№ 4262
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100501963 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. С. К. срещу решение №
54/03.01.2025г., постановено по гр. д. № 1963/2025г. на СРС, 166 с-в.
С обжалваното решение на основание чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД вр. чл. 99
ЗЗД И. С. К., ЕГН **********, адрес: гр. Кърджали, бул. ********* е осъден
да заплати на „Добричфарма“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н Младост, бул. Република, сграда на "МцМладост -
Варна" сумата в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева), представляваща
главница по договор за заем от 06.01.2020 г. сключен между „Аксаковофарма“
ООД и И. С. К., прехвърлен на основание чл. 99 ЗЗД в полза на
„Добричфарма“ ООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 22.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1
425 лева (хиляда четиристотин и двадесет и пет лева), представляваща
неустойка за забава за периода от 01.03.2021 г. до 21.12.2023 г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
1
исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Относно правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд намира следното.
Ищецът основава вземането си на твърдения за сключен договор за заем
между „Аксаковофарма“ ООД и жалбоподателя.
По предявения иск с правно основание чл. 240 ГПК в тежест на ищеца е
да докаже съществуването на валиден договор за заем, със съдържанието,
посочено в исковата молба, както и предоставянето на ответника на сумата по
договора.
От представения по делото договор за заем от 06.01.2020 г. се
установява, че на същата дата между „Аксаковофарма“ ООД, в качеството на
заемодател, и ответникът И. К., в качеството на заемател, е сключен договор за
заем. Съгласно чл. 1 от същия, заемодателят предоставя на заемателя парична
сума в размер на 5000лв., която заемодателят се задължава да върне в срок до
последния работен ден на м. февруари 2021г.
Страните не спорят и, че с договор за цесия от 14.11.2023г., сключен
между "Аксаковофарма" ООД и "Добричфарма" ЕООД, вземането по
процесния договор за заем е прехвърлено, ведно с всички привилегии и
другите му принадлежности, включително лихви, обезщетения неустойки и
разноски, за което ответникът е уведомен с уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от
23.11.2023 г., подписано от И. К. на 27.11.2023 г.
2
Съгласно чл. 240, ал.1 ЗЗД. с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът за заем има сложен
фактически състав, който освен съглашение на страните по него, изисква и
реално предаване на сумите. Съгласно задължителната за съдилищата
практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК и съответно обективирана в
Решение № 524 от 28.12.2011год. по гр.д. № 167/2011 г. IV г.о. на ВКС „Заемът
за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. В производството по иск с правно основание по
чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че
е дал заемни средства.
С отговора на исковата молба ответникът не спори, че е подписал
договора за заем, но посочва, че реално не е получил никакъв заем, а е
подписал договора заради установени липси на работодателя, настъпили
докато е изпълнявал трудовите си задължения.
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за паричен заем
заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари,
срещу насрещното задължение на заемателя да я върне. Договорът се счита за
сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните. Поради това, независимо дали е налице писмен акт
между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическият състав на съглашението. Именно предвид реалния
характер на договора, писменото обещание за връщане на парична сума, ако
не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено в заем лице, не
може да се цени като доказателство за сключен договор.
В настоящия случай е отбелязано, че договорът служи като разписка за
предаване на сумата. В чл. 2 от договора, страните са посочили изрично, че
заемната сума е предадена в брой от заемодателя на заемателя при подписване
на договора и същият служи като разписка за получаването.
От събраните по делото доказателства обаче безспорно се установява, че
суми реално на ответника не са предадени, а договорът е подписан заради
установени липси.
От представенето копие от преписка № 292000-732/12.01.2024г. и
постановлението за отказ за образуване на досъдебното производство се
установява, че са събрани писмени обяснения. В тях К.Т., която е препоръчала
К. за работа, посочва, че К. и счетоводството се разбрали да оформят липсите
като договори за заем. Събрани са и сведения от В.М., собственик и управител
на „Аксаковфарма“, в които същата е заявила, че във връзка с установите
липси около 70 000 лева, служители на дружеството провели среща с
последния, който признал, че е взел парите без да ги отчита и при първа
възможност изразил готовност да ги върне, като се съгласил сумите да бъдат
отразени като предоставени заеми.
3
Съдът намира, че обясненията на страната, дадени в хода на
досъдебното производство, могат да се ползват в гражданския процес, тъй
като представляват документ, подписан от страната и удостоверяващ
неизгодни за него обстоятелства. По своя характер документи от досъдебното
наказателно производство – напр. обяснения, показания на свидетели, са
частни документи със свидетелстващо съдържание, чиято доказателствена
сила се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички
обстоятелства по делото /в т.см. е и трайната съдебна практика - Определение
№ 610 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 959/2014 г., III г. о., ГК Определение
№ 536 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 501/2009 г., II г. о., ГК и др., решение
№ 358/17.01.2014г.по гр. д. № 1381/2012г. на ВКС/. Така, в Решение № 28 по
гр. д. № 3114/97 г. на ВКС е прието, че саморъчните обяснения, дадени в
досъдебно производство имат доказателствена сила срещу подписалия ги,
когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Същото е възприето и в
решение № 70/21.04.2015г. по гр. д. № 5100/2014г. на ВКС.
Ето защо, отразеното в договора, че сумата е получена напълно и в брой
е опровергано от събраните по делото доказателства. Изявлението, съдържащо
се в договора за заем, че сумата е предадена при подписване на договора, е
опровергана с признанието на управителя на „Аксаковофарма“, че не е
предавал суми на заемополучателя.
При така събраните доказателства, съдът приема, че с подписването на
договора за заем се цели прикрИ.ето на други отношения между страните, а
именно да уредят други парични задължения помежду си.
Неоснователни са възраженията в отговора на въззивната жалба, че
ответникът не е въвел възражения за симулативност и прикрита сделка.
Жалбоподателят е заявил, че макар и да е подписал договора за заем, реално
не е получил пари, а е подписал същия заради уреждане на имуществената му
отговорност към работодателя, които изявления по съществото си
представляват именно такива възражения.
Съгласно приетото в решение №192/14г. на І ТО и определение №
60701/14.10.2021г. по гр. д. № 1794/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС разписката за
получаване на сумата от заемополучателя може да се опровергае (обяви за
симулативна) с всички доказателствени средства за установяване на
симулация.
В цитираното решение е прието и, че след като е установено, че
изявлението на заемополучателя, че е получил сумата е симулативно, поради
което и документът е с невярно съдържание, не може да се установи пълно и
главно доказване на предаване на заеманата сума. След като симулативното
изявление в разписката е доказано, а изявлението е опровергано,
заемополучателят не желае правните му последици - на разписка, която
доказва плащане. Прието е още, че „в случай, че с процесната разписка се
удостоверява друго действително предаване на заеманата сума, е необходимо
издаване на обратен документ от заемополучателя, за да се разкрие истинската
4
му воля, а такъв липсва по делото“.
Действително, самото предаване в собственост на парите или другите
заместими вещи може да бъде извършено и косвено, както съдът приема в
Решение № 378 от 30.12.2014г. по гр. д. № 3020/2014г. на ВКС, например,
когато парите са депозирани за сметка на заемополучателя у трето лице или
когато заемополучателят задържа една сума, която вече е имал или получил на
друго основание, или когато заеманата сума се предоставя на трето лице по
нареждане на длъжника за погасяване на негово валидно възникнало
задължение.
Настоящият случай обаче не е такъв. От събраните по делото
доказателства не се установява съгласие на жалбоподателя относно
прикритото съглашение. Същият не признава и, че докато е изпълнявал
трудовите си задължения са констатирани липси, още по – малко признава
техния размер. Напротив – посочва, че е изпълнявал трудовите си задължения
коректно и точно.
С исковата молба съдът е бил сезиран с иск за връщане на дадена в заем
сума. Ищецът не се е позовал на твърдения за предходни финансови
отношения и за предаване на заемната сума преди подписване на договора.
Ищецът не е въвел и твърдения, сочещи, че с договора за заем е новирано
предходно задължение, не е въвел твърдения за нов предмет или ново
основание в замяна на старото задължение. След като не се установява сумата
да е предадена по договора за заем, на който се основава ответникът, искът е
недоказан.
Съгласно приетото от ВКС в решение № 192/07.11.2014г. по гр. д. №
2519/2014г. на ВКС, III ГО, по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е доказването, както на обстоятелството, че
сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на
договор за заем. Съгласно цитираното решение „Установяването на първото
обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи второто,
доколкото сумата може да е предадена на друго основание - ищецът да е
изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил
дарение на сумата и пр.“. В случая от събраните по делото доказателства не се
установява между страните въобще да е налице договорка за предоставяне на
заем.
На следващо място, имуществената отговорност на работника се
реализира по специален ред. Според разпоредбата на чл. 211 от КТ, пълната
имуществена отговорност се осъществява само по съдебен ред. КТ регулира
имуществената отговорност на работника за причинени вреди при или по
повод изпълнението на трудовите задължения.
За пълнота на изложението и във връзка с оплакванията във въззивната
жалба, следва да се посочи, че СРС никъде в решението си не е приел, че е
налице новация. Такава действително не е налице, тъй като не е доказано,
стари съществуващи отношения между страните да са били преуредени. Не се
5
установи стари задължения да се погасяват и страните да са уговорили
дължимите суми по предишния дълг да се считат дадени в заем.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и
акцесорният иск за неустойка.
Поради несъвпадане на крайните изводите на двете съдебни инстанции,
решението следва да се отмени и вместо него постанови друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На въззивника на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер
на 128.50 лв. за държавна такса. Жалбоподателят не е представляван от
адвокат и не представя доказателства за направени такива разноски нито пред
СРС, нито пред въззивния съд.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 54/03.01.2025г., постановено по гр. д. №
1963/2025г. на СРС, 166 с-в, включително в частта за разноските, като вместо
това постановява
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Добричфарма“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Младост, бул. Република,
сграда на "МцМладост - Варна" срещу И. С. К., ЕГН **********, адрес: гр.
Кърджали, бул. ********* иск с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД вр.
чл. 99 ЗЗД за сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляваща главница
по договор за заем от 06.01.2020 г. сключен между „Аксаковофарма“ ООД и И.
С. К., прехвърлен на основание чл. 99 ЗЗД в полза на „Добричфарма“ ООД,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
22.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1 425 лева (хиляда
четиристотин и двадесет и пет лева), представляваща неустойка за забава за
периода от 01.03.2021 г. до 21.12.2023 г.
ОСЪЖДА „Добричфарма“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, р-н Младост, бул. Република, сграда на "МцМладост
- Варна" да заплати на И. С. К., ЕГН **********, адрес: гр. Кърджали, бул.
*********, на основание 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивната
6
инстанция в размер на 128.50 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7