РЕШЕНИЕ №
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-11 състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
Съдия: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Стефка
Александрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2754 по
описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 32 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от М.И.Б. срещу „АТП – А.“
ООД осъдителен иск по чл.125, ал.3 от Търговския
закон (ТЗ) за заплащане на сумата 800000.00 лева – парична равностойност от
имуществото на ответното дружество, съответстваща на дружествения му дял,
предявена като частичен иск от 1400000.00 лева, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 28.12.2018г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е бил съдружник в „АТП – А.“ ООД,
като е притежавал 26 % от капитала на дружеството. Заявява, че с уведомление,
връчено на представител на ответника на 05.07.2018г., е известил, че прекратява
участието си в дружеството на основание чл.125, ал.2 ТЗ, поради което след
изтичане на тримесечния период или считано от 05.10.2018г. членственото
му правоотношение е било прекратено, от което е възникнало задължение за
ответника да му изплати равностойността на дружествения дял на основание
чл.125, ал.3 ТЗ. Поддържа, че имуществените отношения е следвало да се уредят
съобразно счетоводен баланс на търговеца към края на месеца, през който е
настъпило прекратяване на членствената връзка, като изплащането
на дела не зависело от други условия. Твърди, че видно от обявения по партидата
на дружеството годишен финансов отчет за 2017г. балансовата стойност на
активите на „АТП – А.“ ООД към 31.12.2017г. е била 4389000.00 лева, което
обосновавало равностойност на дружествения му дял от поне 836160.00 лева.
Същевременно, посочва, че стопанските операции не са били редовно и коректно
отразявани в счетоводството на дружеството и счита, че делът му възлиза на
1400000.00 лева, от които предмет на претенцията са 800000.00 лева. Оспорването
на изготвения междинен счетоводен баланс към 31.10.20218г. ищецът обосновава с
твърдение, че дружеството е изплащало суми на съдружниците
и на управителя без основание. Конкретно посочва, че с решение на ОС на съдружниците от 02.10.2018г. е било предвидено на
новоизбрания управител С.С.да се изплати
възнаграждение за работата му като управител в размер на 800000.00 лева, която
сума не се съотнасяла по никакъв начин към финансовия резултат на дружеството.
Предвид изложеното, счита, че балансовата стойност на активите към 31.10.2018г.
следва да се изчисли от вещо лице, което да изключи всички предвидени или
извършени плащания, за които не съществува документална обоснованост и
конкретно гласуваното възнаграждение на управителя, както и посочени в
счетоводството на търговеца като дължими суми към съконтрагенти
по недействителни договори.
Ответникът оспорва претенцията като неоснователна. Признава,
че ищецът е притежавал 26 % от капитала на дружеството, както и че членственото му правоотношение е било прекратено, считано
от 05.10.2018г., но оспорва дължимостта на търсената
сума. Заявява, че ищецът е бил управител на „АТП – А.“ ООД в периода
14.01.2005г. - 28.03.2013г., когато с решение на Общото събрание (ОС) на съдружниците е бил освободен като управител и е бил избран
нов управител. Уточнява, че с това решение М.Б. не е бил освободен от
отговорност. Заявява, че след извършена проверка била установена липса на
парични средства от касата на дружеството за периода на неговото управление в
общ размер от 601500.00 лева, което обстоятелство било признато от ищеца.
Твърди, че за обезпечаване връщане на липсващата сума Б. е подписал
споразумение с дружеството, с което се е съгласил всички суми, разпределени му
като дивидент, както и всички суми, които му се дължат в бъдеще като съдружник,
да бъдат отнасяни за погасяване на задължението му. Поддържа, че в резултат на
така подписаното на 28.06.2013г. споразумение, което е с нотариална заверка на
подписите на страните по него, полагащия му се дивидент съгласно решения на ОС
от 11.07.2013г., 04.03.2014г., 19.06.2017г., 28.11.2017г. и 02.10.2018г. са били
прихванати за погасяване на дълга, за което ищецът изрично е дал съгласие,
както с подписаното споразумение, така и чрез нарочно изявление на проведените
Общи събрания. Излага съображения, че в резултат на извършените прихващания
дългът е бил частично погасен до размера от 318685.00 лева. Твърди че за намаляването
му е била отнесена и сумата, представляваща парична равностойност на
дружествения му дял, съобразно счетоводен отчет към 31.10.2018г., съгласно
който отчет нетната балансова стойност на активите на дружеството възлизала на
96710.29 лева, поради което припадащият се дял на ищеца бил в размер на
23952.44 лева нето, т.е. след приспаднат данък, като след така извършеното
прихващане, непогасената част от дълга на Б. към „АТП – А.“ ООД по
споразумението възлизала на 294732.56 лева. Твърди, че след напускането на
съдружника го поканил с нарочно уведомление, връчено му на 10.09.2018г., да
заплати дълга, което ищецът не сторил. Предвид изложеното, счита, че Б. дължи
на дружеството горепосочената сума, както и мораторна
лихва. С оглед така твърдените обстоятелство по делото са предявени и приети за
съвместно разглеждане насрещни искове на „АТП – А.“ ООД срещу М.И.Б., както
следва:
-
иск по чл.365 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за заплащане на сумата 294732.56 лева съгласно споразумение от
28.06.2013г. с нотариално заверени подписи на страните рег.№ 9033/28.06.2013г.
