Мотиви към Присъда № 10
от 15.07.2019 г. по нохд №80/2018 г.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Подсъдимият
*** Н.В.Б., ЕГН **********, бил на служба в
БА от 03.07.2006г. Сега освободен със Заповед № ЛС-29 от 29.6.18 г. на
Командира на в.ф. *** – ***. По време на службата си във в.ф. *** - *** /***/
подсъдимият *** Б. заемал длъжността *** в ***.
Подсъдимият *** Б. притежавал Разрешение за достъп до класифицирана информация
с ниво на достъп***, считано до 11.05.2020 г. Същият
бил в Разпореждане по щат *** и бил зачислен за обучение
по специалността *** за учебната 2017г./2018г. в
Професионален сержантски колеж към НВУ „Васил Левски” – Велико Търново, редовна
форма на обучение, считано от 28.08.2017 г. Военнослужещият възприемал военната
професия като отговорна. Притежавал добри знания и умения. Познавал
функционалните си задължения и ги изпълнявал в пълен обем. Подсъдимият *** Б.
бил технически грамотен, което му помагало за своевременно и качествено
изпълнение на поставените му задачи. Същият притежавал средна войнска
дисциплина, а по характер бил открит и коректен при взаимоотношенията с
колегите си. Бил опрятен и не бил склонен към
употреба на алкохол. Подсъдимият *** Б. бил поощряван с парична награда през
2016г. и 2017г., не бил наказван.
Не бил
осъждан.
ПО ВРЕМЕ НА СЛУЖБАТА СИ ПОДСЪДИМИЯТ ИЗВЪРШИЛ
СЛЕДНОТО:
*** Б. се познавал със свидетеля
гр. лице Ж.Г.Ж. от пет-шест години и Ж. знаел, че Б. е кадрови войник. Същите поддържали приятелски
отношения, движели се в обща компания сред общи приятели и познати. През лятото
на 2017 г. свидетелят Ж. помагал на подсъдимия *** Б. при разчистването на числящото
се мазе към жилището, което последният обитавал, находящо
се в ***,***. Ж. забелязал в картонена кутия предмети, чието предназначение не
му било известно. Той се поинтересувал какво представляват тези вещи и какво е
тяхното предназначение. Подсъдимият му казал, че това са тротилови
пресовки и капсул
детонатори за тях. Б. обяснил на свидетеля, че по същество тротиловите
пресовки представляват взривно вещество и му разяснил
подробно начина им на взривяване, посредством капсул
детонаторите. Ж. поискал от Б. да му даде няколко от тротиловите
пресовки и капсул
детонаторите. Подсъдимият отказал. След известен период от време Ж. гостувал на
подсъдимия в посоченото по-горе жилище. Свидетелят забелязал въпросните тротилови пресовки и капсул детонаторите в едно от помещенията. Тъй като вече му
било известно действието и начина им на боравене с тях, Ж. решил да ги вземе,
без знанието и съгласието на подсъдимия, предвид на неговия отказ, което и
сторил, с намерение да ги използва около Новогодишните празници в края на
годината. В началото на месец март 2018 г. свидетелят Ж. решил да изпробва
действието на тротиловите шашки и заедно с
приятелката си свидетелката В.С.Т. се качили на хълма, където се намирал паметника
***. Дотам двамата свидетели се придвижили с ползвания от Ж. лек автомобил
марка *** с рег. №***, собственост на бащата на свидетеля. Ж. извадил една от тротиловите пресовки до една
дупка на хълма и посредством единия от капсул
детонаторите взривил пресовката. Чул се голям взрив и
над мястото се вдигнал черен облак, прах и пушек. Свидетелите се изплашили от
случилото се и с лекия автомобил се върнали в града. Т. се движила в същата
компания, познавала е подсъдимия *** Б. и знаела, че същият е военен.
На 14.03.2018 г. в сектор ПКП при
ОД на МВР *** е било получено съобщение, че в лек автомобил марка *** с рег. №***,
ползван от Ж.Г.Ж. и паркиран на паркинг, намиращ се на източната страна на блок
№ *** на *** се държат взривни вещества. На 15.03.2018 г. при условията на
неотложност е било извършено претърсване и изземване на посочения по-горе лек
автомобил. В същия, наред с другите вещи и предмети, подробно описани в
протокола (л.62 том първи от ДП), са били открити и иззети 6 бр. цилиндрични
тела жълти на цвят. Видно от изготвената комплексна експертиза (протокол №
131/18 г. на СОБТ МВР, л.79 от том първи на ДП) намерените 6 бр. цилиндрични
тела, жълти на цвят, са тротилови пресовки
годни за употреба по предназначение, както следва: 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки с маса 400 гр.
