Определение по дело №226/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260129
Дата: 10 юли 2020 г.
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20203100900226
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                        /10.07.2020г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 10.07.2020г., в състав:

 

СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Петров

търговско дело №226 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Г.Ж.Г., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. М.И. от САК, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на основание чл.372, ал.1 от ГПК, съдът е връчил препис от него на ищцата, която е депозирала допълнителна искова молба, връчена за отговор по реда на чл.373 от ГПК. Ответникът е подал в срок и отговор на допълнителната искова молба.

С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявения иск на основание чл. 374 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

Предявен е иск с правно основание 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл.45 и чл.84, ал.3 от ЗЗД от Г.Ж.Г., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. М.И. от САК, против "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, за заплащане на сумата от 50000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания, неудобства и стрес , вследствие на причинената смърт на обичната й баба в резултат на ПТП от 23.07.2014г., ведно със законната лихва от деня на смъртта й 04.04.2015г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по делото. Отправено е искане за присъждане адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

Ищцата твърди, че на 23.07.2014г., около 18.30 часа, в гр. Варна, баба й Т.Н.П.е управлявала лек автомобил „Нисан Микра“ с peг. №******, когато е била ударена от лек автомобил „Ауди А7“ с peг. №******, управляван от Ж.В.В., със скорост от 127.97 км/ч. В следствие на това произшествие, баба й получила много тежки травматични увреждания, била приета по спешност в „МБАЛ Света Анна“ Варна, където престояла две седмици в реанимация, след което била преместена в неврохирургия. В болницата била до 11.08.2014г., неподвижна, на легло, като майка й, чичо й и лично ищцата се грижели непрекъснато за нея. Била изписана с парализа на долните крайници и по съвет на лекарите, тъй като състоянието й изисквало денонощни медицински грижи и наблюдения, я настанили в хоспис, където починала осем месеца по-късно - на 04.04.2015г. Причината за смъртта й е двустранна огнищна хипостатична пневмония, която е резултат на продължителното залежаване поради пълното обездвижване на долните крайници, което определя пряка причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт. Воденото по случая наказателно производство приключило с решение №294/19.12.2017г. на ВКС, 2-ро н.о. по н.д. №962/2017г., с което било потвърдено решение № 203/19.07.2017г. по ВНОХД №156/2017г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдена присъда №6/31.01.2017г. на Варненския окръжен съд по НОХД №1287/2016г., с която Ж.В.В. бил признат за виновен и осъден на две години лишаване от свобода, с изтърпяване отложено по чл. 66, ал.1 НК.

Ищцата твърди, че смъртта на баба й и причинила голяма душевна болка. Отношенията между тях били много топли и сърдечни. Тъй като родителите на ищцата са разведени, баба й помагала на майка й в грижите за нея. Всяко лято била при нея на вилата, а през учебно време тя често им гостуваше в Бургас, където ищцата живеела с майка си. През 2009г. а приели за студентка във Варна и оттогава до катастрофата, ищцата живеела при нея. Между тях се изградила трайна и изключително дълбока и силна емоционална връзка.

Към момента на ПТП л.а. „Ауди А7“ с per. №****** е бил застрахован по задължителната застраховка гражданската отговорност в ответното дружество. По предявената от ищцата претенция била образувана щета от 05.12.2019г. при ответното дружество, но й било отказано изплащане на обезщетение.

С допълнителна искова молба ищцата заявява, че искът не е погасен по давност, както и че е налице активна материалноправна легитимация. Поддържа твърденията си за наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между нея и баба й. Моли съда да приеме наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на пострадалата, на основание чл.300 от ГПК.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, чрез юрисконсулт И.Й., с който оспорва иска като погасен по давност. Твърди, че претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение е предявена в дружеството на 05.12.2019г., т.е. след погасяването и по давност. Излага, че процесното ПТП е настъпило на 23.07.2014г., поради което не е обхванато от действието на ТР 1/2016г. Твърди, че не е налице изключително близка връзка между ищцата и нейната баба, която би обусловила присъждане на обезщетение в полза на ищцата. Твърди, че ПТП е настъпило при условията на независимо съизвършителство от страна на двамата водачи с превес отговорността на пострадалата. Ответникът оспорва и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и смъртта на пострадалата. Ответникът оспорва предявения иск и по размер, като излага доводи, че максимално дължимото на ищцата обезщетение може да е в размер на 5000 лева. Оспорва и иска за заплащане на лихва върху главницата, като възразява и за погасяването му по давност. Ответникът моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените по делото разноски.  С отговора на допълнителната искова молба поддържа доводите си за неоснователност на иска.

По допустимостта на иска:

Съобразно изложените в исковата молба твърдения искът по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) е допустим.

УКАЗВА на страните, че влязлата в сила присъда по НОХД №1287/2016г. на ВОС е задължителна за настоящия състав относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца Ж.В..

На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът приема за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване: че към дата 23.07.2014г. лек автомобил „Ауди А7“ с peг. №****** е бил  застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи характера на претърпените неимуществени вреди, близката връзка с починалата й баба.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника - застраховател, че при условие, че ищецът докаже изгодните за него факти, ответникът, при условията на пълно и главно доказване, дължи да установи възражението си за независимо съизвършителство на ПТП от двамата водачи с превес отговорността на пострадалата.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства досежно възражението си за независимо съизвършителство на ПТП от двамата водачи с превес отговорността на пострадалата Тинка Николова Петрова.

Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора. На ищцата следва да се даде възможност да се ползва от гласни доказателства – двама свидетели при режим на водене за установяване на неимуществените вреди. Следва да се изиска и приложи НОХД №1287/2016г. на ВОС. Следва да се изиска справка от НБД Население за постоянен и настоящ адрес на ищцата и на Т.Н.П.за периода 01.01.2009г. – 04.04.2015г.

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора  от ГПК „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 04.09.2020г. от 14.30  часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение, на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на водене от ищцата, за установяване на обстоятелствата относно претърпените от нея болки и страдания и близка връзка с починалата. УКАЗВА на ищцата, че следва да води допуснатите свидетели в първото открито съдебно заседание по делото.

ДА СЕ ИЗИСКА за прилагане към настоящото производство НОХД № 1287/2016г. по описа на ВОС.

ДА СЕ ИЗИСКА справка от НБД Население за постоянен и настоящ адрес на ищцата Г.Ж.Г., ЕГН ********** и на Тинка Николова Петрова, ЕГН ********** (поч. на 04.04.2015г.) за периода 01.01.2009г. – 04.04.2015г.

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).

Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез медиатор могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно за спора лице – медиатор.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление, на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно заседание следва информират съда за участието си в процедура по медиация или причините за невъзможността от такова участие.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

/РАДОСТИН ПЕТРОВ/