Решение по адм. дело №1564/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във вр. чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Процесното производство е образувано, след като с Решение № 7050/25.06.2025г. по АД 3572/2025г. на ВАС е отменено Решение № 463/20.01.2025г. по АД 820/2024г. на Административен съд Хасково, постановено по жалба на С. М. М. с [ЕГН] от [населено място], срещу изричен отказ на "Файненшъл България" ЕООД [населено място], обективиран в уведомление от 22.08.2024г. по депозирано заявление от 23.07.2024г., във връзка с упражнено право на достъп по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания да се установи кой точно е оспорения акт и кой е неговия издател, с оглед прецизното конституиране на страните в процеса.

Предвид задължителните указания на касационната инстанция, с Разпореждане № 7227/04.09.2025г. жалбата е оставена без движение, с указания да се конкретизира предмета на спора, като се посочи изрично кой е оспорения акт и кой е неговия издател.

В изпълнение на последното, по делото е постъпила молба вх. № 10745/05.09.2025г., в която С. М. М., [ЕГН], адрес: [населено място], [област], чрез процесуален представител заявява, че оспорването е насочено срещу отказ на „Файненшъл България“ ЕООД, [ЕИК], [населено място], обективиран в уведомление от 22.08.2024г., по депозирано заявление от 23.07.2024 г. във връзка с упражнено право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година. Акта се определя за издаден от „Файненшъл България“ ЕООД, чрез негов представител – К. Б., в качеството му на длъжностно лице по защита на личните данни при „Файненшъл България“ ЕООД.

След изискана информация за издателя на акта от „Файненшъл България“ ЕООД е постъпила официална справка, ведно с доказателства за предоставяне правомощия на длъжностно лице по защита на личните данни при „Файненшъл България“ ЕООД – К. Б., да издава актове от вида на процесния.

Предвид така установените обстоятелства, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с конституиране на страните, както следват: жалбоподател С. М. М. и ответник „Файненшъл България“ ЕООД. Съдът е приел за разглеждане жалбата, като насочена срещу изричен отказ на „Файненшъл България“ ЕООД, [ЕИК], [населено място], обективиран в уведомление от 22.08.2024г., по депозирано заявление от 23.07.2024 г. във връзка с упражнено право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година.

За да постанови съдебния акт, съдът взе предвид изложените в жалбата твърдения, че на 23.07.2024г. упълномощеният от жалбоподателя адвокат – Т. Ц. е изпратил електронно съобщение до ответното дружеството с прикачено пълномощно от С. М. и искане за предоставяне на информация по ЗЗЛД. На 22.08.2024г. в 14:09ч. било изпратено уведомление от К. Б., длъжностно лице по защита на данните на дружеството, съдържащо обща информация, номер на потребителския заем и датата на подписването му, както и описание на категориите лични данни, което се различавало съществено от поисканата информация. Претендира се, че дружеството не изпълнило задължението си да предостави на жалбоподателя копие от документите, намиращи се в кредитното му досие и същият не разполагал с възможността да провери основанията за плащането, искано от дружеството. Длъжникът следвало да има право да провери правното основание за исканията за плащане чрез достъп до договорите за цесия и кредит. Липсата на тези документи можела да доведе до незаконосъобразно обработване на личните му данни и възпрепятстване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679. С оглед просторно изложените в жалбата доводи се моли да бъде отменен изричния отказ на „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно изпратено електронно уведомление от 22.08.2024г., да уважи правото му на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 да получи копия от всички документи, в които се съдържат негови лични данни, включително, но не само договор за кредит, договор за цесия и други, както и да задължи дружеството, в качеството си на администратор на лични данни, да предостави копие от всички документи, в които се съдържат лични данни на С. М. М. от кредитното му досие, поддържано и съхранявано в дружеството, включително, но не само копие от договора за кредит, договора за цесия и други документи.

Подробни съображения в подкрепа на така изложените доводи се развиват и в депозирана чрез пълномощника на жалбоподателя писмена молба. Претендират се разноски по делото, както и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В депозирана по делото молба от „Файненшъл България“ ЕООД, [населено място] се посочва, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като дружеството не било сезирано с искане за упражняване на право на достъп по смисъла на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, нито с друго искане за упражняване на права от субекта на данни С. М. М.. Жалбата се оспорва и като неоснователна по същество, тъй като дружеството като администратор на лични данни е изпълнило всички задължения в срок и по искания начин в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679. Претендира се присъждане на направените в производството разноски. В случай на претенция за адвокатско възнаграждение над минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, се прави възражение за прекомерност и се моли за намаление до минимума.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.07.2024г. жалбоподателят С. М. М., чрез пълномощника си адв. Т. Ц., е изпратил по електронен път на имейл адрес –[електронна поща] заявление, подписано с квалифициран електронен подпис, до "Файненшъл България" ЕООД, озаглавено: „ Заявление за упражняване на право на достъп до информация“, с което е поискал предоставяне на достъп до всички лични данни, които дружеството обработва, в качеството му на администратор на лични данни, както и екземпляр от договора за кредит, договор за цесия и други документи, свързани със С. М., с [ЕГН], адрес: [населено място], [община], [област]. Към заявлението е приложено пълномощно, с което С. М. М. упълномощава адв. Т. Ц. Ц. – САК да го представлява (защитава) пред „Файненшъл България“ ЕООД, като прави справки, получава информация и копия от документи във връзка с всички договори за кредит, производства, договори и всякакви други документи, по които упълномощителят е страна, като упражнява всички права на упълномощителя, уредени в Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД, включително правото му на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да подава и получава всякакви документи, заявления, молби и други, като пълномощното не е ограничено със срок и следва да се тълкува винаги разширително в полза на упълномощения адвокат. Не се спори, че заявлението е достигнало до адресата му (в тази връзка е налице и изрично отбелязване в оспорения в настоящото производство отговор).

В отговор на заявлението с електронно съобщение, изпратено на имейл адрес –[електронна поща], жалбоподателят е уведомен от „Файненшъл България“ ЕООД, чрез длъжностно лице по защита на личните данни – К. Б., че личните му данни се обработват от дружеството за целите и на основанията, посочени в Информационните права на субектите на лични данни, предоставени му при кандидатстването за кредит, както и в Политиката за защита на личните данни, достъпна на www.financial.bg/privacy-policy-2. Основната цел за обработката на личните данни била изпълнение на сключен договор за предоставяне на поръчителство, който давал възможност да се обезпечи изпълнението на задълженията по договор за паричен заем между жалбоподателя и Дружеството. В настоящия случай това били сключените договор за поръчителство №3856676/24.06.2020г. към договор за потребителски заем с № 3856676/24.06.2020г. и договор за поръчителство № 3966325/30.10.2020г. към договор за потребителски наем № 3966325/30.10.2020г., прекратен на 24.10.2022г. Относно получаването на копие от договорната документация, е заявено, че всички потребителски договори и прилежащите към тях документи се изготвят в два екземпляра, по един за всяка от страните. Самите договори предвиждали клиентът да съхранява своя екземпляр до приключване на договора. Това означавало, че жалбоподателят трябвало да разполага вече с желаните документи. В допълнение същият е информиран, че на основание чл. 15, § 1, б. д) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г., има право на коригиране или изтриване на личните му данни, на ограничаване на тяхното обработване, както и на възражение срещу такова обработване. Посочено е, че дружеството - администратор е задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари. С оглед на това, „Файненшъл България“ ЕООД било задължено да съхранява информация, включително личните данни на лицата, с които е сключило договор за кредит, за срок от пет години, считано от прекратяването на договорните отношения с Дружеството (чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМИП). Заявено е, че дружеството обработва личните данни на жалбоподателя във връзка с разглеждането на искането от 23.07.2024г., на основание законовото си задължение да го идентифицира. Обработката се осъществявала, както следва: - „Цели на обработването“ – разглеждане и отговор на запитването на лицето, както и идентификацията на лицето; „Съответните категории лични данни“ – три имена, ЕГН, номер на лична карта, орган на издаване, данни за кореспонденция, подпис; „Получатели на данните“ – лицата, които входират, обработват и/или отговарят на искането, както и тези, които поддържат информационните системи на Дружеството; „Обработка и съхранение“ - данните на лицето няма да бъдат предоставяни на трети лица и няма да бъдат трансферирани извън рамките на ЕС; „Основание за обработка“ – законово задължение и законен интерес за защита на интересите на Дружеството; „Срок за съхранение на данните“ – не по-малко от две години, като след изтичането на този срок данните ще бъдат унищожени, освен ако не съществува друго основание за продължаване на съхранението.