всяка, с надпис на всяка „Артилерийски гръм“, 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки с маса 100 гр.
всяка и 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки с маса 250 гр. всяка. Също така са били намерени и
иззети 4 бр. метални гилзи, с излизащи от единия им край по два проводника със
зелена ПВЦ изолация и 1 бр. бял на цвят шнур, завършващ от двете си страни с
метални гилзи. Видно от заключението на същата експертиза четирите броя метални
гилзи представляват фабрично произведени електродетонатори
и са предназначени за монтиране в тротилови пресовки с резбови отвор и в противопехотни мини. Същите се използват изключително и
само за нуждите на МО за създаване на управляеми минни полета. Единият брой бял
на цвят шнур, завършващ от двете си страни с метални гилзи, съгласно
заключението на същата експертиза, представлява фабрично произведена
пиротехническа запалка с търкателен механизъм тип
ЗТП-150. Предназначението на запалката е било за нуждите на МО с предназначение
за взривяване на взривни вещества, в това число тротилови
пресовки. За извършените процесуално-следствени
действия претърсване и изземване е бил съставен протокол в присъствието на поемни лица (л.62 от ДП от том първи), със съдържанието на
който е бил запознат свидетеля Ж.. Същият собственоръчно, като обяснение за
намерените вещи е посочил, че: „Това е тротил и запалка за него. Взех го от
мазето на Н.Б. *** при почистване на мазето му“. Срещу Ж. е било образувано ДП
№ 349 ЗМ 78/2018 г. по описа на ОД на МВР ***. Наказателното производство срещу
него е завършило със споразумение от 25.06.2018 г. по нохд
№ 1695/2018 г. по описа на РС ***, като бил осъден за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК на една година и два месеца
лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното му
наказание. Видно от заключението на посочената по-горе експертиза всички 6 бр. тротилови пресовки са
представлявали бризантно взривно вещество тринитротолуол (тротил) годни за употреба по
предназначение. Четирите броя електродетонатори и
един брой фабрично произведена пиротехническа запалка са били годни за употреба
по предназначение и същите са представлявали взривни вещества и средства за
взривяване.
На 16.03.2018 г. при условията на
неотложност е било извършено претърсване и изземване от жилище, находящо се на адрес в ***, ***, обитавано от подсъдимия ***
Н.Б., и на който същият е бил регистриран с постоянен адрес. Във войнишка мешка, находяща се над гардероб в
коридора на апартамента, са били намерени и иззети: тротилова
пресовка и два броя минни взриватели
МУВ-2М211-24-75. За извършеното процесуално следствено действие е бил съставен
протокол в присъствието на поемни лица на л.10 от том
първи от ДП. В законоустановения срок същият е бил
представен и одобрен от съдия при Военен съд – Пловдив с Разпореждане № 22 от
19.03.2018 г. л. 17 от том първи на ДП. Със съдържанието на протокола е бил
запознат подсъдимия *** Б.. За намерените и иззети предмети същият е дал
следното обяснение: „Не знаех за намерената пресовка
и МУВ, вероятно съм ги взел с багажа по невнимание.“ Видно от заключението на
назначената комплексна експертиза по протокол № 150 от 16.05.18 г. (л. 43 от
том първи на ДП) иззетото 1 бр. жълто на брой цилиндрично тяло представлява бризантно взривно вещество тринитротолуол
(тротил) и представлява на практика 1 бр. фабрично произведена цилиндрична тротилова пресовка с централно
разположен глух отвор и маса 100 гр. Същата е била годна за употреба по
предназначение. Двата броя минен взривател тип МУВ –
2М са представлявали военно изделие, предназначено да предаде детонационен
импулс към противопехотна мина ПСМ-1. Двата броя
минни взриватели са били годни за употреба по
предназначение – да предизвикат взривяване на капсул
детонатора, който се монтира допълнително и в конкретния случай липсва.
По гореописания начин подсъдимият
*** Н.Б. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 339 ал. 1 пр. 2 НК за това, че на
неустановена дата, през лятото на 2017 г., в *** държал взривни вещества-годни
за употреба по предназначение, както следва: 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 400
грама всяка, с надпис „Артилерийски гръм” всяка, 2 бр. цилиндрични тротилови
пресовки, с маса 100 грама всяка и 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 250
грама всяка, представляващи взривни
вещества по смисъла на чл. 3, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) „Взривни вещества по
смисъла на този закон са химични вещества или смеси, които преминават при
определени условия в процес на бързо саморазпространяващо
се химично превръщане с отделяне на голямо количество топлина и с високо
налягане на газообразни продукти с разрушително или метателно действие“, без да
има за това надлежно разрешение по
смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗОБВВПИ „Лицето по чл. 50 ал. 1, получило разрешение
за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и
пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да
съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след
получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР
или от оправомощено от него длъжностно лице, или от
началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по
постоянния адрес на физическото лице.”
ПРИЧИНИ:
Ниско правно съзнание. Липса на строг уставен ред във военното формирование, липса
на ефективен контрол от страна на командири и началници.
МОТИВИ:
Разчитал, че няма да бъде заловен.
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в съдебно
заседание доказателства: показанията на свидетелите гр. л. Ж.Г.Ж., В.С.Т., С.П.
М., И.Д.Д., *** Х.В.Х., *** С.Р.Г., *** Р.П.И.,
частично от обясненията на подсъдимия, както и частично от показанията на
свидетеля В.Р.Б., заключенията на назначените по делото комплексна експертиза
по протокол № 150 от 16.05.18 г. (л. 43 от том първи от досъдебното
производство), комплексна експертиза по протокол 131 от 03.4.18 г. (л. 72 от
том първи от досъдебното производство), както и от останалите писмени
доказателства: протокол за претърсване и изземване от 16.3.18 г. (л.10 от том
първи от ДП), констативен протокол за провеждане на модерен експеримент (л.51
от том първи от ДП), протокол за претърсване и изземване от 15.3.18 г. (л. 62
от том първи от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства (л.70 от том
първи от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие от 16.3.18 г. (л.74 от том
първи от ДП), писмо с рег. № 4610/16.3.18 г. от Директор ОД на МВР *** (л.4 от
том втори на ДП), Заповед № ЛС-29 от 29.6.18 г. на Началник в.ф. *** – ***
(л.10 от том втори на ДП), договор за кадрова военна служба № 738 от 03.7.2006
г. (л.11 от том втори на ДП), длъжностна характеристика за длъжността *** (л.23
от том втори на ДП), служебен картон (л.25 от том втори на ДП), кадрова справка
(л. 26 от том втори на ДП), служебна характеристика (л.27 от том втори на ДП),
справка съдимост (л.30 от том втори на ДП), както и веществените доказателства
- 2бр. взриватели за противопехотни мини
тип МУВ-2М, задействани.
В съдебно
заседание прокурорът е на становище, че обвинението поддържано срещу подсъдимия
*** Б. е доказано изцяло безпротиворечиво от
събраните в хода на досъдебното производство и проверени в съдебно заседание
доказателства.
Фактическата
обстановка досежно държането на взривните вещества
според него е доказана по безспорен начин от свидетелските показания, както и
от протоколите за претърсване и изземване и заключенията на двете комплексни
експертизи. Прокурорът иска от съда, след като признае подсъдимия за виновен,
да му наложи наказание около средния размер.
Защитата
на подсъдимия е на становище, че „внимателният анализ на събраните на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства гласни и
писмени такива не може по безспорен категоричен и несъмнен начин да се направи
извода, че подсъдимият е извършил престъпленията за които е повдигнато
обвинението, и за които е предаден на съд.“
Защитата
иска от съда да не кредитира показанията на свидетеля Ж. относно начина на
предаване на взривните вещества от подсъдимия. Защитата навежда довода, че
показанията на този свидетел в тази им част не са последователни, а
противоречиви. Същият твърди различни начини на предаването на взривните
вещества, веднъж, че подсъдимият му ги е дал, втори път, че той ги е взел без
негово съгласие от апартамента, и трети път, пак, без знанието на подсъдимия,
ги взел от стая в самото жилище. Според защитата тези показания на свидетеля Ж.
са само една негова защитна позиция. Няма нито едно пряко доказателство във
връзка с предаването на тези вещества от Б. на Ж..
Защитата
е на становище, че показанията на В.Б. (баща на подсъдимия) следва да се
кредитират изцяло, че намерените в апартамента тротилова
шашка и минни взриватели са негови и са останали от
времето, когато е бил на служба в БА.
Защитата
е изложила пространни съображения, че по делото липсват каквито и да било
доказателства процесните взривни вещества да са били
изнесени от подсъдимия от поделението, в което той е служил, поради което
защитата счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан изцяло по обвиненията
му.
Подсъдимият
в своя защита твърди, че никога не е изнасял от поделението каквито и да било
взривни вещества или материали, никога на никого и по никакъв повод не е
предавал такива, а обяснява, че за намерените в жилището му тротилови
шашки и минни взриватели не е знаел, че те са там и е
останал изненадан от намирането им по време на обиска. Подсъдимият иска от съда
да бъде признат за невинен.
Съдът
намира исканията на защитата за неоснователни. В доводите си защитата е
акцентирала, че липсват каквито и да било доказателства, на първо место,
подсъдимият да е изнесъл от военното формирование процесните
взривни вещества и материали, тъй като в поделението не е била констатирана при
извършените проверки липса на такива. Доколкото срещу подсъдимия *** Б. никога
нито в хода на досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие,
не е било повдигано и поддържано обвинение за придобиване по какъвто и да било
начин на взривни материали и вещества, то липсата, или наличието на
доказателства по какъв начин Б. ги е придобил са ирелевантни
за настоящия казус. Нормата на чл. 339 ал.1 от НК съдържа в себе си три форми
на изпълнителното деяние: придобиване по какъвто и да било начин, държане или
предаване на другиму на взривни вещества огнестрелни, химически, биологични или
ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия, или пиротехнически изделия,
без да има за това надлежно разрешение. В конкретния случай с измененото в хода
на съдебното следствие по реда на чл. 287 ал.1 от НПК обвинение срещу
подсъдимия се поддържа обвинение само и единствено за държане на взривни
вещества. Липсва обвинение за другите две форми на изпълнителното деяние. Тук е
мястото да се отбележи, че видно от показанията на свидетеля *** Х. във военното
формирование е съществувал един твърде либерален режим на проверка на влизащите
и излизащите лица от административния към техническия район и обратно. От
дежурния, по думите на свидетеля, се е извършвала проверка единствено на
пропуските на военнослужещите и служителите. Не е била извършвана физическа
проверка по какъвто и да било способ дали същите не изнасят взривни вещества,
материали, или боеприпаси. За такава възможност говорят и обясненията, написани
собственоръчно от подсъдимия, в протокола за оглед и изземване от 16.03.2018 г.
(л.10 от том първи на ДП), където същият е записал: „Не знаех за намерената пресовка и МУВ, вероятно съм ги взел с багажа по
невнимание“. Обвинение обаче в тази насока за начина на придобиване на
взривните материали от подсъдимия липсва. Поради тези съображения въпросът дали
са налице, или не, доказателства за тези две форми на изпълнителното деяние, не
следва да бъде повече обсъждан.
Колебанията
в показанията на свидетеля Ж. относно факта откъде е взел процесните
взривни вещества от мазето, или от помещение в жилището на подсъдимия, не са от
такова значение, че те да бъдат изцяло игнорирани при преценката им. В съдебно
заседание свидетелят Ж. е дал обяснения за тези различия в показанията си. В
първия момент при обиска на ползвания от него лек автомобил „Фолксваген“ и
намирането в него на взривните материали, описани в съответния протокол, той е
заявил, че ги е взел от мазето. В съдебно заседание той подробно е обяснил, че
към онзи момент е бил в значителна степен притеснен от този факт и в стремежа
си да облекчи собственото си положение пред свидетелите М. и Д., е заявил, че те са му били дадени от
подсъдимия. От този момент нататък обаче показанията на свидетеля Ж. са
последователни, както в хода на съдебното следствие и дадените неколкократно от него показания, включително и при
проведената между него и подсъдимия очна ставка, че той ги е взел от помещение
в жилището, обитавано от Б., без неговото знание и съгласие. Показанията на Ж.
са последователни и по отношение на това, че именно Б. му е обяснил какво
представляват видените от него предмети първоначално, както и начина на
действие и взривяването им. Двамата са били приятели от пет-шест години, на Ж.
му е било известно обстоятелството, че Б. е военнослужещ. Показанията на Ж. в
тази им част се потвърждават и от показанията на свидетелката В.Т., която е
заявила в съдебно заседание, че познава подсъдимия, знае, че той е военнослужещ,
знаела е, че са приятели с Ж., и въпреки, че последния не й е обяснил откъде е
взел тротиловата пресовка,
която е взривил в нейно присъствие, но тя е предположила, че той се е сдобил с
тях именно от подсъдимия. За съставомерността на
извършеното от подсъдимия деяние, всъщност е без значение разликата в показанията
на свидетеля Ж. откъде е взел процесните взривни
вещества – тротилови пресовки
дали от прилежащото към апартамента мазе, или както последователно на по-късен
етап свидетелят твърди - в самия апартамент. За съставомерността
на деянието е важен фактът, че подсъдимият е държал тези тротилови
пресовки, знаел е за тяхното съществуване в жилището,
отказал е да ги даде на свидетеля, но му е обяснил какво представляват те по
същество и начина на боравене с тях. От тези действия на подсъдимия се извежда
и извода, че деянието е съставомерно и от субективна
страна. Престъплението по чл. 339 ал.1 НК може да бъде извършено само при пряк
умисъл. Подсъдимият *** Б. е знаел за съществуването на процесните
тротилови шашки от обитаваното от него жилище, имал е
фактическата власт върху тях, могъл е да се разпорежда с тях, а длъжността, която
е заемал и изпълнявал във военното формирование от 2006 г. видно и от
длъжността му характеристика приложена по делото се извежда и безспорния извод,
че същият е съзнавал, че държането на тротиловите
шашки е забранено от закона без надлежно разрешение за това, наясно е бил с разрушителната
им мощ и сила, включително и да погубят човешки живот.
Съдът
след като съобрази изложените по-горе съображения относно показанията на посочените
свидетели, че същите в своята съвкупност, преценени по отделно и с останалите
доказателства по делото също посочени по-горе, стига до единствено възможния
извод, че подсъдимият *** Б. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 339 ал.1 от НК досежно деянието,
че на неустановена дата, през лятото на 2017 г., в *** държал взривни вещества-годни за
употреба по предназначение, както следва: 2 бр. цилиндрични тротилови
пресовки, с маса 400 грама всяка, с надпис
„Артилерийски гръм” всяка, 2 бр.
цилиндрични тротилови пресовки,
с маса 100 грама всяка и 2 бр. цилиндрични тротилови пресовки, с маса 250 грама всяка, представляващи взривни вещества по смисъла на чл. 3, ал.1 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ) „Взривни вещества по смисъла на този закон са химични вещества или
смеси, които преминават при определени условия в процес на бързо саморазпространяващо се химично превръщане с отделяне на
голямо количество топлина и с високо налягане на газообразни продукти с
разрушително или метателно действие“, без да има за това надлежно
разрешение по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗОБВВПИ „Лицето по чл. 50 ал. 1, получило разрешение за придобиване, може да
съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с
изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или
употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение
за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено
от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на
обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.”
С
особено внимание следва да бъдат преценени показанията на свидетеля В.Б..
Същият е баща на подсъдимия. Преди разпита му в съдебно заседание на същия са
били разяснени правата му, произтичащи от разпоредбата на чл. 121 НПК. Същият е
бил категоричен, че разбира правата си и желае да свидетелства и в съдебно
заседание е заявил, че намерените в мешка над
гардероб, в коридора на жилището и описани в протокола за оглед и изземване от
16.3.2018 г. – 1 бр. цилиндрична тротилова пресовка с маса 100 гр. и 2 бр. минни взриватели
МУВ – 2М са негови и синът му подсъдимия *** Н.Б. не е знаел за тях. Свидетелят
В.Б. в съдебно заседание е дал подробни показания за начина, по който се е
сдобил с тези вещи, а именно, че тротиловата пресовка и минните взриватели са
останали като неизползвани при провеждане на полеви занятия от времето, когато
същият е бил на служба в БА. Показанията му в тази им част се потвърждават и от
писмо рег. № 4610 от 16.3.2018 г. на Директора на ОД на МВР *** (л.4 от том
втори от ДП), че същият е бил военнослужещ в периода 1978-1998 г. със звание на
старши офицер като последно е служил във в.ф. *** - ***. Свидетелят е заявил,
че е взел въпросната тротилова пресовка,
за да я използва по време на риболов. Видно от албума към протокола за оглед от
16.3.2018 г. (снимка № 6 на л.13 гърба от том първи на ДП) в намерената мешка заедно с тротиловата пресовка и минните взриватели е
открита въдица и други риболовни принадлежности. Свидетелят Б. твърди, че тези
вещи са били в друго негово жилище, което се намирало в гр. ***, същият е забравил
за тяхното съществуване и при пренасяне на вещите и обзавеждането от това
жилище, което той е продал, процесната мешка е попаднала в жилището, обитавано от сина му – подсъдимия
*** Б.. Показанията на свидетеля Б. старши се подкрепят и от показанията на
свидетеля Ж., който е категоричен, че първоначално е забелязал тротиловите пресовки в мазето, а
на по-късен етап в апартамента в жилището обитавано от подсъдимия. Тези пресовки са били в картонена кутия, които той е взел, без знанието
и съгласието на подсъдимия. Свидетелят Ж. никога не е виждал въпросната мешка и нейното съдържание. Заедно със свидетеля Б. старши
заявяват категорично, че двамата не са се познавали и никога не са имали каквито и да било взаимоотношения
помежду си. Съдът като съобрази тези обстоятелства кредитира изцяло показанията
на свидетеля В.Б. като логични последователни и подкрепени от останалите
доказателства по делото, поради което, намира, че подсъдимият *** Н.Б. следва
да бъде оправдан по обвинението му, че към 16.03.2018 г., в гр. ***, в обитаваното от него жилище, находящо на адрес: ***, ***, да е държал в мешка над гардероб взривно вещество-годно за употреба по
предназначение, а именно 1 бр. цилиндрична тротилова пресовка, с маса 100 грама, представляващо взривно вещество
по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗОБВВПИ „Взривни вещества по смисъла на този
закон са химични вещества или смеси, които преминават при определени условия в
процес на бързо саморазпространяващо се химично
превръщане с отделяне на голямо количество топлина и с високо налягане на
газообразни продукти с разрушително или метателно действие“, без да има за това
надлежно разрешение по смисъла на чл. 56
ал. 1 от ЗОБВВПИ „Лицето по чл. 50 ал. 1, получило разрешение за придобиване,
може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите
изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи
и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на
разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на
РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес
на физическото лице”. Липсва изцяло субективната страна на деянието –
подсъдимият не е знаел за съществуването на тротиловата
пресовка и минните взриватели.
Двата броя минни взриватели 2 бр. МУВ - 2М, видно от
заключението на назначената комплексна експертиза, макар и годни за употреба, поради
липсата на електрически детонатор, сами по себе си не биха могли да доведат до
взривяването на намерената тротилова пресовка, поради което и обвинение за тях никога не е било
повдигано.
Съдът, за да определи вида и
размера на наказанието на подсъдимия, взе предвид, смекчаващите обстоятелства:
чистото му съдебно минало, младата му възраст, обстоятелството, че е бил
освободен от военна служба, отчасти добрите му характеристични данни като
военнослужещ.
Като отегчаващо обстоятелство,
съдът, отчита количеството на държаните тротилови пресовки и тяхната маса по отделно и като цялост, както и
обстоятелството, че предвид на специалните му знания и умения, които той е
притежавал, предвид на изпълняваната от него длъжност, е съзнавал тяхната
огромна разрушителна мощ и поразяващо въздействие. Това прави и деянието със
завишена обществена опасност, поради което съдът намира, че на същия следва да бъде
определено наказание лишаване от свобода, при превес на смекчаващите
обстоятелства, от три години.
Съдът отчете, че като личност
подсъдимия не е с висока степен на обществена опасност, младата му възраст,
отчасти добрите характеристични данни за него като военнослужещ, обстоятелството,
че е освободен от военна служба, както и размера на наложеното му наказание,
намира, че целите на специалната и на генералната превенция да се подейства
предупредително и възпиращо на останалите членове на обществото могат да се
постигнат, без той да изтърпи ефективно наложеното наказание, а изпълнението на
същото следва да се отложи за срок от пет години.
Приложените
по делото веществени доказателства – 2бр. взриватели за противопехотни мини тип МУВ-2М, задействани, следва да
бъдат унищожени като вещи без
стойност, след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимия следва да заплати в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд – Пловдив направените
разноски по делото в размер на 474,48 лв. за експертизи и пътни пари на свидетели.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
19.07.2019 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: