Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ 80

град Габрово, 21.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на единадесети февруари ..................................... през две хиляди и двадесета година ........ в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .................................. и в присъствието на прокурора ................................................................................. като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 55 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя И.Б.И. ***, е атакувал Наказателно постановление № 27-0000177, издадено на 04.12.2019 година от Началник на ОО “АА” Габрово при ИА “АА” към МТИТС - София, с което за нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от Министъра на транспорта (Обн. ДВ брой 63 от 15.07.2008 година) същият е бил санкциониран с “Глоба” в размер на сумата от 500 лева, наложена въз основа на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателя е счел издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания не само за оставяне на жалбата без уважение,  но и за потвърждаване на атакуваното чрез нея наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

На 20.11.2019 година жалбоподателя извършвал превоз на товар с товарен автомобил от категория N 2 - „Мерцедес Атего 1223” с Рег. № СТ 51-50 ВТ, собственост на „Трон” ЕООД, ЕИК *********, по маршрут село Дунавци – с. Стоките, Община Севлиево. Около 10,20 часа на тази дата, докато пътувал по път I-5, в района на км. 155+270 на аварийна площадка „Любово” в гр. Габрово той бил спрян за проверка от служители на ОО “АА” Габрово. След спирането те извършили проверка на документите, които водача следвало да носи във връзка с превоза, при която установили, че чрез автомобила бил извършван превоз на товари за собствена сметка, както и че водачът не представя заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превоза, в която се посочват датата или периода за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и вида на товара. Тъй като И. не могъл да представи посочения документ, на същата дата против него е бил съставен (а след самото съставяне – и надлежно връчен) акт за установяване на административно нарушение, в който е отразено, че той е извършил нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Въз основа на този акт и на останалите материали по административно-наказателната преписка е било издадено и атакуваното наказателно постановление, което е предмет на обжалване по настоящето дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

Разписката в екземпляра на наказателното постановление, който е приложен на л. 12 от делото, съдържа отбелязване, което сочи, че препис от същото е получен лично от жалбоподеля на 02.01.2020 година. Жалбата против него е постъпила при наказващия орган на 07.01.2020 година, или в рамките на изрично определения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН седемдневен срок, започнал да тече от датата за получаването на съответния препис. С оглед на изложеното и поради това, че е била подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за отмяна на постановлението, макар и не по онези съображения, които се поддържат във връзка с него.

Втория екземпляр от съответния приемо-предавателен протокол (приложен на л. 9), който е иззет при съставянето на акта, както и данните за собствеността на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил водят до заключение, че на 20.11.2019 г. той действително е осъществявал превоз на товари за собствена сметка по смисъла на указаното в чл. 2 от Наредба Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от Министъра на транспорта (Обн. ДВ брой 63 от 15.07.2008 г., изм. и доп., бр. 92 от 20.11.2009 г., бр. 14 от 19.02.2016 г., бр. 98 от 08.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г.). Поради това и при въведеното в нормата на чл. 18, т. 4 от Наредбата изискване към водача – да представи при поискване заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва превозът, или на упълномощено от тях със заповед лице; в която да са посочени датата или периодът за извършване на превоза, часовете на тръгване и маршрутът на движение, както и видът на товара, следва да се приеме, че същият е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение от обективна и субективна страна, включително и поради това, че по делото не са налице доказателства за обстоятелството, че жалбоподателя не е знаел за документите, които е следвало да носи при извършване на превоза. Въз основа на изложеното и като се отчете, че твърденията за липса на извършено нарушение не кореспондират на нито едно от събраните доказателства, следва да се приеме, че те съставляват само една защитна теза, която не се подкрепя от установените по делото обстоятелства. Актът за установяване на административното нарушение нарушение съдържа констатации за времето и мястото, при които то е извършено и установено, свързаните с него обстоятелства и съответните доказателства, послужили за формиране на констатациите. Посочени са нарушените разпоредби от материалния закон, както и всички останали реквизити, предвидени като задължителни в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е бил съставен от компетентно лице, както и преди изтичане на тримесечен срок от деня за откриване на нарушителя. Обжалваното наказателно постановление (което по отношение на неговото съдържание напълно отговаря на предвиденото в чл. 57 от ЗАНН) също е издадено от компетентен (по смисъла на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП и приложената на л. 5-6 Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 година на Министъра на транспорта и съобщенията) орган, преди изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН шестмесечен срок от датата за съставяне на акта.

Въпреки че прие нарушението не само за осъществено, но и за установено според предвиденият за това ред, съдът намери, че искането за отмяна на обжалваното наказателно постановление следва да се уважи. В същото е отразено, че преди издаването му административно-наказващия орган е преценил само постъпилото писмено обяснение от ръководителя на фирмата, за чиято сметка е бил осъществяван превоза от водача, както и представеното копие от съответната заповед по чл. 18, т. 4 на Наредба Н-8 на този ръководител – под № 189/20.11.2019 година, която е взета предвид при определяне на санкционната норма за налагане на наказанието, но без да бъде отделено внимание на други обстоятелства, които имат значение за отговорите на въпросите какво по размер наказание следва да се наложи за самото нарушение, както и дали последното се явява маловажен случай по същество. В наказателното постановление не е отделено никакво внимание на формалния характер на съответното нарушение и това, че в резултат на неизпълненото задължение за носене (и представяне на въпросната заповед) към момента на проверката не са възникнали вредни последици, както и на факта, че (при липса на данни за обратното) то очевидно е било първо по ред за жалбоподателя, който до момента не е санкциониран за други нарушения на разпоредби от ЗАвП и останалите подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на него. Не е отделено никакво внимание и на описаните в писмените обяснения с Вх. № 52-00-14-6229/20.11.2019 (на л. 10) обстоятелства, които (с оглед на безспорно ранния начален час за започване на изпълнявания от водача курс и логичното обяснение за причините, въз основа на които заповедта е била забравена от него) не се опровергават от събраните доказателства и също имат значение за отговорите на поставените въпроси, доколкото определят нарушението като последица от една неумишлена, т.е укорима в по-малка степен форма на вина. Като следствие от изложеното по-горе съдът прие, че установените данни в казуса са формирали заключение за действителното наличие на предпоставки, обуславящи необходимостта от приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН, тъй като осъщественото нарушение се е отличавало с определено по-ниска степен на опасност в сравнение с тази на други нарушения от неговия вид. Посочените обстоятелства не са отчетени от наказващия орган, тъй като въз основа на тях (съгласно задължителните указания, дадени за приложението на закона с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2005 г. на ВКС, НК) той е следвало не да издава обжалваното наказателно постановление, а да отправи писмено или устно предупреждение към нарушителя, че при повторен случай на нарушение ще го накаже. Доколкото поради това жалбоподателя е бил санкциониран в разрез със законовите изисквания, които са изключвали тази възможност заради маловажния характер на извършеното нарушение, издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, и като такова ще следва да се отмени.

 Воден от изложеното по-горе, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3-то от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 27-0000177, издадено на 04.12.2019 година от Началник  на ОО “АА” Габрово при ИА “АА” към МТИТС София, с което за нарушение по чл. 18, т. 4 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка, на И.Б.И. ***, ЕГН **********, е наложена ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 500 (петстотин) лева – на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – град Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : .................................