№ 152
гр. Велико Търново, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500227 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 5206/22.04.2025г. от К. Г. Т., ЕГН ********** с адрес гр. Елена срещу Решение № 191
от 11.04.2025 г. по гр.дело № 85/2024г. по описа на ОС-Велико Търново, с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу Административен съд Велико Търново,
БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Велико Търново, иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на
адм.дело № 550/2023г. на Административен съд Велико Търново в разумен срок по см. на §
6 ал. 1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Решението се обжалва като невалидно, недопустимо, неправилно и необосновано,
противоречащо на събраните доказателства, постановено при нарушаване на процесуалните
правила и материалния закон. Твърди се, че са били налице основанията на чл.22 ал.1 т.6 от
ГПК, за отвеждане на съдебния състав постановил решението, както и че същото е
постановено при липса на мотиви. Излагат се аргументи, че по делото не е участвал/ не е
бил конституиран с нарочно определение/ необходим другар в лицето на Прокуратурата на
Р. България. Твърдят се процесуални нарушения- по делото не е изготвен доклад и не е била
разпределена доказателствената тежест.
Претендира се обезсилване на решението и връщане на делото на
първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав на съда, респективно отмяна на
обжалваното решение и уважаване на иска.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на
1
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивникът, редовно призован не се явява и не
се представлява.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован, чрез
процесуален представител поддържа депозирания отговор на жалбата и претендира
потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание по същество, контролиращата страна –Прокуратурата на Р.
България, чрез прокурор при Апелативна прокуратура Велико Търново излага становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд – Велико Търново е образувано по предявен от
К. Г. Т. против Окръжен съд – Велико Търново , иск с правно основание чл. чл.2б, ал. 1 от
ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на
адм.дело № 550/2023г. на Административен съд Велико Търново в разумен срок по см. на §
6 ал. 1 от КЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че по предявена от него пред Административен
съд – Велико Търново искова молба с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ против
Агенция по вписванията- гр.София, било образувано адм. д. № 550/2023 г.по описа на
Административен съд Велико Търново, което поради забавяне не е приключило в разумен
срок , което е нарушение на чл.6 от КЗПЧОС, както и че в резултат на това нарушение на
ищеца са причинени вреди – душевни болки и страдания, негативни емоции. Счита,
претендираната сума от 26 000 лева за справедлива обезвреда на причинените му щети.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Административен съд Велико Търново, чрез
процесуален представител е депозирал отговор на исковата молба, в който иска се оспорва
изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира се отхвърлянето му.
Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при Окръжна Прокуратура –Велико
Търново е заел становище за неоснователност на предявения иск.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертано в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по
делото пред първа инстанция доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността
и допустимостта на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност - постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на
състава. Съдебното решение е допустимо, като постановено при наличие на положителните
и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Правната квалификация на иска се
определя от съда въз основа на правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата
молба, тоест от твърдените от него факти и обстоятелства и заявения петитум, без да е
обвързан от посочената от ищеца такава. Административен съд – Велико Търново не се е
произнесъл по непредявен иск, а е разгледал спора, с който е сезиран. Дадената правна
квалификация, като съответстваща на наведените от ищеца твърдения и заявения петитум, е
правилна.
Доколкото въззивната инстанция има правомощия на инстанция по същество и
2
формира решението си след самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводите
на страните, разглеждането на спора от съдия, по отношение на който са налице основанията
за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, е процесуално нарушение и не засяга валидността и
допустимостта на постановения съдебен акт.
В производството, при разглеждане на делото в открито съдебно заседание, е
обезпечено задължителното участие на Прокуратурата на РБ, съобразно чл. 10 ал. 1 от
ЗОДОВ.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предмет на производството е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 26 000 лева в резултат на нарушаване на правото на
ищеца на разглеждане и решаване на адм. дело № 550/2023г. по описа на АдС - Велико
Търново в разумен срок, съгласно КЗПЧОС.
Разпоредбата на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §. 1 от КЗПЧОС. В чл. 2б
ал. 2 от ЗОДОВ неизчерпателно са изброени критериите, които следва да се отчетат от съда
при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди: общата
продължителност и предмета на производството, неговата правна и фактическа сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и на други факти,
които имат значение за правилното решаване на спора. Ищецът претендира обезщетение за
вреди по висящо производство, исковата му претенция е насочена срещу Административен
съд – Велико Търново, поради което предмет на преценка в настоящото производство е дали
конкретният ответник е допуснал нарушение на правото на ищеца по чл.6 §.1 от КЗПЧОС.
Ако бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища/каквито твърдения в
исковата молба не са наведени/, доколкото те носят солидарна отговорност, искът може да
бъде предявен и само срещу един от деликвентите за обезщетение на всички претърпени
вреди. Ако субституентът на Държавата, срещу когото е предявен искът /в случая
Административен съд-Велико Търново/, няма принос за евентуалното бавно правосъдие,
отговорността й не би могла да бъде ангажирана.
За да бъде уважен предявен на основание чл. 2б от ЗОДОВ иск, ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи поведение на ответника, което е довело
до продължителност на производството, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо
време, което представлява нарушение на чл. 6 §.1 от КЗПЧОС, причиняване на
претендираните вреди и техния размер, както и наличието на пряка причинна връзка между
претърпените вреди и поведението на ответника. Съгласно трайната съдебна практика,
относно неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството причинява такива /в този смисъл Определение №
50744/19.10.2022г. по гр.д.№ 732/2022г. по описа на ВКС, III гр.о., Решение №
50030/09.02.2023 г. по гр. д. № 785/2022 г., ІV гр. о. на ВКС/.
Видно материалите по делото, на 23.09.2023 г./събота / в 22.07ч. по ел. поща,
ищецът К. Г. Т. е депозирал пред Административен съд – Велико Търново искова молба вх.
№ 4335/25.09.2023г. против Агенция по вписванията – София, с която е предявен иск с
посочено правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за сумата 900.00лв. - обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразен отказ на съдия по вписванията при
РС –Елена, обективиран върху заявление вх.№ 339/13.07.2023г. за извършване на
административна услуга- издаване на незаверен препис от схема / с посочен номер/ на
СГКК-Велико Търново по описа на СВ при АП-МП, в едно със законна лихва, считано от
3
завеждане на претенцията до окончателното й изплащане.
По исковата молба на 25.09.2023г. /понеделник/ е образувано адм. д. № 550/2023г. На
същия ден са постъпили две молби от ищеца, за достъп до делото през ЕПЕП и такава с
приложени доказателства, по които има своевременно произнасяне.
На 27.09.2023г.,с определение на съдията-докладчик, исковата молба е оставена без
движение, като са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности.
На 28.09.2023г. ищецът е депозирал молба, в изпълнение на определението за „без
движение“ на делото, както и втора молба с искане за насрочване на делото, с цел разпит на
свидетел.
С Определение № 400/29.09.2023г. съдията - докладчик е прекратил производството
по делото, поради недопустимост на същото доколкото административният акт на съдията
по вписванията, от незаконосъобразността на който ищецът претендира вреди, не е отменен
по надлежният ред и производството по отмяната му е висящо, по заведен от К. Т. иск.
На 02.10.2023г. срещу акта на съда от ищеца е депозирана частна касационна жалба,
която след администрирането й,с писмо изх.№ 605/24.10.2023г. е изпратена по
компетентност на ВАС.
С Определение № 12009/06.12.2023г. по адм.д. № 10450/2023г. на ВАС, е отменено
Определение № 400/29.09.2023г. по адм.д. № 550/2023г. по описа на Административен съд-
Велико Търново и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
В периода 08.12.2023г.– 19.01.2024г. са постановени отводи на съдии от
Административен съд -Велико Търново, поради заведени от ищеца дела, против съда, в
който съдиите правораздават – чл. 22 ал.1 т.6 от ГПК.
С Разпореждане № 248/23.01.2024г. на Й. М. – председател на Административен съд
–Велико Търново, делото е изпратено на ВАС за определяне на компетентен да го разгледа
съд.
С Определение № 1150/31.01.2024г. по адм.д. № 1046/2023г. в производство по чл.
133 ал.6 от АПК, ВАС е определил за компетентен да разгледа исковата молба на ищеца К.
Т. – Административен съд –Ловеч. По същата в съда е образувано адм.д.№ 71 /2024г. по
описа на съда, което с Определение № 813/22.04.2024г. е спряно до приемането на влязъл в
сила краен съдебен акт по адм.дело № 251/2023г. по описа на АдС-Габрово.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявеният иск. Ищецът, чиято е доказателствената тежест не е
установил действия или бездействия на ответника, с които същия да е причинил забавяне в
разглеждане на образуваното пред него производство. То е било висящо пред
Административен съд- Велико Търново от 25.09.2023г. до 29.09.2023г.- четири дни и от
08.12.2023г.– 19.01.2024г.- 41 дни, в които влизат коледните и новогодишни празници,
поради което не е допуснато забавяне на процеса.
При преценката на тези правно значими факти, не може да се достигне до извод, че е
нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок, не е осъществено
поведение от съда, в резултат на което да е допуснато забавяне движението на делото,
поради което не се е осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща
възникването на претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на този
елемент от фактическия състав на правото на обезвреда, е безпредметно обсъждането на
наличието на твърдените от ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на
съда.
По така изложените съображения, предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен. Въззивната жалба, като неоснователна следва да бъде
4
оставена без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, включително и в частта за присъдените разноски.
Пред настоящата инстанция, въззиваемият не е представил доказателства за сторени
разноски , поради което такива не се присъждат.
По изложените съображения, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 191 от 11.04.2025 г. по гр.дело № 85/2024г. по
описа на ОС-Велико Търново.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5