РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Перник, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500335 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 241 от 09.03.2022 г., постановено по гр.д. № 5576 по описа на
Районен съд Перник за 2021 г., е осъдено „Стомана индъстри”АД, гр. Перник, да
заплати на Л. Ж. Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 15000 лв., (петнадесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
ексцес на професионално заболяване, изразяващо се в „***“, констатирано е Експертно
решение № *** от *** на УМБАЛ *** ЕАД гр. София, за професионалното заболяване
и Експертно решение № *** на НЕЛК, за ексцеса на професионалното заболяване,
сумата от 5998.12 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
имуществени вреди в резултат на полученото професионално заболяване и ексцес на
същото посочени по горе, за периода от *** до предявяването на иска – ***,
включително, която сума представлява разликата между брутното трудово
възнаграждение, на ищцата вкл. всички елементи и надбавки към него, вкл. и
плащанията за полаган нощен труд и изплащаните ваучери за безплатна храна за
заеманата от нея преди трудоустрояването длъжност „***” – от една страна и
заеманата след това от *** (момента на трудоустрояването) до ***от нея длъжност
„***”, а след последната дата и до предявяването на иска – длъжност „***“ в
поделение „***“ – от друга страна, ведно със законната лихва върху двете главници за
имуществени и неимуществени вреди, считано от момента на завеждането на исковата
молба – 01.11.2021 г., до окончателното им изплащане, като отхвърлил като
неоснователни исковете за разликата до пълния им предявени размери от 20000 лв.
неимуществени вреди 19487.23лв., имуществени вреди.
1
С обжалваното Решение Районният съд осъдил „Стомана Индъстри” АД, да
заплати на Л. Ж. Д., сумата от 1727.12 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска, както
и да заплати по сметка на Районен съд Перник сумата от 1716.76 лв., за направени по
делото разноски, от които сумата от 1216.76 лв. за държавна такса и сумата от 500 лв.
за възнаграждение на вещи лица по допуснати от съда експертизи.
В установения от закона срок „Стомана индъстри“ АД е подало въззивна жалба
против решението, в частта, с която е уважен предявеният иск. Моли същото да бъде
отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен. Поддържа се, че експертното
решение не е влязло в сила, както и че размерът на присъденото обезщетение не е
съобразен с принципа на справедливостта.
В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част, е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че районният съд не е
обсъдил всички относими доказателства, не е разгледал направеното от ответното
дружество възражение за изтекла погасителна давност, както и че присъденият размер
на обезщетението е прекомерно завишен. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, по подробни съображения
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба и от Л. Ж. Д.,
чрез адв. Б. Б., в частта му, с която са отхвърлени частично предявените искове. В
жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част, е незаконосъобразно и
неправилно. Твърди се, че районният съд не е определил правилно и справедливо
размера на присъденото обезщетение, като не е взел предвид събраните по делото
доказателства в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното решение в
отхвърлителната му част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени в
пълния предявен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна
„Стомана индъстри“ АД.
Окръжен съд Перник, като прецени направените оплаквания в жалбите, с оглед
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено и
доказано от правна и фактическа страна следното:
Пред Районния съд е предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ.
По изложени в исковата молба съображения ищцата, Л. Ж. Д., моли да бъде
осъдено „Стомана индъстри “АД да й заплати сумата от 20000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата нови неимуществени вреди - болки, страдания
и неудобства, в резултат на полученото професионално заболяване, ***”,
първоначално констатирано с Експертно решение № *** от *** на Университетска
болница МБАЛ „***” ЕАД, ТЕЛК за общи и професионални болести, влязло в сила на
30.03.2017 г., потвърдено изцяло с Експертно решение № *** на НЕАК, обжалвано
експертно решение № *** на ТЕЛК и което решение е отменено по оценка на
работоспособността с ЕР на НЕЛК № *** и, с което е констатирано влошаване на
професионалното и заболяване-*** ***, ведно със законната лихва върху главницата
от 20000 лв., считано от момента на завеждането на исковата молба – 01.11.2021г., до
окончателното и изплащане, както и сумата от 19487.23 лв. (деветнадесет хиляди
четиристотин осемдесет и седем лева и 23 ст.), представляваща обезщетение за
2
претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на полученото професионално
заболяване, за периода от *** до предявяването на иска - ***, включително, която сума
представлява разликата между брутното трудово възнаграждение, на ищцата вкл.
