РЕШЕНИЕ
№ 2796
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110204476 по описа за 2025
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.72 от ЗМВР.
ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА с вх. № 81333 от
07.03.2025г. НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ А. С. А., с ЕГН: **********, подадена
на Регистратура в Софийски Районен съд, СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. № 228зз - 199 от 25.02.2025г., ИЗДАДЕНА
ОТ С. К. П. на длъжност „разузнавач“ в 04 РУ при СДВР към Министерството
на вътрешните работи (МВР), връчена на 26.02.2025г., с която е постановено
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 (двадесет и
четири) часа в сградата на 04 РУ - СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ А. С. А., с
ЕГН: **********.
В ЖАЛБАТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ А. С. А. ОТ
УПЪЛНОМОЩЕНИЯ МУ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ Л. Т., и съгласно
постъпилите по делото писмени доказателства, се инвокират подробни
съображения, касаещи предмета на съдебния спор и водещи до материалната
и процесуална незаконосъобразност на постановения индивидуален
административен акт. ПРЕДЯВЯВА СЕ ИСКАНЕ въпросната обжалвана
пред съда заповед да бъде отменена. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ, като
се представят доказателства за тяхното извършване.
ОТВЕТНИКЪТ И ВЪЗЗИВАЕМА СТРАНА ПО ЖАЛБАТА НА
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ С. К. П. на длъжност „разузнавач“ в 04 РУ при СДВР
към Министерството на вътрешните работи (МВР), РЕДОВНО ПРИЗОВАН,
НЕ СЕ ЯВЯВА, но излага писмено становище чрез надлежен процесуален
представител. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ
1
II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК
всестранно, обективно и пълно доводите на страните, събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателства, съгласно приложението на
закона и по силата на вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА
УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ЖАЛБАТА Е ДЕПОЗИРАНА в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен преклузивен срок на 07.03.2025г. в Софийски
Районен съд в законовия срок до 12.03.2025г.; от процесуално легитимирана
страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу индивидуален
административен акт по чл.21 от АПК, връчен на 26.02.2025г., подлежащ на
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА
при допустимо развило се пред Софийски Районен съд административно
производство с оглед константната съдебна практика, че първа инстанция по
разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не
административния съд, последният представляващ касационна инстанция на
съдебния акт, поставен от районния съд в Т.а производство.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ЖАЛБАТА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят А. С. А. имал чисто съдебно, месторабота, положителни
характеристични данни, липсата на криминални регистрации, и конкретно
спрямо него не са били регистрирани в системите на МВР преписки или
разследвания по наказателни производства по съставите на чл.209 и други от
НК.
На 25.02.2025г. в 21:24 часа с писмена заповед за задържане на лице с
рег. № 228зз - 199 от 25.02.2025г., издадена от С. К. П. на длъжност
„разузнавач“ в 04 РУ при СДВР към Министерството на вътрешните работи
(МВР) жалбоподателят А. С. А. бил задържан за срок до 24 (двадесет и
четири) часа (а именно до 18:20 часа на 26.02.2025г.) на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР за престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 от НК - като причинил
имотна вреда в „особено големи размери“, с цел да набави за себе си или
другиму имотна облага, въвеждайки и поддържайки в заблуждение у друго
лице във връзка с образувано ДП № *****/2025г. по описа на 04 РУ-СДВР.
На 25.02.2025г., за времето от 21:40 часа до 21:50 часа в присъствие на
жалбоподателя А. на адрес в гр.С., ул. „Д. Б.“ № ** в гараж, прилежащ към
ап.** от същия адрес, било установено моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ф.“, модел „12 Cilindri“, при което е бил иззет от
служители на СДВР с протокол от претърсване и изземване.
Бил реализиран в 22:00 часа на 25.02.2025г. обиск по ЗМВР на
жалбоподателя А., при което действие не били установени в негово владение
забранени от закона вещества или предмети. На жалбоподателя А. била
2
предоставена писмена декларация за попълване, според която същият
(писмено) заявил, че нямал възражения; че нямал необходимост от адвокатска
защита; че бил запознат с неговите права; че нямал необходимост от
медицинска помощ.
Жалбоподателят А. бил отведен (конвоиран) за изтърпяване на
наложената му принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР в помещение в сградата на 04 РУ-СДВР, където престоял до 18:20 часа
на 26.02.2025г. Същият имал процесуалното качество на свидетел по ДП №
***/2025г. по описа на 04 РУ-СДВР. Според справка на Софийска Районна
прокуратура от 07.04.2025г. изискана по инициатива на съда, жалбоподателят
А. имал неизяснена връзка или свързаност с разследваното престъпление по
чл.211 вр. чл.209, ал.1 от НК. Спрямо него липсвали предприети други
процесуални действия по същото висящо ДП, което е било в етап на
разследване - например не е било предявено обвинение (на което и да е лице)
по НК. В Софийска Градска прокуратура не съществували регистрирани други
досъдебни производства срещу жалбоподателя А..
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните в административното
производство писмени доказателства. Писмените доказателства по делото във
връзка със събраните по инициатива на съда справки (а именно справката за
съдимост, справките от СРП, СГП и НСлСл, справките от СДВР и други) са
единни, категорични и непротиворечиви. Справките и писмените
доказателства по делото са съставени от компетентни длъжностни лица по
установения от закона ред в кръга на техните правомощия (по служба).
Доказателствената стойност на събраните писмени доказателства е висока и
достоверна в значителна степен, съгласно принципите на процесуалния закон.
Притежаването от физическо лице на определена марка „модерен“ лек
автомобил не е престъпление по НК, освен когато неговият владелец е
недобросъвестен в резултат на реализирано престъпление по чл.194 от НК,
чл.211 от НК, чл.215 от НК и т.н. В случая, доказателствата по настоящото
съдебно производство не установяват, с оглед тежестта на доказване, лежаща
върху въззиваемата страна по жалбата, жалбоподателят А. С. А. да е бил
евентуално недобросъвестен или да е участвал в реализирано имуществено
престъпление с намереното МПС. Напротив, същият е добросъвестен, тъй
като в негово владение е бил установен лек автомобил „Ф.“, модел „12
Cilindri“, който се е намирал паркиран в гаража му на адреса, където е
пребивавал.
Според справката на Софийска Районна прокуратура, която е
решаващото доказателство (но не и единствения правен извод за материалната
незаконосъобразност на издадения индивидуален административен акт),
жалбоподателят А. имал „неизяснена роля“ (връзка, или функция) в
разследваното престъпление по чл.211 вр. чл.209, ал.1 от НК.
Фактът на образуване на досъдебно производство по НПК според съда не
предоставя право на полицейски орган по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да задържа
свидетел, който няма никаква фактическа връзка с основното събитие по НПК.
3
Според доказателствата по делото жалбоподателят А. към инкриминирания
период не е бил например издирван от органите на МВР, съда и/или
прокуратурата, за да има основания за задържането му, защото евентуално се
е укривал, след призоваването му. Не са налице факти, че жалбоподателя А. е
искал да възпрепятства органите на разследването; нито се установява да е
укривал доказателства; да е предупреждавал свидетели и т.н. Първо е бил
задържан по ЗМВР и след това в негово присъствие е било извършено
претърсване и изземване по НПК.
Не се установява в момента на фактическото задържане на жалбоподателя
А. същият да е бил уведомен ясно и изрично в този момент, а не по-късно,
защо е задържан, доколкото според заповедта по ЗМВР се е задържал като
извършител, а според справката на обвинителните власти - същият е имал
„неизяснена роля“ в престъплението - към датата на задържането му
25.02.2025г.
По делото не е налице категорично и осъзнато обективирано изявление от
жалбоподателя А., че същия например е отказал да получи адвокатска помощ.
Полицейският орган, дори и при такъв отказ на жалбоподателя А., ако
защитата му от адвокат е задължителна с оглед вида на разследваното тежко
престъпление, следва да създаде процесуални гаранции първо да гарантира
адвокатска помощ, особено, ако ще последват ограничения спрямо правата на
жалбоподателя А. (което и на практика се е случило), и едва след този момент
може да бъде разгледан последващ отказ на лицето да получи адвокатска
защита (а не преди това).
Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства по делото обуславят извеждането на
фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като
пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По делото не се установява
непротиворечив доказателствен материал. Поради еднопосочността и
непротиворечивостта на писмените доказателства по делото, съдът не следва
да излага още по-подробни допълнителни съображения на основание чл.305,
ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
УСТАНОВЯВА, ЧЕ съгласно посоченото в заповедта на въззиваемата страна
С. К. П., задържането на жалбоподателя А. С. А. е било осъществено на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ)
всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл. 30,
ал. 2 от КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на
оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност
освен при условията и по реда, определени със закон. Според чл. 30, ал. 3, изр.
първо от КРБ, единствено и само в изрично посочените от закона неотложни
случаи компетентните държавни органи могат да задържат граждани, за което
незабавно се уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 (двадесет и
4
четири) часа от задържането органът на съдебна власт се произнася по
неговата законосъобразност (чл. 30, ал. 3, изр. 2 от КРБ).
В съответствие с чл. 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи (КЗПЧОС), ратифицирана със закон на Народното
събрание от 31.07.1992г. (ДВ бр. 66/1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992г. ),
всеки има право на свобода и сигурност.
В юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени няколко стандарта при
закрилата на това право.
Първият е изчерпателност на изключенията по чл. 5, § 1, изр. 2, б. „а“ - б.
„г“ от КЗПЧОС, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а
разширителните обосновки при приложението им са недопустими. Целта е да
се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на
основание, което не е предвидено в Конвенцията.
Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон,
както от процесуална, така и от материалноправна страна. За целта чл. 5, § 2 -
§ 5 от КЗПЧОС въвежда гаранции относно свеждането до минимум на
рисковете от произвол при ограничаването на свободата. Т. е правото по чл. 5,
§ 2 от ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията
за ареста си при задължение на Държавата чрез компетентния национален
орган да обоснове всяко едно лишаване от свобода на всеки един етап. Същата
тази правна закрила и формираната трайна юриспруденция на ЕСПЧ по чл.5
от КЗПЧОС изключва категорично възможността едно лице да бъде лишено
от свобода, независимо под каква форма и за какъв срок, на неизвестни за него
основания.
Фактите, които пораждат подозрение в извършването на престъпление и
обосновават първоначалното задържане на лицето не трябва да са от същото
ниво както тези, необходими за осъждането му или дори за повдигането на
обвинение, но във всички случаи трябва да бъдат конкретизирани в степен и
да бъдат съобщени, така че арестуваното лице да добие незабавно известна
представа в какво е заподозряно, съгласно Решение на ЕСПЧ от 11.07.2000 г.
по дело D. v T. по жалба № 20869/92 - § 56.
Обратното, недопустимо е по всеки един минимален национален и
международен стандарт фактите, а не правото (изводът е на съда),
обосноваващи подозрението в престъпление, изобщо да не са посочени в акта
за задържане и да не са съобщени на задържаното лице незабавно при
лишаването му от свобода.
СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ е допуснато съществено процесуално
нарушение на административно-производствените правила на АПК, тъй като
към момента на фактическото задържане на жалбоподателя А., не му е било
съобщено изрично, ясно, категорично и фактически в този момент от
въззивамата страна П. - за какво е бил задържан и поради какви причини. В
този момент (а не в момента на конвоирането му в сградата на 04-то РУ при
СДВР или при последващото попълване на писмената документация по
делото) не му е била осигурена и адвокатска защита, нито възможност да се
5
свърже с адвокат, нито са му били разяснени фактически неговите възможни
права - например, че има правото на адвокатска защита; че има правото да не
се самоуличава в престъпление; че има правото да уведоми свой близък, че е
задържан; че има правото да разбере в този момент фактическото и правното
основание за задържането му и други. Липсата на информация за тези факти и
обстоятелства не освобождава административният (полицейски) орган П. от
задължението му да съобщи на жалбоподателя А. в момента на ограничаване
на правото му на свободно придвижване какви са били основанията за
задържането му - и фактически, и правни. Нещо повече, чрез този пропуск е
нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за
основанията за задържането си (към този момент, а не последващо), залегнало
изрично, както в чл. 5, § 2 от КЗПЧОС, така и в практиката на ЕСПЧ по
въпросите относно законността на задържането. В тази насока, съдът се
позова изцяло на казуалното тълкуване от константната съдебна практика на
административните съдилища от Решение № 2890 от 29.01.2025г. по адм.д.
№ 8479/2024г. на АССГ; от Решение № 23324 от 07.07.2025г. на АССГ по
адм.д. № 4431/2025г. Т.е. основанията за извършването на полицейски арест и
съгласно постановките на Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело № С
608/2021г. подлежат на незабавно съобщаване на адресата на задържането (за
всяко обвинение) - на достъпен за него език по подходящ начин, за да се
гарантира ефективната възможност задържаното лице да оспори пред съдебен
орган чрез реализирането на правото му да обжалва своето задържане на
основание чл.5, §4 от КЗПЧОС. Съгласно Решение от 25.05.2023г. на СЕС по
дело № С 608/2021г. основанията за задържането на лица, заподозрени или
обвинени в извършването на престъпление следва да съдържат цялата
необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят
законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа
описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред
които фигурират известните време и място на настъпване на фактите;
формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото
престъпление и дадената неокончателна правна квалификация, като
същевременно се отчита стадия на наказателното производство, така че да не
се вреди на напредването на текущо разследване. В тази насока е Решението
по делото „Фокс, Камбел и Хартлей срещу Обединеното Кралство“ 1990г.
на ЕСПЧ. Изисква се да съществува като реалистична възможността
правното средство за защита срещу задържането да бъде упражнено
практически. За изпълването на тези изисквания се предпоставя спазването на
принципа за незабавност в съобщаването на основанието за задържането на
лицето и необходимото съдържание на съобщението за основанието за
задържането на лицето. В тази насока е Решението по делото „Мируей
срещу Обединеното Кралство“ 1994г. на ЕСПЧ. Само посочването на
правното основание за задържането или цитирането на досъдебното
производство с посочване на неговия предмет не е достатъчно към момента на
задържането на лицето, за да се счита осъщественото задържане по ЗМВР за
законосъобразно. В случая, това изискване спрямо жалбоподателят А. не е
било гарантирано от полицейския орган П. в момента на фактическото
6
задържане на лицето на 25.02.2025г. в 21:24 часа, а не в момента на
буквалното издаване на заповедта за задържането му, от която е получил
препис на 26.02.2025г.
Въззиваемата страна не доказва да е връчила препис от заповедта преди
задържането на лицето, нито се е установява да е съобщила на жалбоподателя
А. защо се задържа. В заповедта по ЗМВР не е описано с реквизити какво
точно е осъществил същият или как е извършил престъплението по чл.211 вр.
чл.209, ал.1 от НК. Не е посочен и размера на имотната вреда. Не е достатъчно
да се очертае изпълнителното деяние от хипотезата и диспозицията на
правната норма на престъпния състав с цитирането й. Тези пропуски в
действията на въззивмата страна П. са съществени и абсолютни, тъй като
опорочават цялостната процедура по издаването на принудителната
административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Жалбоподателят А. не
следва да разбира за основанията за ограничаване на правото му на свободно
придвижване след издаване на заповедта за задържане или при конвоирането
му до 04 РУ-СДВР – а само в момента, когато му се е отнела свободата
образно казано, доколкото ограничаването на правото на свободно
придвижване на всяко лице следва да се извършва само за постигане на
легитимните цели на закона. След като целите на закона се постигат и без
задържането на лицето по ЗМВР, административният орган следва да
предпочете това приложение на закона, тъй като е пропорционално на
допустимата административна намеса. Това задължение на административния
орган по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е сторено в точния начален момент
преди или в момента на фактическото задържане на лицето и да е
доказателствено обезпечено към момента на издаването на индивидуалния
административен акт по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. По този начин се извършва
баланс между интересите на Държавата, и личните права на задържания
субект, доколкото правото на свободно придвижване е изключителна ценност
от конституционен ранг, като ограничаването й следва да са става по
изключение, а не по принцип и то спрямо свидетели по досъдебните
производства. Основанията за задържането на едно лице не следва да се
извеждат от съдържанието на действията, които се извършват с лицето -
например при неговия разпит; при извършване на обиск; при евентуално
претърсване и изземване в негово присъствие, и т.н. Задържаното лице А.
