Р Е Ш Е Н И Е №326
28.01.2020г,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII граждански състав, в публично заседание
на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 7008 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предмет
на делото е иск с правна квалификация чл. 415, вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 6,
ал.1, т. 10 ЗУЕС..
Ищец
Етажна собственост на сграда с административен адрес: *** с *** И. П. М.чрез
адв. З.М.иска да се признае за установено, че ответник Д.А.К. с ЕГН **********
с адрес: *** дължи в полза на ищца сумите за които е издадена заповед №
1389/11.02.2019г. по ч.гр.д. № 2369/2019г. по описа на РС – Пловдив за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК както следва – 750 лева,
главница, кояот представлява неплатени годишни вноски за поддръжка на общите
части на сграда, находяща се в *** за 2016, 2017 и 2018г. дължима от ответника
в качеството му на собственик на апартамент № **в сграда в режим на етажна
собственост въз основа на решение по т.4 оформено в Протокол от 29.07.2011г. на
ОС на ЕС, ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от
датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.02.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските в заповедното
производство.
Ищецът
твърди, че на основание решение по т.4 от Протокол от 29.07.2011г. на ОС на ЕС
на процесната сграда е било взето решение годишната вноска за всеки апартамент
за поддръжка на общите части да бъде в размер на 250 лева, платими до 31.05 на
текущата година.
Ответника
Д.К. е собственик на апартамент № ** в процесната сграда и не е заплащала
дължимите вноски за поддръжка на общите части за периода от 3 години – 2016 до
2018г. включително.
Било
образувано заповедно производство за събирана не вземането, но в срока по чл.
414 ГПК постъпило възражение за недължимост на сумата.
Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник
Д.А.К. чрез адв. К. оспорва изцяло предявения иск. Оспорва валидността на
взетото решение по т.4 от протокола от 29.07.2011г. на ОС на ЕС. Оспорва
автентичността на протокола. На ОС на ЕС от 11.05.2018г. не била уведомена,
както и запозната с протокола от същото като се оспорват решенията за започване
на съдебни действия срещу етажните собственици, които не са платили дължимите
вноски за поддръжка на общите части. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Съдът
след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхна съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира
за установено следното.
Със
заповед № 1389/11.02.2019г. по ч.гр.д. № 2369/2019г. по описа на РС – Пловдив
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено ответник К. да
заплати сумата от 750 лева, главница, която представлява неплатени годишни
вноски за поддръжка на общите части на сграда, находяща се в *** за 2016, 2017
и 2018г. дължима от ответника в качеството му на собственик на апартамент № 19
в сграда в режим на етажна собственост въз основа на решение по т.4 оформено в
Протокол от 29.07.2011г. на ОС на ЕС, ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
08.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в
заповедното производство.
Срещу
заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК в срок.
Предявения
иск по чл. 415 вр с чл. 422 ГПК е в срок поради което се явява и процесуално
допустим.
С
протоколно определение от 06.11.2019г. е изключен протокол от 29.07.2011г. на Общо събрание на собствениците на ЕС на
жилищна сграда с адрес: ***, с който пък ищеца цели да удостовери, че е било проведено ОС на ЕС на
което по т.4 е взето единодушно решение годишната вноска за всеки апартамент в
ЕС да бъде 250 лева, която сума включва възнаграждението за заплата на охрана,
чистачка, такса за асансьор и поддръжка на сградата.
Не
се спори, че ответник К. е етажен собственик в процесната сграда до колкото
притежава в собственост апартамент № **
С
изключването на представения протокол от 29.07.2011г. съдът не може да го цени
като доказателствен източник относно удостоверяването на фактическия състав за
възникването на вземането на ищеца с оглед на което и предвид липсата на други
доказателствени източници не може да се установи, че на събранието на
29.07.2011г. са присъстваили 22 етажни собственика и че общото представителство
при вземането на правопораждащото вземането решение е с 56.536% ид.части от
общите части на сградата..
Съдът
и обективно няма как да установи дали е спазена процедурата на чл. 15 ЗУЕС до
колкото именно изключения протокол удостоверява, че събранието не е постигнало
кворум от 67% ид.части и е отложено с един час.
Съдът
приема, че е взето решението по т.2 на
проведеното ОС на ЕС от 11.05.2018г. при кворум от 68,797% ид.части от общите
части, с което по същество се потвърждава волята на етажните собственици да се
събира такса от 250 лева годишно за поддръжка на общите части
Следователно,
сумата е дължима от ответник К..
Независимо,
че ищецът не установява решението по по т.4 от събранието на ОС на ЕС от
29.07.2011г. установява, че ответник К. има задължения в размер на 250 лева,
която сума е за такса за поддръжка на общите части.
Не
се споделят доводите затова, че не е имало кворум към момента на свикване на ОС
на ЕС, тъй като по делото не се установява присъстващите етажни собственици да
не могат да формират необходимия кворум от 67% ид.части.
Действително
в протокола фигурира името на А. Г. , която е била починала към момента на това
събрание в списъка на собствениците фигурира нейния съпруг П.О. поради което и
съдът приема, че това е техническа грешка и не се отразява на формираната воля
на мнозинството.
Не
се доказват твърденията на ответник К., че кворумът реално е бил 43.660%
ид.части, а не така както е посочено в протокола от ОС на ЕС от 11.05.2018г.
Относно автентичността на този протокол не е открито производство по
оспорването му, поради което и съдът е длъжен да зачете формалната му
доказателствена сила.
Не
се доказват и възраженията на ответника затова, че има разминаване между
етажните собственици които притежават съответния апартамент и затова кой от тях
се е подписвал за друг апартамент.
Предвид
на гореизложеното предявения иск следва да се уважи като основателен.
На
основание чл. 78 ГПК ответника следва да се осъди да заплати сторените от ищеца
разноски в настоящата инстанция и заповедното производство в размер на сумата
от 100 лева.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ в полза на Етажна
собственост на сграда с административен адрес: *** с *** И. П. М.сумите за
които е издадена заповед № 1389/11.02.2019г. по ч.гр.д. № 2369/2019г. по описа
на РС – Пловдив за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК както следва
– 750 лева, главница, кояот представлява неплатени годишни вноски за поддръжка
на общите части на сграда, находяща се в *** за 2016, 2017 и 2018г. дължима от
ответника в качеството му на собственик на апартамент № 19 в сграда в режим на
етажна собственост въз основа на решение по т.4 оформено в Протокол от
29.07.2011г. на ОС на ЕС, ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.02.2019г. до
окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА Д.А.К. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Етажна
собственост на сграда с административен адрес: *** с *** И. П. М.сумата от 100
лева разноски за заповедното производство и за настоящата инстанция.
Решение
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ : /П/
ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
В.С.