№ 558
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000500395 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 21.03.22г. /с участието на секретаря Колева/ въззивно
гражданско дело № 395/22г. и констатира следното:
С решение на ОС - Благоевград от 29.10.21г. по г.д. № 491/21г. е уважен /частично – до
размера на сумата 6 000 лева/ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ на А. П. против
Прокуратурата на РБ.
Решението се обжалва от двете страни – както следва:
От Прокуратурата на РБ – изцяло.
От А. П. – за сумата над 6 000 лева до 30 000 лева.
Събраните в процеса /пред ОС - Благоевград/ доказателства /писмени и гласни -
преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ установяват,
че:
Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за престъпление по чл. 144 от
НК/ и същото е приключило с оправдателна /влязла в сила на 07.07.20г./ присъда /постановена на
16.09.19г.от РС - Благоевград по н.о.х.д. № 397/19г./.
Жалбите са неоснователни:
Горното обстоятелство – наличието на постановена /и влязла в сила/ оправдателна
присъда /надлежно доказан факт, който не е и спорен в процеса/ удостоверява пряко /сам по себе
си/ предпоставката на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ, която легитимира ищеца /в
материално-правен аспект/ да претендира обезщетение за неимуществени вреди /следствие от
приключилото наказателно производство/. С оглед това: искът за неимуществени вреди следва да
се окачестви като – пряко /принципно/ доказан /по основание/. В тази насока /както и досежно
1
частичната доказаност на претенцията по размер/ първоинстанционният съдия е изложил
подробни /и конкретни/ съображения /мотиви/. Настоящият съдебен състав препраща към
доводите на ОС - Благоевград /в хипотезата на чл. 272 от ГПК/. В допълнение:
Релевантните /и относими/ за спора факти /които следва да бъдат съобразени в рамките
на преценката, касаеща размера на иска за неимуществени вреди/ са: вида и естеството на
процесното наказателно производство /преценено като правна квалификация и наказание – по
смисъла на чл. 144 от НК, съответно като продължителност на процеса във времето – около 2г./;
липсата на приведена в изпълнение спрямо обвиняемия /подсъдимия/ мярка за процесуална
принуда /ограничителна мярка/ „задържане под стража“ /в случая е била наложена мярка за
неотклонение „парична гаранция“, а този вид мярка на практика не засяга съществено физическата
и психическа – емоционална сфера на ищеца/; негативната рефлекция на наказателното
производство върху психическото и физическото /здравословно/ състояние на А. П. /съобразно
събраните в тази връзка гласни доказателства – показанията на 3-мата свидетели, разпитани пред
първата инстанция/; липсата на твърдения и на доказателства – ищецът да е бил привличан към
наказателна отговорност за други деяния /съответно - да е бил осъждан/.
Всички тези /изброени/ обстоятелства /факти/ са надлежно /и конкретно/ установени по
делото /със събраните в процеса: писмени и гласни доказателства – преценени в съвкупност/.
Същите обстоятелства, преценени в контекста и на принципното съображение, че: в хипотеза като
процесната – наличието на претърпени неимуществени вреди /психически притеснения, страдания/
следва /предвид репресивната, ограничителна, принудителна природа на всяко наказателно
производство/ да се и презумира /предполага/ обосновават присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата общо 6 000 лева /колкото са присъдени от първата
инстанция/. Върху посочената сума се следва законна лихва за периода – след влизане в сила на
оправдателната присъда /07.07.20г. – в каквато насока са изложени съображения от ОС -
Благоевград/.
Предвид изложеното: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено.
С оглед изхода на спора /пред настоящата инстанция/ в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени съдебни разноски /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 10 от ЗОДОВ/.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявеният от
ищеца адвокатски хонорара – не надвишава минимума по Наредба № 1/.
Съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на ОС - Благоевград от 29.10.21г. по г.д. № 491/21г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на А. Г. П. 101 лева – съдебни разноски /за
производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3