всички елементи и надбавки към него, вкл. и плащанията за полаган нощен труд и
изплащаните ваучери за безплатна храна за заеманата от нея преди трудоустрояването
длъжност „***” – от една страна и заеманата след това и от *** (момента на
трудоустрояването) до *** от нея длъжност „***”, а след последната дата и до
предявяването на иска – длъжност „***“ в поделение „***“ – от друга страна, ведно
със законната лихва върху главницата от 19487.23 лв., считано от момента на
завеждането на исковата молба – 01.11.2021 г., до окончателното и изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът е оспорил иска по основание и размер.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предвидените в закона основания
за ангажиране отговорността на ответника и с оглед събраните по делото доказателства
относно вида и степента на влошаването е присъдил обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 15000 лв. и сумата от 5998.12 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата имуществени вреди, като отхвърлил като недоказани исковете
до пълните им претендирани размери.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси, съдът е
обвързан от изложеното в жалбите.
По делото е представена трудова книжка, от която се установява, че ищцата е
работила по трудово правоотношение в СМК „Ленин“, впоследствие при ДФ „Стомана
Перник“, а впоследствие и при правоприемника „Стомана индъстри” АД, както следва:
в периода *** – *** ищцата е работила на длъжност „***“ в *** СМК „Ленин” гр.
Перник. В периода *** – *** ищцата е работила на длъжност „***“ в „Стомана“ АД,
чийто правоприемник е ответното дружество. Считано от *** ищцата е назначена на
длъжността „*** – ***“ в „Стомана индъстри” АД, която длъжност е изпълняла
приблизително десет години до ***, когато с допълнително споразумение № *** към
трудовия договор и на основание чл. 119 КТ, ищцата е назначена в ответното
дружество на длъжността „***“, която длъжност заемала до *** С допълнително
споразумение № *** към трудов договор, считано от същата дата и било възложено да
изпълнява и да работи на длъжност „***“, код по НКПД *** в поделение „***“,
съгласно длъжностна характеристика.
Общият и трудов стаж до момента е **г., като от тях близо ***г. Д. работила като
***-*** при ответника, в това число близо ***години, до ***г., е работила само в
„Стомана индъстри” АД на посочената длъжност „***”.
С Експертно решение № *** от *** на Университетска болница МБАЛ „***”
ЕАД, ТЕЛК за общи и професионални болести, влязло в сила на 30.03.2017 г. ,
заболяването на Д. „***” е признато за професионално, като за лявото ухо е 50 дБ , а за
дясно ухо - 48 дБ, степен средна на тежко чуване, обуславящо 35 % трайна намалена
работоспособност (ТНР) по професионално заболяване и с обща оценка на
работоспособността и 65 %, от която 54 % за общо заболяване и 35 % за
професионално заболяване. Заболяването е включено и в списъка на професионалните
болести, причинени от шум и издаден от Министерски съвет. Същото заболяване е
констатирано и посочено и в Протокол № 4 от 16.11.2016 г. за извършено проучване на
професионална болест.
С посочените решения на ТЕЛК и НЕЛК са определени като противопоказни
3
условия на труд нервно-психично пренапрежение, натоварване на долните крайници,
шум, неблагоприятен микроклимат, влага, запрашеност, наднормен шум и вибрации,
тежък физически труд, неблагоприятна температурна среда-студ, влага, вдигане на
тежко. Изрично в ЕР на НЕЛК от *** е отбелязано, че Л. Д. не е пригодна към
работното място „***”, тъй като има условия на труд, които са противопоказни.
Дадено е задължително предписание, че следва да бъде трудоустроена на подходящо
работно място при спазване на противопоказанията, определени в т. 19 на същото
решение.
Видно от посоченото по-горе решение на ТЕЛК професионалния характер на
болестта, причинена от шум (***) се признава поради продължителния трудов стаж
(над **г.), който ищцата имала в типична за заболяването рискова професия (***),
както и поради наличието на съпътстващи фактори със синергично действие
(вибрации, физическо пренапрежение, сменна и нощна работа), които също били
налични при работата и в ответното дружество.
С влязло в сила съдебно решение № 1208 от 09.01.2018 г., постановено по гр. дело
№ 02808 по описа на Районен съд Перник за 2017 г., оставено в сила и изменено със
съдебно решение № 161 от 28.05.2018 г. по в.гр. дело № 134 по описа на Окръжен съд
Перник за 2018 г. и Определение № 879 от 14.12.2018г. по гр. дело № 3573/2018 г. по
описа на ВКС, на основание предявен от ищцата иск по чл. 200 от КТ, и било
присъдено за претърпените неимуществени вреди за полученото при ответника
професионално заболяване, посочено по-горе, общо обезщетение в размер на 14000
лв., заедно със законната лихва от 23.02.2017 г. до окончателното изплащане.
С експертно решение № *** на НЕЛК на ищцата е определена трайна
неработоспособност (ТНР) 50 %, от която за общо заболяване 40 %, а за
професионално заболяване – 50 %, при първоначално определени с предшестващото
решение на НЕЛК 35 % за професионално заболяване. На основание продължаващото
се влошаване на здравословното и състояние, породено от посоченото професионално
заболяване – ***, с ЕР от *** била определена като водеща диагноза „***“ и било
определено професионално заболяване „***“ с водеща диагноза „*** ***“. Въз основа
на направеното и отоневрологично изследване на вестибулаторния анализатор от *** в
посочено по-горе ЕР на НЕЛК, на Л. Д. била поставена диагноза ***. В ЕР № *** на
НЕЛК е прието, че уврежданията на слухово-сензорната система са довели до трайно
увреждане на слуха със слухова загуба 3-та степен на тежко чуване, както и че
заболяването изисква продължаване на трудоустрояването при спазване на посочените
противопоказни условия на труд в т. 19 от същото.
С допълнително споразумение № *** към трудов договор, считано от същата дата
на Д. било възложено да изпълнява и да работи на длъжност „***“, код по НКПД *** в
поделение „***“, съгласно длъжностна характеристика с оглед противопоказните
условия на труд: наднормен шум и вибрации, ТФТ, нощни смени, нервно психическо
пренапрежение, неблагоприятна температурна среда, студ, влага, вдигане на тежко.
Дружеството – жалбоподател поддържа, че решенията на ТЕЛК не са породили
правно действие, защото не е спазена процедурата за установяване професионалния
характер на заболяването, както и ЕР на ТЕЛК не е влязло в сила.
Съгласно приетото в Решение № 213/12.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1761/2009 г.,
по предявен иск с правно основание чл. 200 КТ ищецът следва да докаже причинната
връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или
НЕЛК, като не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване от
4
органа, който го е издал, че решението е влязло в сила и на коя дата. Работодателят,
оспорващ обстоятелството, че решението е влязло в сила трябва да представи
доказателства, че го е обжалвал и подадената жалба се разглежда от горе стоящия
административен или съдебен орган. В същия смисъл е и приетото в Определение №
683/16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2019 г.
В случая по делото са представени ЕР на ТЕЛК/НЕЛК с отбелязване, че са влезли
в сила и след като дружеството – жалбоподател твърди, че същите не са влезли в сила,
то трябва да представи доказателства, че ги е обжалвал. От съдържащите се в
медицинското досие на ищеца документи, не се установява, че решенията на ТЕЛК са
обжалвани от работодателя, предвид на което и съдът намира, че професионалният
характер на заболяването е установен с влязло в сила решение на ТЕЛК.
Доводите в жалбата, че процедурата за установяване професионалния характер на
заболяването, не е спазена, не могат да се разглеждат в производството по чл. 200 КТ.
Съгласно чл. 62, ал. 3 КСО признаването на професионалния характер на заболяването
е от компетентността на органите на експертизата по работоспособността.
Процедурата за установяване и признаване на професионалното заболяване е уредена в
Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане
на професионалните болести и ако работодателят твърди, че тази процедура е
нарушена, е следвало да релевира тези си възражения в хода на административното
производство. След като е налице влязло в сила ЕР, то същото на основание чл. 113, ал.
3 от Закона за здравето е задължително за съда.
Доводите в жалбата, че решението не е било съобщено на останалите субекти,
визирани в чл. 112 от ЗЗ, по съществото си съставляват упражняване на чужди права,
което е допустимо, само в изрично предвидените от закона случаи, каквато хипотеза не
е налице.
В жалбата се поддържа, че не е спазена процедурата по чл. 9 от Наредбата за реда
за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на
професионалните болести, като се твърди, че същата е условие за влизане в сила на
експертното решение.
Съдът намира, че и този довод е неоснователен. Посочената разпоредба касае
административна процедура относно регистриране на професионалните болести и
влизането в сила на решението на ТЕЛК не е обвързано от извършването на тази
регистрация и съответно наличието или не такава регистрация не е относимо при
преценка допустимостта и основателността на предявен иск с правно основание чл. 200
КТ.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за изтекла давност на
предявените искови претенции. Предявеният иск е с правна квалификация чл. 200, ал.
