РЕШЕНИЕ
№ 6940
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110137340 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. А. С., С. А. К., В. А. К., С. Х. Д. и Л. В. М. в
качеството им на наследници на К. В. С..
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал искова молба срещу ответниците, в
качеството им на наследници на К. В. С., за осъждането им да заплатят сумите, както
следва: всеки от петимата ответници Н. А. С., С. А. К., В. А. К., С. Х. Д. и Л. В. М. да
заплати по 1/5 част от процесните задължения, представляващи сумите от: 140,31 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., 29,77 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 30.05.2024 г., както и сума за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.10.2022 г. в размер на 3,71 лв.,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение и 0,94 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.08.2021 г. до 30,05.2024 г., ведно със законната лихва върху двете
главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с наследодателя на ответниците, в качеството му на клиент на
топлинна енергия за процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на наследодателя на ответниците в процесния период
топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците, като
1
наследници на клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, общ. Красно
село, ж.к. Лагера, бл. 46, вх. Г, ет. 7, ап. 85, аб. № 108719, са носители на
задължението за погасяване на процесните суми. Претендира вземанията от
ответниците в условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях
квоти в наследството, като сочи, че те са разпределени съобразно посочените по-горе
части. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва
за забава. Моли съда да осъди ответниците да заплатят претендираните вземания
съобразно припадащите им се части. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът В. А. К. оспорва предявените срещу него
искове като недопустими, евентуално – като неоснователни. Сочи, че понастоящем
няма качеството на наследник на лицето К. В. С., тъй като е депозирал изрично
заявление за отказ от наследство, за което му е издадено удостоверение от съда. Моли
исковете спрямо него да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът Л. В. М. оспорва предявените срещу него
искове като неоснователни. Сочи, че потребител на топлинна енергия в процесния
имот е било лицето К. В. С., който е бил наемател на имота, като ответникът Л. В. М.
не е сключвал договор за продажба на топлинна енергия с ищцовото дружество.
Поради липса на облигационно отношение между страните оспорва дължимостта на
претендираните от него суми. Оспорва и факта, че е придобил 1/5 част от
наследството, оставено от лицето К. В. С., както и че е задължен за 1/5 част от
задълженията на последния към ищцовото дружество. Сочи, че процесният имот
представлява общинско жилище, като ответникът не е придобил собствеността на
каквато и да е част от него. В условията на евентуалност прави и възражение за
изтекъл период на погасителна давност. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответницата Н. А. С. оспорва предявените срещу нея
искове. На първо място оспорва качеството си на наследник, а така също и роднинска
връзка с лицето К. В. С.. На следващо място счита, че по делото не са представени
доказателства за приемане на наследството, оставено от лицето К. С.. В условията на
евентуалност прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност за част от
процесните вземания. Моли предявените срещу нея искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и наследодателя на
ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества
и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендираните размери, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
и че е възникнало задължение за заплащане на лихва върху непогасено в срок
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат,
че са погасили претендираното вземане.
Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е възникнало
облигационно правоотношение, респ. дали ответниците, в качеството си наследници
на потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочените периоди, са
носители на задължението, както и погасени ли са вземанията поради изтекъл
давностен срок.
2
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства титулярът на партидата за процесния
период да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът е ползвател на процесния
топлоснабден общински имот в процесния период по силата на сключен договор за
наем.
Следва да се даде отговор на въпроса има ли К. В. С. качеството на потребител
въз основа на наемно правоотношение за процесния имот в процесния период. По
делото е представена Заповед № ЖН-04-104 от 1987 г., издадена от Началник на
службата на жилищно настаняване въз основа на чл. 7 и 13, ал. 2 от Закона за наемите
отношения /отм./, по силата на която в процесния имот е настанено лицето К. В. С..
Приет по делото е и договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от
17.11.1987 г., сключен с К. В. С., в качеството му на наемател, въз основа на решение
за настаняване от същата дата, от който се установява, че на лицето е отдаден за
ползване под наем процесният имот с адрес: гр. София, общ. К
С писмо, изпратено от кмета на Район „Красно село“ – СО, до ищцовото
дружество от 26.05.2023 г., се установява, че ищцовото дружество е уведомено за
настъпилата смърт на К. В. С., както и че имотът е запечатан от органите на полицията
поради водено разследване. С писмо, изпратено от кмета на Район „Красно село“ –
СО, до ищцовото дружество от 27.02.2024 г., се установява, че със заповед от 2024 г. в
процесния имот е настанено лицето Н и неговото семейство.
Ето защо може да се наложи извод, че за целия процесен период ползвател по
силата на облигационно правоотношение /договор за наем/ е бил К. В. С..