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Не се установява наличие на отрицателната предпоставка за съдебно оспорване на акт от вида на процесния, заложена в нормата на чл. 39, ал.4 от ЗЗЛД. Видно от писмо изх. № ППН-01-1201#1/12.11.2024г. /л. 59 в кориците на АД 820/2024г./ прието като писмено доказателство по делото, на основание чл. 39, ал. 4 от Закона за защита на личните данни, Комисията е удостоверила, че след направена служебна справка на 11.11.2024 г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от С. М. М. срещу „Файненшъл България“ ЕООД.

Подадената жалба е процесуално допустима, доколкото съгласно чл. 39 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспореният в настоящото производство отговор от 22.08.2024г. на длъжностно лице по защита на данните в „Файненшъл България“ ЕООД представлява произнасяне по подадено заявление за достъп до лични данни и доколкото жалбоподателят твърди, че със същото не е удовлетворено негово искане, като се излагат оплаквания за формиран отказ да бъдат предоставени лични данни, до които жалбоподателят заявява, че има право на достъп, то следва да се приеме, че предмет на оспорване е акт, който подлежи на съдебен контрол.

В тази връзка съдът не възприема позицията на ответното дружество, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като липсвало волеизявление за упражняване на права по Регламент (ЕС) 2016/679, включително право на достъп до лични данни по смисъла на чл. 15 от името на субекта на данни С. М. М., предвид факта, че в заявлението не било посочено, че копията на посочените документи се искат в контекста на упражняване право на достъп или за изясняване как се обработват лични данни. Следва да се има предвид, че макар и в заявлението да не е цитиран изрично Регламент (ЕС) 2016/679 и да не е употребен терминът „лични данни“, то към заявлението е приложено пълномощно, в което изрично са упоменати както Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД, така и правото на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. В подкрепа на горното е и самият отговор на процесното заявление, в което съответното длъжностно лице неколкократно употребява термина „лични данни“ и цитира текстове от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. В този смисъл, макар и адв.Т. Ц. да не е посочил изрично в заявлението правната уредба, на която основава искането си, то от съдържанието на самото заявление и приложеното пълномощно еднозначно се установява, че същият упражнява от името на своя доверител правото на достъп на последния до лични данни по смисъла на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679.

В Закона за защита на личните данни са регламентирани два самостоятелни и алтернативни способа за защита на субекта на данни при допуснато нарушение на неговите права по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, а именно: по чл. 38, ал. 1 от закона чрез сезиране на нарочен надзорен орган – Комисията за защита на личните данни и по чл. 39, ал. 1 от същия закон – чрез сезиране на компетентен съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК. В ЗЗЛД липсва изрично нормирана императивна забрана за съдебно обжалване при неизчерпан ред за оспорване по административен ред пред КЗЛД. Единственото ограничително условие за иницииране на съдебен контрол, регламентирано от законодателя, се съдържа в чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, според която норма, субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор. Целта на тази законова регламентация е недопускане разглеждането на идентични правни спорове едновременно пред надзорния орган и пред съда. В процесния случай по делото е безспорно установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично като страни и предмет с настоящото съдебно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с настоящата жалба и разглеждане по същество на правния спор.

След преценка становищата на страните и съдържанието на заявлението с искане за предоставяне на лични данни, както и постановения във връзка с него отговор, инкорпориран в писмо от 22.08.2024г., изпратено от „Файненшъл България“ ЕООД, чрез длъжностното лице по защита на данните, съдът приема, че последното не съдържа исканата информация, тъй като не са предоставени изисканите със заявлението копия/екземпляри от документи, поради което следва да се приеме, че правната сфера на жалбоподателя е непосредствено засегната и за него е налице правен интерес от оспорване.

Предвид датата на издаването на оспорения акт, а именно 22.08.2024г. и датата на депозиране на жалбата срещу същия - 29.08.2024г., съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл.140 от АПК, от надлежно легитимирано лице – адресат на акта, чиито права и интереси са непосредствено и неблагоприятно засегнати от същия.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства не се установява нищожност на оспореният отказ. Видно от представеното по делото Пълномощно /л.19/ лицето К. Е. Б., подписал оспорения акт е упълномощен да подписва, включително и чрез собствен електронен подпис от името на Дружеството администратор на лични данни всички уведомления, отговори, становища, искания, жалби и други неизброени изрично документи във връзка с подадени пред Дружеството искания за упражняване на права по Регламент /ЕС/ 2016/679, свързани със защита на личните данни, както и да представлява Дружеството пред всички физически и юридически лица, и навсякъде другаде където е необходимо в качеството му на администратор на лични данни.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Същият е обективиран в законоустановената писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Независимо от последното, оспореният отказ е издаден в разрез с материалния закон.

Съдът приема за безспорно обстоятелството, че между страните са налице облигационни отношения, възникнали по силата на сключени договори за кредит, наличието на който факт не е спорен по делото, като оспорващият е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството – ответник, и съответно има право като субект на това обработване на достъп до обработваните от администратора негови лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент 2016/679).

Ответникът "Файненшъл България" ЕООД безспорно попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679, съгласно която "администратор" е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент 2016/679, "лични данни" представляват всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

Според чл. 4, § 2 от Регламент 2016/679, "обработване" е всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

Разпоредбата на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД сочи, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин, като съобразно ал. 2, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл. 37б, ал. 3 от ЗЗЛД е предвидено, че заявление може да се подаде и чрез действия в потребителския интерфейс на информационната система, която обработва данните, след като лицето е идентифицирано със съответните за информационната система средства за идентификация.

В разглеждания случай жалбоподателят С. М. М. е депозирал по електронен път писмено заявление по чл. 37б от ЗЗЛД до администратора на лични данни "Файненшъл България" ЕООД, при спазване на посочения в нормата административен ред. Подаденото заявление е в нормативно изискуемата форма откъм реквизити и съдържание и е съобразено с изискванията на чл. 37в от ЗЗЛД. Съгласно чл. 37в ал. 1 от ЗЗЛД, заявлението по чл. 37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция, а според чл. 37в, ал. 2 от ЗЗЛД, при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното. В процесния случай и доколкото заявлението е подадено от пълномощник, писменият акт за упълномощаване е приложен, както изисква законът.

Съгласно правилото на чл. 15 параграф 1 от Регламента, субектът на данни има право на достъп, в това число и право да получи копия от документи, в които се съдържат личните му данни, ако това е необходимо за извършването на проверка дали те се обработват законосъобразно, за да може да упражни ефективно правата, предоставени му в Регламента. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на член 12 от Регламента, като според параграф 1 на същия, „администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15-22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства“, а в параграф 2 е вменено задължение на администратора на лични данни да „съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15 – 22.“ От друга страна, съгласно практиката на СЕС (Решение по дело C-369/23) правото да се получи от администратора копие от лични данни включва и правото да се получат копия от извлечения на документи и дори от цели документи или от извлечения на бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с Регламента права. В Решение на СЕС по дело С-487/21 изрично е прието, че правото да се получи копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни и това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи, или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че с отказа на администратора на лични данни да предостави на оспорващия копие от сключения между тях договор за кредит и съпътстващите го документи, на практика се възпрепятства възможността на субекта на данни да упражни правата, които му предоставя Регламента в пълната и желана от него степен. Така, лицето е поставено в невъзможност да разбере дали личните му данни се обработват законосъобразно, по смисъла на ЗЗЛД и Регламента. Непредоставянето на копие от договора за кредит, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта, е нарушение и на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която осигурява и гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, точност, цялостност и поверителност. Дори и копие от договора за кредит да е на разположение на жалбоподателя, субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламента във връзка с явно съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения. В този смисъл следва да се приеме, че ответникът е лишил жалбоподателя от „правото на защита на личните данни“, което му се предоставя и с чл. 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като последният е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в член 5 от Регламента. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото му по член 8, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

В тази насока е и константната практика на касационната инстанция по идентични казуси – Решение № 4856 от 12.05.2025 г. по адм. д. № 1911/2025 г., Решение № 1159 от 11.02.2025 г. по адм. д. № 9474/2024 г., Решение № 7101 от 28.06.2023 г. по адм. д. № 1825/2023 г., Решение № 2763 от 18.03.2025 г. по адм. д № 11251/2024 г., всички по описа на ВАС.