на нотариус Т.В., която сума е приета за дължима от Б. на „АТП – А.“ ООД за
покриване на липси от касата на дружеството в периода, докато съдружникът е бил
управител, ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба –
10.07.2019г., до окончателното плащане;
-
иск по чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 24806.66 лева – мораторна
лихва върху търсената главница за периода 11.09.2018г. (датата, следващата
получаване на поканата за плащане) – 10.07.2019г. (датата на подаване на
насрещната искова молба).
Правната квалификация на исковете е дадена съобразно
уточненията на ищеца по насрещните искове, направени с молба от 14.10.2020г. (о.с.з.).
Ответникът по насрещните искове М.Б. оспорва същите с
доводи, че споразумението е недействително, като нищожно, поради липса на основание
(чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД), обосновано с твърдение, че дълг не е съществувал
реално, тъй като липсите не са били установени по надлежен ред, евентуално като
унищожаемо, тъй като споразумението било подписано от
него под заплаха (чл.30 ЗЗД) и/или при крайна нужда (чл.33 ЗЗД) и/или чрез
въвеждане в заблуждение относно съществуването на дълга (чл.29 ЗЗД). В тази
връзка сочи, че непосредствено преди освобождаването му като управител бил
настанен в болница за лечение и след завръщането му бил информиран за липси в
касата на дружеството и принуден да подпише документ за тях, като не бил
сигурен и не знаел какво е действителното състояние на касовата наличност.
Навежда и евентуално възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
търсените суми, което възражение е въведено в първо съдебно заседание.
Софийският градски съд, при преценка на материалите по делото
установи следното от фактическа страна :
По делото не се спори и се установява от приложените
документи, вкл. и от справка в АВ – ТРРЮЛНЦ, че ищецът М.И.Б. е бил съдружник в
„АТП – А.“ ООД с 26 % участие в капитала на дружеството. Установява се също, че
за периода 14.01.2005г. - 28.03.2013г. същият е бил управител на ответното
дружество. Видно от приложен протокол от проведено на 28.03.2018г. ОС на съдружниците ищецът Б. е бил освободен като управител и за
нов управител е бил избран С.Ц.С..
Приложен е протокол от проведено на 27.06.2013г. ОС на
съдружниците на „АТП – А.“ ООД, на което е било взето
решение за освобождаване на Б. от отговорност като управител за периода от
14.01.2005г. (когато дружеството е било регистрирано) до 29.03.2013г. С това
решение изрично е посочено, че ОС не освобождава Б. от отговорност като
управител за последващия период – след 29.03.2013г., до
прекратяване на мандатното правоотношение, и конкретно от отговорност за
установените в липси от касата на дружеството в размер на 601500.00 лева,
констатирани след проведена инвентаризация. Взето е решение Б. да върне липсващата
сума чрез прихващане на вземанията, които последният има или ще има към
дружеството като съдружник, като вземания за дивиденти, за ликвидационен дял и
други. Изрично е отразено признанието на ищеца за липсите на парични средства и
техният размер, както и съгласието му за репариране на имуществената вреда чрез
отнасяне на дължимото му се от дружеството за погасяване на дълга. Взето е
решение, че отношенията по погасяване на задължението следва да се уредят с
нарочно споразумение, както и че при препятстване изпълнението му отговорността
на Б. следва да се реализира по съдебен
ред, поради което съдружниците гласуват решение за
търсене на отговорност от него и оправомощават
новоизбрания управител С.да представлява дружеството при водене на този процес.
Протоколът е подписан от съдружникът ищец. За доказване твърдението за
съществуващи липси са представени заповед на управителя С.от 03.06.2013г., с
която се възлага инвентаризация на дружеството и се назначава комисия за това,
доклад от председателя на комисията от 07.06.2013г. за липсващи средства в
размер на 176510.75 лева и 158498.52 евро, както и декларация от Б. от
11.06.2013г. (л.220), с която признава, че описаните в доклада средства не са
били отчетени, ведно със сумата от 114993.09 лева, които се задължава да
възстанови. Така общият размер на липсата е 601500.00 лева. Декларацията е била представена по делото и в
нотариално заверен препис (л.271). Оригиналът на същата е бил предмет на
допусната съдебно-почеркова експертиза, вещото лице
по която е установило, че подписът за декларатор е положен от соченият автор – М.И.Б.
