№ 100
гр. Разград , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н. Р. Х.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500168 по описа за 2021 година
С Решение № 19 от 23.02.2021г. по гр.д № 913/2020 г. по описа на РС -
Разград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 131 от 26.04.2021 г.,
съдът е постановил следното:
ОСЪЖДА ИСМ. АХМ. К. от ***, ЕГН ********** да заплати на Г. П.
Б. от ***, ЕГН ********** сумата от 1742.21лв./хиляда седемстотин
четиридесет и два лева и двадесет и една стотинки/ явяваща се
припадащата се част от необходимите разноски по възстановяване на
покрив- обща част на сграда в режим на етажна собственост с
идентификатор 61710.505.621.2 по КККР на гр.Разград, ведно със законната
лихва от 15.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 424
лв. /четиристотин двадесет и четири лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., от ***, ЕГН ********** да заплати на Г Г. П. Б.
от ***, ЕГН ********** сумата от 871.10лв./осемстотин седемдесет и
един лева и десет стотинки/ явяваща се припадащата се част от
необходимите разноски по възстановяване на покрив- обща част на сграда в
режим на етажна собственост с идентификатор 61710.505.621.2 по КККР
на гр.Разград, ведно със законната лихва от 15.07.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 212лв ./двеста и дванадесет лева/ разноски по
делото
ОСЪЖДА Д. Д. Д. от ***, ЕГН ********** да заплати на Г. П. Б. от
1
***, ЕГН ********** сумата от 435.55 лв. /четиристотин тридесет и пет
лева и петдесет и пет стотинки/ явяваща се припадащата се част от
необходимите разноски по възстановяване на покрив- обща част на сграда в
режим на етажна собственост с идентификатор 61710.505.621.2 по КККР
на гр.Разград, ведно със законната лихва от 15.07.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 106лв./сто и шест лева/разноски по делото.
ОСЪЖДА М. П. Д. от ***, ЕГН **********, да заплати на Г. П. Б. от
***, ЕГН ********** сумата от 435.55лв./четиристотин тридесет и пет
лева и петдесет и пет стотинки/ явяваща се припадащата се част от
необходимите разноски по възстановяване на покрив- обща част на сграда в
режим на етажна собственост с идентификатор 61710.505.621.2 по КККР
на гр.Разград, ведно със законната лихва от 15.07.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 106лв./сто и шест лева/разноски по делото.
ОСЪЖДА "Д-р *** - Амбулатория за първична медицинска помощ -
Индивидуална практика" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г. П. Б. от
***, ЕГН ********** сумата от 126.16лв./сто двадесет и шест лева и
шестнадесет стотинки/ явяваща се припадащата се част от необходимите
разноски по възстановяване на покрив- обща част на сграда в режим на
етажна собственост с идентификатор 61710.505.621.2 по КККР на
гр.Разград, ведно със законната лихва от 15.07.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 35.59лв./тридесет и пет лева и петдесет и
девет стотинки/разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. СТ. Д. от *** да заплати на Г. П. Б. от ***, ЕГН
********** сумата от 126.16лв./сто двадесет и шест лева и шестнадесет
стотинки/ явяваща се припадащата се част от необходимите разноски по
възстановяване на покрив - обща част на сграда в режим на етажна
собственост с идентификатор 61710.505.621.2 по КККР на гр.Разград,
ведно със законната лихва от 15.07.2020г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 35.59лв./тридесет и пет лева и петдесет и девет
стотинки/разноски по делото.
Недоволен от това решение, в частта с която е осъден да заплати
процесните суми, е останал жалбоподателят ИСМ. АХМ. К., който го
обжалва, чрез пълномощника си адвокат М.Й. от АК - Разград. Намира
решението в обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно като
постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и
необосновано. Ето защо, се моли решението в обжалваната част да бъде
отменено и исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Акцентира, че не е получил решението от ОС проведено на
30.10.2019г. по реда на чл. 16, ал.7 ЗУЕС, поради и което същото не е влязло в
сила. Излага подробни съображения.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна Г. П. Б.,
2
чрез пълномощника си адвокат Ю.В. Й. от АК - Разград, депозира отговор на
жалбата. Намира жалбата за неоснователна и моли решение да бъде
потвърдено в обжалваната част. Излага подробни съображения. Претендира
разноски.
Недоволни от това решение, в частта с която са осъдени да заплатят
процесните суми, са останали и жалбоподателите Д. Д. Д., Д. Д. Д. и М. П. Д.,
които го обжалват, чрез пълномощника си адвокат Д.Б. от АК - Разград.
Намират решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно.
Намира исковите претенции за изцяло неоснователни и недоказани. При
условие на евентуалност счита, че решението на ОС на етажната собственост
от 30.10.2019г. нарушава чл. 48, ал.3 ЗУЕС, съгласно която разпоредба
разходи се разпределят съразмерно с притежаваните идеални части от общите
части на сградата /чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС/. Обосновават се, че тримата
притажават 11.55 % от общите части, а съобразно решението от 30.10.2019г.
на ОС на ЕС е следвало да заплатят сума, която е на стойност 1/3 от общия
ремонт. Ето защо, се моли решението на РС – Разград в обжалваната част да
бъде отменено и исковите претенции бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани, а при условие на евентуалност – да бъдат намалени присъдените
суми до размера на идеалните части които притежават – 11.55 %. Излагат
подробни съображения. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна Г. П. Б.,
чрез пълномощника си адвокат Ю.В. Й. от АК - Разград, депозира отговор на
жалбата. Намира жалбата за неоснователна и моли решение да бъде
потвърдено в обжалваната част. Излага подробни съображения. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивника ИСМ. АХМ. К. не се явява и не изпраща представител.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивниците Д. Д. Д., Д. Д. Д. и М. П. Д., не се явяват. Явява се
пълномощникът им адвокат Д.Б. от АК – Разград, който поддържа жалбата и
излага подробни съображения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемият Г. П. Б., не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Ю.В.
Й. от АК – Разград, който поддържа отговора на въззивните жалби и излага
подробни съображения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание необжалвалите другари - "Д-р *** -
Амбулатория за първична медицинска помощ - Индивидуална практика"
ЕООД и Н. СТ. Д., при редовност в призоваването, не се явяват, не изпращат
представител и не се възползват от възможността да се присъединят към
жалбата - съгласно чл. 265, ал. 1 ГПК.
3
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице -
страна в процеса, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
В частта относно необжалвалите другари - "Д-р *** - Амбулатория за
първична медицинска помощ - Индивидуална практика" ЕООД и Н. СТ. Д.,
решението е влязло в сила като необжалвано.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите му, като по този начин те стават част от правните
съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени доводи във
въззивната жалба, съдът намира следното:
Основните оплаквания на жалбоподателите, са че е налице
незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС.
По възражението, че ответниците не са получили по реда на чл. 16,
ал. 7 ЗУЕС процесното решение на Общото събрание на Етажната
собственост, поради което същото не е влязло в сила.
Узнаването на решението на общото събрание може да стане и по
начин различен от установения в закона в чл. 16, ал. 7 във вр. с чл. 13, ал. 2-6
ЗУЕС. В случая това е станало, чрез връчване на процесната искова молба.
Узнаването на съдебен акт, подлежащ на обжалване, може да стане и
по начин различен от установения в закона, когато доказателствата за това
дават достатъчно основание да се приеме, че страната се е запознала с него.
Последователно в съдебната практика се приела, че узнаването на съдебно
решение от страна по делото може да стане и при подаване на искане за
издаване на препис от него. В случая узнаването е станало с връчването на
съдебните книжа - препис от искова молба и доказателства към него, които са
били препис от решението. Така и Определение № 288 от 15.05.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 1178/2015 г., I г. о., ГК.
Съобразени с практиката на ВКС, обективирана в решение № 39 от
19.02.2013 г., по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., са и мотивите на РС да не
разгледа по същество оплакванията на ответниците за незаконосъобразност
на взетото решение на ОС на ЕС, с които са определени сумите които следва
да заплатят ответниците за ремонта. В цитираното решение е изведена
4
принципната позиция, че ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на
решенията на ОС, но същевременно ограничава със срок възможността да се
иска отмяна на нищожните или незаконосъобразните решения, като е
неприложим принципът нищожност да може да се установява безсрочно.
Извън срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС лицата, които поначало са обвързани от
взетите решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-силно
основание това не може да стане чрез възражение в настоящото
производство. Целта на нарочния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, лимитиран във
времето, е да стимулира етажният собственик активно да участва и
контролира провеждането на общите събрания, а от друга страна цели и
стабилитет на вече взетите решения, тъй като те обикновено засягат
функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на конкретен
собственик и в този смисъл законът не е дал превес на правата на последния,
респективно на ответницата, отчитайки интересът на общността. Ирелевантно
е дали ответниците са били надлежно уведомено за взетите решения, тъй като
този факт е относим единство към преценката за спазването на едномесечния
преклузивен срок за предявяването на иска за оспорване взетите решение на
ОС на ЕС. При липсата на позитивно съдебно решение по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
единствено в което производство съдът е компетентен да прецени тяхната
законосъобразност (и то само по въведените с исковата молба пороци),
взетите решения на ОС се стабилизират и следва да бъдат изпълнявани, като е
недопустимо последващ съдебен контрол, какъвто ответниците целят да бъде
осъществен в настоящото производство. Няма спор, че ответниците не са
заплатили сумите по взетите решения от ОС. Доводите, че решението на ОС
относно тези суми са в противоречие с чл. 40, ал. 1, чл. 41 от ЗС и чл. 51, ал. 1
ЗУЕС, както се посочи, е могло да бъдат релевирани само чрез иска по чл.
40, ал. 1 ЗУЕС. Така и Решение № 2437 от 21.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. №
3577/2019 г. и Решение № 818 от 13.08.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1123/2020 г.
В разглеждания случай ответниците не са установили, че са оспорили
по исков ред процесните решения на ОС на ЕС, поради което те са влезли в
сила и не може инцидентно, ad hoc, в мотивите на настоящото съдебно
решение съдът да се произнася по тяхната материална незаконосъобразност и
нищожност. Доколкото няма твърдения, нито данни, че ответниците са
предявили конститувен иск пред съответния съд по реда на чл. 40, ал. 1
ЗУЕС, както и че процесните решения на Общото събрание на етажните
собственици са били отменени, то тези решения обвързват жалбоподателите.
Поради тези правни съображения неоснователни се явяват всички доводи за
неправилност на първоинстанционното решение, релевирани във въззивните
жалби, подадени от ответнииците, поради което те трябва да бъде оставена
без уважение.
Законът предвижда настъпването на определени санкционни
последици при неизпълнение на задълженията на собственика да участва в
5
разноските по използване и поддържане на общите части в добро състояние
/включително такива за ремонт/.
Предвид изложеното, както и липсата на данни ответниците да са
извършили плащане на посочените в процесното решение на общото събрание
суми, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, както
правилно е приел и първоинстанционният съд. Така и Решение № 2259 от
15.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 16830/2018 г. и Решение № 706 от
10.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 588/2020 г.
По възражението, че решението на ОС на етажната собственост
от 30.10.2019г. нарушава чл. 48, ал.3 ЗУЕС, съгласно която разпоредба
разходи се разпределят съразмерно с притежаваните идеални части от
общите части на сградата /чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС/.
Както вече се посочи, взетите решения на ОС на ЕС се стабилизират и
следва да бъдат изпълнявани, като е недопустимо последващ съдебен
контрол, какъвто ответниците целят да бъде осъществен в настоящото
производство.
Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло,
първоинстанциоонното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му
части, а въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на спора въззивниците - ответници следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемия - ищец, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
във в. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производството, както следва: ИСМ. АХМ. К. - 150.00 лв., Д. Д.
Д. - 75.00 лв., Д. Д. Д. - 35.00 лв., М. П. Д. - 35.00 лв.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19 от 23.02.2021г. по гр.д № 913/2020 г.
по описа на РС - Разград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 131
от 26.04.2021 г., съдът е постановил следното:
- ОСЪЖДА ИСМ. АХМ. К. от ***, ЕГН ********** да заплати на Г.
П. Б. от ***, ЕГН ********** сумата от 1742.21лв./хиляда седемстотин
четиридесет и два лева и двадесет и една стотинки/ явяваща се
припадащата се част от необходимите разноски по възстановяване на
покрив- обща част на сграда в режим на етажна собственост с
идентификатор 61710.505.621.2 по КККР на гр.Разград, ведно със законната
6
лихва от 15.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 424
лв. /четиристотин двадесет и четири лева/ разноски по делото.
- ОСЪЖДА Д. Д. Д., от ***, ЕГН ********** да заплати на Г Г. П. Б.
от ***, ЕГН ********** сумата от 871.10лв./осемстотин седемдесет и
един лева и десет стотинки/ явяваща се припадащата се част от
необходимите разноски по възстановяване на покрив- обща част на сграда в
режим на етажна собственост с идентификатор 61710.505.621.2 по КККР
на гр.Разград, ведно със законната лихва от 15.07.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 212лв ./двеста и дванадесет лева/ разноски по
делото
- ОСЪЖДА Д. Д. Д. от ***, ЕГН ********** да заплати на Г. П. Б. от
***, ЕГН ********** сумата от 435.55 лв. /четиристотин тридесет и пет
лева и петдесет и пет стотинки/ явяваща се припадащата се част от
необходимите разноски по възстановяване на покрив- обща част на сграда в
режим на етажна собственост с идентификатор 61710.505.621.2 по КККР
на гр.Разград, ведно със законната лихва от 15.07.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 106лв./сто и шест лева/разноски по делото.
- ОСЪЖДА М. П. Д. от ***, ЕГН ********** да заплати на Г. П. Б. от
***, ЕГН ********** сумата от 435.55лв./четиристотин тридесет и пет
лева и петдесет и пет стотинки/ явяваща се припадащата се част от
необходимите разноски по възстановяване на покрив- обща част на сграда в
режим на етажна собственост с идентификатор 61710.505.621.2 по КККР
на гр.Разград, ведно със законната лихва от 15.07.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 106лв./сто и шест лева/разноски по делото.
Решение № 19 от 23.02.2021г. по гр.д № 913/2020 г. по описа на РС -
Разград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 131 от 26.04.2021 г.,
е влязло в сила като необжалвано в осъдителната част относно ответниците
М. П. Д. и "Д-р *** - Амбулатория за първична медицинска помощ -
Индивидуална практика" ЕООД.
ОСЪЖДА ИСМ. АХМ. К. от ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
Г. П. Б. от ***, ЕГН ********** сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във в. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., от ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Б.
от ***, ЕГН ********** сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/ разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното производството, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, във в. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. от ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Б.
от ***, ЕГН ********** сумата от 35.00 лв. /тридесет и пет лева/ разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното производството, на основание чл.
7
78, ал. 1 ГПК, във в. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК.
ОСЪЖДА М. П. Д. от ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Б.
от ***, ЕГН ********** сумата от 35.00 лв. /тридесет и пет лева/ разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивното производството, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, във в. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8