1 КТ. Същият представлява трудов спор по дефиницията на чл. 357 КТ, за него се
прилага 3-годишната давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, която е започнала да тече в
срока по чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ – от деня, в който правото, предмет на иска, е могло
да бъде упражнено или от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши
плащане по надлежния ред. Експертно решение № *** на НЕЛК, с което е установено
влошаване на здравословното състояние на ищцата (ексцес), в резултат на
професионално заболяване, е постановено на *** и от тази дата до депозиране исковата
си молба против ответното дружество на 01.11.2021 г., е видно, че срокът по чл. 358,
ал. 1, т. 3 от КТ не е изтекъл.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за неимуществени вреди е доказан
5
по своето основание. Установено е, че ищцата е работила по трудов договор в
ответното дружество като „***” и в резултат на дългогодишна производствена дейност
в условията на тежко натоварване на слуховите нерви на работното място е заболяла от
посоченото по-горе заболяване, което е признато за професионално. Отговорността на
ответната страна следва да се ангажира на основание чл. 200 от КТ, съобразно който
работодателят отговаря имуществено за вреди от професионално заболяване, които са
причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника.
По отношение размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди:
От заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза се установява, че
в процесния случай е установено ***. Формата на заболяването е ***. За това
заболяване е характерно, че няма болки, но има намален слух. Прогнозата на
заболяването е неблагоприятна, като липсва ефикасно и трайно лечение.
Налице са нарушения на вестибуларния апарат на ищцата.
Експертът сочи, че заболяването се определя като хронично прогресиращо с
развитие на ***. За ляво ухо намаляването е 15 дБ; за дясно ухо 17дБ. (периода 2017 г.
– 2021 г.)., като понастоящем състоянието се определя като тежко ***. Оплакванията,
които има постоянно лицето са шум в ушите, замаяност, нарушено равновесие;
намалението на слуха има отношение в социален- комуникативен аспект, неразбиране
на говор от повече от 3 метра при наличие на защитно средство (маска). Това
заболяване не се отразява на останалите соматични заболявания, включително и на
***.
От показанията на свидетелите И.Б.Г. (съжителстващ на съпружески начала с
ищцата) и В.З.В. (племенник на ищцата) се установява, че ищцата има проблеми със
слуха и вестибуларния апарат, които и пречат в ежедневната дейност, създават и
затруднения при общуване с останалите хора, боравене с технически средства за
комуникация.
Във връзка с горното, съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане здравето на работника, а
също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, поради което и
твърденията във въззивната жалба, че размерът на обезщетението е завишен, са
неоснователни. Неоснователни са и възраженията на Л. Д., че определеното от
Районният съд обезщетение е занижено. При формиране на този извод въззивният съд
взема предвид възрастта на ищцата, степента на засягането на здравето й и начинът, по
който в конкретния случай се отразява на живота му – затруднения в бита, при
извършване на обичайни ежедневни дейности, ограничаване на контактите, влошаване
качеството му на живот, както и посоченото от вещото лице, че заболяването й има
хронично-рецидивиращ ход на протичане и необратимо развитие. От съществено
значение при определяне размера на обезщетението е обстоятелството, че прогнозата
на заболяването е неблагоприятна, като липсва ефикасно и трайно лечение.
Изхождайки от изложеното, от изискванията на чл. 52 от ЗЗД и изискванията на
раздел ІІ от ПП на ВС на РБ № 4 от 23.12.1968 г., въззивният съд намира, районния съд
е изследвал характера и степента на професионалното заболяване и е определил
справедлив размер на неимуществените вреди дължими на ищцата, поради които
изложените оплаквания от страните са неоснователни. Правилно районният съд е
съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата
6
съдебномедицинска експертиза и с оглед на тях е постановил обжалваното решение.
Относно иска за имуществени вреди:
Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическия състав на
разпоредбата на чл. 200 от КТ, предвид наличието на решение на ТЕЛК и НЕЛК, които
са единствените компетентни органи да бъде признато заболяването за такова с
професионален характер. С оглед задължителния за всички органи в страната характер
на това решение и установената с него причинна връзка между работата на лицето и
заболяването то и ПРС, а съответно и ПОС не могат да приемат друго положение.
Относно характера на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК е налице многобройна задължителна
практика на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда, включително пропусната полза. В
т. 6 на Постановление № 4 от 30.10.1975 г на Пленума на ВС, която не е загубила
действието си и намира приложение и понастоящем при КТ, е посочено, че се дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Когато се касае за намаление на трудоспособността на работник, вредите
се състоят в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди
увреждането и това, което получава след това. Тази разлика се дължи до навършване на
предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време и възраст, като този
срок може да бъде продължаван най-много с толкова време, колкото би било
необходимо за достигане на пълния трудов стаж. Това е така, защото именно поради
увреждането от полученото професионално заболяване ищецът е лишен от
възможността да работи на заеманата преди установяване на заболяването длъжност до
навършване на възраст за пенсиониране за осигурителен стаж и търпи имуществени
вреди от лишаването му от тази възможност. Именно разликата между трудовото
възнаграждение, което би получил ищеца ако би бил здрав и това, което получава след
заемане на новата длъжност поради заболяването му се явява компенсация за
претърпените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Предвид на това претенцията на ищцата по чл. 200, ал. 3 от КТ се явява
основателна.