– заключение, л.309 от делото. Експертът е обосновал извод, че не е налице
техническа подправка на документа и е указал, че заключението е изготвено след
изследване на сравнителни образци от подписа на ищеца.
Прието е споразумение рег.№ 9033/28.06.2013г. на
нотариус Т.В., с което М.Б. е признал липси в касата на дружеството в общ
размер от 601500.00 лева, формирани по време на мандата му като управител,
чийто размер е изчислен след съпоставяне на счетоводните документи. Със
споразумението Б. се е задължил да ги върне, като страните са приели, че това
ще се осъществява чрез прихващане на съществуващи и бъдещи вземания на
съдружника към дружеството.
Представено е предизвестие от Б. до „АТП – А.“ ООД, с
което ищецът е уведомил ответника, че прекратява участието си като съдружник на
основание чл.125, ал.2 ТЗ. Документът е бил връчен на 05.07.2018г., съгласно
отбелязване по него на нотариус Т.М.(л.6 от делото).
Приет е протокол от проведено на 11.07.2013г. ОС на съдружниците на „АТП – А.“ ООД, на което е взето решение за
изплащане на дивидент на съдружниците. Отразено е, че
дивидентът на Б. възлизал на 130000.00 лева бруто, съответно на 123500.00 лева
нето, като с нетната му стойност се извършва прихващане със задължението на
този съдружник към дружеството по споразумението от 28.06.2013г., за което
последният е дал изрично съгласие, вписано в протокола.
Приложен като доказателство е протокол от проведено на
04.03.2014г. ОС, на което съдружниците са взели
решение за изплащане на дивиденти, като размерът на същия към Б. възлизал на
78000.00 лева бруто, а с нетната му стойност от 74100.00 лева се извършва
прихващане със задължението на съдружника към дружеството по споразумението от
28.06.2013г., за което последният е дал изрично съгласие, вписано в протокола.
Приет е протокол от проведено на 16.12.2014г. ОС, на
което съдружниците са приели решение за изплащане на
възнаграждение на управителя С.С.за работата му през
2014г. в размер на 360000.00 лева, както и решение за изплащане на
възнаграждение на същото лице за 2015г. в размер на 550000.00 лева. С решение
по протокол от ОС на съдружниците от 15.06.2017г.
размерът на възнаграждението на този управител е определено на 320000.00 лева.
Възнагражденията са посочени в брутен размер.
Представен е протокол от проведено на 19.06.2017г. ОС,
на което съдружниците отново са взели решение за
изплащане на дивиденти, като размерът на дивидента, дължим на Б. възлизал на 29900.00
лева бруто, а с нетната му стойност от 28405.00 лева се извършва прихващане със
задължението на съдружника към дружеството по споразумението от 28.06.2013г.,
за което последният е дал изрично съгласие, вписано в протокола.
Приложен е протокол от проведено на 28.11.2017г. ОС,
на което съдружниците са гласували изплащането на
дивиденти, като размерът на същия към Б. възлизал на 29900.00 лева бруто, а с
нетната му стойност от 28405.00 лева се извършва прихващане със задължението на
съдружника към дружеството по споразумението от 28.06.2013г., за което
последният е дал изрично съгласие, вписано в протокола.
Протоколите от 11.07.2013г., 04.03.2014г., 16.12.2014г.,
15.06.2017г., 19.06.2017г. и 28.11.2017г. са подписани от Б. и същият не е
оспорил авторството на подписа си.
Приет е констативен протокол от 02.10.2018г., заверен
от нотариус И.И.-Ж., обективиращ
взети от ОС на съдружниците на „АТП – А.“ ООД решение
за изплащане на дивиденти, който дивидент за ищеца бил определен на 29900.00
лева бруто, а с нетната му стойност от 28405.00 лева се извършвало прихващане
със задължението на съдружника към дружеството по споразумението от
28.06.2013г. На същото събрание е прието решение за изплащане на допълнително
възнаграждение на управителя С.С.в размер на
800000.00 лева, платимо до 30.10.2018г., след приспадане на дължимия данък.
Този протокол не е подписан от съдружника Б. (към тази датата не е изтекъл
срока на предизвестието по чл.125, ал.2 ТЗ). Последният е оспорил законосъобразността
на решенията, по който спор е било образувано т.д.№ 2187/2018г. на СГС,
приключило с влязло в сила решение на въззивната
инстанция, с което взетите решения са били отменени като незаконосъобразни и конкретно
поради липса на доказателства за редовно свикано събрание на съдружниците – така решение № 1472/12.10.2020г. на САС по
в.т.д. № 2119/2020г., влязло в сила на 09.05.2022г. (л.357 от делото).
Приложен е констативен протокол на нотариус И.И.-Ж. от 26.10.2018г., обективиращ
решения на ОС на съдружниците на „АТП – А.“ ООД, идентични с тези от 02.10.2018г., подписани
от съдружниците С.С., Р.Р., В.Ю.и И.Е., тъй като към тази дата М.Б. не е бил
съдружник, поради изтичане на тримесечното му предизвестие за напускане.