обективно не е било уведомено за фактическите и правни основания за
ограничаване на правото му на свободно придвижване. Доказателствата по
делото не установяват това да е реално и фактически сторено, като
задължение на полицейския орган П. Последващото уведомяване на
жалбоподателя А. с издадената заповед от 25.02.2025г. за неговите субективни
права и за правното му положение на задържано по ЗМВР лице, не води до
„саниране“ на допуснатото съществено процесуално нарушение при
издаването на индивидуалния административен акт, което е ограничило
правото на защита на задържания субект. Издаването фактически на
26.02.2025г. на заповедта за по-ранен час - за 21:24 часа на 25.02.2025г. не
води до саниране на взетото задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР с обратна
сила и не доказва по никакъв начин, че то е започнало именно в този по-ранен
7
момент, а именно точно в 21:24 часа на 25.02.2025г. Съдът отбелязва, че в
заповедта по ЗМВР не е удостоверено изрично в колко часа е бил връчен
преписа от заповедта - преди задържането или след задържането на обекта на
принудителните действия. Няма логика и не се доказва заповедта за
задържането на жалбоподателя А. да е издадена по време на фактическото му
задържане, доколкото служителите на 04-СДВР, сред които е бил и
въззиваемата страна П., са извършвали „обезпечаване на периметъра“ с оглед
извършваното претърсване и изземване по НПК.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
СЪОБРАЗЯВА, ЧЕ в този час, жалбоподателят А. не е имал в 21:24 часа на
25.02.2025г. статус на задържано лице по ЗМВР (а само такъв на пряко
уличено от полицейски власти към престъпление по чл.211 от НК лице в
качеството на извършител, което, обаче се опровергава от справката на СРП,
че то е имало „неизяснена роля“ в престъплението). Следва да бъде отчетено,
че жалбоподателят А., след като е бил първо задържан по ЗМВР, е
предоставил, (и доколкото не е имал алтернативен избор като обект на пряка
полицейска принуда), въпросният лек автомобил, иззет с протокол за
претърсване; оказал е пълно съдействие на същите; не е противостоял на
процесуално-следствените действия; не е въздействал върху доказателства; не
е укривал такива; не е имало опасност да заличи доказателства или да
предупреди свидетели с тяхното повлияване. Същият не е имал осъждания
или криминални регистрации. При тези проявили се факти е законово
недопустимо и нецелесъобразно жалбоподателят А., особено като свидетел
или като лице с „неизяснена роля“, да бъде задържан - липсвала е според
данните от настоящото производство негова фактическа връзка въобще с
престъплението по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР вр. чл.211 вр. чл.209, ал.1 от НК
към момента на задържането му в 21:24 часа на 25.02.2025г. (а не след това).
