ал.1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. за
установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за
координация на системите за социална сигурност, удостоверяващ по надлежен ред,
че именно Германия се явява държава по пребиваване по отношение на А., правилно
е прието от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ –
Пловдив, е прието, че лицето не попада в обхвата на чл.65 § 2 от Регламент (ЕО)
№ 883/0204 г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка,
чието законодателство се е прилагало по време на последната заетост на лицето
съвпадат и в този смисъл правилно е отказано търсеното ПОБ. Недоволен от така постановеното решение и от
отказа за отпускане на обезщетение за безработица, А.А. подава жалба пред
настоящата инстанция, с изложените в нея доводи и твърдения за незаконосъобразност
на административния акт - решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с
което е потвърдено разпореждане № 151-00-2375-2/08.02.2022 г. на ръководителя
на осигуряване за безработица при ТП на НОИ - Пловдив. Решението е връчено на 04.04.2022
г., а жалбата до настоящата инстанция е подадена на 07.04.2022 г.
При така установената фактическа обстановка подкрепена
от приобщените по делото доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен
и с правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения
срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна, поради следните за това съображения:
Актовете на органите на НОИ - Разпореждане № 151-00-2375-2/08.02.2022
год. и потвърждаващото го Решение № 2153-15-116 от 29.03.2022 г. на директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив са издадени от компетентни по материя и място органи
на социалното осигуряване, в изискуемата писмена форма и съдържат правни и
фактически основания.Липсват съществени нарушения, обуславящи нищожността им.
По отношение на съответствието на акта с
материалноправните разпоредби, с административно- производствените правила и
целта на закона, съдът прие следното:
Основният спорен въпрос между страните е относно
мястото на обичайно пребиване на жалбоподателят след прекратяване на трудовото му
правоотношение с германския работодател, а от това и коя е компетентната
държава да разгледа и определи правото и размера на паричното обезщетение за
безработица. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които
трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална
сигурност и от съда, при прилагането на националните закони.
Няма спор по делото, че А. е гражданин на РБ, както и
че е лице, спрямо което намира приложение Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. (чл.2 от Регламента). С Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и
разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на
държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност,
включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни
принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране
на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По
отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на
приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва
да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия
е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения
от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост, като компетентна
държава, отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са
регламентирани в чл.65 от
Регламент (ЕО) № 883/ 2004г.. Спорът в случаят е свързан с
тълкуването и прилагането на термина "пребиваване". Легалната
дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл.1 §3
б."й" от цитирания Регламент - мястото, където лицето обичайно
пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя, съгласно
чл.11 §1 от
Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламента по прилагането) с оглед
центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на
наличната информация относно релевантните факти - продължителността и
непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки,
семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и
доколко постоянно е то, както и, естеството и специфичните характеристики на
упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и
продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се
упражнява тази дейност и др., примерно изброени в цитираната норма. Съгласно
разпоредбата на чл.11 §2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при
определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е
намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства,
особено причините за преместването на лицето. В чл.1 б. б. й) и к) от Регламент
(ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между "пребиваване"
и "престой". В изготвения съвместно с държавите членки наръчник се
изясняват понятията "обичайно пребиваване", "временно
пребиваване" и "престой". Тези определения, посочени в
законодателството на ЕС (Регламент
(ЕО) № 883/2004, последно изменен с Регламент
(ЕО) № 465/2012), са необходими, за да се установи коя държава членка
е отговорна за предоставянето на обезщетения по социално-осигурителни схеми на
граждани на ЕС, които пребивават в различни държави членки.
Съгласно правото на ЕС, може да има само едно обичайно
място на пребиваване и, съответно, само една държава членка, която отговаря за
плащанията на обезщетения по социално осигурителните схеми, отпускани по
местожителство. Заетите и самостоятелно заетите лица отговарят на условията за
социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните (напр. пенсионери,
студенти) - в държавата членка по обичайно пребиваване. Определянето на
държавата членка по обичайно пребиваване на лицата е важно и по отношение на
лицата, които работят в повече от една държава-членка. В наръчника се
разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за
да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например:
семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и
непрекъснатото пребиваване в съответната държава членка; състоянието на трудова
заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната
дейност, постоянният характер, както и продължителността на договора за
работа); упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти - източникът
на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата
членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на
лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни
доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти. Наръчникът
предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно
определянето на мястото на пребиваване - например при погранични, сезонни или
командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за
които е характерна голяма мобилност. В случаят, мотивите и конкретна преценка
от страна на административния орган за определяне мястото на обичайното
пребиваване на оспорващия А., са погрешни и не почиват на правилното тълкуване
на цитираните по-горе правила. Вярно е, че в документа, на който се позова
административният орган за отказ за отпускане на търсеното обезщетение -
предоставения от Германия оригинал на СЕД Н006, в т. “Вид адрес“ е посочено
"държава на пребиваване" и конкретен адрес във Вилхелмсхавен, ул.
„Мелумсщрасе“ 11, Германия, а от СЕД U017 – осигурително досие – трансграничен работник, се установява, обаче, че този адрес е свързан
с времето на полагане на трудова дейност за периода от 19.09.2019 г. до 31.01.2021
г., като конкретно е посочено „заетост, която представлява осигурителен доход“.