Представен е протокол от ОС, проведено на 26.06.2019г.
(л.260), на което съдружниците са взели решение за
търсене на отговорност от Б. за констатирани липси на парични средства и е
избран представител за водене на процеса срещу него.
Приложени са още протоколи от ОС на съдружниците, с които са приети годишните финансови отчети
за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., всички съдържащи подпис и на
съдружника Б.. Представени са и годишните финансови отчети за тези години,
ведно с приложенията.
Приета е нотариална покана (л.7 от делото), с която Б.
е поканил ответника да му изплати припадащата му се част от имуществото на
дружеството по посочена в текста банкова сметка, ***ресата на 05.11.2018г.
Същевременно, от покана, връчена на Б. на 10.09.2018г. (л.90), се установява,
че ответникът го е поканил да заплати на дружеството остатъка от дълга,
представляващ липса в касата на търговеца, като на адресата е бил даден
допълнителен петдневен срок за издължаване.
Представен е протокол от ОС от 17.12.2018г., обективиращ решение на съдружниците
за приемане на счетоводния баланс на дружеството към 31.10.2018г. във връзка с
уреждане на имуществените отношения с напусналия съдружник Б.. Прието е, че
нетната стойност на активите на търговеца е 96710.29 лева, поради което
припадащата се част от този актив за напусналия съдружник е 25144.68 лева бруто
(26%) или 23952.44 лева нето. Отразена е констатацията, че след извършени
прихващания с дължими на съдружника дивиденти дългът на Б. е в размер на
318685.00 лева, от които следва да се приспадне и равностойността на
дружествения му дял, с което дългът му се редуцира до 294732.56 лева.
Протоколът носи подписи на всички съдружници.
Във връзка с възражението, че споразумението от
28.06.2013г. е нищожно, евентуално унищожаемо, е
приложена документация от лечебно заведение, видно от която в периода
18.01.2013г. – 25.01.2013г. Б. е бил хоспитализиран за оперативно отстраняване
на тумор на кожата.
За изясняване на спорни обстоятелства по делото са
събрани гласни доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
Разпитан е свидетеля М.К. – К.(о.с.з. от 26.05.2021г.),
която е заявила, че е обслужвала като счетоводител „АТП – А.“ ООД в периода,
когато управител е бил М.Б., като пояснява, че дружеството е имало назначен
човек, който е отговарял за първичната счетоводна документация, а тя само я е
обобщавала и съответно я предала през м.юни 2013г. при смяната на управителя.
Посочва, че при теглене на пари от касата на дружеството, което се
осъществявало от назначения счетоводител с първо име Тодорка, управителят Б. е
потвърждавал операцията. Твърди, че счетоводството на дружеството е било
редовно водено, тъй като с оглед предмета му на дейност то често е било обект на данъчни проверки.
Изслушан е свидетеля К.Д.(о.с.з. от 26.05.2021г.),
служител в „АТП – А.“ ООД до 2016г., който пояснява, че дружеството се е занимавало
с изследване на топлоядрени централи и до 2013г. се
управлявало от М.Б.. Сочи, че знае, че Б. е посещавал медицински прегледи, но счита,
че това не се е отразило на работата му.
Разпитан е свидетеля Е.П. (о.с.з. 10.11.2021г.), от
който се установява, че същият е бил съдружник в „АТП – А.“ ООД и като такъв познава
Б., с когото са работели заедно. Твърди, че Б. е бил освободен като управител на
дружеството поради, извършени от него нарушения, установени след проведена в
дружеството инвентаризация на активите.
Изслушан е свидетеля Р.Р. (о.с.з.
10.11.2021г.), който също е съдружник в ответното дружество и понастоящем.
Свидетелят заявява, че причина за освобождаването на Б. като управител е това,
че дружеството не се е управлявало добре от него. Указва, че след
освобождаването му от тази позиция е била извършена инвентаризация в
предприятието и установена липса на парична сума от над 600000.00 лева.