Липсвало е, дори възможна заподозряност или уличеност към престъпление -
в случая въззиваемата страна П. не е имал достъп до писмените материали по
ДП № ****/2025г.; същият няма и право на това; по ЗМВР е изпълнявал на
терен на 25.02.2025г. точно определени цели; полицейският орган не
съвместява обвинителни функции; нито има решаващи правомощия по НПК
по досъдебното производство (а само такива по АПК). Това какво евентуално
счита жалбоподателят А. например не следва да води до извод, че е
извършител на престъпление по чл.211 от НК, за да има основание и цел
приложението на този ред по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържането му, като
допустима законова намеса за ограничаването на едно от най-значимите
човешки блага - а именно правото на личната свобода. Законовото
ограничаване на това човешко благо следва, обаче, да се извършва по
изключение (а не като правило на поведение от страна на органите на МВР)
при наличие на доказателства (или доказателствени данни) и при реално
извършено престъпление при фактическа връзка по отношение на неговия
автор (всяко престъпление има своето изражение в определен субект -
неговият автор). От момента, в който жалбоподателят А. е предоставил (а и не
е имал избор) инкриминираният лек автомобил, се счита, че не са били
възникнали с висока степен на вероятност фактически данни и доказателства
8
за извършено престъпление, тъй като въпросната движима вещ е могла да
бъде обект на добросъвестно владение, и доколкото полицейския орган П. не е
имал възможност по реда на АПК същият да е изследвал, проверил или
анализирал предварително определена доказателствена информация, която да
го мотивира свободно и независимо по силата на закона и вътрешното му
убеждение, че е налице основание за задържането на жалбоподателя А. в 21:24
часа на 25.02.2025г. (а не например, защото му е било наредено да задържи
някого или защото достъп до материалите от ДП е имал само разследващия
орган). Жалбоподателят А. е имал право на адвокатска защита, съгласно
трайната практика на ЕСПЧ от този момент. Такава не му е била осигурена.
Попълнената към приложената заповед по ЗМВР декларация за отказ от
адвокатска защита от страна на жалбоподателя А. не санира това нарушение
на органите на МВР (не е ясно декларацията по какъв начин е била съставена
и в кой момент е била попълнена, като дори за съда възникват съмненията за
часовото й антидатиране, като този извод е съотносим и по отношение на
издадената заповед за задържане). Процесната декларация не валидира в
същия смисъл и бездействията на органите на МВР да уведомят
жалбоподателя А. за неговите права и за правото му на защита от момента, в
който събраните в преписката са го уличавали вероятностно в престъпление.
Съдът отчита, че от събраните по делото писмени доказателства не се
установява, като доказано, фактическото основание на заповедта на
въззиваемата страна П. за задържането на жалбоподателя А.. Доказателствата
по делото не сочат наличието на свързаност на жалбоподателя А. с елементи
от изпълнителните деяния на престъпните състави на чл.211 и/или чл.209 от
НК. Този извод се извежда само в това производство с оглед събраните
доказателства към момента пред настоящият съдебен състав. Изграждането на
категоричен извод за такива факти на база предположения не може да се
извършва. ДП се образува винаги по факта на извършено в обективната
действителност реално престъпление от общ характер. Разследва се
извършеното престъпление с оглед разкриването му и с оглед установяването
на неговия извършител. В преписката по случая жалбоподателят А. не е имал
процесуалното качество на обвиняем извършител по НПК. Същият не е
затруднявал органите на разследването. Не се е укривал, нито е бил търсен от
по-ранна дата. Могъл е да бъде призован като свидетел (това е несложно
правно действие, което не е намерило приложение, обаче). Било е оказано
съдействие, особено при липсата на избор от негова страна. Целите на ЗМВР
са били постигнати с оглед разкриването на деянието, което е било възможно
да е престъпление (категорични доказателства не са представени от
въззиваемата страна) и без задържането на жалбоподателя А., в чието
присъствие е бил иззет инкриминираният лек автомобил. Разпоредената с
издадената заповед принудителна административна мярка за задържането на
жалбоподателя А. противоречи на целта на ЗМВР - същата не е съобразена със
закона и с целта му (чл. 4, ал. 2 АПК). В тази връзка, не е била съществуваща
опасността от отклонението на жалбоподателя А. - същият е лице с
установена самоличност, с регистриран адрес и с място на установени в
страната трайни фактически връзки, където той е бил съсредоточил своите
9
жизнени и икономически интереси. Органите на МВР не са били
възпрепятствани да събират доказателства. Жалбоподателят А. не е бил
търсен въобще от държавните власти. Не е предупреждавал свидетели, нито е
комуникирал с такива. Нито е укривал доказателства. Нито е затруднявал по
никакъв начин към 25.02.2025г. и след това органите на разследването или по
преписката. Задържането му по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е било безпредметно,
непропорционално, неефективно, необосновано, произволно и
нецелесъобразно. Целта на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е преизпълнена от
действията на полицейски орган, които са извън постановеното задържане.
Целите на закона са постигнати и без задържането на жалбоподателя А., в
чието поведение не се съдържа никаква противоправност. Органите на МВР са
имали ненарушена възможност да разкрият престъпността и да й се
противопоставят по всички възможни законови начини съгласно
дефинитивните разпоредби на ЗМВР. Административният орган по ЗМВР
следва, обаче, да избере по реда на АПК онази административна мярка, която
е била най-съответна и пропорционална на целите на закона. Ако даден
резултат е можел да се постигне и по друг начин, с по-малко усилия, средства
и ресурси, ако същия е по-благоприятен, административният орган е следвало
да приложи този по-благоприятен начин с причиняване на възможно най-
малко вреди. В тази връзка съгласно Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г.
по дело „M. U“ C-210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на
законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при
неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство
режим, държавите-членки са компетентни да изберат санкции, които според
тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват
компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи
принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни
правила за определяне на националните санкции, „санкционните мерки по
национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата
и, че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на
преследваните цели“ (т.24 от същото решение). Когато правна уредба по
правото на Съюза препраща към националните разпоредби, член 4, параграф 3
от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество, налага на
държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират
обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел,
запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки,
те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията
ефективен, пропорционален и възпиращ характер. В тази насока е Решение
от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и Решение на СЕС от 9
февруари 2012 г. по дело „M. U“ C-210/10.
С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя А. са допуснати нарушения на процедурата, които в
10
съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да
разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу
същото, което се явява достатъчно основание за определяне на задържането
му от 25.02.2025г., записано, че е било започнало в 21:24 часа, като
незаконно от процедурна страна и за отмяна на издадената заповед.
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, с което да
отмени издадената заповед за задържане по ЗМВР спрямо жалбоподателя А..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На въззиваемата страна - ответник не са дължими разноски с оглед изхода
на делото.
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане.
На основание чл.143, ал.1 от АПК административна структура, към която
принадлежи ответникът П. като полицейски орган, следва да понесе
разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя за всички съдебни
инстанция (и с оглед претендираното) предвид изхода на спора, съгласно
договора за правна помощ за сумата от 1000.00 лева, ведно със сумата от
11.30 лева за заплатена държавна такса срещу обжалваният инвидуален
административен акт или общо сумата от 1011.30 лева за сторените в
производство разноски.
Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Обемът на процесуалните действия на адвокат Л. Т. са съответни на
значително положените от него правни усилия като адвокат. Липсват
основания за съда да приеме каквото и да е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Т.а само по себе си не е
предявено и би било неоснователно, но и се отчита от съда сложността на
делото - най-вече от правна страна. Правната помощ на адвокат Т. е съответна
на реално положения от него по делото значителен адвокатски труд. Адвокат
Т. е изготвил жалбата по делото. Представлявал е своя доверител.
Консултирал го е. Извършвал е искания. Излагал е защитни доводи. Положил
е обемни процесуални усилия. Анализирал е доказателства. Изложил е своята
аргументация в жалбата. Изследвал е съдебна практика. Трудът на адвокат Т. е
високо квалифициран, всеотдаен и професионален. Съдът отчита вида на
делото. Защитата на адвокат Т. е съответна и пропорционално оценена в
разумен и справедлив размер.
VIII.). ПРЕДВИД ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНА И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
ОБЖАЛВАНАТА ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ НА ЛИЦЕ с рег. № 228зз -
199 от 25.02.2025г., ИЗДАДЕНА ОТ С. К. П. на длъжност „разузнавач“ в 04
РУ при СДВР към Министерството на вътрешните работи (МВР), връчена на
26.02.2025г., с която е постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
задържане за срок от 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 04 РУ - СДВР
на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ А. С. А., с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ чрез
законния му представител с административен адрес - гр.С., ул. „Ш. с.“ № ***
ДА ЗАПЛАТИ НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ А. С. А., с ЕГН: ********** на
основание чл.143, ал.1 от АПК СУМАТА от 1011.30 (хиляда и единадесет
лева и тридесет стотинки) лева, представляваща сторените в съдебното
производство пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатски
хонорар и за заплатена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12