От приетото по делото удостоверение за наследници на К. В. С., издадено на
14.10.2024 г. от Столична община, се установява, че същият е починал на 04.11.2022 г.,
като е оставила петима наследници – ответниците по делото, намиращи се в еднаква
3
степен по родство с техния наследодател /л. 68 - 71/. С оглед направеното от
ответниците оспорване на съдържанието на удостоверението за наследници от
ответниците Н. С. и Л. М., съдът, с протоколно определение от 10.04.2025 г. е открил
производство по оспорване на документа. Носещите тежестта за установяване
неистинността на оспорения официален документ не проведоха успешно доказване,
поради което документът не следва да бъде изключен от доказателствата по делото.
Отделно следва да се посочи, че ответницата Н. С. с депозирания отговор на исковата
молба прави грешна интерпретация на удостоверението за наследници. Така например
сочи, че посочените на позиция 1. и 1.1 от удостоверението лица, а именно В С. и Ма
С.а, които са брат и сестра, ответницата счита, че всъщност са родител и дъщеря,
поради което поставя въпроса за нелогичната разлика във възрастта от 12 години.
Налага се извод, че след смъртта на наследодателя К. В. С., настъпила на
04.11.2022 г., негови законни наследници са ответниците по делото, при права по 1/5
ид. част за всеки от тях.
От приетото по делото съдебно удостоверение, издадено на 29.11.2024 г. по гр.
дело № 69695/2024 г. по описа на СРС, се установява, че ответникът В. А. К. се е
отказал от наследството, оставено от неговия наследодател К. В. Станечв /л. 107/. Ето
защо исковете срещу ответника В. А. К.се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период, не е имало отоплителни тела и узаконен
водомер за топла вода. Топлинна енергия за отопление в процесния период не е била
начислявана. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от
„Топлофикация София“ АД. Поради неосигурен достъп, топлата вода в процесния
период е била начислявана на база потребители (за 1 лице) по 140 л/ден за един човек
съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1. Топлинната енергия, отдадена за
сградна инсталация, била начислявана на база инсталирана отоплителна мощност на
инсталацията и денградусите за периода, като е разпределяна на база пълен отопляем
обем на имота – 120 куб. м. Посочено е, че извършеното разпределение на ТЕ за
сградна инсталация напълно съответства на отчетената от общия топломер, като е
спазен предвиденият ред за изчисление в нормативната уредба. В заключението
вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е
преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период и
съответства на одобрения тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в
процесния период е в размер на сумата от 720,11 лв., от която 701,56 лв. за топлинна
енергия и 18,55 лв. за дялово разпределение. Посочено, че към момента на изготвяне
на заключението, не са налице данни за извършени плащания. Посочено е, че размерът
на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на
всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 152,88 лв. върху непогасената
топлинна енергия и 4,68 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. По
допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените
задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 20.06.2021
г., вещото лице е посочило, че всички вземания са с настъпил падеж след посочената
дата.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
Неоснователно е направеното от ответниците възражение за изтекъл период на
погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни
4
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и
услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 20.06.2024 г.
Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 20.06.2021 г., са погасени по
давност. В настоящия случай обаче началният момент на процесния период е от
01.05.2021 г., като падежът за плащане настъпва след 20.06.2021 г., поради което не са
налице задължения, погасени поради изтекъл давностен срок.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Предявените искове за главница за доставена топлинна енергия е
основателен в пълен размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на дълга.
Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Това се установява и от приетите по делото фактури за процесния период,
видно от които таксите да ДР са фактурирани отделно. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.
12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Установява се от
приетото заключение по СТЕ, че в процесния период е извършвано дяловото
разпределение, като няма данни работата да не е приета. Цялата претендирана сума за
ДР е с настъпила изискуемост след 20.06.2021 г., поради което вземането не е погасено
по давност, тъй като най-старото е от м. 05.2021 г.
Исковете по отношение на ответниците Н. А. С., С. А. К., С. Х. Д. и Л. В. М. за
главница за топлинна енергия и дялово разпределение следва да бъдат уважени в
пълен размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
5
фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените
по делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника. В
смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора са напр.
Решение № 490/24.01.2025 г. по в. гр. дело № 10079/2023 г. по описа на СГС, Решение
№ 7056/18.12.2024 г. по в. гр. дело № 10028/2023 г. по описа на СГС, Решение №
1878/29.03.2024 г. по в. гр. дело № 12675/2022 г. по описа на СГС, Решение от
15.10.2020 г. по в. гр. дело № 15700/2019 г. по описа на СГС и др. Исковете за вземане
за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На първо място следва да се посочи, че съдът с разпореждане от 21.06.2024 г. е
указал на ищеца да отстрани констатираните от съда нередовности, като представи
доказателство за внесена държавна такса в размер на 200 лева. С определение от
06.07.2024 г. срокът за изпълнение на указанието е продължен. При повторно
извършена проверка се установява, че ищецът не е изпълнил задължението си да
плати дължимата държавна такса, поради което същата следва да бъде присъдена с
акта по същество, като страните бъдат осъдени да я заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт. На осн. чл. 77 ГПК всеки от ответниците Н. А. С., С. А. К., С. Х. Д. и
Л. В. М. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Софийски районен съд, сумата от по 20 лева държавна такса,
пропорционално на уважените по отношение на тях искове.