Прието е заключение на вещо лице (л.438), което след
проверка на материалите по делото и на воденото при ответника счетоводство, е
установило, че:
-
Счетоводството на
дружеството ответник е било редовно водено. Налице е документална обоснованост
при отразяване на счетоводните записвания през 2018г.;
-
Извършвана е
инвентаризация на активите на предприятието от назначена със заповед на
управителя от 19.06.2013г. комисия, като са правени описи на ДМА и на паричните
средства;
-
Счетоводният
баланс към 31.10.2018г. е изготвен на база първични счетоводни документи,
хронологични регистри на счетоводни сметки, оборотни ведомости, дневници за
покупки и продажби, протоколи, счетоводни справки, ведомости за заплати и др. и
вярно отразява състоянието на дружеството;
-
Общият размер на
активите на дружеството към 31.10.2018г. е 3035524.81 лева, съответно пасивите
са на стойност 2938814.52 лева;
-
При съпоставка на
актива на дружеството по счетоводен баланс, което включва ДМА, други
нематериални активи и краткотрайни материални активи, и пасива, включващ
задължения на дружеството, без собствен капитал, резервите и финансовия
резултат, се установява, че нетната стойност на активите е 96710.29 лева, от
които припадащата се на напусналия съдружник част е 25144.68 лева бруто или
23952.44 лева след приспадане на данъка;
-
Разпределените на
Б. дивиденти с протоколи от ОС на съдружниците от
11.07.2013г. (123500.00 лева нето), 04.03.2014г. (74100.00 лева нето),
19.06.2017г. (28405.00 лева нето), 28.11.2017г. (28405.00 лева нето) и
02.10.2018г. (28405.00 лева нето), в общ размер от 282815.00 лева, са били
прихванати в погашение на дълга по споразумение от 28.06.2013г., като
остатъкът, след прихващането, е 318685.00 лева;
-
Законната лихва
върху главницата от 318685.00 лева за периода 11.09.2018г. – 10.07.2019г. е
26824.80 лева.
-
С прихващане на
сумата от 23952.44 лева – равностойност на дружествен дял, дългът по
споразумението е погасен до размера от 294732.56 лева, а законната лихва върху
тази сума за горепосочения период е 26808.64 лева;
-
Нетната стойност
на активите на ответника към 31.10.2018г., без зачитане на гласуваното в полза
на управителя допълнително възнаграждение от 800000.00 лева, е 890710.29 лева,
което обосновава равностойност на дружествения дял на Б. от 231584.68 лева
бруто.
С оглед така установените факти, съдът намира следното
от правна
страна:
По предявения от М.Б. иск
Съгласно чл.125 ТЗ всеки съдружник може да прекрати
участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко три месеца
преди датата на прекратяването (ал.2), като имуществените последици се уреждат
въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването (ал.3). Преустановяването на членствената
връзка настъпва с изтичане на срока на предизвестието и не е обвързано от
настъпване на други условия, съответно от този момент възниква правото на
напусналия съдружник да получи паричната равностойност на дружествените си
дялове, определена въз основа на нарочно изготвен към края на месеца счетоводен
баланс.
В настоящия случай, не се спори и се установява от
приложената нотариална покана, че ищецът Б. е подал предизвестие по чл.125,
ал.2 ТЗ до дружеството, получено надлежно от представител на търговеца на
05.07.2018г., поради което членственото му
правоотношение е било прекратено на 05.10.2018г., а имуществените последици
следва да се уредят въз основа на баланс към 31.10.2018г. (така Решение № 224/10.09.2010 г. на ТК, второ
т.о. по т.д. № 765/2008г.), какъвто дружеството ответник е изготвило. Съгласно
същия нетната стойност на активите на предприятието възлизат на 96710.29 лева,
поради което паричната равностойност на дружествените дялове на напусналия
съдружник е 25144.67 лева бруто или 23952.44 лева нето, които му се дължат.
Този счетоводен баланс е бил оспорен от ищеца с
доводи, че счетоводните записвания на ответника не са коректни и точни и за тях
липсва документална обоснованост. Конкретно се спори относно дължимостта на следните суми, които са отнесени към
задълженията на дружеството и така намаляват нетната стойност на активите, а
именно: сумата от 800000.00 лева – възнаграждение на управителя С.С.съгласно решение на ОС на съдружниците
от 02.10.2018г., оспорено от ищеца пред съда; сумата от 644986.50 лева –
неустойка, дължима от „АТП – А.“ ООД на „М.БГ“ АД по договор от 09.06.2017г., за
който договор се твърди, че няма предмет; сумата от 752752.55 лева, дължими на
„Р.-ГВ“ ЕООД, за което е издадена фактура № 135/01.08.2018г., поради липса на
писмен договор; сумата от 251661.95 лева, дължима на „Е.Х.“ АД по фактура №
20301/24.04.2017г., поради липса на писмен договор. Излагат се твърдения, че с
тези вземания се цели умишлено занижаване активите на предприятието с цел увреда на ищеца.
Съгласно установената съдебна практика нетната
стойност на активите на едно предприятие се изчислява като от активите,
съставени от дълготрайните материални активи, други нематериални активи и
краткотрайни материални активи, се извади пасива, формиран от задължения на
дружеството, без собствен капитал, резервите и финансовия резултат (така
Решение № 224/10.09.10 г. по т.д. № 765/08 г. на
ІІ т.о.). Относно метода на изчисляване на паричната равностойност на
дружествения дял по реда на чл.125, ал.3 ТЗ не съществува спор, вкл. че по този
ред е изчислен делът на ищеца с оглед данните от счетоводния баланс към
31.10.2018г. Спори се относно това кои пера следва да бъдат включени в пасива,
предвид оспорените по-горе от ищеца задължения на ответника към трети лица. При
оспорен баланс на предприятието, съдът е длъжен да постави задачи в горния
смисъл на вещо лице, което е сторил.
Видно от приетото заключение, което съдът кредитира
като обосновано и обективно, основано на проверка в счетоводството на
ответника, вкл. на първичната счетоводна документация за 2018г., общият размер
на активите на дружеството към 31.10.2018г. е 3035524.81 лева, а пасивите - 2938814.52
лева. Оттук следва, че нетната стойност на активите е 96710.29 лева, а
припадащата се на напусналия съдружник част е 25144.68 лева бруто или 23952.44
лева след приспадане на дължимия данък. Вещото лице е включило в резултата
оспорените от ищеца задължения на дружеството за изплащане на суми по сключени
с „М.БГ“ АД, „Р.-ГВ“ ЕООД и „Е.Х.“ АД, както и гласуваното на управителя
допълнително възнаграждение от 800000.00 лева, като е приело, че тези
задължения следва да намерят място в пасива на предприятието, тъй като същите
са документално обосновани. Тук е мястото да се отбележи, че писмената форма на
договорите с тези дружества е такава за доказване (вкл. на договора по чл.162 ЗУТ), а не за действителност, поради което наличието на фактура и осчетоводяването
й от ответника, като платец по нея, е признание за дължимостта
на сумата по нея, а в производството по чл.125, ал.3 ТЗ не се изследва
действителността на сделка, неоспорена от никоя от страните по нея съдебно или
извънсъдебно, респ. отречена като данъчно събитие в резултат на проведено
ревизионно производство. Нещо повече, част от тези суми са дължими по договори
и фактури, сключени, съответно издадени по време на управлението на Б. (2017г.)
и същият не ги е считал за недействителни. Сумата от 800000.00 лева –
възнаграждение на управителя също следва да се зачете. За нея е било взето
надлежно решение от ОС на съдружниците, обективирано в констативен протокол на нотариус И.И.-Ж. от 26.10.2018г. (л.338 от делото), което е породило своето
действие и поради това обосновава дължимостта на
определеното възнаграждение. Решението на ОС на съдружниците
от 26.10.2018г. не е било оспорено по реда на чл.74 ТЗ (към тази дата ищецът
вече не е бил съдружник). Действително, такова решение вече е било взето от
по-рано провело се на 02.10.2018г. ОС, което е било отменено по съдебен ред,
поради процесуална незаконосъобразност на същото, доколкото съдът е установил,
че съдружникът Б. не е бил редовно поканен на събранието. Това не препятства
възможността съдружниците да вземат идентично решение
при спазване на правилата на ТЗ и на дружествения договор за свикване и
провеждане на ОС, което са сторили на 26.10.2018г. В този смисъл и доколкото
отмененото по-рано решение не е поради материална незаконосъобразност на същото
(в нарушение на закона или дружествения договор), то последващото
решение в същия смисъл на отмененото не се явява нищожно. Без значение е и
обстоятелството, че не са представени доказателства за изплащане на
възнаграждението на управителя С., тъй като по силата на решението то се явява
дължимо и към 31.10.2018г. и понастоящем, ако не е било реално платено, до
евентуалното му погасяване по давност и ако дружеството се позове на погасителна
давност.
Горните мотиви обосновават парична равностойност на
дружествения дял на ищеца към 31.10.2018г. в размер на 23952.44 лева нето.
Същото се явява недължимо, като прихванато с насрещно
задължение на „АТП – А.“ ООД към М.И.Б., произтичащо от сключено между тях споразумение
от 28.06.2013г. с нотариална заверка на подписите на страните, за валидността
на което споразумение съдът излага мотиви по-долу.
Предвид изложеното, исковата претенция на Б. по
чл.125, ал.3 ТЗ се отхвърля.
По исковете на „АТП – А.“ ООД
По предявения от
дружеството главен иск по чл.365 ЗЗД (както е заявен съгласно уточнение на
ответника от 14.10.2020г.) се търси сумата от 294732.56 лева – непогасен
остатък по споразумението, подписано между дружеството и М.И.Б. на 28.06.2013г.
Изложени са твърдения, че докато Б. е бил управител на дружеството в периода
28.03.2013г. – 28.03.2018г. (когато е освободен от възложения мандат) е налице
липса на средства от каса в общ размер от 601500.00 лева, установена след
инвентаризация в дружеството от назначена от новия управител комисия. Поддържа
се, че Б. е признал липсата като е подписал споразумение, с което той и
дружеството са постигнали съгласие за начина на възстановяване на средствата от
него, с което споразумение избягват един възможен съдебен спор.
По делото е
представено споразумение с нотариално заверени подписи на страните по него от
28.06.2013г., с което М.Б. е признал, че е отговорен за липсите в касата на
дружеството, възлизащи на 601500.00 лева и се задължава да ги възстанови чрез
отнасяне (прихващане) на всяко негово вземане към дружеството в погашение на
дълга. Съдържанието и авторството на документа не са били оспорени по делото.