С оглед гореизложеното според настоящият въззивен състав следва да се приеме
първи вариант на заключението на вещото лице съгласно, което общата сума, която би
получила Л. Ж. Д. ако е заемала и работела на длъжността „***” като трудово
възнаграждение и остойностени ваучери за храна за периода от *** до *** при ползван
чист аналог заемащ същата длъжност „*** на ***” е в размер на 41291.20 лева, от
които брутно трудово възнаграждение в размер на 38977 лева и стойност на ваучери за
безплатна храна в размер на 2314.20 лева.
Съгласно изложеното от вещото лице за процесния период от *** до ***,
включително Д. е получила брутно трудово възнаграждение, заедно със съответните
надбавки към него и ваучери за безплатна храна, за заетата от нея длъжност „***“ до
*** и от *** заетата и изпълняваща от ищеца до *** и до момента длъжност „*** в
поделение „***” в размер на 21803.97 лева., от които БТВ в размер на 20359.47 лева и
остойностени ваучери за храна в размер на 1444.50 лева. В процесния период за
заеманата длъжност „***” или *** Л. Д. е получила бонус в общ размер на 1938.09
лева, която сума е включена в БТВ. Съгласно този вариант на заключението
претърпяната от ищцата вреда възлиза на сумата от 19487.23 лева.
7
От тази сума следва да се приспадне сумата получена от Л. Д. за обезщетение по
обществено осигуряване. Това е така, тъй като целта на чл. 200, ал. 3 КТ е да не се
допуска неоснователно обогатяване чрез получаване на едни и същи суми два пъти –
един път от работодателя и един път от общественото осигуряване. Когато
обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати
ползи, причинени от професионално заболяване и изразяващи се в неполучено трудово
възнаграждение. В този случай неприспадането на сумата би довело до двойно
плащане и съответно до неоснователно обогатяване на ищцата.
Видно от служебно да изискана от въззивния съд на основание чл. 7, ал. 1, изр. 2
от ГПК, справка от ТП НОИ Перник размера на сумата, която е получила Л. Ж. Д. за
процесния период като обезщетение от общественото осигуряване за времето, през
което не е полагала труд, тъй като е била в състояние на временна неработоспособност
е в размер на 5579.29 лв. С оглед изложеното оплакванията на жалбоподателката Д. се
явяват частично основателни, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява
доказан за сумата от 13907.94 лв.
По изложените съображения, въззивният съд приема, че обжалваното решение в
частта, в която е отхвърлен иска за сумата над уважените 5998.12 лв. имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 01.11.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, е неправилно, поради което следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважен иска до 13907.94
лв., или „Стомана Индъстри“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Л. Д. още
7909.82 лв. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено в отхвърлителната част
над сумата от 13907.94 лв. до претендираните 19487.23 лв.
Правилно и в съответствие със закона съдът е присъдил законна лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, така както е поискано от ищцата.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, въззивният съд намира, че „Стомана Индъстри” АД
Перник следва да бъде осъдено да заплати на Л. Ж. Д. разноски направени пред
настоящата инстанция в размер на 1675.35 лв. съобразно уважената част от исковете.
Жалбоподателят „Стомана Индъстри” АД не е представило доказателства за
сторени разноски и списък е разноските по реда на чл.80 ГПК, поради което и съдът не
присъжда такива.
По изложените съображения, Окръжен съд Перник, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 241 от 09.03.2022 г., постановено по гр.д. № 5576 по описа
на Районен съд Перник за 2021 г. В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от Л.
8
Ж. Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***, против „Стомана Индъстри” АД Перник
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание”, № 1, иск с
правно основание чл. 200 от КТ за сумата над уважените 5998.12 лева до
претендираните 19487.23 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
имуществени вреди в резултат на полученото професионално заболяване и ексцес на
същото, за периода от *** до предявяването на иска – ***, включително, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри” АД Перник седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Владайско въстание”, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Ж. Д., с ЕГН: **********
и адрес: ***, на основание чл. 200, ал. 3 от КТ сумата от още 7909.82 лв. (седем хиляди
деветстотин и девет лева и осемдесет и две стотинки) обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри” АД Перник седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Владайско въстание”, № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Ж. Д., с ЕГН: **********
и адрес: ***, сумата от 1675.35 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и пет лева и
тридесет и пет стотинки) направени разноски пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9