На осн. чл. 77 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от
120 лева държавна такса, пропорционално на отхвърлената част от предявените
искове.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от ответниците Н. А. С., С. А. К., С. Х. Д. и Л. В.
М. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 115,40 лева
6
разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за
вещи лица, пропорционално на уважената част от исковете, при първоначално
определен от съда минимален размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 лева
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Ответницата Н. А. С.
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата от 329,71 лева възнаграждение за
особен представител, пропорционално на уважената част от исковете срещу нея.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
В. А. К. сумата от 360 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Присъждане на разноски претендира и ответникът Л. В. М., като е представил
доказателство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Ищецът е
направил възражение за прекомерност на същото, което е основателно. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, от една страна, и като се отчете фактът, че
производството е приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание, в
което са приети експертни заключения, съдът намира, че възнаграждението следва да
бъде определено в размер от 500 лева. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъди сумата от 87,87 лева, пропорционално на отхвърлената част от
исковете спрямо него.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А. С., ЕГН **********, в качеството й на наследник на К. В. С.,
починал на 04.11.2022 г., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б: сумата от 140,31
лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот на адрес: гр.
София, общ. Красно село, ж.к. ведно със законна лихва от 20.06.2024 г. до погасяване
на задължението и сумата от 3,71 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.10.2022 г., ведно със законна лихва от 20.06.2024 г. до погасяване на
задължението, както и сумата от 445,11 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по
делото, пропорционално на уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ: исковете по
чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 29,77 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 30.05.2024 г. и сумата от 0,94 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 30.05.2024 г.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН **********, в качеството му на наследник на К. В. С.,
починал на 04.11.2022 г., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б: сумата от 140,31
лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот на адрес: гр.
София, общ. К, ведно със законна лихва от 20.06.2024 г. до погасяване на задължението
и сумата от 3,71 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.10.2022 г., ведно със законна лихва от 20.06.2024 г. до погасяване на задължението,
както и сумата от 115,40 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото,
7
пропорционално на уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ: исковете по чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 29,77 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 30.05.2024 г. и сумата от 0,94 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 30.05.2024 г.
ОСЪЖДА С. Х. Д., ЕГН **********, в качеството му на наследник на К. В. С.,
починал на 04.11.2022 г., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б: сумата от 140,31
лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот на адрес: гр.
София, общ. К, ведно със законна лихва от 20.06.2024 г. до погасяване на задължението
и сумата от 3,71 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.10.2022 г., ведно със законна лихва от 20.06.2024 г. до погасяване на задължението,
както и сумата от 115,40 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ: исковете по чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 29,77 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 30.05.2024 г. и сумата от 0,94 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 30.05.2024 г.
ОСЪЖДА Л. В. М., ЕГН **********, в качеството му на наследник на К. В. С.,
починал на 04.11.2022 г., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б: сумата от 140,31
лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот на адрес: гр.
София, общ. К, ведно със законна лихва от 20.06.2024 г. до погасяване на задължението
и сумата от 3,71 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до
30.10.2022 г., ведно със законна лихва от 20.06.2024 г. до погасяване на задължението,
както и сумата от 115,40 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ: исковете по чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 29,77 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 30.05.2024 г. и сумата от 0,94 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 30.05.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б против В. А. К., ЕГН
**********, в качеството му на наследник на К. В. С., починал на 04.11.2022 г., искове
за заплащане на сумите, както следва: сумата от 140,31 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот на адрес: гр. София, общ. К сумата от 3,71 лева
на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.10.2022 г., както и
исковете по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 29,77 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
8
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 30.05.2024
г. и сумата от 0,94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 30.05.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на В. А. К., ЕГН ********** сумата от 360,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да
заплати на Л. В. М., ЕГН ********** сумата от 87,87 лева, представляваща разноски
по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете спрямо него.
ОСЪЖДА на осн. чл. 77 ГПК Н. А. С., ЕГН **********, С. А. К., ЕГН
**********, С. Х. Д., ЕГН ********** и Л. В. М., ЕГН ********** да заплатят в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от по 20
лева държавна такса всеки от тях, пропорционално на уважените искове.
ОСЪЖДА на осн. чл. 77 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 120 лева
държавна такса, пропорционално на отхвърлените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9