Спори се относно валидността на споразумението с оглед наведените от Б.
възражения, че договорът няма основание, което възражение намира правното си
основание в чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, евентуално, че същото е сключено от него под
заплаха, което го прави унищожаемо по чл.30 ЗЗД и/или
при крайна нужда - чл.33 ЗЗД, и/или поради това, че е бил въведен в заблуждение
относно съществуването на дълга, което също е основание за неговата унищожаемост - чл.29 ЗЗД.
Във връзка с тези
възражения съдът намира следното:
Твърди се от Б., че
това споразумение не е могло да породи правно действие и е нищожно, тъй като
липси няма. Съдът намира възражението за опровергано от приложените по делото
документи – заповед за назначаване на комисия за извършване на инвентаризация
от 03.06.2013г., доклад на комисията от 07.06.2013г. и декларация на Б. с
признание на констатираната при инвентаризацията липса. Оспорен от тези
документи е бил само последният – декларацията на задълженото по споразумението
лице от 11.06.2013г. Видно от приетото като неоспорено от страните заключение
по допусната съдебно-почеркова експертиза декларацията
е подписана от сочения автор, т.е. автентична е. Ето защо, същата следва да се
зачете като документ, с който авторът признава неизгодни обстоятелства.
Декларацията е предшествана от доклад на председателя на комисията по
инвентаризация, който е заявил, че са отчетени липси в касата на дружеството в
размер на 176510.75 лева и 158498.52 евро, които заедно с признатите с
декларацията усвоени на 20.03.2013г. 114993.09 лева, формират общ размер на
задължението от 601500.00 лева. Констатациите на комисията са изведени от
счетоводната документация на дружеството и са потвърдени от вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е обосновало извод, че
воденото в предприятието счетоводство е редовно и коректно и е налице
достоверност на счетоводните записвания, поради което им дава вяра. Именно тези
констатации и необорените като доказателства документи са в основата на
сключеното между М.Б. и „АТП – А.“ ООД споразумение, чиято валидност съдът
намери, че не е опровергана от събраните по делото доказателства.
Не
се установи по отношение на Б. да е упражнена психическа принуда, мотивирала
подписването на документа. Съгласно чл.30 ЗЗД заплашването е основание за
унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна
или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх.
Такива действия, предприети спрямо Б. не се установиха в процеса и поради липса
на проведено доказване останаха само твърдения.
Не се установи
съдружникът да е бил въведен в заблуда при подписване на споразумението, като е
бил мотивиран за това с неверни твърдения и констатации, респ. документи, което
да е основание за унищожаването му по чл.29 ЗЗД. Не се доказа и твърдението, че
при сключването му Б. е действал при крайна нужда. Твърденията, че поради
здравословното си състояние е приел да го подпише не обосновават крайна
необходимост. Нарушеното здраве, заради което е бил хоспитализиран пет месеца
преди подписване на споразумението, не се доказа да е повлияло нито на
когнитивните му способности, нито е мотивирало решение за разпореждане с
имущество, доколкото процесното споразумение не е в
този смисъл. Напротив, неподписването му няма за последица лишаването му от
качеството съдружник и не е свързано с нуждата да охрани управленския си
мандат, който вече е бил прекратен и който по начало не е даденост, а решение
на съдружниците.
Предвид изложените
мотиви, съдът приема споразумението от 28.06.2013г. като правно обвързващо
страните по него. В нито един момент в периода 2013г. – 2018г., през който Б. е
подписвал протоколи от провеждани ОС на съдружниците
без възражения и е гласувал за приетите решени, вкл. за прихващанията
на дивидентите му с дълга по споразумението, същият не е оспорил валидността на
това споразумение, като подписано при крайна нужда, заплаха или измама,
съответно като такова без основание, и няма данни за целия период да е бил
заблуждаван в дружествените дела, още повече, че е бил управител, респ. да е
бил заплашван без прекъсване или да е действал всеки път при подписване на
протоколите при условията на крайна нужда. Със споразумението страните са се
съгласили, че погасяването на дълга на Б. ще се осъществява напред във времето
с вземанията, които той ще придобие към дружеството. Такъв характер имат както
дивидентите, така и паричната равностойност на дружествения му дял при
напускане на дружеството. Именно с тези суми в размер на 282815.00 лева
дивиденти и 23952.44 лева равностойност на дружествен дял е бил приспаднат
дълга по споразумението, с което е намалял до остатъка от 294732.56 лева, които
остават дължими, което обосновава основателност на иска по чл.365 ЗЗД в цялост.
Уместно е да се
посочи още, че протоколите от проведени ОС на съдружниците
от 11.07.2013г., 04.03.2014г., 19.06.2017г. и 28.11.2017г. са подписани от Б.,
като с подписа си той е потвърдил прихващанията.
