№ 16571
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110119978 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЮЛ ЕАД,
ЕИК ******, представлявано от Александър Александров - изпълнителен директор ул.
********, против Д. В. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****** ******
***** 22.
Ищецът “ЮЛ твърди, че на 28.12.2023г. дружеството е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 372842 срещу Д. В. И. с
ЕГН:********** за сумата от 1 087.50 лева, от които 881.38 лв. - главница за периода
от 05.2020г. до 04.2022г., ведно със законната лихва от 28.12.2023г. до изплащане на
вземането, 172.51 лв. - лихва за периода 15.09.2021г. до 01.12.2023г., а за дялово
разпределение - 27.21 лв. - главница за периода от 11.2020г. до 04.2022г., ведно със
законната лихва от 28.12.2023г. до изплащане на вземането, 6.40 лв. - лихва за периода
15.01.2021г. до 01.12.2023г., като претендира и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият установителен иск се води за установяване на тези задължения.
Според исковата молба ответникът, в качеството на собственик на топлоснабден имот
в гр. София, п.к. 1336, обл. София, общ. Люлин, ж.к. ******* е клиент на ТЕ по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и
ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат
задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Д. В. И. че дължи на „ЮЛ сума за консумирана топлинна енергия в общ
размер на 1 087.50 лева, от които 881.38 лв. - главница за периода от 05.2020г. до
1
04.2022г., ведно със законната лихва от 28.12.2023г. до изплащане на вземането, 172.51
лв. - лихва за периода 15.09.2021г. до 01.12.2023г., а за дялово разпределение - 27.21 лв.
- главница за периода от 11.2020г. до 04.2022г., ведно със законната лихва от
28.12.2023г. до изплащане на вземането, 6.40 лв. - лихва за периода 15.01.2021г. до
01.12.2023г., като претендираме и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. В. И. е депозирал отговор на исковата
молба, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове. Счита, че ищецът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване, че ответникът се явява единствен
собственик или ползвател с вещно право на ползване. Поддържа, че ответникът се
легитимира като съсобственик, притежаващ ½ идеални части от процесния имот, с
оглед на което няма как да отговаря за целия размер. Прави възражение за изтекло
притезание за цената на доставките извършени до м.12.2020 г. включително. Също
така подробно аргументира възражения срещу искането за присъждане на мораторна
лихва. Изрично заявява, че не оспорва количеството и качеството на доставките, както
и факта, че не са заплащани.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответницата е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
По силата на Договор при ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, по чл. 139в от ЗЕ ЮЛ ЕАД е възложила на „ЮЛ извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради ЕС или
в сграда с повече от един клиент в гр. София.
От представеното Заявление – Декларация, се установява, че Д. В. И. е подал
заявление до директора на ЮЛ ЕАД, в което е поискал да бъде открита на негово име
партида за топлоснабден имот с адрес: гр. София, *********. Установява се още, че
изрично е декларирал, че домакинството му се състои от петима души. В декларацията
е поето задължение при смяна титуляра на собственост да бъде подадена нова
декларация в тридесетдневен срок от това събитие.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от
военно – жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, се установява,
че на дата 26.09.1991 г. ответникът – Д. В. И. заедно с неучастващо по делото лице –
Татяна Кирилова И.а са придобили собствеността върху процесния имот.
По делото е представен и списък на собственици /възложители/, в които
2
ответникът – Д. В. И. се е подписал като собственик за абонатен номер 199469.
Видно от представения Препис от Акт за сключен граждански брак, серия ГБ85, №
032292, се установява, че ответникът Д. В. И. е сключил граждански брак на
03.12.1989 г. с лицето Татяна Кирилова И.а.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва вещно или облигационно право на ползване.
Следва да се отбележи, че в настоящия случай от представения Договор за
продажба на държавен недвижим имот от военно – жилищния фонд по реда на
Наредбата за държавните имоти се установява единствено, че към 26.09.1991 г.
ответникът Д. В. И. заедно с Татяна Кирилова И.а са придобили собствеността върху
процесния имот. Съдът намира, че към настоящия момент същия Договор не се явява
годен титул за собственост, тъй като от датата на сключването му е изминал много
дълъг период от време. Отделно от това ответникът изрично е оспорил наличието на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество, поради което от представените
списък на собствениците и Заявление – декларация не може да се направи несъмнен
извод, че през процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот,
респективно, че е било налице облигационно отношение между страните по делото.
Съдът следва да отбележи, че правото на собственост възниква по силата на
предвидените в закона способи и се доказва със съответните документи,
удостоверяващи тези способи.
Ето защо съдът намира, че в настоящото производство ищецът не е доказал в
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот, респективно потребител на топлинна енергия в рамките на процесния период.
Следователно исковата претенция по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Предвид неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорния
иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски. В тежест на
ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски, в размер, посочен
в представения договор за правни услуги, а именно за сумата от 300,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮЛ, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ************, срещу Д. В. И., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. ****** ****** ***** 22 искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.79 ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване
за установено, че Д. В. И., ЕГН **********, дължи на ЮЛ ЕАД, ЕИК ******, сумата
от 881,38 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до
3
м.04.2022 г. за аб.№ 199469,, ведно със законна лихва за периода от 28.12.2023 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 01.12.2023 г. в
размер на 172,51 лева, главница в размер на 27,21 лева - цена за услуга дялово
разпределение за периода от м.11.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 28.12.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.01.2021 г. до 01.12.2023 г. в размер на 6,40 лева, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 71672.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 ГПК, „ЮЛ, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ************, да заплати на Д. В. И., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. ****** ****** ***** 22 сумата от 300,00 лева. –
представляваща съдебните разноски, дължими за производството по делото.
Решението е постановено при участието на „ЮЛ като помагач на страната на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4