По изложените съображения, оспореният отказ се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а ответникът да бъде задължен да предостави достъп до исканите копия от документи, в които се съдържат лични данни на С. М. М., по заявление от 23.07.2024 г.

На основание чл. 174 от АПК следва да бъде определен 14-дневен срок за произнасяне от влизане в сила на съдебното решение.

В производство се претендира и заплащане на разноски, а именно 10 лева - внесена държавна такса за образуване на делото, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя в производството по АД 820/2024г. по описа на Административен съд Хасково, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, възнаграждение за процесуално представителство, в производството по АД 3572/2025г. по описа на Върховен административен съд по договор за безплатна правна помощ от 14.02.2025г., както и възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗА за осъщественото и в настоящото производство процесуално представителство. Предвид изхода на спора, следва в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски в размер на 10 лв. за заплатената ДТ. Претендираните от адв. Ц. разноски в размер на общо 3000 лв., по 1000 лв. за всяка от съдебните инстанции, съдът намира за прекомерни, предвид направеното възражение в тази насока. В чл. 8, ал.2, т. 10 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвиденият минимален размери на адвокатското възнаграждение в производство като процесното е 900 лева. В действителност по делото жалбоподателя е представляван от адв. Ц., който е упълномощен още с първоначално представеното по АД 820/2024г. по описа на ХАС пълномощно да представлява жалбоподателя до приключване на съдебното оспорване по първоначалната жалба. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Напрактика проведената в производството по АД № 1564/2025г. по описа на ХАС защита преповтаря тази предприета по АД 820/2024г. по описа на ХАС. Независимо от представените по делото договори за безплатна правна помощ, сключвани при всяко едно от проведените съдебни производства, същите не обвързват съда да определи възнаграждението за осъщественото от предоставилия безплатната помощ адвокат в посочения в договорите размер. Последното съгласно чл.38, ал.2 от ЗА се определя от съда и съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, може да бъде определено и в по- нисък от предвидения с Наредбата размер. С оглед видът на спора, обстоятелството, че същият не е с фактическа и правна сложност, по делото липсва материален интерес, събирани са само писмени доказателства, а извършената от адв. Ц. работа се е изразила в представяне на писмени становища, като адв. Ц. не се е явил лично в откритите съдебни заседания в първоинстанционните производство, съдът намира за съответно на извършената от адв. Ц. работа, възнаграждение в размер на 1900лв., по 500 лв. за всяко от първоинстанционните съдебни производства и 900лв. за производството пред ВАС, за каквато сума следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на адв. Ц..

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК и чл. 174 от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ отказ на „Файненшъл България“ ЕООД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], район Л., [улица], ет. *, ап. **, обективиран в уведомление от 22.08.2024 г., да предостави копия от документите, в които се съдържат лични данни, по депозирано заявление от 23.07.2024г. на С. М. М. във връзка с упражнено право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година.

ВРЪЩА преписката на "Файненшъл България" ЕООД за произнасяне по подаденото на 23.07.2024 г. от С. М. М., чрез пълномощник - адв. Т. Ц., заявление за предоставяне на достъп до лични данни при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

На основание чл. 174 от АПК ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне от влизане в сила на съдебното решение.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Л. 7, [улица], ет. *, ап. **, да заплати на С. М. М., [ЕГН], адрес: [населено място], [област], сумата в размер на 10 (десет) лева – разноски по адм.дело № 820/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район Л. 7, [улица], ет. *, ап.**, да заплати на адвокат Т. Ц. Ц., сумата от 1900 (хиляда и деветстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие по АД № 820/2024г. по описа на Административен съд – Хасково, АД № 3572/2025г. по описа на Върховен административен съд и АД № 1564/2025г. по описа на Административен съд Хасково.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.