Протоколът от 26.10.2018г. не е пописан от Б., поради това, че към тази дата членственото му правоотношение е било прекратено, но
погасителният ефект на прихващането е настъпил по правилата на чл.104, ал.2 ЗЗД, съгласно който текст двете насрещни вземания се смятат погасени до размера
на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
Приемане на изявлението съдът намира за не необходимо, предвид сключеното
споразумение с даденото в него съгласие на задълженото лице за прихващане на
дълга му с бъдещи вземания към дружеството. По същата причина прихващането, направено
с протокол от 26.10.2018г., също се зачита от съда.
Основателна се явява
и акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва, която в периода 16.09.2018г. – датата на
изтичане на срока по връчената на 10.09.2018г. покана за плащане на остатъчния
дълг по споразумението, до 10.07.2019г. (датата на предявяване на иска),
възлиза на сумата от 24399.26 лева, изчислена с помощта на лихвен калкулатор и
в този размер искът по чл.86, ал.1 ЗЗД се уважава.
Доколкото заявеното
от адв.К., пълномощник на Б., материално възражение
за изтекла погасителна давност е направено едва в първото по делото заседание,
то същото не следва да се обсъжда поради настъпила преклузия
– чл.370 ГПК.
По разноските
С оглед отхвърляне
иска на М.И.Б. срещу „А.“ ООД ищецът дължи на ответника сторените от последния
разноски по водене на делото по иска по чл.125, ал.3 ТЗ, които са в общ размер
от 11018.00 лева, от които 10518.00 лева реално заплатено адвокатско
възнаграждение (за горницата до договорените 21396.00 лева не са представени
доказателства за превод) и 500.00 лева депозит за вещо лице. Ищецът дължи на
ответника и сторените от последния разходи в производството по чл.390 ГПК в
размер на 11486.00 лева, от които 40.00 лева държавна такса и 11436.00 лева
–адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 16482/2018г. на СГС, за което са
представени доказателства за изплащане.
С оглед уважаване на
исковата претенция на „А.“ ООД срещу М.И.Б., ответника по тези искове дължи на
ищеца разноски, които възлизат на 17236.35 лева, от които 12781.56 лева
държавна такса и 4454.79 лева адвокатско възнаграждение (за горницата до
договорените 8909.58 лева не са представени доказателства за превод, както и на
сумата от 6000.00 лева адвокатски хонорар за допуснатото обезпечение на иска). От
тази сума в тежест на ответника Б. се присъждат 17213.94 лева, съобразно
уважената част от исковата претенция. Разноските на ответника по насрещните
искове са в размер на 3830.00 лева, от които 900.00 лева депозити за вещи лица,
50.00 лева за призоваване на свидетел и 2880.00 лева реално заплатено
адвокатско възнаграждение. От тях в тежест на ищеца по насрещните искове се
възлагат 4.98 лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция. След
извършена компенсация, ответникът по насрещните искове Б. дължи на ищеца по тях
„А.“ ООД сумата от 17208.96 лева.
Съдът не уважава
възраженията за прекомерност на заплатените по делото адвокатски
възнаграждения, тъй като счита, че с оглед характера на предявените искове,
материалния интерес и усложненията в процеса, произтичащи от съединяването на
исковете, не налага намаляването им.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен, предявеният от М.И.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** (чрез адв.П.К.),
срещу „А.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със
съдебен адрес:*** (чрез адв. Р.Г.), иск по чл.125,
ал.3 ТЗ за заплащане на сумата 800000.00 лева – парична равностойност на
дружествения му дял, предявена като частичен иск от 1400000.00 лева, ведно със
законната лихва от 28.12.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, М.И.Б., ЕГН **********, да заплати на„А.“ ООД, ЕИК *******,
сумата 11018.00
лева –
разноски по делото, както и сумата от 11486.00
лева – разноски по ч.гр.д.№ 16482/2018г. на СГС.
ОСЪЖДА М.И.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** (чрез адв.П.К.),
да заплати на „А.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
със съдебен адрес:*** (чрез адв. Р.Г.), следните
суми:
-
на основание чл.365 ЗЗД - сумата 294732.56 лева –
непогасен остатък по споразумение от 28.06.2013г. с нотариално заверени подписи
на страните рег.№ 9033/28.06.2013г. на нотариус Т.В., ведно със законната лихва
от 11.07.2019г. до окончателното плащане;
-
на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата 24399.26 лева
– мораторна лихва за периода 16.09.2018г.–
10.07.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над присъдения размер до пълния предявен размер от 24806.66 лева и за
периода 11.09.2018г. – 15.09.2018г. вкл., като неоснователен;
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, М.И.Б., ЕГН **********, да заплати на„А.“ ООД, ЕИК *******,
сумата 17208.96
лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
връчи на страните.
Съдия:
(Гергана
Троянова)