Намерението на лицето, видно и от декларацията, попълнена от А., служебната
бележка от Агенция по заетостта, удостоверението за адресна регистрация, както
и от допълнителните доказателства, представени от нея, относно определяне на
пребиваването й, във връзка с прилагане на чл. 65,
параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., сочат, че
той възнамерява да се установи трайно в Република България – установяването му
трайно в с. Куртово Конаре, общ. Стамболийски, на адреса, на който лицето е
живяло много преди заминаването си в Германия; в СЕД U017 –
осигурително досие – трансграничен работник в кл. „Има право на обезщетение“ е
посочено „Не“, а като основание: „ Не съществува право на плащане съгласно
законодателството на институцията, издаваща то…“ Наред с тези обстоятелства,
наличието на преведени от немски език
официални документи – трудов договор от 09.09.2019 г.; предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение; изчисление на заплата за 2019, 2020 и
2021 г.; удостоверения за данък върху доходите за 2020 и 2021 г. и
удостоверения за регистрация за социално осигуряване на работника съгласно § 25
от DEUV, налагат извода, че А. е наеман на работа с осигуровки за процесния период,
както и, че няма право на помощи от осигурителната служба на Германия. Горният
извод се подкрепя и от представените преведени формуляри, от които се установява, че през периода
15.09.2021 г. до 31.01.2021 г. А. е работил като наето лице при работодател
„Медиус – високо и ниско строителство“ ООД, гр. Бремен и периодът на заетост в
рамките 2 години и повече от пет месеца. Това обаче не е взето предвид от
административния орган, който е подходил едностранчиво, ползвайки информация и
тълкувайки погрешно приложимите разпоредби, като по този начин е отказал
отпускане на обезщетение за безработица.
Не са взети предвид и други факти и обстоятелства,
имащи пряко отношение към изясняване на въпроса за мястото на обичайното
пребиване на А.. Събирани доказателства в тази насока липсват, а това нарушава чл.35 от АПК и съставлява допуснато от страна на административния орган съществено
нарушение на административно-производствени правила. От подадените заявления на
01.03.2021г. и 19.04.2021г., от декларация относно определяне на пребиваване на
лицата с последна заетост, заявление за удостоверяване на осигурителни периоди,
водената кореспонденция между административния орган и А., вкл. и издадените
във връзка със заявлението от 01.03.2021г. редица разпореждания на ръководителя
на осигуряването за безработица, вкл. и тези за спиране и възобновяване на
административното производство, както и жалбата до директора на ТП на НОИ –
Пловдив, безспорно се установява, че настоящият адрес на лицето е този, посочен
като постоянен в удостоверението за постоянен адрес от 02.03.2022г.. От тези
несъмнени факти следва изводът, че мястото на обичайно пребиваване на
оспорващия е в Република България, в с. Куртово Конаре, общ. Стамболийски,
където е и настоящият му адрес и където живее семейството му. В периода на
заетост в Германия, оспорващият е бил на територията на страната, но
времетраенето на това пребиваване е било обусловено от съществуването на
трудово правоотношение, и не покрива критериите, въз основа на които се
обосновава извод за "обичайно пребиваване". Следователно, в
оспорваното решение и в потвърденото с него разпореждане незаконосъобразно и
неправилно е позоваването на чл.65 § 2 от
Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно който, напълно безработно
лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно
заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната
държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се
върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта
в държавата-членка по пребиваване.
Безработно лице, без да е пограничен работник, което
не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на
разположение на службите по заетостта на държавата-членка, чието
законодателство за последно е било подчинено. По делото няма спор, че А.С.А. не
е пограничен работник и е бил напълно безработно лице. Същият е пребивавал за
времето на трудовата си заетост в държава-членка, различна от компетентната
държава-членка, а именно в Германия. Безспорно установено е, че оспорващият не
продължава да пребивава в тази държава-членка, нито се е върнал в тази държава
- Германия, на чието законодателство за последно е бил подчинен, за това и, не
се е регистрирал, не се е поставил на разположение на службите по заетостта в
държавата-членка по пребиваване за времето на трудова заетост - Германия, а се
е регистрирал в Р България, където се е завърнал трайно и, където обичайно
пребивава. Приложимото законодателство в настоящия казус е това на
държавата-членка по обичайното местопребиваване на оспорващия, на която държава
той е и гражданин, а именно - законодателството на Република България. Именно Р
България се явява компетентна държава. Обезщетението за безработица,
претендирано от А.С.А. правилно е поискано именно по реда и при условията на
действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски
регламенти за това. В този смисъл е и т.3 от Решение № U3 от 12.06.2009 г. на
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност,
съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно
отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на
заетост (например понеже трудово-правното договорно отношение вече е прекратено
или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в
съответствие с член 65,
параграф 2 от посочения регламент, а
обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата за
основателна и, като такава, следва да бъде уважена. Решението, оспорено пред
настоящата съдебна инстанция и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат
отменени, поради допуснати от административния орган съществено нарушение на
административно-производствени правила, нарушение на материалния закон и целта
на закона, и заради неправилното тълкуване и прилагане на разпоредбите от Регламент/ЕО/
883/2004 г. и Регламент №
987/2009 г., като преписката на основание чл.173 ал.2
от АПК следва да бъде върната на административния орган за
ново произнасяне по същество при съобразяване на дадените от съда указания по
тълкуване и прилагане на материалния закон.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните
за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
жалбоподателят и същите се констатираха в размер на 600 (шестстотин) лв.,
съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие №
07/04/2022 г. от 07.04.2022 г.
Воден от горното, на осн. чл.172 ал.2 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-116 от 29.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено
Разпореждане № 151-00-2375-2/08.02.2022 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ за отпускане на парично
обезщетение за безработица по заявление на А.С.А..
ВРЪЩА по компетентност преписката на административния орган
за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на
закона.
ОСЪЖДА Национален Осигурителен институт за заплати на А.С.А.,
ЕГН ********** *** сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: