Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, 31.10.2019г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на тридесет
и първи октомври, двехиляди и
деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 126 по описа за 2019 г, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
25 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на „Търговия на
едро-Сливен“АД, със
седалище и адрес на управление *******, ЕИК- *********, представлявано от Ц.К., срещу отказ № 20190531102021/20.09.2019г.
на длъжностното лице по регистрацията за вписване на обстоятелства по чл. 63 ал.1 и ал.4 от ЗМИП.
Жалбоподателят твърди, че неправилно
длъжностното лице по регистрацията приело заявлението за надлежно попълнено,
тъй като в поле „550“ не е вписано физическо лице като действителен собственик.
Доколкото посоченото юридическо лице, упражняващо контрол пряко ли непряко - „БЪЛГАРСКА
ХОЛДИНГОВА КОМПАНИЯ“ АД, ЕИК- *********, било
публично дружество, чийто акции се търгували на регулиран пазар, по
отношение на него се прилагало изключението на § 2, ал.1, т.1 ЗМИП,
поради което не било необходимо да се сочи физическото лице-действителен
собственик на юридическото лице.
Моли съда да отмени постановения отказ и укаже на длъжностното
лице по регистрацията да извърши исканото вписване в ТРРЮЛНЦ.
Съдът,като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по
делото доказателства , прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Със заявление с вх. № 20190531102021/31.05.2019г., подадено по
електронен път от адв.Ж.А., в качеството й на пълномощник на Ц.К. К.-Б., представляваща „Българска Лизингова
компания“ЕА,ЕИК-*********- изпълнителен директор на „Търговия на едро-Сливен“АД,
ЕИК- *********, е заявено за вписване в
търговския регистър по партидата на „Търговия на едро-Сливен“АД , че дружеството
се контролира от „БЪЛГАРСКА ХОЛДИНГОВА КОМПАНИЯ“ АД, без да е посочено в поле “550“
на заявлението кое физическо лице е действителния собственик на дружеството.
С обжалвания отказ, ДЛР е
приело, че съгласно чл. 63 ал.3 ЗМИП и чл. 38 ППЗМИП, в търговския
регистър се вписват данни за
действителния собственик съгласно декларация, чиято форма и съдържание се
определя от закона и правилника за неговото приложение. Със заявлението било
поискано вписване на действителния собственик на „Търговия на едро-Сливен“АД, но в приложената декларация не се
съдържали данни за действителния собственик. ДЛР счита, че данни за юридически
лица, чрез които пряко се упражнява контрол , се вписват при наличие на
основание по §2 ДР ЗМИП за вписване на физическо лице- действителен собственик,
каквото в случая нямало.
Постановеният отказ е законосъобразен.
В поле“550“ на заявлението не е посочено
конкретно физическо лице/а, което е действителен собственик на юридическото
лице.
В поле “537“ е записано, че дружеството
се контролира от „БЪЛГАРСКА ХОЛДИНГОВА КОМПАНИЯ“АД, с ЕИК- *********.
Съдът споделя изводите на ДЛР, че в
заявлението в поле „550“ „действителни собственици“, се заявява за вписване
физическо лице/лица.
Съгласно чл. 61 ал. 1 ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица са длъжни
да заявят за вписване съгласно ал. 1 в Търговския регистър действителните си
собственици съобразно дефиницията по § 2 от ДР на ЗМИП, ако същите не са
вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им.
Легална
дефиниция за понятието "действителен собственик"
е дадена в § 2, ал.1 ДР от ЗМИП, а именно: "физическо
лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или
контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице
или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена
операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните
условия: т.1./ по отношение на корпоративните юридически лица, действителен е
собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен
процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или
друго правно образувание, включително посредством държане на акции на
приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на
регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в
съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни
стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на
собствеността“.
Съдът намира, че според дадената легална
дефиниция на понятието „действителен
собственик“, такъв може бъде само физическо лице/а.
Посочването на
собствеността на определени юридически лица следва да води до посочване на
точно определено физическо лице/лица, което пряко или косвено/ чрез друго юридическо
лице/, чрез притежаваните дялове и акции, упражнява контрол и се явява
действителен собственик.
При всички случаи,
нормата на §2 ал.1 ДР ЗМИП, както в
хипотезата по т.1, така и по т.2 и т.3,
изисква като краен резултат данни и информация за физическо лице/лица.
Посочването на
юридическо лице като краен собственик или непосочване въобще на собственика/ какъвто е настоящия случай/, е заобикаляне на закона, което е недопустимо.
Спорният въпрос, въведен с жалбата, е
следва ли дружество, контролирано от публично дружество, да подава заявление за
вписване на действителния собственик – физическо лице, предвид изключението по параграф 2 ал.1 т.1 от ДР на ЗМИП, в който са
транспонирани нормите на Директива/ЕС/2015/849.
От справка в ТР и в
регистъра за публични дружества, достъпен на сайта на Комисията за финансов
надзор, се установява, че „БЪЛГАРСКА ХОЛДИНГОВА КОМПАНИЯ“ АД е публично
дружество по смисъла на чл. 110 ал. 1 от Закона за публичното предлагане на
ценни книжа.
Неоснователно е позоваването в жалбата на
изключението по §2 ал.1 т.1 ЗМИП, тъй като тази норма изисква да е установено,
че дружеството се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на ЕС или еквивалентни правни стандарти, осигуряващи адекватна степен
на прозрачност по отношение на собствеността, за което липсват данни и
доказателства.
Не може да се
приеме, че е налице предвиденото в §2 ал.1 т.1 от ДР на ЗМИП изключение,
доколкото за публичните дружества няма предвиден във вътрешното ни право друг
механизъм за оповестяване в съответствие с правото на ЕС или на еквиваленти
международни стандарти за прозрачност по отношение на собствеността. Законът за
публичното предлагане на ценни книжа, регулиращ публичното предлагане на ценни
книжа и допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, съдържа
задължения за разкриване на дялово участие ,но само пред КФН и публичното дружество,
без да е предвидено тази информация да се оповестява и в публичен регистър, а
това е смисълът на Директива /ЕС/2015/849 и на ЗМИП.
При липса на друг
предвиден механизъм за публично оповестяване на действителните собственици/
физически лица/ на търговски дружества, е приложим редът по чл. 63 ал.5 ЗМИП, в
това число за такива, притежавани от публични дружества.
В горния смисъл са постановени решение №
204/25.09.2019г по в.т.д. № 562/2019г по описа на ВнАС, решение № №
1180/28.06.2019г по т.д. № 1198/2019г по описа на СГС, решение №
1270/11.07.2019г по т.д. № 1173/2019г по описа на СГС.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ТЪРГОВИЯ НА ЕДРО - СЛИВЕН “АД, със седалище и
адрес на управление *******, ЕИК- *********, представлявано от Ц.К. К. – Б.,
срещу отказ рег. №
20190531102021/20.09.2019г, постановен по заявление с вх. №20190531102021/31.05.2019г.
за вписване
на обстоятелства по чл.63 ал.1 и ал.4 от Закона за мерките срещу изпирането на
пари.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в 7-мо дневен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: