№ 5686
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110128496 по описа за 2023 година
Ищецът „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********* с адрес: /адрес/, чрез юриск. Ф.И. е
предявил срещу Л. Х. Г. с ЕГН **********, с адрес: /адрес/ и срещу П. Х. Ц. с
ЕГН **********, с адрес: /адрес/ установителни искове относно ползвана и
незаплатена топлинна енергия за апартамент № 116, находящ се в /адрес/.
Иска се съдът съдът да признае за установено по реда на чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК по отношение на ответниците Л. Г. и П. Ц.,
че те дължат сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 863, 21
лв., от които: 753, 08 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от 26.08.2022г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите; 110,14
лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019г. до 03.08.2022г., както следва:
За П. Х. Ц. – сума в размер на 497, 03 лв., от които: 386, 89 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
26.08.2022г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумите; 110,14 лв. - законна лихва за забава от
15.09.2019г. до 03.08.2022г.;
1
За Л. Х. Г. – сума в размер на 366, 19 лв. – остатък от главница за доставена,
но незаплатена топлинна енергия, за които суми е издадена заповед №
25586/09.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Иска се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответниците са получили исковата молба и са депозирали отговори в срок,
с които оспорват предявените искове, поради липса на качеството на
потребители, вкл. поради липса на облигационна връзка. Правят възражение
за изтекла погасителна давност относно претендираното вземане.
Правното основание на предявените искове е чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 153, ал.1 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, тъй
като претендираните вземания са погасени по давност.
Безспорно вземанията за неплатена доставена топлинна енергия са
периодични и на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се погасяват по давност с изтичане
на 3-годишен давностен срок, считано от датата на настъпване на
изискуемостта. В този смисъл е тълкуването на посочената разпоредба
съгласно ТР № 3/18.05.2012г. по ТД № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени периоди от време, а размерите на плащанията
са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да
са равни и плащанията да са еднакви. Такъв характер имат задълженията за
доставка на кумунални услуги – електрическа енергия, топлинна енергия,
водоснабдяване, телекумуникационни услуги. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Първото вземане за м.05.2018г. е станало изискуемо на 01.7.2018г., а
тригодишният давностен срок е изтекъл на 01.07.2021г. Последното вземане
от процесния по делото период за м.04.2019г. е станало изискуемо на
30.06.2019г., затова тригодишната погасителна давност е изтекла на
30.06.2022г. Вземанията са предявени на 26.08.2022г., когато в съда е
депозирано искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
т.е. след погасяване на задълженията по давност.
Тъй като съгласно чл. 119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се
2
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността
за тях да не е изтекла, вземането за лихвите за забава, начислени върху
погасените главници също не се дължи. Затова предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ответниците на осн. чл. 78,
ал.3 от ГПК. Според представените списъци по чл. 80 от ГПК – на адв. М. Л.
като пълномощник на Л. Г., при предоставена безплатна правна помощ
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и на адв. Н. И. като
пълномощник на П. Ц. за предоставена безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: /адрес/
искове за признаване за установено, че П. Х. Ц. от гр. София и Л. Х. Г. от гр.
София дължат на "Т.С." ЕАД, на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153,
ал.1 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сума за консумирана топлинна енергия в общ
размер на 863, 21 лв., от които: 753, 08 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.08.2022г. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите; 110,14 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019г. до
03.08.2022г., както следва:
За П. Х. Ц., с ЕГН **********, с адрес: /адрес/– сума в размер на 497, 03
лв., от които: 386, 89 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от 26.08.2022г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите; 110,14
лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019г. до 03.08.2022г., за които суми е
издадена заповед № 25586/09.09.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК;
За Л. Х. Г. с ЕГН **********, с адрес: /адрес/– сума в размер на 366, 19 лв. –
остатък от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия, за които
3
суми е издадена заповед № 25586/09.09.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: /адрес/ да заплати на адв.
Н. И. И. с ЕГН **********, с адрес: /адрес/ офис-партер като пълномощник на
П. Х. Ц. за предоставена безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лв., на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: /адрес/ да заплати на адв.
М. Л. Л. с ЕГН **********, с адрес: /адрес/ офис-партер като пълномощник
на Л. Х. Г. за предоставена безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., на осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от
ЗА.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в 2-седмичен срок от деня на съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4