МОТИВИ по НОХД №1178/’10г.:
Обвинението е против подсъдимите Р.К.Р. и К Н.Р. *** е
за това, че на 04.11.2009г. в гр.ГУЛЯНЦИ при условията на повторност за всеки
от тях и в съучастие, като съизвършители отнели чужди движими вещи – 27бр.
чували с въглища по 40кг. всеки или общо 1080кг. на стойност 297лв. от
владението на С П К от същия град без нейно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвоят, като случаят не е маловажен – престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 и
чл.20, ал.2 от НК.
В хода на съдебното производство няма конституирани
граждански ищци или частни обвинители. По делото не са предявявани граждански
искове.
Съдебното производство е проведено по реда на чл.370 и
сл. НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
обвинението така, както е повдигнато в обвинителния акт. Твърди, че в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие безспорно е доказана описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и деянието извършено от двамата
подсъдими, което осъществява състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във
вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28, ал.1 от НК и чл.20,
ал.2 от НК. Прокурорът е взел становище с оглед определяне вида и
размера на наказанието на всеки един от подсъдимите, като предлага на съда на
подс.Р. да се наложи наказание под минимума, а именно ШЕСТ МЕСЕЦА ЛОС, което
наказание се изтърпи при СТРОГ режим в затвор. По отношение подс.Р. прокурора е
взел становище да му се определи наказание също под минимума, което на
основание чл.66, ал.1 от НК се отложи с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок. В
заключение прокурора е взел становище, че следва да се отмени МН взета по
отношение на двамата подсъдими, тъй като е изиграла своята роля.
Защитникът на подсъдимите е заявил, че осъзнават вината
си и стореното и моли съда да наложи наказание при условията на чл.55 от НК в
минимален размер. Взел е становище и по МН.
В съдебно заседание двамата подсъдими заявяват, че правят пълни самопризнания и не оспорват фактите приети за
установени по обвинителния акт, поради което дават съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Молят съда да им се наложи минимално наказание и
се отмени МН.
Като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.К.Р. е роден на ***г*** по лична
карта, с настоящ адрес у, българин, български гражданин, с начално образование,
не женен, не работи, осъждан, ЕГН**********.
Подсъдимият К.Н.Р.
е роден на ***г*** Търново, живущ ***, българин, български гражданин, без
образование -неграмотен, женен, не работи, осъждан, ЕГН**********.
Двамата подсъдими се познавали и били в приятелски
отношения, тъй като живеели в гр.ГУЛЯНЦИ. Не работели и нямали постоянни
доходи, поради което решили да си набавят средства, като извършат кражба .
Разполагали с информация, че в стопанските постройки на къщата, в която живеела
С К в гр.ГУЛЯНЦИ същата съхранява общо 28бр. чували с въглища закупени от
„ТОПЛИВО” и във всеки един от тях имало по 40кг. въглища. Един от чувалите бил
отворен и от него били използвани само половината въглища от К за отопление.
Останалите 27бр. били запечатани. Подс. Р. разговарял със З Д, като се разбрал
с него да му закара 20 чувала на цена 8лв. за всеки. Уговорката била чувалите
да се закарат в дома на баща му свидетеля К Д.
На 03 срещу 04.11.2009г. през нощта двамата подсъдими
влезли в стопанската постройка на К, натоварили 27бр. чували с въглища, като не
взели само разпечатаният чувал и още през нощта около 03,00 часа закарали 20бр.
чували на свидетеля К Д. Казали му за уговорката, която имат със сина му З Д и
разтоварили въглищата от вътрешната страна на входната врата. С останалите 7бр.
чували с въглища подсъдимите се разпоредили по начин неустановен по делото.
На следващата сутри К установила липсата на 27бр.
чували с въглища и сигнализирала за това полицейските служители, които
предприели бързи оперативно-издирвателни мероприятия в резултат, на които
престъплението и извършителите били разкрити.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от направените самопризнания от подсъдимите и доказателствата
събрани с до съебно производство №11/’10г. на НРП, които го подкрепят, а
именно: протокол за доброволно предаване от 05.11.’09г., констативен протокол
от 04.11.’09г., разписка от 05.11.’09г.
за връщане на 20бр. чували, характеристични справки за двамата подсъдими,
справки за съдимост.
Показанията на свидетелите К, К Д, З Д, И са събрани
по предвиденият от НПК процесуален ред, непротиворечиви са, поради което следва
да се кредитират.
Обстановката се подкрепя и от приетата от съда
счетоводна експертиза за стойността на отнетите вещи, не оспорена от страните.
От правна страна, съдът приема, че с деянието си двамата подсъдими
Р.К.Р. и К Н.Р. са осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.28,
ал.1 и чл.20, ал.2 от НК.
Деянието е извършено от двамата подсъдими при форма на
вината пряк умисъл, тъй като са съзнавали обществено опасния характер на деянието
и са искали настъпването на обществено опасните последици. Деянието е извършено
от двамата подсъдими в съучастие, поради което съдът намира, че е налице както
пряк умисъл, така и общност на умисъла с оглед квалификацията по чл.20, ал.2 от НК
От обективна страна също са налице всички елементи от
състава на престъплението – отнети са чужди движими вещи без съгласието на
собственика и с намерение противозаконно да се присвоят. Намерението за
присвояване се доказва безспорно от последващото пренасяне на вещите и бързото
разпореждане с тях за собствена облага. Двамата подсъдими след като са осъждани
за същите по вид престъпления, преди да са изтекли 5г. осъществяват състава на
описаното престъпление.
Тъй като съдебното следствие е проведено по реда на
чл.370 и сл. от НПК и преди изменението от 06.04.2010г. в чл.58а от НК, то
съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, наказанието на подсъдимия следва да
се определи под предвиденият в закона минимум. Причина за това според съда е
по-ниската обществена опасност на подсъдимите, възстановяване на по-голямата
част от отнетите вещи. Съдът взе предвид, че подсъдимият Р. вече е бил осъждан
с влязла в сила присъда за същото деяние. Предвид това съдът намира, че на
подсъдимия Р. следва да се наложи наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което наказание се изтърпи при СТРОГ режим в затвор.
По отношение подс.Р. съдът намира, че с оглед
диференциацията на наказанията и предвид връщането на част от вещите, с оглед и
предходните му осъждания следва да се наложи наказание ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК следва да се отложи с
ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок.
Следва на основание чл.189, ал.1 от НК подсъдимите
Р.К.Р. и К Н.Р. *** да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-НИКОПОЛ
направените по делото разноски в размер на 30лв.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: